Р Е Ш Е
Н И Е
№ 343
град Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 477/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба на П.Д.Д. с адрес *** против Решение №312/08.06.2022 г. на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Жалбоподателят счита, че решението
е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Поддържа, че е дискриминиран по признаците възраст, лично или
обществено положение и имуществено състояние. Твърди, че е в неравностойно
положение и намира за несправедливо, че като студент редовна форма на обучение
след навършване на определена възраст е трябвало да заплаща здравни осигуровки.
Счита, че решението на КЗД не е обосновано от доказателствата по делото и от
цитираните в него правни норми. Моли съда за правилно решение и за присъждане
на разноски за път от преди пет години от и до Германия и от миналата година от
и до Румъния.
В съдебно заседание лично
поддържа жалбата и твърди, че е бил подложен на дискриминация и от КЗД, тъй
като е пътувал от Германия и от Румъния за заседания, за които явяването не
било задължително. Моли жалбата да бъде уважена и да му бъдат възстановени
работния надник и всички пътни разходи от и до
Германия и Румъния, включително и за явяването в съдебни заседания по това
дело.
Ответникът по жалбата – Комисия
за защита от дискриминация гр. София, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по
съображения, изложени в писмено становище. Моли за присъждане на ***ско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че такова се претендира. В
съдебно заседание не се представлява.
Заинтересованата страна – Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния
си представител гл. *** Д., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Претендира разноски в минимален
размер.
Заинтересованата страна –
Народното събрание на Република България, чрез гл. *** М., оспорва жалбата,
като счита, че не е доказана дискриминация по възрастов признак съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО.
Заинтересованата страна –
Министерски съвет на Република България, представя писмено становище, с което
оспорва жалбата като неоснователна, за което се позовава на Решение
№3/08.03.2016 г. на КС по КД №6/2015 г.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
През 2016 г. П.Д. сезира
КЗД за извършено дискриминационно поведение от страна на Национална агенция по
приходите /НАП/ по повод здравноосигурителния му статус. Конкретното оплакване
е, че е дискриминиран на база възрастов признак поради незаплащане от държавата
на здравните му осигуровки за време, през което е бил студент редовна форма на
обучение, поради това, че е навършил 26 години. С Решение №462/23.11.2016 г. на
КЗД е установено, че от НАП не е извършена дискриминация по отношение на П.Д. и
подаденият от него сигнал е оставен без уважение. Решението е обжалвано по
съдебен ред и потвърдено с Решение №88/04.04.2017 г.
по адм. дело №75/2017 г. на Административен съд – Велико Търново. Решението на
АСВТ е обжалвано и отменено с Решение №16205/21.12.2018 г. по адм. дело
№6192/2017 г. на ВАС. Касационната инстанция е отменила и решението на КЗД и е
изпратила преписката на специализирания административен орган за ново
произнасяне при съобразяване, че положението, от което се оплаква Д., не е
породено от НАП, а от правни норми, поради което КЗД е провела производството
при неправилно конституиране на страните, като освен това неправилно е
възприела, че е сигнализирана със сигнал, докато това е извършено с жалба.
Новото произнасяне на КЗД е
приключило с Решение №185/26.03.2019 г., с което производството по Преписка
№96/2016 г. по жалбата на П.Д. е прекратено. Решението е оспорено от Д. и в
тази връзка е образувано адм. д. №377/2019 г. по писа на АСВТ, по което прекратителното решение е отменено с Определение
№278/16.08.2019 г. и преписката е върната на КЗД за произнасяне по същество, а искането
на П.Д. за възстановяване на разноските, направени в производството по адм. д.
№6192/2017 г. на ВАС, е оставено без разглеждане и производството в тази част е
прекратено. Д. е останал недоволен от това произнасяне и е оспорил в цялост определението
на АСВТ пред ВАС. Жалбата му е оставена без разглеждане с Определение
№9409/14.07.2020 г. по адм. д. №12962/2019 г. на ВАС. Това определение е
оспорено пред петчленен състав на ВАС и е оставено в сила с Определение №12987/21.10.2020
г. по адм. д. №9958/2020 г.
Административното
производство по Преписка №96/2016 г. е възобновено с Разпореждане
№1764/16.12.2020 г. на председателя на КЗД. Преписката е разпределена на ad hoc състав с председател С.Й. и членове В.С.
