Решение по дело №119/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 141 от 11.12.2012 г., постановена по НОХД № 1094/2012 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите:

Ю. А. С. от Г.П с ЕГН * за виновен в това, че на 30.10.2012г. в Г.К. в съучастие като извършител със С. Т. Ю. от с.Н. П. О.Ч., обл.К. извършил непристойни действия - отправял обидни думи и закани към З.П.К. от Г.К. и го замервал с чаши, пепелници и камъни в заведение „М.”, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл.325. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки:„задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 100 часа за срок от 1 година, както и "обществено порицание", което да бъде изпълнено чрез залепване на присъдата на видно място в сградата на Общинска администрация Г.П. за срок от един месец. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Ю. А. С. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед № 455 от 30.10.2012г.;

С. Т. Ю. от с.Н. П. О.Ч., с ЕГН * за виновен в това, че на 30.10.2012г. в Г.К. в съучастие като извършител с Ю. А. С. от Г.П. извършил непристойни действия - отправял обидни думи и закани към З.П.К. от Г.К. и го замервал с чаши, пепелници и камъни в заведение „М.", грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освобождил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба" в размер на 2 000 лв.

С присъдата, съдът е постановил вещественото доказателство по делото - CD /магнитен носител/ с надпис „Sony" 700мв със запис от охранителна камера, да бъде върнат на Б.Н.М. с ЕГН * от Г.К., след влизане на присъдата в сила.

Против така постановената присъда са подадени въззивни жалби и от двамата подсъдими. В жалбата на С. Ю., подадена чрез защитника му се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като бил нарушен закона и наложеното му наказание било явно несправедливо. От показанията на по-голямата част от свидетелите се установявало, че подс.С. Ю. не бил извършил престъплението хулиганство, тъй като не бил участвал в инкриминирания конфликт – не бил отправял обиди и закани към З.К. и не бил хвърлял чаши, пепелници и камъни към него. Единствено св.К. и Н. твърдели, че подсъдимият е хвърлил една чаша към заведението, с което не бил осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, а евентуално е извършил проява на „дребно хулиганство” по смисъла на чл.1 от УБДХ. Твърди се, че определеното административно наказание глоба в размер на 2000 лева било несправедливо завишено и несъобразено с обществената опасност на деянието и дееца. Моли да се отмени обжалваната присъда и подс.С. Ю. да бъде оправдан. Алтернативно се иска, присъдата да бъде изменена и да се намали размера на наложеното административно наказание.

В жалбата на подс.Ю. С. се сочи, че същият не е доволен от наложеното му наказание, което счита за явно несправедливо. Моли обжалваната присъда да бъде изменена и да се намали срока на определените му пробационни мерки на шест месеца.

В съдебно заседание жалбодателят С. Ю., не се явява, но чрез защитника си – А.Б., поддържа жалбата си.

Жалбодателят Ю. С., реводно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на О. П. – К. счита и двете жалби за неоснователни. Предвид събраните по делото доказателства, счита, че съдът бил стигнал до правилния извод, че двамата подсъдими са виновни в извършването на престъплението по чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. При определяне на наказанието също така съдът бил отчел тежестта на извършеното от подсъдимите деяние и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелствата. Моли да се потвърди първоинстанционна присъда, като правилна, обоснована и законосъобразна.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбите на подсъдимите, констатира следното:

Първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните и относими към предмета на доказване доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на Н. доказателства от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка приета и установена и от първоинстанционния съд:

Подсъдимия Ю. А. С. е роден на **.03.19**г. в Г.П., живущ в Г.П., български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан. с ЕГН *.

Подсъдимия С. Т. Ю. е роден на **.02.19**г. в Г.К., живущ в с.Н. П. О.Ч., обл.К., български гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН *.

