Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260518
13.04.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №284/2021г. по описа на ПОС, VII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е
образувано по въззивна
жалба на Д. Г. П. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото
адв. В. Т., против
Решение №260067 от 06.11.2020г., постановено по гр.д. №84/2020г., по
описа на Районен съд- Асеновград в частта
му, с която е признато за установено, че дължи на Акционерно дружество с ограничена
отговорност “Клермон импорт - експорт”, данъчен номер SIRET
494 777 790 00010, със седалище и адрес на управление гр. Куртий,
63470 Пю Сен Гюлмие, Франция, сумата от 3647,87 евро,
представляваща остатък от дължима цена на доставена стока по фактура
№ FJ 29/30.12.2015г., сумата от 1109,58 евро-
обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г. до 11.09.2019г., ведно
със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 12.09.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми
по ч.гр.д.№1909/2019г. по описа
на Районен съд- Асеновград е била
издадена Заповед №1136 от 08.10.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410
от ГПК. В
жалбата са изложени
доводи за недопустимост
и неправилност на
решението, като се иска
обезсилването му като
недопустимо, евентуално- отмяната му
като неправилно и
постановяване на ново
решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна- Акционерно
дружество с ограничена отговорност “Клермон импорт - експорт”, данъчен номер
SIRET 494 777 790 00010, със седалище и адрес на управление гр.
Куртий, 63470 Пю Сен Гюлмие, Франция, чрез
пълномощника му по
делото адв. С. М., с който
се иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове на Акционерно дружество с ограничена
отговорност “Клермон импорт - експорт”, данъчен номер SIRET
494 777 790 00010, със седалище и адрес на управление гр. Куртий,
63470 Пю Сен Гюлмие, Франция, против Д. Г. П. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3647,87 евро,
представляваща неплатен остатък от
дължима цена на доставена стока - mycelium, по
фактура № FJ 29/30.12.2015г.,
ведно с обезщетение
за забава върху вземането в размер
на законната лихва
за периода 31.12.2015г.-09.09.2019г.
С обжалваното решение съдът
е квалифицирал претенциите като
такива по чл.318
от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД,
като е приел,
че между страните е бил сключен
договор за покупко- продажба на
стоките- предмет на посочената
фактура. Приел е, че част от
цената на същите в размер на претендираната сума от 3647,87 евро не е
била заплатена от
ответника, поради което
е уважил предявените
искове за установяване
на дължимостта на същата, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 12.09.2016г. до
окончателното й заплащане.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Неоснователни са изложените
във въззивната жалба
доводи за недопустимост на решението поради липса
на идентичност между
вземането, за което е
била издадена заповедта за изпълнение, и
вземането, за което е бил предявен
установителния иск. От приложеното
по делото заповедно
производство- ч.гр.д.№1909/2019г.
по описа на Районен съд-
Асеновград, е видно, че
първоначално подаденото от
ищеца заявление по чл.410
от ГПК е било
нередовно и същото
е оставено без движение
от съда, като с писмена
молба заявителят е
посочил, че вземането
му представлява неплатена
част от цената на доставените стоки
по фактура № FJ 29/30.12.2015г. Така подадената молба,
с която нередовностите на
заявлението са били отстранени, не
е била съобразена
от съда при издаването
на заповедта за изпълнение, в резултат на което
в същата вземането не е било индивидуализирано съобразно
волята на заявителя.
При това положение следва
да се приеме, че
в заповедта за
изпълнение е допусната очевидна
фактическа грешка, която
подлежи на отстраняване от заповедния
съд по реда на
чл.247 от ГПК.
Наличието на същата обаче
не се отразява на
допустимостта на установителния иск, който е
предявен именно за вземането- предмет на
подаденото заявление, тъй
като заявителят не следва
да понася каквито
и да са неблагоприятни
последици от действията
на съда, които не
могат да му се
вменят във вина.
Доколкото заповедното производство е приложено
по настоящото дело, всички
тези обстоятелства са
станали достояние на ответника,
поради което не може
да се приеме и че същият
е затруднен да организира
защитата си срещу предявения иск. Предвид горното
и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на решението по
изложените във въззивната жалба доводи и
при служебна проверка за
допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми,
като въззивният съд,
като инстанция по
същество, се произнесе по
съществуващия между страните
правен спор.