и П. К.. Определен е докладчик – П. К., и подпомагащ експерт – С.И.. На
основание чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, във
връзка с провеждане на процедура по проучване, докладчикът е изискал писмени
становища и доказателства от страните. В определения срок становище е постъпило
от П.Д.. Впоследствие е депозирано такова и от НАП. На 08.10.2021 г. е
проведено открито заседание, за целите на което със Заповед
№12-11-3043/07.10.2021 г. на председателя на КЗД за председател по заместване е
определен г-н Б.Х.. С протоколно решение съставът на КЗД наред с НАП е конституирал
като ответни страни по преписката Народното събрание и Министерски съвет, от
които впоследствие са изискани и представени писмени становища. С нарочна молба
Д. е поискал да му бъдат възстановени пътни разходи от Румъния до България и
обратно за явяването на заседанието, за което е приложил разоходооправдателни
документи. Изготвен е междинен доклад от докладчика до председателя на състава.
Открито заседание е проведено на 12.04.2022 г. С Решение №312/08.06.2022 г. на
КЗД, Пети специализиран постоянен заседателен състав, установява, че
разпоредбата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ не
е дискриминационна по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр
и не противоречи на принципа за равно третиране, тъй като представлява
специална мярка по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 14 от ЗЗДискр
и установява, че ответните страни НАП, НС и МС не са извършили дискриминация по
смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр, вр.
§1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр по признак „възраст“ по отношение
на П.Д.. Без уважение е оставена молбата на Д. за присъждане на пътни разходи. За
да постанови този резултат административният орган е приел, че здравното
осигуряване от републиканския бюджет на студенти редовна форма на обучение до 26-годишна
възраст преследва законова цел, насочена към изравняване на възможностите на
конкретна нуждаеща се целева група. Тази специална мярка по смисъла на чл. 7,
ал. 1, т. 14 от ЗЗДискр не представлява
дискриминация, а насърчава младежите след завършване на средното си образование
да продължат да се обучават. Посочено
е също така, че предоставянето на преференции или специални мерки за определени
групи в обществото, обединени по възрастов или друг признак, макар да е неравно
третиране, не води до дискриминация спрямо другите членове на обществото и този
принцип е залегнал в Конституцията и е отчетен в чл. 7 от ЗЗДискр.
За уведомяване на П.Д. за
решението е изготвено Съобщение изх. №44-00-2015/09.06.2022 г., като няма данни
за връчването му. Д. е подал „обжалване“ на така постановеното решение, което е
изпратено на 08.07.2022 г. по електронната поща на АСВТ. Въз основа на това е
образувано настоящото административно дело. От Комисията за защита от
дискриминация е изпратена административната преписка. От жалбоподателя са
представени разходооправдателни документи за гориво и
за пътни такси, както и свидетелство за регистрация, график на почивки и схема
на работна заплата в превод от румънски и английски език. От заинтересованите
страни не са ангажирани доказателства.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване. Тъй като ответникът не представя
доказателства за редовно връчване на решението на оспорващия, въпреки изричното
им изискване с разпореждането от 05.08.2022 г., съдът приема, че жалбата е подадена
в законоустановения срок.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт, на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна, предвид следните съображения:
Съдът счита, че оспореният
административен акт е постановен от компетентен орган в рамките на
предоставените му правомощия съгласно чл. 47 от ЗЗДискр.
Образуваната преписка е решена от определения за това ad
hoc заседателен състав, на който тя е разпределена с
разпореждане на председателя на КЗД съгласно чл. 48, ал. 1 и чл. 54 от ЗЗДискр. Спазени са изискванията за кворум и мнозинство,
като процесното решение е подписано от всички членове на състава съгласно
разпоредбата на чл. 64 от ЗЗДискр.
Обжалваното решение е издадено в предвидената
от закона писмена форма и от формална страна съдържа реквизитите по чл. 66 от ЗЗД.
Съдът не установи в хода на проведеното производство пред КЗД да са допуснати съществени процесуални нарушения, а и такива не се претендират от страна на жалбоподателя. Спазени са правилата и изискванията на Глава четвърта, Раздел I от ЗЗДискр: производството пред комисията е образувано по писмена жалба от засегнато лице в тригодишния срок по чл. 52 от закона; преписката е разпределена от председателя на комисията на състав, който е определил от членовете си докладчик; проведена е процедура по проучване съобразно изискванията на чл. 55 и сл.; докладчикът е изготвил съответните заключения, въз основа на които председателят на състава е насрочил открити заседания, които са проведени по правилата на закона; решението е взето единодушно и е подписано от всички членове. Жалбоподателят е уведомен за образуваното производство, участвал е пълноценно в него и не е нарушено правото му на защита. Преписката е проучена всестранно и обективно, изяснена е фактическата обстановка и на тази база са изведени решаващите правни изводи.
