№ 205
гр. Варна, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20213001000393 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със
седалище и адрес на управление гр. Дуе Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа,
Италия, данъчен номер и номер на вписване 04692900287 срещу решение
№260037/23.03.2021 г., постановено по т.д. №385/2018 год. по описа на ОС – Добрич, с
което са отхвърлени предявените от въззивника против „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД
СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс
голф енд спа резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ.
Каварна, област Добрич, ЕИК *********, искове за следните суми: 141 567.10 евро,
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с ф–ра №
10095/19.12.2008 г., претендиран на основание чл. 53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.; 116 000.00 евро, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на
забавата ( 19.12.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено по размер от законната лихва,
претендиран на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен указ №
231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия; 593.39 евро, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с ф – ра № 10036/19.05.2009 г., претендиран на основание чл. 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.;
246.13 евро, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично
задължение за времето на забавата ( 19.05.2008 г. – 18.12.2018 г. ), определено по размер от
законната лихва, претендиран на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради
противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че в
резултат на прехвърляне на търговското предприятие на „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД ( PRATO
1
VERDE S. P. A. IT 00227880283 ), въззивникът „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД ( PRATOVERDE
S.R.L. IT 04692900287) е придобил всички права във връзка със спорното право, поради
което е надлежно легитимиран да ги упражни и получи съдебна защита.
Насрещната страна „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със
седалище с.Божурец е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително.
Ищецът „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД, със седалище Дуе Караре, Италия излага в исковата
и допълнителна искова молба, че по силата на устни уговорки, в перода 2007 – 2009 г. е
продал на ответника „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище
с.Божурец, компоненти за поливна система за игрище за голф в с.Божурец, общ. Каварна, на
обща стойност над 500 000 евро, от които са останали неплатени част от сумата по фактура
№10095/19.12.2008 г., в размер на 141 567.10 евро и сумата по фактура №10036/19.05.2009
г., в размер на 593.39 евро.
Ответникът „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД е оспорил
исковете, излагайки възражения, че през процесния период е имал сключен договор с
„ИНТЕРГОЛФ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище гр.София, за доставка, строеж и
управление на проект по инсталация на иригационна система на територията „ТРЕЙШЪН
КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ на брега на Черно море, прекратен на 11.05.2009 г.
Оспорва съществуването на облигационни отношения между страните произтичащи от
договор за международна продажба на стоки. Твърди, че приложимо по отношение на
твърдяното от ищеца правоотношение е българското материално право, като прави
възражение за погасяване по давност на главните и на акцесорните искове.
За установяване възникването на облигационни отношение между страните,
въззивното дружество е представило като доказателство фактура №10095/19.12.2008 г., на
стойност 166 576.10 евро и фактура №10036/19.05.2009 г., на стойност 593.39 евро, в които
подробно са описани стоките предмет на продажбите.
От заключенията на вещите лица по извършените в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводни експертизи се установява, че фактура №10095/19.12.2008
г. е с издател „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД (PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283 ) и получател
„ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, а като основание е вписано
„продажба“ на стоки на стойност 166 576.10 евро. Фактурата е надлежно осчедоводена в
счетоводството на доставчика, но не е намерила отражение в счетоводните регистри на
„ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД за финансовата 2008 г., като
дружеството не е декларирало фактурата за съответния данъчен период пред НАП по реда
на ЗДДС и не са отразени направени разходи по дебит на с/ка 613 „Разходи за придобиване
на ДМА. Установява се още, че във връзка с издадената фактура №10095/19.12.2008 г. е
извършено безкасово плащане от „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД в
полза на „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД ( PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283 ) на 01.09.2009 г. в
размер на 25 000 евро, като в платежния документ като основание за плащане от платеца е
посочено „частично от док. №10095 - водоснабдяване на голф игрище и договор за монтаж“.
От заключенията на вещите лица се установява още, че през финансовата 2009 г.,
„ПРАТО ВЕРДЕ“ АД (PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283) е издало фактура
№10036/19.05.2009 г. с получател „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, с
основание „продажба“ на стоки на стойност 593.39 евро. Фактурата е осчетоводена в
счетоводните регистри на „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД по сметка
2
4012 „Доставчици във валута“, аналитична партида „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД, с вписано
основание покупка на стойност 539.39 евро с левова равностойност 1160.57 лв. В регистъра
„Разходи за придобиване на дълготрайни активи - Голф игрище“ по партида 21
„Материали голф игрище“ е установено наличието на счетоводен запис за увеличаване
стойността на разходите за придобиване на ДМА - голф игрище с осъществени
доставки/покупки от „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД за сумата от 1160.57 лв. Фактурата е вписана в
дневниците за покупки за периода 01.05.2009 г. - 31.01.2010 г., като не е отразено плащане
на цената.
