Решение по дело №459/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 197 ал. 2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Албатрос бизнес” ЕООД – Бургас (АЛБАТРОС) с ЕИК ********* и със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 7, чрез адвокат И. А. М. от АК – Пловдив, против решение № 13/17.02.2025 година на директора на ТД – Бургас на НАП.

С обжалваното решение е отхвърлена жалба вх. № 55-02-380 от 10.02.2025 година по описа на ТД – Бургас на НАП против постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № [рег. номер]–023-0000202/24.01.2025 година, издадено от публичен изпълнител при ТД - Бургас на НАП.

С ПНПОМ, въз основа на искане за предварително обезпечаване на задължения от 23.01.2025 година от орган по приходите при ТД – Бургас на НАП, в което е констатирано, че в хода на проведена ревизия на дружеството е установено неправомерно ползване на право на приспадане на данъчен кредит по ВОД и ВОП в значителни размери, че ревизираното лице не притежава имущество и не е представило справка за притежавани активи, както и с оглед очаквания размер на задълженията му по предстоящ за издаване ревизионен акт (РА), е постановено обезпечаване на очакваното публично вземане чрез налагане на запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетки и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити в „Банка ДСК“ АД и в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно. Според него, срокът за налагането на обезпечителни мерки, допуснати с предходно постановление от 13.02.2024 година е изтекъл на 13.06.2024 година, а дори този срок да е бил продължен с определение на съда до 09.09.2024 година, то към момента на издаване на ПНПОМ и този срок е изтекъл, а мерките са прекратени по аргумент от чл. 121 ал. 4 – 5 от ДОПК. Прави се анализ на разпоредбите на чл. 121 ал. 4 – 5 от ДОПК и се поддържа, че приемането на тезата на ответника, за допустимост на налагането на нови мерки за обезпечение след прекратяването на съществуващите, би довело до възможност за налагане на мерки за неограничен период, въпреки че не е издаден РА. Поддържа се, че ПНПОМ е издадено при пълна липса на основание, което обуславя неговата нищожност.

Иска се отмяна на решението на директора на ТД – Бургас на НАП, както и отмяна на ПНПОМ. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка. Претендира разноски.

Жалбата е подадена срещу административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лице – адресат на акта, в законоустановения срок. Затова, жалбата е допустима.

Въз основа на релевантните доказателства по делото, съдът установи следната фактическа обстановка.

По отношение на дружеството – жалбоподател е налице образувано ревизионно производство, възложено със заповед № Р-02000223007232-020-001/08.12.2023 година, изменена със заповеди от 02.04.2024 година и 30.05.2024 година за задължения на лицето по ЗДДС.

В хода на ревизията са установени обстоятелства свързани с недеклариране и ли неточно деклариране на ВОП и ВОД на съконтрахенти на ревизираното лице, както и несъответствия в декларирането на ВОД и ВОП от самия жалбоподател. В искането си от 23.01.2025 година ръководителят на ревизията е посочила очаквания размер на публичните задължения на АЛБАТРОС – 250 000 лева главница и 5000 лева лихва.

След като се е запознала с искането, публичен изпълнител при ТД – Бургас на НАП е приела, че то е основателно. В мотивната част на ПНОМ е възпроизведено твърдението на органа по приходите, участващ в ревизията, че се очаква установяване на публични задължения в особено големи размери (в резултат на ревизията). Заявено е, че налагането на мерките е с цел да бъдат защитени интересите на държавата като това е начин да бъде обезпечен частично предполагаемият размер на задължението. Посочено е, че налагането на обезпечителни марки е необходимо, за да се възпрепятства извършването на сделки с имуществото на ревизираното лице, в следствие на което събирането на задълженията ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни..

Предвид изложените фактически доводи, публичният изпълнител е наложила запор върху банкови сметки на жалбоподателя в „Банка ДСК“ АД и в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Търговското дружество е оспорило постановлението пред директора на ТД - Бургас на НАП.

Директорът на ТД - Бургас на НАП е обсъдил жалбата и е издал решението, обжалвано в настоящото производство. В него е възпроизведена фактическата обстановка, съдържаща се в искането за налагане на обезпечителни мерки и в ПНОМ. Ответникът се е позовал на нормата на чл. 121 ал. 1 от ДОПК, приел е, че предпоставките, предвидени в нея са налице, поради което е установена и необходимостта от обезпечаване. Обсъдил е изискванията за форма на акта, както и за процесуалната му законосъобразност. Изложил е теза, че в закона няма ограничение колко пъти могат да бъдат налагани ПОМ в едно производство по установяване на публичноправни задължения, при условие, че предпоставките да това са налице.