По приложението на материалния закон:
От фактическа страна по делото не е
спорно, че след навършване на 26-годишна възраст жалбоподателят е бил студент
редовна форма на обучение във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ по специалността
теология. П.Д. е роден през 1981 г., започнал е образованието си през 2010 г.,
когато е бил на 29 г., и се е дипломирал на 03.07.2014 г. Последният е с
прекъснати здравноосигурителни права считано от м. ноември 2010 г. По тези
съображения жалбоподателят счита, че е поставен в дискриминационно положение по
признак възраст спрямо студентите редовна форма на обучение, които са здравно
осигурени за сметка на републиканския бюджет до навършване на 26-годишна
възраст.
Правното основание е за осигуряването
на студентите се съдържа в чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО /изм. ДВ бр. 15 от 2013
г., в сила от 1.01.2014 г./. Нормата предвижда, че се осигуряват за сметка на
държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 студентите -
редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и
докторантите на редовно обучение по държавна поръчка. Следва да се посочи, че в
решението на ответника не е налице грешка и е коментирана именно тази относима разпоредба, а в жалбата си г-н Д. неправилно
цитира разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „Б“ от ЗЗО.
В разпоредбата на §1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр е дадено легално определение на понятието „неблагоприятно
третиране“. Това е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко
благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по
чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4,
ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Защитените признаци са посочени
неизчерпателно в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, а именно:
пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр съдържат определения на понятията „пряка
дискриминация” и „непряка дискриминация”. Пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на
такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или
са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият
или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
И в двата случая, за да се обоснове
извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, следва да се направи сравнение между начина, по
който лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, е третирано и начина
на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т. е. по
отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обусловен/обвързан от защитен признак, тоест следва да е налице пряка
причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и причината за
него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл.
4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Заключението за наличие на
дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице
доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите.
В настоящия случай действително е
налице неблагоприятно засягане на правната сфера на Д. по защитения признак
възраст, но това не може да се квалифицира като дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, доколкото е основано на законово признато
изключение от общото правило. Приложение намира специалната норма на чл. 7, ал.
1, т. 14 от ЗЗДискр, според която дискриминация не
представляват специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно
положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на
възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими.
Законовата привилегия по чл. 40, ал. 3
т. 2 от ЗЗО определена група лица – редовни студенти, ненавършили 26 години, да
не заплащат сами здравноосигурителните си вноски е функция на социалната
политика на държавата, израз на принципа на справедливостта и е в обществен
интерес. Както правилно е посочено в решението смисълът на закона е да се
мотивира получаването на по-висока квалификация и да се стимулира
професионалната реализация на младежите. Противно на съображенията на
жалбоподателя, липсата на възрастово ограничение би опорочило целта на
законодателя да насърчи своевременното покриване на образователни стандарти и успешното
реализиране на пазара на труда колкото се може по-рано, в активна възраст, което
от своя страна е предпоставка за приобщаване и задържане на учениците и младите
хора в образователната система, за повишаване на равнището на образованост на
населението, за по-добра социална и професионална интеграция. Обратното би
стимулирало неограничено във времето обучение, което определено е вън от
житейската и икономическата логика и дава предимство на личните пред
обществените интереси.
Продължителното и/или късното
квалифициране и преквалифициране далеч не е негатив, но предвид обичайно
приетото, че след
определена възраст хората са се реализирали, станали са финансово независими и
са постигнали житейски статус, обезпечаващ потребностите им, се предполага, че студентите,
които са направили осъзнат избор да учат в редовна форма на обучение /а не
задочно или дистанционно/, са в състояние да покриват разходите си здравно
осигуряване. Тоест, това законодателно решение, вкл. и възрастовото ограничение,
е специална мярка за изравняване на възможностите на лицата до 26 години, които
нямат трудов опит и практика, съответно – лични доходи, с тези на хората над
тази възраст, които би следвало да са се реализирали и да генерират лични
доходи, но осъзнато са избрали да учат в редовна форма на обучение. Възрастта,
визирана в закона, не е произволна величина, а съобразява обичайната възраст, на
която редовните студенти от специалности, отнемащи по-продължително време
/медицина и право примерно/, се дипломират. Тоест, положението, в което сам се
е поставил жалбоподателят – да учи в редовна форма на обучение след навършването
на 26-годишна възраст, да не работи и да няма осигурителен доход, е въпрос на
негов личен избор и не може да се разглежда като повод за дискриминация.