От представените като доказателства – международна товарителница (CMR),
транспортен документ от 14.02.2008 г., фактура за международен транспорт от 18.02.2008 г.,
транспортен документ от 12.06.2008 г., транспортен документ от 22.07.2008 г., фактура от
01.08.2008 г., транспортен документ от 10.09.2008 г., товарителница от 23.07.2008 г.,
товарителница от 10.09.2008 г. се установява, че в периода 14.02.2008 – 10.09.2008 г.
„ПРАТО ВЕРДЕ“ АД (PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283 ) е транспортирал стоките,
описани във фактура № 10095/19.12.2008 г. от територията на Италия до България с
местоназначение с. Топола, общ. Каварна, „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“
ЕАД, а от товарителница на ТNT с баркод GE941 628 069 WW се установява, че стоките
описани във фактура №10036/19.05.2009 г. са транспонтирани от територията на Италия и
получени от „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД.
Според свидетелите А Т и М Д, чиито показания следва да бъдат ценени като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че между
страните от края на 2007 г. са възникнали и съществували трайни търговски отношения във
връзка с изграждане на голф игрище „Тракийски скали“. Свидетелите сочат, че
първоначално компонентите за поливната система са доставяне чрез „Интерголф България“
ООД, но поради влошаване на отношенията между „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА
РЕЗОРТ“ ЕАД и „Интерголф България“ ООД, а по-късно и прекратяване на договора между
тях, се е наложило доставките да се извършват директно от „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД на
„ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД. От показанията на свид. Талази се
установява още, че компонентите включени във фактура №10095/19.12.2008 г.,
представляват „сърцето“ на всяка поливна система за голф игрище, без които тя няма как да
функционира.
От заключението на вещото лице по повторната ССчЕ се установява, че
компонентите за поливна система включени във фактура №10095/19.12.2008 г., не
фигурират като закупени от „Интерголф България“ ООД от „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД, с
изключение на една позиция, за която по спецификация на материалите и услугите за
иригационна поливна система са предвидени 1211 броя, а по тази фактура са 291 броя.
Съдът намира, че спорното правоотношение попада в обхвата на приложение на
Римската конвенция от 1980 г., тъй като е възникнало в периода до 16.12.2009 г. – чл. 17 от
Римската конвенция от 1980 г., чл. 24, параграф 2 от Регламент ( ЕО ) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните
задължения (Регламент Рим I). Съобразно текстовете на конвенцията, спорът между
страните следва да се уреди от правото на държавата, с която те са в най - тясна връзка –
държавата, в която страната, която трябва да изпълни характеристичната престация по
договора, е имала, в момента на сключването на договора, своето обичайно
местопребиваване, или, в случая на търговско дружество своята централна администрация –
чл. 4, параграф 1 и 2 от Римската конвенция от 1980 г. Преценени съобразно правилото на
чл. 4, параграф 1 и 2 от Римската конвенция от 1980 г. и чл. 94 КМЧП, спорното
правоотношение и свързаните с него искове са най – тясно свързани с правото на Италия
като държава, на чиято територия се намира главното управление на дейност на продавача,
дължащ характерната за договора за международна продажба престация.
Позитивното италианско право подчинява режима на договора за международна
продажба на стоки на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба
на стоки от 1980 г. на 26.05.1981 г. (Виенска конвенция). Италия е ратифицирала
3
конвенцията на 11.12.1986 г. и от 01.01.1988 г. тя е в сила за страната. България е
ратифицирала конвенцията на 13.03.1990 г. и от 01.08.1990 г. тя е в сила за страната.
Преките норми на Виенската конвенция от 1980 г. не съдържат уредба за начина на
определяне на лихвата за просрочване, за погасителната давност по договора за
международна продажба на стоки, както и за последиците от прехвърляне на търговско
предприятие, поради което начинът на определяне на мораторната лихва, на погасителната
давност и на последиците от прехвърляне на търговско предприятие, следва да се определят
съобразно италианското право като правото на страната, дължаща характерната за договора
престация – чл. 2946 и сл. от Италианския Граждански кодекс от 1942 г. (относно
погасителната давност), Законодателен Указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен
вестник бр. 249/23.10.2002 г. (относно мораторната лихва ), както и чл. 2082 и сл. от
Италианския Граждански кодекс (относно прехвърляне на търговско предприятие).
