РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 30.07.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Йотова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 142 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен
съд е постъпила жалба на В.И.В., с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление
№ 20-0374-000410 от 18.05.2020 г. на Началник РУ към
ОДМВР – Плевен, РУ – Червен
бряг, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177 ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 300.00 лв.
и на основание
чл. 175, ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от
6 /шест/ месеца, за това, че на 13.05.2020 г. около 16:44 ч., в гр. *** малолетният му син И. В.И., с ЕГН **********, управлява
мотопед – "***", с рег. № ЕН ***, без да притежава
свидетелство за управление на МПС, както и че мотопеда е бил без поставена регистрационна табела, представляващи нарушение
на чл.150 и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
Жалбоподателят
– редовно призован в съдебно заседание не се явява. В жалбата си навежда доводи за
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, а оттам и на
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Позовава се на представените писмени и гласни доказателства.
Ответникът
по жалбата – редовно призован не изпраща представител и не релевира
становище по същата.
Съдът
като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира
за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Обжалваното
Наказателно постановление № 20-0374-000410 от 18.05.2020 г. на Началник
РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Червен бряг е получено от
жалбоподателя на 21.05.2020 г. Жалбата е
подадена на 26.05.2020 г., т.е. в преклузивния срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано лице, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет
на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на
наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в
тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във
връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:
На жалбоподателя е съставен акт за установяване
на административно нарушение за това,
че на 13.05.2020 г. около
16:44 ч., в гр. ***", непълнолетният му син И. В.И., с ЕГН **********,
управлява мотопед – "***", с рег. № ЕН ***, без да притежава свидетелство за
управление на МПС, както и че мотопеда
е бил без поставена регистрационна
табела, представляващи
нарушение на чл.150 и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Акта е съставен
на основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.
Въз основа на така
съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление
№ 20-0374-000410
от 18.05.2020 г. на В. Б. В. на длъжност ***, с което
на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН и чл.
177 ал.1, т.2
от ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 300.00 лв. и на основание чл.
175, ал.1, т.1, пр. 2 от
ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/
месеца.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно е установено
от доказателствата по делото,
а не се спори и между страните, че на процесната дата, синът на жалбоподателя – И. В.И., с ЕГН **********
е управлявал мотопед
модел "***",
с рег. № ЕН *** в посочения пътен
участък.
При проверка, служители на РУ – Червен
бряг го спрели, констатирали, че е малолетен и управлява регистриран мотопед,
който е без поставена регистрационна табела, без да притежава свидетелство за
управление и съставили на основание чл. 26, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя
АУАН, въз основа на който било издадено атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от
ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни
на възраст от 14 до 16 години
и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците,
които съзнателно са допуснали извършването
им. В случая,
както в АУАН, така и в обжалваното
НП не е посочено, че жалбоподателят е допуснал извършването на описаното нарушение
за което е санкциониран. Съгласно Постановление № 10 на пленума на ВС от
28.09.1973 г. разглежда въпроса
за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26, ал.3 от
ЗАНН и се произнася в насока, че при
решаване на въпроса за субективната
страна на деянията при отговорността
на родителите, попечителите и настойниците
за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години
и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува
в насока, че понятието „съзнателно” допускане на извършване
на административно нарушение от тях
има предвид умишлената форма на вина у родителите,
попечителите и настойниците,
която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.
Съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната
власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове, поради което и настоящият състав на ЧРС следва
да се съобрази
с така цитираното постановление. В случая
родителят следва да носи отговорност
за свое умишлено
противоправно деяние и по-конкретно затова, че е допуснал
съзнателно И. В.И. да управлява
нерегистриран мотопед без да притежава
свидетелство за управление. Съгласно приложимата разпоредба на чл.11, ал.2 от
НК деянието е умишлено,
когато деецът е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването
на тези последици. Наказателната и административно наказателната
отговорност се характеризират с това, че при тях
вината не се предполага, а се дължи нейното
установяване по несъмнен начин, тежест за което носи административно наказващият орган. В случая последният
не представя каквито и да било
доказателства в насока наличие на вина
у жалбоподателят, още по-малко
за нейния вид.
От събраните по административната преписка доказателства, не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя административно нарушение, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на обратното, като дори напротив установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка не обосновава извод за виновно и противоправно поведение от него. При тази неустановеност въобще на извършване на административно нарушение, виновно от жалбоподателя, наложеното му административно наказание е неоснователно и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Смисълът на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата при които е извършено и законовата разпоредба която е нарушена, по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение и безспорно установяване на нарушителя. Това от една страна е от значение за съдебния контрол за материална законосъобразност на издаденото наказателно постановление – дали и доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на административно – наказаното лице, се осъществява определен нормативно регламентиран състав на административно нарушение – т.е., за правилното приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.