РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1391 / 27.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на седемнадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Георги Пасков
при
секретаря Д.Караиванова и с участието на прокурор Д.Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 1169 / 2020г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка
чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ – гр.Пловдив към Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“, представлявана от и.д. директор, обжалва Решение № 182 / 04.02.2020г.,
постановено по АНД № 6261 по описа за 2019г. на Районен съд-Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 36-0000393/18.09.2019г. изд. от
главен инспектор към Областен отдел
„Автомобилна администрация“, гр.Пловдив, за наложена на Измир Логистик ЕООД имуществена санкция в размер на 3000 лв. за
нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/, на основание чл.96г ал.1 пр.1 от с.з.
Касаторът обжалва решението като
незаконосъобразно, като се поддържа безспорно установено извършване на
нарушението, неговия автор и вина. Заявено е, че са спазени процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП, без да са ограничени правата на нарушителя.
Счита се, че е приложена правилна правна квалификация – нарушена е нормата на
чл.7а ал.2 пр.3-то от ЗАвт.П. Посочено е, че при
направена справка в масивите на ИА „АА” – София, е установено, че водача Ю.М.е
с изтекло удостоверение за психологическа годност, издаденото е на 26.08.2019г.
и валидно до 26.08.2022г. – два месеца и дванадесет дни след като е установено
нарушението. Поискана е отмяна на решението на ПРС и с произнасяне по същество
– потвърждаване на НП.
Ответникът Измир Логистик
ЕООД, представлявано от управителя Х.Юсеин с пълномощник адв.Д.Я.
оспорва касационната жалба. Счита я за неоснователна и моли решението на ПРС да
бъде потвърдено като законосъобразно. Заявена е претенция за присъждане на
разноските по делото.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Стоянова предлага решението да бъде оставено в сила поради
неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна в първоинстанционно
производство против неблагоприятно съдебно решение.
1. НП е издадено от орган,
административно наказателната компетентност на който произтича от
упълномощаване със Заповед № РД-08-249/15.05.2015г., приложена в адм.нак.преписка /чл.92 ал.2 от ЗАвт.П/. АУАН № 264647 от 26.08.2019г. e съставен от
длъжностно лице /инспектор/ при ОО „АА“-Пловдив, с правомощия от обхвата на
чл.92 ал.1 ЗАвт.П.
Според текстовата част на НП : „На
14.06.2019г. около 10:00ч. в обл.Пловдив,
с.Браниполе, ул.Гергана“ № 2 – седалище и адрес на управление на фирма „Измир Логистик“ ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за
извършване на международен автомобилен превоз на товари №18260, извършва
следното нарушение : 1. Допуска извършването на превоз с водача Ю.М.М.с ЕГН : **********, като същият не отговаря на изискването
за психологическа годност, видно от справка от регистъра на психологическите
изследвания на водачите…“.
Фактическата установеност, съдържаща
се в обстоятелствената част на НП /идентична с АУАН/ е обвързана с правна
квалификация – нарушение на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвт.П,
за което е наложена санкция по чл.96г ал.1 пр.1 от същия закон.
Съгл. чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвт.П : „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи
превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари
само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.”. Съответно, според
чл.96г ал.1 пр.1 ЗАвт.П : „Който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с
този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.”.
2. След преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, Районен съд – Пловдив приел, че е
допуснато нарушение при реализиране отговорността на жалбоподателя, като при
съставяне на АУАН и при издаване на НП не са спазени изискванията относно
задължителното съдържание на тези актове, регламентирани в чл.42 т.4 и чл.57
ал.1 т.5 ЗАНН. В случая не е посочено на кое изискване не отговаря водачът,
вкл. при описание на нарушението не е уточнено какъв е бил резултатът от
направената справка, какво обстоятелство е било проверявано в справката, като в
АУАН и в НП не е въведено твърдение за липса на издадено удостоверение за
психологическа годност, валидно към датата на превоза за собствена сметка.
Прието е, че в конкретния случай не е посочено въз основа на какви факти е
преценено, че водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност.