Договорът за международна продажба е облигационно отношение между страни,
имащи място на дейност на територията на различни договарящи държави, по силата на
което едната страна като продавач се задължава да прехвърли на другата страна като
купувач собствеността на стока срещу цена, която купувачът се е задължил да му заплати –
чл. 1, 30, 53 от Виенската конвенция. В конвенцията не е предвидена определена форма за
действителност на договора за международна продажба на стоки, като за възникването му е
необходимо да е налице отправено предложение до едно или повече конкретни лица и
приемане на предложението от насрещната страна по начина и сроковете, указани в чл. 18
от Виенската конвенция. В чл.18, ал.3 от Виенската конвенция е призната възможност
съгласието за приемане на предложението да се изрази и чрез конклудентни действия като
например изпращане на стоката или плащане на цената. Договорът за продажба се счита
сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие според
разпоредбите на Конвенцията – чл. 23 от Виенската конвенция. В този момент се пораждат
задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи
отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да плати цената и
да приеме доставката.
Анализът на събраните по делото доказателствата и преценката им с оглед
приложимото материално право обуславя извода на съда за наличието на облигационно
отношение, породено от договор за международна продажба на стоки по смисъла на
Виенската конвенция, между „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД (PRATO VERDE S. P. A. IT
00227880283) като продавач и „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД като
купувач, по силата на което продавачът се задължил да прехвърли на купувача
собствеността върху изброени в издадените от него два броя фактури стоки,
представляващи компоненти за иригационна система на игрище за голф срещу цена, която
купувачът се е задължил да му заплати.
Представените доказателства за извършени доставки, извършеното частично плащане
по фактура №10095/19.12.2008 г. от „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД в
полза на „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД ( PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283) на сумата от 25 000
евро, с посочване в платежния документ като основание за плащане от платеца „частично от
док. №10095 - водоснабдяване на голф игрище и договор за монтаж“, както и
осчетоводяването от „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД на фактура
№10036/19.05.2009 г. с основание „продажба“ на стоки на стойност 593.39 евро и
вписването й регистъра „Разходи за придобиване на дълготрайни активи - Голф
игрище“ по партида 21 „Материали голф игрище“, обуславят извода на съда, че
продавачът е изпълнил основното си задължение по договора, а именно да достави стоката,
поради което за него е възникнало правото да претендира заплащане на нейната цена.
Несъстоятелни са доводите на въззиваемия, че плащането на сумата от 25 000 евро е
извършено поради грешка, тъй като от една страна, в платежният документ е посочено, че
се плаща именно по фактура №10095, за водоснабдяване на голф игрище и договор за
монтаж, а от друга страна, купувачът не е предприел каквито и да е действия по
възстановяване на платената сума. Обстоятелството, че фактура №10095/19.12.2008 г. не е
4
осчедоводена от въззиваемия, не може да се тълкува в негова полза, доколкото са налице
доказателства, че стоките посочени във фактурата са получени. Не на последно място, от
заключението на вещото лице по повторната ССчЕ се установява, че по повод други
доставки, извършени през 2007 г. и свързани с изграждане на голф игрището, които са
изцяло заплатени от купувача, също не е налице осчетоводяване от страна на получателя
„ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, на издадените от „ПРАТО ВЕРДЕ“
АД ( PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283) фактури NN 10090/31.12..2007 г. и
10091/31.12.2007 г., което обосновава извода за нередовно водени от въззиваемия
счетоводни книги.
Действително въззивното дружество „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД (PRATOVERDE S.R.L.
IT 04692900287) данъчен номер 04692900287 е вписано в Търговския регистър на Република
Италия на 18.12.2012 г., но видно от представеното във въззивното производство
удостоверение за актуално състояние и протокол от 18.12.2012 г., неговият капитал е
формиран от непарична вноска на търговското предприятие на „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД
(PRATO VERDE S. P. A. IT 00227880283) – издател на процесните две фактури. От
изисканата по реда на ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ОБМЕН НА ПРАВНА
ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ, от Министерство на правосъдието на Реублика
Италия информация за съдържанието италианското търговско право в материята относно
прехвърляне на търговско предприятие, действащо към 18.12.2012 г. (стр.281 и сл.) се
установява, че съобразно чл.2558 от Гражданския кодекс, в резултат на прехвърлянето на
предприятие, купувачът поема договорите, сключени във връзка с дейността на
дружеството, освен ако страните не решат да изключат правоприемствения процес за някой
отношения, както и с изключение на договорите , които имат личен характер.