По отношение на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления от 13.02.2024 година и от 11.09.2024 година, чието действие е било продължено с определение № 4287/06.06.2024 година по адм.д. № 945/2024 година на АдмС – Бургас, до 09.09.2024 година.

С постановление с изх. № [рег. номер]-024-0007131/05.02.2025 година публичен изпълнител в ТД – Бургас на НАП е отменил постановленията за налагане на обезпечителни мерки от 13.02.2024 година и от 11.09.2024 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Постановлението е издадено от компетентен орган, при съблюдаване на съответните процесуални правила и отчитане на приложимото материално право.

Според чл. 121 ал. 1 от ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Съгласно чл. 195 ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

В конкретния случай, в постановлението, с което е наложено обезпечението, се съдържа изявление за необходимост от налагане на мярката, тъй като без нея събирането на задължението ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Това изявление се потвърждава от преписката, приложена по делото. Дружеството няма имущество, а очакваните задължения в ревизионното производство са в особено големи размери.

Тезата на жалбоподателя, че с изтичането на срока на действие на обезпечителните мерки, удължен от съда, всички наложени мерки следва да се считат за отменени и вече е недопустимо налагането на нови, не може да бъде споделена. Доведена до край, тази конструкция би означавала, че последващото установяване на ликвидни активи на ревизираното лице, преди издаването на РА или дори след това, но преди да е влязъл в сила, би било безпредметно за фиска, а дори да бъдат установени такива активи, или дори предложени от самия ревизиран субект, като обезпечение, действията на органите от НАП в тази насока биха били незаконосъобразни, сами по себе си. Не такъв е смисъла на чл. 121 ал. 1 във връзка с чл. 195 ал. 2 от ДОПК. В случая мерките, чието действие е било удължено с определението на съда, са отменени. В ДОПК, обаче, не съществува забрана за налагане на нови обезпечителни мерки (от същия или друг вид) по отношение на същото ревизирано лице. В този смисъл, изложеното възражение е неоснователно и следва да се отхвърли.

Принципно основателен е доводът на жалбоподателя, че големият размер на очакваните публични задължения в резултат на ревизията не може да обоснове, сам по себе си, необходимостта от налагане на мерките, без установяване на риск от неизпълнение на задълженията. В случая, обаче, този мотив на ответната администрация не е единствения за допускане на обезпечението. Освен големия размер на очакваните задължения, обезпечението е мотивирано от администрацията (от публичния изпълнител и от горестоящия орган) и с доводи, че дружеството не разполага с достатъчно активи, с които да осигури събирането на вземането, което предстои да бъде установено с ревизионния акт.

Съгласно чл. 197 ал. 3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

Настоящият съдебен състав приема, че в производството по налагане на обезпечителната мярка са налице изискванията по чл. 121 ал. 1 от ДОПК, защото от приходната администрация са представени доказателства, от които може да бъде направен извод, че без нея събирането на задълженията от АЛБАТРОС ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Искането за налагане на обезпечителни мерки е надлежно мотивирано, като и самото ПНОМ е обосновано в достатъчна степен - фактически и юридически.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход от оспорването, основателно е своевременно предявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. „Албатрос бизнес” ЕООД – Бургас с ЕИК ********* следва да заплати на НАП сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на казуса и нормата на чл. 24 от Наредбата за предоставяне на правна помощ във връзка с чл. 78 ал. 8 от ГПК и § 2 от ДР на ДОПК.

С оглед на изложеното, на основание чл. 197 ал. 4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалба на „Албатрос бизнес” ЕООД – Бургас с ЕИК ********* и със съдебен адрес – [населено място], [улица], ет. 7, чрез адвокат И. А. М. от АК – Пловдив, против решение № 13/17.02.2025 година на директора на ТД – Бургас на НАП, с което е потвърдено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]–023-0000202/24.01.2025 година, издадено от публичен изпълнител при ТД - Бургас на НАП.

ОСЪЖДА „Албатрос бизнес” ЕООД – Бургас с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски.

Решението е окончателно.