Законодателното решение, облечено в
нормата на чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, е обществено необходимо и със своята
справедливост и хуманизъм съответства на принципите на социалната и правовата
държава, утвърдени в чл. 4 от Конституцията и нейния преамбюл (вж. раздели ІІ и
ІІІ на Тълкувателно решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14 от 1992 г.). В
аналогично положение са и други лица, които нямат осигурителен доход, който да
се ползва като основа за изчисляване на осигурителната вноска. Такива са
хипотезите с лицата по чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б“ и ал. 5, т. 1 ЗЗО.
Разпоредбата изрично препраща към алинея 3 на чл. 40 от ЗЗО, според която
държавата чрез своя бюджет поема отговорността за осигуряване на осигурителните
вноски на някои материално затруднени граждани. Правилото здравноосигурителната
вноска да се определя върху дохода на осигуреното лице (чл. 40, ал. 1 от ЗЗО)
не е приложено по отношение на лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, защото те на
различни основания нямат доходи.
Въпреки гореизложеното социалната
политика на държавата не пренебрегва и обществената група на лицата като Д., в
която попадат редовните студенти над 26-годишна възраст. Това е така, защото
чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО предвижда, че лицата, които не подлежат на
осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху
осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на
осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о
число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно
изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация,
като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Противно
на твърденията на жалбоподателя в случая е налице засилена грижа за уязвимите
групи граждани от страна на държавата, доколкото законодателят предвижда
вноските да се определят върху не по-малко от половината от минималния
осигурителен доход за самоосигуряващите се. Тук
трябва да се подчертае, че независимо че за лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като
жалбоподателя осигурителният доход е по-нисък, те не са поставени в
неравностойно положение в сравнение с останалите осигурени лица, защото имат
равен достъп до медицинско обслужване. Не е нарушен принципът по чл. 6, ал. 2
от Конституцията за равенство на гражданите пред закона, защото лицата по чл.
40, ал. 5 от ЗЗО ползват същите права като всички здравноосигурени лица и
получават медицински услуги в пълен обем независимо от по-малките осигурителни
вноски в бюджета на държавата.
Налага се изводът, че в съответствие
със закона решаващият състав на КЗД е приел, че въпросната специална мярка за
конкретна група в обществото, обединена в случая от възрастов признак, макар да
носи белезите на неравно третиране, не води до дискриминация спрямо другите
членове на обществото, тъй като попада в нормативния обхват на чл. 7, ал. 1, т.
14 от ЗЗДискр. Чрез въвеждане на изключението по чл.
40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО държавата осигурява възможност на определена част от
българското общество /младежи на възраст до 26 години/ оптимални условия за
придобиване на образование. Подобна законова мярка може да се квалифицира като
„необходима мярка“ в областта на образованието и обучението, обезпечаваща
изпълнението на законовата цел по чл. 7, ал. 1, т. 11 от ЗЗДискр.
В този смисъл са и мотивите на Решение №3/08.03.2016 г. на КС по КД №6/2015 г. С
мерките по чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО не се ограничава правото на всеки
гражданин да се обучава във висше учебно заведение, а се цели единствено да
бъде стимулирана посочената група. По тези съображения съдът намира, че оспореното
решение е съответно и на целта на закона.
Ето защо съдът приема, че решението е законосъобразно,
а жалбата срещу него следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, включително няма основание в
настоящото производство да се търсят такива от предходни периоди, направени по
повод инициираното от него производство пред КЗД. Сторените от жалбоподателя
разноски за пътни и дневни разходи пред ответната администрация остават в
негова тежест така, както са направени.
Съобразно изхода на спора и предвид
своевременното искане на ответника, в негова полза следва да се присъдят
разноски в минимален размер. На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК съдът определя възнаграждение в размер на 100
лв., изчислен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
приета с ПМС №4/06.01.2006г., на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ.
На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в
полза на заинтересованата страна Национална агенция за приходите следва да се
присъди ***ско възнаграждение. Предвид това, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, възнаграждението се
определя в минималния размер от 100 лева съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Д., с адрес *** против Решение №312/08.06.2022 г. на Комисията
за защита от дискриминация - гр. София.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Комисията за
защита от дискриминация - гр. София сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
***ско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Национална
агенция за приходите, гр. София сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща
***ско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: