Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.06.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета
Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 1911
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 412267 от 21.05.2018 г., постановено по
гр. д. № 57827/2016 г., Софийският районен съд, II ГО, 57-ми състав по което е допуснато и с решение
по същото дело от 12.12.2018год. поправка на очевидна фактическа грешка, е уважил
предявения от С.Й.В. срещу З.В.М. иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 538 ТЗ, като е признал за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 8 000 лв. по запис на заповед, издаден
без протест на 16.04.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата по записа,
считано от датата на подаване на подаване на заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение – 27.05.2016 г., до окончателното погасяване на
вземането, за която сума е издадена заповед от 03.06.2016 г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. №
28247/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 57-ми състав. С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З.В.М. е осъден да заплати на С.Й.В.
сумата от 960 лв. – разноски за първоинстанционното производство, както и
сумата от 160 лв. – разноски за заповедното производство.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от З.В.М., в която се правят оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно, тък като съдът погрешно е отхвърлил като неоснователно
възражението му, че записът на заповед, от който ищецът извежда материалната си
легитимация по предявената менителнична претенция, е издаден при отсъствието
съответни извънменителнични отношения между страните, които да оправдаят
поемането на менителничното задължение. Жалбоподателят насочва вниманието на
съда към това, че още в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че
процесният запис на заповед е издаден във връзка с отпуснат на ответника
паричен заем, без обаче да е представил каквито и да е доказателства в подкрепа
на това си твърдение. При това счита, че именно ищецът е този, който е следвало
да установи вземането си по извънменителничното отношение. На последно място
жалбоподателят противопоставя възражение за унищожаемост на менителничната
сделка, като поддържа, че при издаването на записа на заповед се е намирал в
състояние, при което не е могъл да разбира или да ръководи постъпките си, във
връзка с което се позовава на съображенията на вещото лице, възприети в заключението
на съдебно-графологична експертиза, прието от първоинстанционния съд. С оглед
изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от въззиваемия, който излага подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е съобразил естеството
на наведените от ответника възражения, в резултат на което е основал изводите
си за дължимост на вземането по ценната книга единствено на наличието на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Излага довод
за настъпила по отношение относителните менителнични възражения на жалбоподателя,
както и по отношение на възражението му за унищожаемост на менителничната
сделка процесуална преклузия, наред с което излага и съображения срещу тяхната
основателност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Настоящият въззивен състав счита, че същото е правилно по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
положителен установителен иск за съществуване на подлежащо на изпълнение
вземане в размер на 8 000 лв., основано на запис на заповед, издаден на 16.04.2015
г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 17 от ТР № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., предмет на производството по чл. 422,
ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз
основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.
417, т. 10 ГПК, е съществуването на менителничното вземане, произтичащо от
самия запис на заповед. При предявена пряка менителнична претенция основание на
иска е самият менителничен ефект. С оглед на това в съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК
ищецът, който се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение, следва да
установи вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като при
отсъствието на наведени относителни менителнични възражения за ищеца не
възниква необходимостта да установява съществуването на права по конкретно
извънменителнично отношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. В
този смисъл, независимо от принципната допустимост на евентуалните относителни
менителнични възражения, с които би могъл да разполага издателят, предмет на
делото е вземането по ценната книга, поради което на първо място по делото
следва да бъде установено наличието на вземане по редовен от външна страна
запис на заповед.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2005г., за да е редовен
записът на заповед от външна страна, самият документ следва да бъде назован „запис
на заповед“, като същия израз, освен в заглавието, следва да се съдържа и в
текста на документа. В т. 2 от тълкувателното решение е прието, че не е нужно
записът на заповед да съдържа изразите „безусловно се задължавам“, или
„неотменимо се задължавам“, или „поемам задължение“, като е достатъчно да не е
поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане
на определена парична сума. Представеният по делото документ, озаглавен „запис
на заповед“, съдържа реквизитите, необходими съгласно текста на чл. 535 ТЗ,
поради което същият представлява редовен от вънпна страна документ,
удостоверяващ едностранното абстрактно задължаване на З.В.М. по отношение на С.Й.В.
за сумата от 8 000 лв., както правилно е прието в обжалваното решение. Възражението
на издателя, че записът на заповед не е подписан от него, се опровергава от
заключението на съдебно-графологичната експертиза, прието в рамките на
първоинстанционното разглеждане на делото, от което се установява, че подписът
върху процесния запис на заповед е положен именно от посочения като негов
издател З.В.М., както и последния е написал и изцяло ръкописния текст на записа.