Във
въззивната жалба се оспорват
решаващите съображения на първоинстанционния съд за
уважаването на предявените
искове. Твърди се,
че между страните не
е бил сключван договор за покупко- продажба на стоките, посочени в процесната
фактура, както и че не
са постигали съгласие за
цената им. За да се произнесе
по така изложените доводи и по основателността на предявения иск, настоящият състав на
съда съобрази следното:
Предмет на
исковата претенция е вземане
за неплатена част от цена на
доставена стока по договор за покупко-
продажба, обективиран във
фактура №FJ29/30.12.2015г., както и
обезщетение за забава върху същото. Съгласно правната теория и съдебната практика за
да е налице сключен договор за покупко- продажба, страните
следва да постигнат
съгласие за прехвърляне правото
на собственост върху индивидуално
определена вещ или
родово определени вещи и за
цената, срещу която
правото се прехвърля,
като при иск
за заплащане на
неплатена цена по такъв договор
доказателствената тежест за
установяване сключването му се носи
от продавача, който
основава вземането си на
същия. В
случая процесната фактура,
вземане по която е предмет на
делото, е издадена от
ищцовото дружество и в нея
като получател е посочен
ответникът Д. П..
Фактурата е издадена
за
извършена доставка на
стоки- mycelium, за
който по делото не се спори
между страните, че представлява мицел на гъби.
Във фактурата е
посочено количеството на
доставената стока- 210, без
да е
посочено дали става дума
за обем или за
тегло, и единичната цена- 42,32
евро, както и
сумата за плащане-
8887,20 евро. При съпоставяне на
фактурата с останалите
приети по делото писмени доказателства, а именно-
международна товарителница
/л.73 от първоинстанционното дело/,
се налага изводът, че посоченото
във фактурата количество- 210 се отнася
не за теглото на стоката, а
за броя на опаковките
от същата, като в
товарителницата е посочено
общото тегло на
стоките- 3990 кг. и
броя палети, в които са
били натоварени опаковките-
5. Същите данни
за действителното тегло
и броя палети
се установяват и от
представената фактура №**********/22.01.2016г. /л.71
от делото/ за извършения
превоз на стоките
по товарителницата, в
която е посочено бруто
тегло на стоката- 4000 кг. и
броя палети- 5 с
размери 120/100. Доколкото
продавач на стоките по
посочената фактура е
дружество със седалище
и място на дейност във Франция,
а купувачът е с адрес
и място на дейност
в България, както
и не се твърди страните
да са избрали приложимо
право към договора, то
съгласно чл.4 от
Регламент /ЕО/ №593/2008
на Европейския парламент
и на Съвета от
17 юни 2008г. относно приложимото
право към договорни задължения
/т.нар. Регламент Рим І/ правата
и задълженията им
по него следва
да се уреждат
от правото на
страната на продавача, т.е.
от френското право.
Доколкото обаче Франция е
страна по Конвенцията
на ООН относно
договорите за международна продажба
на стоки /т.нар. Виенска конвенция/,
т.е. същата е част
от френското право, то в
настоящия случай за
процесния договор ще
бъде приложима именно посочената
конвенция. В случая не може
да се приеме,
че стоките- предмет на процесния
договор за покупко- продажба са купени
за лична, семейна или домашна употреба,
за да се изключи прилагането
на френското право
и на Виенската конвенция,
тъй като същите са
в значително количество, а
отделно от това при
извършена от настоящия
състав на съда служебна
справка в търговския регистър се
установява, че купувачът-
ответник Д. Г. П. е
регистриран като едноличен
търговец. Предвид горното правилната правна
квалификация на исковете,
с които съдът
е сезиран по настоящото
дело, е по
чл.53 във връзка с
чл.62 и по
чл.78 от Конвенцията
на ООН относно
договорите за международна продажба
на стоки /т.нар. Виенска конвенция/.
От
приложените по делото писмени
доказателства се установява, че освен процесната фактура
ищцовото дружество е издало
още три фактури
за продажба на стоки с получател
ответника Д. П.- №F 118/02.06.2015г. на обща стойност 14219,52
евро, №F 119/02.06.2015г. на обща стойност 1832,64
евро, №F 191/04.11.2015г. на обща стойност 8294,72
евро /л.36-41 от първоинстанционното дело/.