Доколкото по делото не са ангажирани доказателства относно наличие на някой от
предвидените в чл.2558 от Гражданския кодекс изключения, съдът намира, че в резултат на
апорта на търговското предприятие на „ПРАТО ВЕРДЕ“ АД (PRATO VERDE S. P. A. IT
00227880283) в капитала на учреденото през 2012 г. „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД (PRATOVERDE
S.R.L. IT 04692900287), последното е придобило всички права и задължения по
съществуващите към момента на прхвърлянето правоотношения, включително по договоите
за международно продажба на стоки с „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“
ЕАД, по фактури №№10095/19.12.2008 г. и 10036/19.05.2009 г.
С оглед направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията по
давност, в първоинстанционното производство по реда на ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА
ОБМЕН НА ПРАВНА ИНФОРМАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИ, от Министерство на
правосъдието на Реублика Италия е изискана информация за съдържанието италианското
търговско право в материята относно погасителната давност. Установява се, че отношенията
свързани с погасителната давност за вземания произтичащи от договори за продажба на
стоки са уредени от Италианския граждански кодекс. Съобразно разпоредбата на чл.2946 от
ГК на Италия, освен в случаите, в които законът предвижда друго, правата се погасяват по
давност след 10 години или общият давностен срок е десетгодишен. В чл.2947 и сл. от ГК са
уредени различни хипотези предвиждащи диференцирани давностни срокове според типа на
претендираното право (пет, три, една година, шест месеца). Съдът намира, че за вземанията
произтичащи от търговска сделка, не е предвидена кратка давност, поради което по
отношения на вземанията за главниците по двете фактури, следва да се прилага общата
десетгодишна давност, предвидена в чл.2946 от ГК. Съдът не споделя становищете на
въззиваемия относно приложение на разпоредбата на чл.2949 от ГК, доколкото същата се
отнася за вземания произтичащи от дружествени отношения (дружествени спорове) и за
такива свързани с реализиране на отговорност от управителите. Що се отнася до вземанията
за лихва, съдът намира, че се прилага разпоредбата на чл.2948, т.4 от ГК, поради което
същите се погасяват с изтичане на пет годишна давност.
В кодекса изрично са уредени случаите на прекъсване на давността, като съдът
намира, че в случая, основание за прекъсване на дваността по смисъла на чл.2943 от ГК е
образуваното от въззивника срещу „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД,
5
съдебно производство по дело N 5821/2016 г. по описа на Районен съд – Падова, по което е
издадена европейска заповед за изпълнение за сумите претендирани в настоящото
производство. Тъй като от датата на извършване на първата доставка – 14.02.2008 г. до
датата на образуване на делото за издаване на европейската заповед за изпълнение –
28.06.2016 г., не е изтекъл десетгодишния давностен срок, то давността е била прекъсната и
е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към датата на образуване на настоящия
спор – 20.12.2018 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че исковете за заплащане на сумата от 141
567.10 евро, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с фактура №10095/19.12.2008 г., претендирана на основание чл.53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. и
сумата от 593.39 евро, представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с фактура № 10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.л 53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. се
явяват основателни, поради което решението в тази отвърлителна част следва да се отмени и
се постанови друго, с което исковете за главниците по двете фактури се уважат изцяло.
Предвид направеното искане и на осн. чл.214, ал.2 от ГПК, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението.
Тъй като лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава,
след като искът е предявен след като са изтекли пет години от възникване на вземането за
лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди
петгодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 20.12.2018 г.
Считано пет години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от 19.12.2008 г. до
19.12.2013 г. върху главницата от 141 567.10 евро, както и за времето от 19.05.2008 г. до
19.12.2013 г., за лихвите върху главницата от 593.39 евро. От заключението на вещото лице
по допуснатата в първоинстанционното производство повторна съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че лихвата върху главницата от 141 567.10 евро, изчислена
съобразно приложимото италианско право - Законодателен Указ № 231/09.10.2002 г.,
публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г., за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г.
е в размер на 57 345.64 евро, а лихвата върху главницата от 593.39 евро, изчислена
съобразно приложимото италианско право - Законодателен Указ № 231/09.10.2002 г.,
публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г., за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г.
е в размер на 239.35 евро. За тези размери се явяват основателни предявените искове,
предявени на основание чл.78 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл.5 от Законодателен указ №
231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, поради което решението в тези отхвърлителни части, следва да се отмени и
исковете да се уважат съответно за сумата от 57 345.64 евро, представляваща лихва за
забавено изпълнение върху главницата от 141 567.10 евро, за периода 20.12.2013 г. -
20.12.2018 г. и сумата от 239.35 евро, представляваща лихва за забавено изпълнение върху
главницата от 593.39 евро, за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г.