Наведеното при условията на евентуалност възражение на жалбоподателя за
унищожаемост, основано на твърденията му, че при издаването на ефекта се е
намирал в състояние, при което не е могъл да разбира или да ръководи постъпките
си, не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция, доколкото е въведено за
първи път едва във въззивната жалба, с оглед на което се явява преклудирано.
Както беше изяснено предмет на настоящото производството
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, образувано при предявен иск за установяване на
вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за
незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на
менителничното вземане, произтичащо от самия запис на заповед. Когато защитата
на ответника се състои в общо оспорване на вземането по ценната книга, за ищеца
все още не възниква необходимост от установяване на съответните
извънменителнични отношения между страните, във връзка с които е било поето
менителничното задължение. В случай, че сам ищецът по прекия менителничен иск
наведе твърдения досежно конкретните извънменителнични отношения, във връзка с
което е издаден записът на заповед, необходимостта от установяването на
каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът, възниква при
условие, че твърдяната от ищеца обвързаност на записа на заповед с конкретното
казузално правоотношение е безспорна между страните, както и че длъжникът черпи
от това правоотношение конкретни релативни възражения, относими към възникването,
изискуемостта или погасването на вземането по ценната книга.
В настоящия случай
в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че записът на заповед, от
който произтича предявеното менителнично вземане, е издаден във връзка със
сключен между него и насрещната страна по делото договор за паричен заем. При въведено от ищеца
твърдение, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно
извънменителнично отношение между страните, предметът на делото не се променя,
като съдът не е обвързан в изводите си досежно наведената от ищеца връзка на
записа с конкретното, посочено от него извънменителнично отношение. В този
случай ответникът разполага с възможността да възприеме твърденията на ищеца за
връзката на записа с конкретно извънменителнично отношение между тях, като от своя страна да противопостави на поемателя относителните
менителнични възражения, с които би могъл да разполага, основани на това
отношение. Издателят на записа може също така да посочи различно от наведеното
от ищеца извънменителнично отношение, по повод на което е поето менителничното
задължение, в който случай доказването на тази връзка ще следва да бъде
проведено от него.
В конкретния случай защитната теза на З.В.М. по предявения установителен иск се състои във възражението му, че изобщо
не е издал процесния запис на заповед, на който ищецът основава претенцията си – твърдение, което, както беше
посочено, се опровергава от заключението на приетата в рамките на
първоинстанционното разглеждане на делото съдебно-графологичната експертиза. При
направено от ответника възражение за „безпаричност“ на записа на заповед, при
отсъствието на наведени в условията на евентуалност твърдения досежно
конкретния повод за издаване на записа, съществуването на извънменителнично
отношение между издателя и поемателя по ценната книга не подлежи на изследване.
Този извод не се опровоергава и от обстоятелството, че сам поемателят е изложил
твърдения досежно връзката на записа с конкретно, извънменителнично отношение
между страните, доколкото тези негови твърдения не се възприемат от издателя. При това неоснователни се явяват доводите на
жалбоподателя, че наведените от негова страна с отговора на исковата молба
възражения не се изчерпват с общо оспорване на предявеното менителнично
вземане. Възражението на издателя за „безпаричност“ на записа на заповед по
същността си представлява общо оспорване на вземането по ценната книга, поради
което и не създава необходимост за ищеца да сочи и установява конкретно свое
извънменителнично вземане, във връзка с което е издаден записът на заповед. В
конкретния случай в отговора на исковата молба З.В.М. изрично се противопоставя
на твърденията на ищеца, че записът е издаден във връзка с предоставянето на
заем, при това без от своя страна да твърди различно извънменителнично
отношение, по повод на което е поето задължението по записа на заповед. В този
смисъл от З.В.М. не се твърди записът да е издаден нито във връзка с воденето
на преговори между страните за предоставянето на заем, приключили неуспешно или
пък със споразумяване между страните, но без реално предостявяне на заема, нито
с конкретно заемно правоотношение, по което заемателят да разполага с
противопоставими на заемодателя дилаторни или перемпторни възражения. Напротив,
в случая издателят изобщо отрича наличието на извънменителнични отношения между
страните, във връзка с които да е издаден записът на заповед.
Доколкото в настоящия случай ответникът не е доказал
общото си възражение за невалидност на записа на заповед, нито е доказал
погасяване на вземането посредством плащане или друг предвиден от закона
погасителен способ, следва извода, че вземането по ценната книга съществува, а
с оглед настъпилия падеж – че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
При съвпадане крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззивника не се следват
разноски. Такива не следва да се присъждат и на въззиваемия, тъй като няма
данни той да е сторил такива.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 412267 от 21.05.2018 г., поправено с
решение № 559676 от 12.12.2018год. на Софийският
районен съд, II ГО, 57-ми състав, постановени по гр. д. № 57827/2016 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.