№ 4371
гр. София, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно гражданско дело
№ 20241100501114 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С решение № 3476 от 07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20846/2022
г. на Софийски районен съд, 29-и състав, е признато за установено по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. И. Ц. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от
4530,12 лв., представляваща стойността на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“ 6, бл. **** с абонатен
номер 151549 и сумата от 51,40 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането; както и
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 687,96 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., като са отхвърлени искът за главница за
топлинна енергия за разликата над 4530,12 лв. до предявения размер от
4579,83 лв. и искът за сумата от 10,73 лв. , представляваща мораторна лихва
за периода от 01.10.2018 г. до 15.09.2021 г. върху цената на извършена услуга
за дялово разпределение.
С решението е разпределена и отговорността за разноски между
страните, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата сумата от
848,91 лв. – разноски за исковото производство и сумата от 154,82 лв. –
1
разноски в производството по ч. гр. д. № 55249/2021 г. по описа на СРС, 29
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
В законоустановения срок срещу решението в частта, с която са
уважени предявените от дружеството искове, е постъпила въззивна
жалба от ответника М. И. Ц. , в която са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Въззивникът излага, че
не е ползвател или обитател на процесния недвижим имот, нито страна по
договор за предоставяне на топлинна енергия, както и, че не се е съгласявал с
облигационни клаузи на ищеца, поради което намира, че не дължи посочените
суми. С оглед изложеното е отправена молба до въззивния съд за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срока по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като
неоснователна, като е отправена молба до въззивния съд да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
От третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не е постъпило
становище.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението в частта, с която исковете са
отхвърлени, не се обжалва и е влязло в сила, поради което не е предмет на
настоящото въззивно производство. При извършена проверка по реда на чл.
269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че решението е валидно, а в
обжалваната част – допустимо.
Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС, тъй като фактическите и
правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от
районния съд в атакувания съдебен акт. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства,
изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата
съдебна инстанция намира, че към изложените правни и фактически
констатации на първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Районният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
2
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК, за плащане на стойността на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – етажна
собственост, за възнаграждение за дялово разпределение и обезщетение за
забава за плащане на същите.
Единственият спорен въпрос, поставен за обсъждане пред настоящата
инстанция, е дали между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, т. е. договорът за продажба на топлинна енергия за
битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия, а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от
комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая
несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, за което са представени доказателства, а и
това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно, според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите
условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да
е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.
Съгласно § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на ЗЕ „битов клиент“
е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа се извършва въз основа на писмен договор със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които имат качеството на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В това си качество те
дължат цената на доставената топлинна енергия.
В настоящия случай от приложения по делото нотариален акт се
установява, че М. И. Ц. е придобил право на собственост върху следния
недвижим имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, блок
№ ****, на втори етаж, т. е. върху процесния недвижим имот. При това
положение и при липса на представени доказателства, че преди исковия
период правото на собственост е прехвърлено, за което обстоятелство,
тежестта, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е на ответника, следва да се приеме, че
ответникът се явява собственик на процесния имот по смисъла на чл. 153 ЗЕ и
на основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно
правоотношение с ищцовото топлофикационно дружество, респективно
качеството му на потребител на топлинна енергия.
3
Ето защо според настоящия състав е доказано съществуването на
облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия,
а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга, като
възраженията, релевирани с въззивната жалба в обратния смисъл са
неоснователни. Това е така, защото в случая се касае за договор, сключен при
публично известни общи условия по реда на ЗЕ, по който ответникът, като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Други оплаквания във въззивната жалба не са наведени, а въззивната
инстанция е ограничена до посоченото в нея. Ето защо първоинстанционното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено на основание чл.
271, ал. 1 ГПК.
По отговорността за разноски съдът намира следното:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ищецът
има право на разноски за въззивното производство. Претендират се разноски
за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция в минимален размер от 100 лв.
по чл. 25 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл. 37 от същата наредба
при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на спора пред
въззивния съд.
Предвид цената на всеки от отделните искове и разпоредбата на чл. 280,
ал. 3 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 3476 от 07.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 20846/2022 г. на Софийски районен съд, 29-и състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК М. И. Ц. с ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********
сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД –
трето лице помагач на страната на ищеца.
Препис от решението да се връчи на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД на електронен адрес ***@*****.** с адресат юрк. Ф.И..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5