Доставените стоки по процесната и посочените фактури
са сходни и почти
всички са на
същата единична цена- 42,32
евро, каквато е
посочена и по
процесната фактура. Представени
са и четири
фактури /л.71-72, 74-79 от първоинстанционното дело/,
издадени от „Карго планет ООД-
гр. София /от 22.01.2016г., 19.03.2015г., 09.11.2015г. и 29.05.2015г./, по които
получател е ищцовото дружество,
за извършени транспортни услуги- доставка
на стоки до Д. П. ***. Представени
са и четири
международни товарителници /л.73, 81,82,83 от първоинстанционното дело/ с получател Д. П..
Видно от същите на датите 24.01.2016г.
и 28.03.2015г. стоките са
получени от Д. П.,
а по другите две
товарителници за получател на стоката
има подпис и
положен печат на ЕТ „А.- А.
П.“, за която при
извършена служебна справка в търговския
регистър се установява, че
седалището и адресът й
на управление съвпадат с тези на ответника. При съпоставяне на
посочените в издадените
от ищцовото дружество фактури
и в международните товарителници
количества стоки се
установява, че е
налице идентичност между същите,
т.е. на всяка от издадените фактури съответства
товарителница за доставка
на стоките с получател ответника, като
такова съответствие е налице
и между посоченото в
товарителниците тегло на
стоките и теглото
им по заплатените
от ищеца фактури
за превоз. От страна
на ответника по делото са представени
преводни нареждания, видно от
които същият е
превел по банковата
сметка на ищцовото дружество с
посочено основание „превод“ следните суми: на
05.02.2016г.- 1500 евро, на
15.02.2016г.- 1500 евро, на
10.03.2016г.- 2000 евро, на
30.03.2016г.- 1700 евро, на
15.04.2016г.- 1300 евро, на
10.05.2016г.- 1000 евро. От
представената от ищцовото дружество счетоводна
справка е видно,
че само последните две
от посочените плащания са
осчетоводени за погасяване на
задължения по процесната
фактура №FJ29/30.12.2015г., като по същата
е осчетоводено още
едно плащане- от 09.09.2016г. на сумата
от 2939,33 евро,
за което ответникът не представя
доказателства, но твърди,
че е предавал суми в
брой на
пълномощника на ищеца в
България Г. Т..
При съвкупната преценка на така
събраните по делото доказателства
следва да се
приеме, че между страните са
възникнали облигационни отношения
по сключен договор за покупко- продажба
на посочените в
процесната фактура №FJ29/30.12.2015г. стоки. Този
извод се налага от обстоятелството, че стоките
по фактурата са били
доставени на ответника
и приети от
него без възражения, както и че
той е извършвал
плащания в полза на ищцовото
дружество, с които е погасявана
цената им. Отделно от това
между страните са налице
трайни търговски отношения
по извършени предходни доставки на
същия вид стоки. Не
могат да бъдат възприети доводите
на ответника, че същият
не е сключвал
договор за покупко- продажба на
стоките, а само
е съдействал на представителя
на ищцовото дружество за
реализирането им в
България. За установяване на
посочените твърдения от негова страна не са ангажирани никакви доказателства, а и
самите твърдения са нелогични, тъй
като необичайно и в противоречие
с правилата на логиката
би било стоки на значителна
стойност да бъдат
предадени на трето лице
при липсата на съответното облигационно
отношение с него.
По делото безспорно се
установява от представената международна товарителница, че ответникът
е получил фактическата
власт върху стоките по процесната
фактура на 24.01.2016г., като
той не посочва
какво се е
случило с тях след
доставянето им- продадени ли са
на трети лица и от
кого, а
ако не са продадени- къде се
съхраняват, което също е аргумент
твърденията му за
липса на сключен
договор за покупко- продажба с ищцовото дружество да се
приемат като защитна позиция. По
така изложените съображения следва
да се приеме, че ответникът дължи заплащане на
стойността на доставените стоки по процесната
фактура №FJ29/30.12.2015г.
