РЕШЕНИЕ
№ 1707
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120107277 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „Банка ДСК” ЕАД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, подадена чрез гл.юрк.Л.П., против СТ. Н.
СЛ., ЕГН **********, с адрес *, с която се иска от съда за приемане за установено между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми, дължими по
сключен между страните Договор за обединяване на кредити от 14.04.2020 г., а именно: 20
458 лв. – дължима главница, 1417.04 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от
25.04.2020 г. до датата на настъпване на предсрочна изисуемост – 05.10.2020 г., 159.12 лв. –
обезщетение за забава за периода от 18.05.2020 г. до 05.10.2020 г., 20.12 лв. – обезщетение за
забава за периода от 06.10.2020 г. до 19.11.2020 г., и 120 лв. – разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 20.11.2020 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 260976/25.11.2020 г. по ч.гр.д.№
7457/2020 г. по описа на РС – Бургас.
В исковата молба са изложени твърдения, че 14.04.2020 г. между „Банка ДСК“ ЕАД
и ответницата СТ. Н. СЛ. е сключен договор (споразумение) за обединяване на кредити, по
силата на който предоставените до момента от Банката кредити на ответницата се
преструктурират чрез обединение в един с цел да бъдат погасявани при еднакви условия,
като потребителски кредит в размер на 20 458 лв., със срок за издължаване – 120 месеца и
крайна падежна дата 14.04.2030 г., съобразно уговорения погасителен план. Твърди се, че
кредитополучателят е преустановил плащанията по споразумението за обединяване на
кредити и изпаднал в забава в плащането на погасителни вноски с падежни дати за периода
1
от 25.04.2020 г. до 25.09.2020 г., поради което банката обявила кредита за предсрочно
изискуем с нотариална покана-уведомление от 02.09.2020 г., връчена на ответницата на
05.10.2020 г. За неплатените задължения в размер на исковите суми ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ищецът поддържа
предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира се и присъждане на разноските в
заповедното и в исковото производство. Ангажира писмени доказателства и експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата СТ. Н. СЛ., чрез
назначения й от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.К., с който
предявените искове се оспорват като неоснователни и по размер. Прави се възражение, че
споразумението за обединяване на кредити е нищожно, тъй като по своята същност
представлява обективна новация по чл.107 ЗЗД, подновено е задължение на страната като
наред с главницата е прибавена и дължима лихва, върху която отново са започнали да се
начисляват лихви. Считат се за нищожни клаузите на споразумението, определящи
променлива възнаградителна лихва и начинът на нейното формиране, като същите са
неравноправни. Счита се за нищожна и уговорката в споразумението, чрез която е
извършена капитализация на лихви към главницата и повторното им олихвяване. Оспорва
се претенцията за сумата от 120 лв. разходи при изискуем кредит, тъй като противоречи на
чл.10а, ал.2 ЗПК. В съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430
ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 7457/2020 г. по описа на БРС е видно, че в
полза на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.417 ГПК с № 260976/25.11.2020 г. по ч.гр.д.№ 7457/2020 г. по описа на БРС, за
заплащане от ответницата СТ. Н. СЛ. на сумите, които се претендират с исковата молба.
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.2 ГПК заявителят е предявил настоящия
установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.