В тази вр., АУАН и НП не са изпълнили функцията си да
очертаят кръга на подлежащите на доказване факти в производството. Посочено е,
че изискванията за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава
втора на Наредба № 36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическата
годност и условията и реда за провеждане на психологически изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на
МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за
регистрация за извършване на психологически изследвания – в чл.2 ал.1 и ал.2,
както и в чл.3 ал.2 – ал.4 са изброени конкретните изисквания, поради което
отсъствието на посочено конкретно изискване в НП, е съществено. В тази вр. е изтъкнато, че разпоредбата на чл.7а ал.2 от ЗАвт.П не съдържа конкретно изискване за психологическа
годност, поради което е необходимо при квалификация на нарушението да се посочи
точно кой текст на приложимия подзаконов акт е нарушен. Предвид изложеното, ПРС приел, че е нарушена нормата на чл.57 ал.1
т.6 ЗАНН, което е основание за отмяна на НП. Според ПРС, в случая наказващият
орган не само не е посочил на какво изискване за психологическа годност не е
отговарял водачът, но и къде се съдържа правната регламентация на конкретните
обществени отношения, както и че наличието или липсата на издадено
удостоверение за психологическа годност не представлява изискване за
психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ с доказателствена функция. Психологическата годност се
установява с психологическо изследване и при положително заключение за издава
удостоверение за психологическа годност, като издаването му е дейност, която
следва психологическото изследване.
3. Текстът на приетата за нарушена
норма – чл.7а ал.2 пр.3 ЗАвт.П касае нарушение на
изискване, което е определено „с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата”, вкл. съдържанието на
разпоредбата касае „изискванията” за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност. Това означава, че за ясна правна квалификация на
деянието е необходимо в НП да бъде отразено конкретното нарушено изискване –
посредством цифрово означение на норма и текст от съответната наредба, която
следва да е наименована. В тази вр.
мотивите на ПРС са правно аргументирани, към които касационната инстанция
препраща на основание чл.221 ал.2 пр.2-ро АПК.
Макар санкционната норма да допуска
общо определяне на изискванията, които са нарушени, това не преодолява
необходимостта от посочване на конкретна разпоредба, чието изискване е нарушено
– от закона или подзаконовите актове по прилагането му. Както правилно е
отбелязал ПРС : в АУАН и в НП не е въведено твърдение за отсъствие на издадено
удостоверение за психологическа годност, валидно към датата на превоза за
собствена сметка; в АУАН и в НП, не е посочена изрично Наредба № 36/15.05.2006г. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания, която съгласно § 2 ПЗР, е издадена на основание чл. 152 ал. 1
т. 2 ЗДвП. Актосъставителят е заявил пред ПРС, че АУАН е съставен
поради отсъствие на валидно удостоверение за психологическа годност на водача,
което обстоятелство не преодолява пропускът при описание на нарушението и
необходимост от отразена в НП конкретна норма, установяваща задължение, нарушено
/неизпълнено/ от адресата на НП – чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН, с привръзка
на разпоредба от цитираната наредба. Според
текста на НП водачът не отговаря на изискването за психологическа годност, при
което с оглед множеството изисквания /чл.2, чл.3 от наредбата/, е било
необходимо пояснение на конкретно изискване. Това е от съществено значение, тъй
като неяснотата в описание на нарушението води до извод, че волята на
административния орган не е конкретизирана в степен, позволяваща разбиране
относно юридическите факти на упражненото правомощие /в тази насока са решения
на АС – Пловдив по дела №№ 2980/2019г., 3439/2019г. и др./. В допълнение се
отбелязва, че правилно ПРС изтъква значението на разликата между конкретно
изискване за психологическа годност от документа, удостоверяващ психологическа
годност въз основа на направени изследвания /чл.7 ал.2 от наредбата/. В
хипотеза, когато на водач не е било издадено удостоверение за психологическа
годност към момент на проверката, фактът следва ясно да бъде отразен в АУАН и в
НП, тъй като отсъства документ, който е необходим, за да удостовери изпълнение
на изискване от обхвата на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвт.П.
Според изхода от спора се присъждат
разноски на ответника – чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2
т.2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.45 в сила от 15.05.2020г./ и чл.63 ал.3 ЗАНН, при
отсъствие на възражение по чл.63 ал.4 ЗАНН.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
XXIII състав приема жалбата за неоснователна и
Р
Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 182 /
04.02.2020г., постановено по АНД № 6261 по описа за 2019г. на Районен
съд-Пловдив.
Осъжда Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на Измир Логистик
ЕООД, с.Браниполе ул.Гергана № 2, ЕИК ********* – съдебни разноски в размер на
500лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : /П/
Членове : /П/
/П/