Възраженията му, че същата
не е подписана от него и няма
данни да се е
съгласявал със съдържанието му не
водят до други изводи,
тъй като договорът за международна
продажба на стоки е неформален
и наличието му
в случая се
установява от поведението
на страните- изпращането
и приемането на стоката
и частичното плащане
на цената й. Неоснователни са
и възраженията, че
между страните не била договаряна продажната цена на стоките
по фактурата. Съгласно разпоредбата
на чл.9, т.1 от
Виенската конвенция страните са
обвързани от всеки
обичай, с който са
се съгласили, и
от практиката, която са
установили помежду си, а съгласно
чл.55 от същата конвенция
ако цената не
е определена в договора
се счита, че тя е
тази, която обикновено
се плаща по време на
сключване на договора за същия вид стока в съответната
област на търговия. В случая посочената в процесната
фактура цена на стоката- 42,32 евро
на опаковка е същата
като цената й по
представените фактури за
предходни доставки между страните, поради което и при
липсата на доказателства за други
уговорки следва да се
приеме, че именно
това е обичайната й
цена, договаряна между
страните, заплащането на
която в случая
ответникът дължи. При
условията на евентуалност от страна
на ответника са изложени и
твърдения, че е
заплатил същата с
представените от него
преводни нареждания. Тези твърдения не
могат да бъдат споделени
с оглед събраните
по делото доказателства.
Сборът от заплатените
суми по преводните
нареждания, представени по делото,
действително надвишава
стойността на стоките
по фактурата, но доколкото в самите
нареждания не е
посочено кои задължения
се погасяват с тях,
то следва да се
приеме, че с плащанията
се погасяват първо най- старите задължения,
които в случая
са тези по предходните
фактури. Този извод се
налага и от
представената от ищцовото дружество
счетоводна справка, видно от
която само последните
две плащания в общ размер от
2300 евро са
отнесени като такива
по процесната фактура, която
е последната между
страните. Предвид горното
следва да се приеме, че
ответникът дължи на
ищцовото дружество заплащане на неплатената част
от стойността на стоките
по процесната фактура в размер
на 3647,87
евро.
Основателна е
и акцесорната претенция за
заплащане на обезщетение за
забава. Съгласно чл.78
от Виенската конвенция ако страна
не плати цената или
друга сума, за която е в
забава, другата страна
може да иска лихва върху
нея. В случая доколкото няма други
уговорки между страните
то ответникът е
следвало да заплати цената
на датата на
получаване на стоките, поради което
и от тази дата той
е изпаднал в забава
и дължи на
ищцовото дружество лихва съгласно
чл.78 от Виенската
конвенция. Размерът на
лихвата не е посочен
в конвенцията, като
ищцовото дружество
претендира такава в
размер на законната
лихва за просрочени задължения,
определена по реда на
чл.86, ал.2 от ЗЗД,
срещу което ответникът
не е възразил,
С въззивната жалба не се оспорва
изчисления съгласно чл.162
от ГПК от
първоинстанционния съд размер
на законната лихва за
периода
12.09.2016г.-11.09.2019г.-
1109,58 евро върху неплатената в срок главница
от 3647,87 евро,
която сума следва
да се приеме за дължима
от ответника.
Предвид горното
обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото жалбоподателят следва
да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна
направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер
на 1000 лв.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №260067 от 06.11.2020г.,
постановено по гр.д. №84/2020г., по описа на Районен съд- Асеновград
в частта му, с която
е признато за установено, че Д. Г. П. ***,
ЕГН **********, дължи на Акционерно дружество с ограничена отговорност
“Клермон импорт - експорт”, данъчен номер SIRET 494 777 790 00010,
със седалище и адрес на управление гр. Куртий, 63470 Пю Сен Гюлмие, Франция, сумата от 3647,87 евро, представляваща остатък от дължима цена на доставена
стока по
фактура № FJ 29/30.12.2015г., сумата
от 1109,58 евро- обезщетение за забава за периода от 12.09.2016г.
до 11.09.2019г., ведно със
законната лихва върху
главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 12.09.2019г. до окончателното
й изплащане, за които суми по
ч.гр.д.№1909/2019г. по описа на Районен
съд- Асеновград е била издадена Заповед №1136 от 08.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
В
необжалваната му част решението
е влязло в сила.
ОСЪЖДА
Д.
Г. П. ***, ЕГН **********, да заплати на Акционерно дружество с ограничена отговорност
“Клермон импорт - експорт”, данъчен номер SIRET 494 777 790 00010,
със седалище и адрес на управление гр. Куртий, 63470 Пю Сен Гюлмие, Франция, сумата
от 1000
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.