Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ
граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети март през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 9232 по описа за 2018г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 127а от СК.
Делото е образувано по подадена
молба от П.И.Д. с ЕГН ********** *** против Л.Л. роден на ***, гражданин на
република ***, без постоянен адрес в Република ***и с неизвестен адрес в друга
държава. В молбата ищцата твърди, че живее в ***и има постоянен адрес ***.
Твърди, че с ответника няма сключен брак, но от съвместното им съжителство има
дете Ф.Л., родено на ***г., а ответникът е баща на детето. Ищцата твърди, че
през 2014г. сключила брак с друг мъж и
от тогава заедно с него съвместно се грижат за детето. Твърди, че повече от
шест години не е имала контакт с ответника, а преди това той е бил дал съгласие
за издаване на задграничен паспорт, който вече е изтекъл. Твърди, че тъй като не
знае къде пребивава ответника няма възможност да получи разрешение от него за
издаване на задграничен паспорт на детето.
Ответникът,
чрез назначеният особен представител изразява становище в съдебно заседание, че
молбата е основателна и в интерес на детето е даване на разрешение за издаване
на задграничен паспорт.
На детето Ф.Л.
е предоставена правна помощ като му е назначен процесуален представител адвокат
Р., която изразява становище, че молбата е в интерес на детето.
По делото
е назначен социален доклад.
Като
съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното
от фактическа страна :
Видно
от представеното удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за раждане
***. детето Ф.Л. с ЕГН ********** е
родено на ***г. в ***и негови родители са П.И.Д. с ЕГН ********** и Л.Л., роден
на ***.
Представени
са удостоверение за постоянен и настоящ адрес, от които се установява, че
ищцата е с постоянен и настоящ адрес ***. Представен е в копие международен
паспорт на детето Ф.Л., от който се установява, че детето е имало издаден
паспорт през 2010г., с валидност до 01.09.2015г.
От
представеното удостоверение за семейно положение на ищцата се установява, че
същата има сключен брак с Й.Н.Г.и от брака си имат родено дете М.Й.Г..
Установява
се от представената по делото служебна бележка, че през учебната 2018/2019г.
детето Ф.Л. е записан като ученик в редовна форма на обучение в ***училище „***“.
По
делото като свидетел е изслушана Т.С.Д.,
майка на ищцата. В показанията си твърди, че през последните седем години
ответникът не е проявявал интерес към детето и не е осъществявал връзки с него.
Твърди, че детето е било на две години и половина, когато за последен път е
видял баща си. Заяви, че ответникът има ново семейство и деца и за последно
знае, че се е установил да живее в ***с новото си семейство. Свидетелката
твърди, че с ищцата имат роднини в ***, но не могат да им гостуват, въпреки, че
са канени, поради това, че детето Ф. няма паспорт. В показанията си заяви, че съпругът
на ищцата работи в ***, като периодично
ползва отпуски, през които ищцата би могла да пътува при него с двете деца.
От
изготвения по делото социален доклад се потвърждават установените по делото
обстоятелства, а именно че ищцата има сключен друг брак, от който има дети от
около година съпругът и работи в ***, а липсата на паспорт на детето Ф. е
препятствие ищцата да го посещава с децата си по време на отпуските. В
заключение становището на Д“СП“ Отдел ***е, че в интерес на детето е да бъде
дадено разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване на международен
паспорт и напускане на страната в рамките на ЕС за срок от пет години.
От така установеното от фактическа страна, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл.127а, ал.1 от СК, въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на съответните документи, се решават по
общо съгласие на родителите. В случай, че такова съгласие не е постигнато,
спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съответно чл.76,
т.9 от ЗБЛД, постановява, че малолетно и непълнолетно дете, и лице, поставено
под запрещение, могат да напуснат пределите на страната, само в случай на
представяне на нотариално заверено писмено съгласие за пътуване от своите
родители, респективно попечители или настойници, или със съдебно решение по
чл.127а от СК. От събраните по делото доказателства се установи от фактическа
страна, че в интерес на детето е да му бъде разрешено да пътува в страните
членки на Европейския съюз, тъй като има роднини в ***, а вторият съпруг на
майката работи в ***. В този смисъл е и изготвения социален доклад. При така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата е основателна и
следва да бъде уважена, като бъде дадено разрешение детето Ф.Л. с ЕГН ********** е родено
на ***г. да напуска пределите на Р***, без
съгласието на своя баща Л.Л..
Ищцата прави
искане това разрешение да бъде със срок от пет години. ВКС се е произнесъл по
въпроса относно ограниченията на такова разрешение като е приел, че когато
детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът
може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави (напр. до държавите –
членки на Европейския съюз) или неограничен
брой пътувания през определен период
от време, но също до определени
държави (Р.№234/30.05.2012г. по гр.д. №1580/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Т.е. във
всеки случай трябва да е посочен конкретен период и конкретни държави, през
който период и в които държави за определения срок се дава разрешението
заместващо съгласието на другия родител. ВКС е мотивирал становището си, че
„Когато съдът решава разногласие на родителите относно пътуването на детето зад
граница, той се ръководи основно от интересите на детето. При глобално дадено
предварително разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето
да бъде върнато на територията на страната, държавата се лишава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени за
упражняване родителските права. В държави, с които ***няма сключени нарочни
договори за правна помощ или които не са от европейската общност, държавата не
може да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване
на мерки на лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставял
на извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето.“ При така посочената практика, съдът приема, че
в интерес на детето е да бъде дадено разрешение да пътува в държавите членки на
ЕС за срок от пет години и в неограничен брой пътувания.
Следва да
бъде дадено разрешение на детето да му бъде издаден международен паспорт, тъй
като издаденият преди такъв е изтекъл през 2015г. В този смисъл молбата се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
РАЗРЕШАВА да
се издаде паспорт на детето Ф.Л. с ЕГН **********
родено на ***г., без съгласието на неговия баща Л.Л., роден на ***,
***гражданин.
РАЗРЕШАВА детето
Ф.Л. с ЕГН ********** родено на ***г., да
напуска пределите на Република ***без съгласието на своя баща Л.Л., роден
на ***, ***гражданин и да пътува до страните от Европейския съюз, придружавано
от своята майка и законен представител П.И.Д. с ЕГН ********** *** за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.127а ал.4 СК ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното решение
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: