№ 1070
гр. Варна, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20243110109707 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ.
Ищецът Н. В. И. твърди в исковата си молба, че за лек автомобил марка „Ауди А4“,
рег. № *****, е сключил с ответното дружество застраховка „Каско“, клауза „Пълно“,
обективирана в застрахователна полица № 0306Х0734811 от 16.06.2022г., със срок на
действие от 16.06.2022г. до 15.06.2023г. Твърди се, че на 09.06.2023г., около 22:30ч., в гр.
*****, при маневра паркиране на преден ход не преценил, че бордюрът е висок и закачали
долната част на бронята. Усещайки това изтеглил автомобила назад, в резултат на което
бронята се откачила.
За настъпилото застрахователно събитие излага, че е уведомил застрахователя на
13.06.2023г., като при извършения оглед на автомобила били установени увреждания по
следните детайли: облицовка предна броня, външен ляв държач предна броня, външен десен
държач предна броня, предна бленда регистрационен номер и хром лайсна решетка. За
горните увреждания застрахователят излага да му е заплатил обезщетение в размер на
332.60 лева, което счита че не е достатъчно за отстраняване на щетите по автомобила.
С оглед горното сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да
заплати сумата от 977.02 лева (съобразно допуснатото в о.с.з. на 18.03.2025г. изменение на
иска), представляваща необходима стойност за ремонт на щетата вследствие на настъпилото
застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 02.08.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД депозира отговор
на исковата молба, с който оспорва иска. Не оспорва, че за настъпилото по данни на ищеца
1
събитие е заведена щета, като за уврежданията по автомобила е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 332.60 лева. Последното сочи да е съответното на средните
пазарни цени и е определено съобразно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ. Счита, че
обезщетение над тази сума би надвишило действителната стойност на вредите, като в тази
връзки счита, че следва да бъде съобразен и факта, че датата на първа регистрацията на
застрахованият автомобил датира от преди 19 години. С оглед изложеното моли за
отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и
ненуждаещо се доказване, че между ищеца и ответното дружество е сключена застраховка
„Каско“ за лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № *****, валидна към 09.06.2023г., на която
дата при паркиране на автомобила е настъпило застрахователно събитие, за което в ответното
дружество е образувана преписка по щета № 10123030102774, по която е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 332.60 лева.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, в заключението по която
вещото лице сочи, че средната пазарна стойност, определена към датата на процесното
събитие, на материалите и труд за възстановяване щетите по застрахования лек автомобил е
в размер на 1309.62 лева, а при използване на алтернативни части 1218.31 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма
на чл. 405, ал. 1 КЗ, възлагат в тежест на ищеца да установи при условията главно и пълно
доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение, изпълнение на поетите
от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователния договор риск в
срока на валидност на застрахователната полица и размера на средствата, необходими за
отстраняване на вредите, възникнали в резултат на събитието.
В настоящия случай, не е спорно между страните съществуването на застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Каско“, обект на която е лек автомобил марка
„Ауди А4“, рег. № *****, както и че в срока на действие на застрахователния договор е
настъпило твърдяното от ищеца събитие – увреждане на облицовка предна броня, външен
ляв държач предна броня, външен десен държач предна броня, предна бленда
регистрационен номер и хром лайсна решетка.
Спорният по делото въпрос е свързан с размер на следващото се застрахователно
обезщетение.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал. 1 КЗ.
Последната разпоредбата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на
2
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. Правото на справедлив размер
на обезщетението и възможността за поправка на щетата съобразно средни пазарни цени не
може да се отрече и с оглед периода на експлоатация на автомобила.
С оглед горното и при липса на ангажирани от ищеца доказателства (а и твърдения),
щетите по автомобила да е отстранена, респ. да са реализирани разходи по отстраняването й,
съдът приема, че застрахователното обезщетение следва да бъде определено по
възстановителна стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключението на вещото лице. След като законът сочи, че
възстановителна стойност е тази, за която може да се възстанови имуществото с ново от
същия вид и качество, то безспорно е, че ремонтът може да бъде осъществен както с
оригинални части, така и такива на производители, различни от официалния представител
на марката (при лика както съдът посочи по-горе щетите да са възстановени, влагайки
оригинални части). Както обаче увреденият има право да получи справедливо обезщетение,
така и застрахователят не е и не може да бъде обвързан да заплаща ремонт на висока
стойност. Ето защо обезщетението следва да бъде определено при съобразяване на средната
цена между двата варианта на заключението по съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, което именно ще даде и средната
пазарна цена за материали и труд за отстраняване на щетите. Или, дължимото от
застрахователя обезщетение възлиза в размер на 1263.97 лева ((1309.62+1218.31) : 2). След
приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от 332.60 лева, последният е
останал задължен за сумата от 931.37 лева. До този размер претенцията следва да бъде
уважена, като за разликата до предявения размер от 977.02 лева – искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на Н. В. И. сторените в настоящото производство
разноски, които съразмерно на уважената част от иска възлизат в размер на 791.22 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното дружество също има право на разноски за
заплатено възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което при
отчитане обема на положения от процесуалния представител на дружество труд и
установените с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ размери, следва
да бъде определено в размер на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска в полза
на ЗАД „Армеец“ следва да се присъди сумата от 14.02 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*****, да заплати на Н. В. И., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от 931.37 лева
(деветстотин тридесет и един лева и тридесет и седем стотинки), незаплатена част от
следващото й се застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди,
изразяващи се увреждане на облицовка предна броня, външен ляв държач предна броня,
външен десен държач предна броня, предна бленда регистрационен номер и хром лайсна
решетка на лек автомобил марка „Ауди А4“, рег. № *****, в резултат на настъпило на
09.06.2023г. застрахователно събитие, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
*****, да заплати на Н. В. И., ЕГН **********, от гр. *******, сумата от 791.22 лева
(седемстотин деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки), представляваща сторени
разноски в производство пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца Н. В. И.
по посочената в исковата молба банкова сметка, а именно: IBAN BG31 UBBS 8155 1007 8433
49, с титуляр адв. Й. К. А..
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, от гр. *******, да заплати на ЗАД „Армеец“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *****, сумата от 14.02 лева
(четиринадесет лева и две стотинки), представляваща сторени разноски в производство
пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4