От представения Договор (споразумение) за обединяване на кредити от 14.04.2020 г.,
сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и СТ. Н. СЛ., се установява, че ответникът има за
задължения към банката – по Договор за кредит за текущо потребление № 11/25329191 от
31.05.2018 г. за 20000 лв. с неиздължен остатък от 19686.31 лв. и по Договор за кредитна
карта № 02/25343006 от 07.06.2018 г. за 1000 лв. с неиздължен остатък от 1073.43 лв. С това
споразумение страните са се съгласили неиздължените остатъци от горните кредити да се
2
преструктурират чрез обединение в един кредит, с цел да бъдат погасявани при еднакви
условия като потребителски кредит с погасителен план, като общият размер на обединените
кредити е 20485 лв. Със споразумението е постигнато съгласие за изменение на условията за
погасяване на общия дълг, като е договорен срок за издължаване от 120 месеца и крайна
падежна дата 14.04.2030 г., съгласно погасителен план; кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент в размер на 13,380 % годишно или 0,04 % на ден, формиран от стойността
на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ 0,15 %, който
при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана надбавка в размер на
13,23 %, като лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия; годишния процент
на разходите (ГПР) по кредита е 14,23 %; дължимите месечни вноски се събират служебно
от кредитора на падежната дата (25-то число на месеца) от авоара по посочена
разплащателна сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. В т.13 е предвидено, че
кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които Банка ДСК прилага по извършени услуги на клиентите (Тарифата), като съгласно т.5
от представената по делото Тарифа кредитополучателят се задължава да заплати разходи
при изискуем кредит в размер на 120 лв. Представени са и Общите условия, приложими към
процесното споразумение, подписани от страните на всяка страница, като т.18.1 и т.18.2. от
ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
От представената по делото нотариална покана рег.№ 10305/15.09.2020 г., том ІІІ,
акт № 190 на нотариус В.Дралчева – рег.№ 491 на НК, е видно, че ищецът е отправил
уведомление до ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за
кредит, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на
поканата. Нотариалната покана е връчена на ответницата С.С. на 05.10.2020 г., лично, срещу
подпис, видно от отбелязването на нотариуса.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована и
компетентно дадена, се установява, че след сключване на споразумението
кредитополучателят не е извършвал никакви плащания, като непогасените задължения към
датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК възлизат в размер на: 20458 лв. –
главница, 1249.96 лв. – договорна лихва, 21.65 лв. – лихва за забава към датата на
настъпване на предсрочната изискуемост, 2116.80 лв. – лихва за забава за периода от
обявяване на предсрочна изискуемост до подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., и 120
лв. – разноски при изискуем кредит, съгласно Тарифата на банката.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за частично
основателни.
Съдът не споделя твърденията на ответната страна, че подписаният между
3
страните Договор (споразумение) за обединяване на кредити от 14.04.2020 г. има характер
на договор за обективна новация по смиксъла на чл.107 ЗЗД. В случая, липсва липсва
изразена изрична воля от страните за подновяване на задълженията чрез изменение на
съществени негови елементи. Съгласно уговорките в споразумението, целта на обединяване
на задълженията е те да бъдат погасявани при еднакви условия като потребителски кредит,
т.е. с това споразумение не се погасяват предходните задължения, а единствено се уговарят
идентични условия, съгласно които длъжникът да ги изпълнява. Уговорените изменения,
касаещи промяната в срока на договора и начина на плащане, капитализирането на редовна
лихва по обединените кредити и предвиденото допълнително олихвяване на текущия дълг,
не представлява изменение на съществен елемент от договорите, поради което, при липса на
изрично изразено в споразумение намерение за новиране от страните, не е налице в случая
твърдяната от ответницата обективна новация и възраженията й за това са неоснователни. В
горния смисъл е и съдебната практика – Решение № 145/09.01.2017 г. по т.д.№ 31/2015 г. на
ВКС, II ТО, Решение № 175/25.02.2016 г. по т.д.№ 2602/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение №
210/22.12.2014 г. по т.д.№ 4090/2013 г. на ВКС, I ТО и др., в които се приема, че способите
за преструктуриране на даден кредит, вкл. разсрочването му за облекчаване на
съществуващия дълг, не са индиция за наличие на воля у страните за подновяването му по
смисъла на чл.107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не
изведена по тълкувателен път.
С подписването на споразумението ответницата С. е признала съществуването на
стария дълг по обединените кредити, предоставянето на главниците по тях и неизплатеният
им остатък, както и дължимостта на капитализираните редовни лихви (в тази връзка е
налице изрично съгласие на ответницата в подписаното от нея заявление вх.№
98170/05.03.2020 г.), поради което е налице точно изпълнение на задълженията на банката
по облигационното правоотношение. В тази връзка, съдът намира за неоснователно
възражението на ответницата за наличие на анатоцизъм. В случая, приетото в
споразумението за преструктуриране на дълга чрез обединяване на кредити и олихвяване на
просрочената договорна лихва, прибавена към главницата по кредита, не представлява
анатоцизъм, тъй като включената в анюитетните вноски възнаградителна лихва не е
мораторна лихва, респ. наказателна лихва, а представлява договорено възнаграждение,
платимо на кредитора за ползването на предоставените на кредитополучателя парични
средства, т.нар. печалба на кредитора (в т.см. – Решение № 1001/05.07.1999 г. по гр.д.№
357/99 г. на ВКС, V г.о.).