В останалите отхвърлителни части, решението следва да се потвърди.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да
бъде осъден да заплати на въззивника, направените в първоинстанционното производство
разноски, съразмерно уважената част от исковете, в размер на 30 915 лева и направените във
въззивното производство разноски, съразмерно уважената част от жалбата, в размер на
16 965 лева.
С оглед изхода на спора, решението следва да се отмени и в частта за разноските за
горницата над 3965 лева до 17 465 лева, а предвид своевременно направеното искане, в
полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съразмерно
6
отхвърлената част на жалбата, в размер на 3814 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260037/23.03.2021 г., постановено по т.д. №385/2018 год. по
описа на ОС – Добрич, в частта с която са отхвърлени предявените от „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД
със седалище и адрес на управление гр. Дуе Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция
Падуа, Италия, данъчен номер и номер на вписване 04692900287 против „ТРЕЙШЪН
КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Божурец,
ЖК „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1,
ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********, исковете за заплащане на сумата
от 141 567.10 (сто четиридесет и една хиляди, петстотин шестдесет и седем евро и 10
евроцента), представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба,
документиран с фактура №10095/19.12.2008 г., претендирана на основание чл.53 от
Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г.,
сумата от 593.39 (петстотин деветдесет и три евро и 39 евроцента), представляваща
неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура №
10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., законна лихва върху главниците
от датата следваща подаването на исковата молба 21.12.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 57 345.64 (петдесет и седем хиляди, триста четиридесет и пет
евро и 64 евроцента), представляваща лихва за забавено изпълнение върху главницата от
141 567.10 евро, за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г. и сумата от 239.35 (двеста тридесет
и девет евро и 35 евроцента), представляваща лихва за забавено изпълнение върху
главницата от 593.39 евро, за периода 20.12.2013 г. - 20.12.2018 г., както и в частта за
разноските, за горницата над 3965 лева до 17 465 лева, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс голф енд спа резорт“, жилищна група
„Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област Добрич, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Дуе
Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа, Италия, данъчен номер и номер на
вписване 04692900287, сумата от 141 567.10 (сто четиридесет и една хиляди, петстотин
шестдесет и седем евро и 10 евроцента), представляваща неплатена цена по договор за
търговска продажба, документиран с фактура №10095/19.12.2008 г., претендирана на
основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на
стоки от 1980 г., сумата от 593.39 (петстотин деветдесет и три евро и 39 евроцента),
представляваща неплатена цена по договор за търговска продажба, документиран с фактура
№ 10036/19.05.2009 г., претендирана на основание чл.53 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г., сумата от 57 345.64 (петдесет и
седем хиляди, триста четиридесет и пет евро и 64 евроцента), представляваща лихва за
забавено изпълнение върху главницата от 141 567.10 евро, за периода 20.12.2013 г. -
20.12.2018 г., претендирана на основание чл. 78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, сумата от 239.35 (двеста тридесет и девет евро и 35 евроцента), представляваща
лихва за забавено изпълнение върху главницата от 593.39 евро, за периода 20.12.2013 г. -
20.12.2018 г., претендирана на основание чл.78 от Конвенцията на ООН относно
договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. във вр. с чл. 5 от Законодателен
указ № 231/09.10.2002 г., публикуван в Държавен вестник бр. 249/23.10.2002 г. на Република
Италия, както и сумата от 47 880 (четиридесет и седем хиляди, осемстотин и осемдесет)
7
лева, представляваща направените пред двете инстанции разноски за държавни такси,
възнаграждение за вещи лица и адвокатски възнаграждения, съразмерно уважената част от
исковете, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260037/23.03.2021 г., постановено по т.д. №385/2018
год. по описа на ОС – Добрич, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „ПРАТОВЕРДЕ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Дуе
Караре, ул. „Сан Пеледжо“ № 2, провинция Падуа, Италия, данъчен номер и номер на
вписване 04692900287 ДА ЗАПЛАТИ на „ТРЕЙШЪН КЛИФС ГОЛФ ЕНД СПА РЕЗОРТ“
ЕАД, със седалище и адрес на управление с. Божурец, ЖК „Трейшън клифс голф енд спа
резорт“, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл. 1, ет. 0, ап. 11, общ. Каварна, област
Добрич, ЕИК *********, сумата от 3814 (три хиляди осемстотин и четиринадесет) лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на жалбата, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен
касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8