По делото е доказана и предсрочната изискуемост на вземанията, настъпила на
05.10.2020 г. на основание т.18.2 от ОУ – при допусната забава в плащанията над 90 дни. От
експертното заключение се установява, че няма постъпили плащания от страна на
ответницата за погасяване на задълженията по споразумението за обединяване на кредити,
т.е. плащанията по кредита са преустановени от 25.04.2020 г., когато е падежа на първата
вноска по погасителния план и забавата е продължила повече от деветдесет дни, поради
което е доказано настъпването на уговореното между страните обективно условие за
4
отнемане преимуществото на уговорения в полза на длъжника срок. Доказано е и
упражненото от Банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
волеизявлението й в този смисъл е обективирано в изпратената до длъжника нотариална
покана-уведомление, която е надлежно връчена на ответницата на 05.10.2020 г., преди
датата на подаване на заявлението в съда на 20.11.2020 г. Ето защо, съдът намира, че
предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила на 05.10.2020 г., когато
ответницата е получила уведомлението за това и към тази дата всички вземания по кредита
са станали изискуеми и дължими.
С оглед заключението на вещото лице, изискуемите и непогасени вземания по
договора за кредит са в размер на 20458 лв. – главница, 1249.96 лв. – договорна лихва до
05.10.2020 г. и 21.65 лв. – лихва за забава към датата на настъпване на предсрочната
изискуемост за периода от 25.05.2020 г. до 05.10.2020 г., а законната лихва за забава за
периода от 06.10.2020 г. до подаване на заявлението – 20.11.2020 г. е изчислен от съда по
реда на чл.162 ГПК в размер на 255.73 лв.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният иск за дължимост на главницата
следва да бъде уважен като основателен в претендирания размер от 20458 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 20.11.2020 г.
Установителния иск за дължимост на договорната лихва е частично основателен и следва да
бъде уважен в установения от вещото лице размер от 1249.96 лв. за периода 25.04.2020 г. –
05.10.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1417.04 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. По същия начин частично основателна е и претенцията за
дължимост на лихвата за забава до обявяването на предсрочната изискуемост, като същата
следва да се уважи в установения от вещото лице размер от 21.65 лв. и за периода
25.05.2020 г. – 05.10.2020 г., а за разликата до претендираната лихва от 159.12 лв. и за
периода 18-25.05.2020 г. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид
изчисления от съда размер на лихвата за забава от 255.73 лв. за периода след предсрочната
изискуемост до подаване на заявлението, а именно от 06.10.2020 г. до 19.11.2020 г., тази
акцесорна претенция следва да се уважи като основателна в предявения размер от 20.12 лв.
Що се отнася до претенцията за дължимост на сумата от 120 лв. – разходи при
изискуем кредит, съдът намира същата за неоснователна. Клаузата в договора за кредит за
дължимост на тази сума противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК – кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите, свързани със събирането на кредита, са действия по управление на същия, като е
ирелевантно обстоятелството, че в случая се касае за предсрочна изискуемост, тъй като
срещу заплащане на сумата на длъжника не се предоставя конкретна услуга. Освен това,
предварителното договаряне на фиксиран размер на дължимите разходи, сочи, че става
въпрос именно за такса, а не за реално извършен разход по повод на конкретни действия по
събиране на сумата. Поради това, установителния иск за дължимост на сумата от 120 лв.
следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на делото и направеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
5
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1012.24 лв. за направените в
настоящото производство разноски, съобразно уважената част от исковете. Съгласно т.12 от
ТР № 4/2013 г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на
присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски, поради което и с оглед изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 484.04 лв. за направените
разноски в заповедното производство, съобразно с уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, подадена чрез гл.юрк.Л.П., и по отношение на СТ. Н.
СЛ., ЕГН **********, с адрес *, че СТ. Н. СЛ., ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК”
ЕАД, ЕИК *, следните суми, дължими по сключен между страните Договор за обединяване
на кредити от 14.04.2020 г., а именно: 20 458 лв. – дължима главница, 1249.96 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2020 г. до датата на настъпване на
предсрочна изисуемост – 05.10.2020 г., 21.65 лв. – обезщетение за забава за периода от
25.05.2020 г. до 05.10.2020 г., и 20.12 лв. – обезщетение за забава за периода от 06.10.2020 г.
до 19.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението –
20.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 260976/25.11.2020 г. по
ч.гр.д.№ 7457/2020 г. по описа на РС – Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на
доворната лихва за разликата над 1249.96 лв. до претендирания размер от 1417.04 лв., иска
за дължимост на обезщетение за забава за разликата над 21.65 лв. до претендирания размер
от 159.12 лв. и за периода 18-25.05.2020 г., както и иска за дължимост на сумата от 120 лв. –
разходи при изискуем кредит, като неоснователни.
ОСЪЖДА СТ. Н. СЛ., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *,
сумата от 1012.24 лв. за направените по настоящото дело съдебни разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, и сумата от 484.04 лв. за направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 7457/2020 г. по описа на БРС, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6