На 30.10.2012г., около обяд, подсъдимия Ю. С. и неговите приятели -свидетелите А. М. и Ю. З., се намирали в заведение „М." в Г.К.. Освен тях там имало и други посетители, но те седели на маси отвън, докато С., М. и З.били във вътрешното помещение на заведението. Те не си поръчали нищо за консумация, а само разговаряли помежду си. По същото време, около 12.00 часа, в заведение „М." дошъл и св.З.К., който седнал на една от масите вътре, в съседство с масата, на която се били настанили подсъдимия С. и свидетелите М. и З.. След като св.Г. Н. - сервитьорка в заведението, взела поръчката на св.З.К., към последния се приближил подсъдимия Ю. С.. Той отправил на св.К. обидни и предизвикателни думи от рода на: „боклук", „искаш ли да се пробваме", „твоето време отмина". З.К. се ядосал, станал от масата и тръгнал към С., питайки го какъв е проблема. Дееца му заявил, че ще му покаже за какво става въпрос и излязъл от заведението, а след него същото напуснали и А.М. и Ю. З.. Св.К. седнал на масата си, като след това Ю. С., който за кратко време се бил отдалечил от заведението, отново се върнал държейки камъни в ръка. Той се опитал да влезе през два от входовете към вътрешното помещение на заведение „М.", но не успял, тъй като св.Г.Н. му попречила, правейки опити да заключи вратите. Тогава подсъдимият С. отишъл до остъклената витрина, от външната страна, близо до масата на З.К. и започнал да тропа по стъклото и да го предизвиква да излезе. После отново се насочил навътре към заведението, този път заедно с подсъдимия С. Ю., когото междувременно бил извикал по телефона да дойде. С. Ю. успял със сила да отвори входната врата срещу бара на заведение „М.", след което и той и Ю. С. започнали да хвърлят предмети навътре към З.К.. Подсъдимия С. хвърлил камъните, които носел, а после и чаши, които взел от външните маси на заведението. Подсъдимият Ю. също замервал св.К. с празни чаши от питиета и пепелници, които взел от масите отвън, на които имало клиенти. Тези предмети при съприкосновението им с други предмети се разбивали на парчета на пода вътре в заведението. През това време, за да не бъдат ударени, св.Г. Н. се криела под една отмасите, а св.С. К. /барман в заведението/ се прикривал зад бара. Св.К. също застанал зад една от колоните вътре в заведението, като се предпазвал и със стол от падащите в непосредствена близост до него предмети. Освен, че замервали З.К., подсъдимите му викали на висок тон да излезе отвън. По адрес на свидетеля К. от извършителите се отправяли и заканителни и обидни думи. Така подсъдимия С. му се заканвал, че ще го унищожи и затрие, а подсъдимия Ю. го обиждал, наричал го „боклук" и „помак". Тъй като част от хвърляните предмети падали в близост до св.Г.Н., парчета от разбитите чаши й причинили нараняване в областта на крака. Възмутени от случващото се, клиентите започнали да стават от масите и да напускат заведение „М.", част от тях дори без да са платили поръчките си. Междувременно, след като за нарушението на обществения ред бил подаден сигнал до органите на РУП-К., подсъдимите преустановили деянието си и се отдалечили от заведението.

Малко по-късно в заведение „М." пристигнали дежурни полицейски служители - свидетелите П. К. и Д. Х., които установили двамата подсъдими и св.Ангел Милев на паркинг, близо до заведението. Същите заявили, че имали конфликт със св.З.К., който ги бил заплашил с нож. Полицейските служители отишли в заведение „М.", което вече било почистено от изпотрошените предмети, хвърляни по-рано от С. и Ю.. Установили св.К., който обяснил, че имал пререкания с подсъдимите, замеряли го с разни предмети, отправяли обидни думи. Служителите от персонала също споделили за това, че имало конфликт. Свидетелите П. К. и Д. Х. не извършили следствени действия, а само разговаряли с подсъдимите, свидетелите А. М. и З.К. и лица от персонала на заведение „М.". По тяхна преценка взели отношение по реда на ЗМВР спрямо подсъдимия С. и св.К..

Въз основа на така приетата фактическа обстановка следва да се направи извод, че двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК – извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

Приетите за установени фактически обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите Г. Н., С. К., З.К., Б. М., Д.Д., П. К. и Д.Х., които са еднопосочни, логични, последователни и кореспондиращи помежду си и взаимно допълващи се, поради което и настоящия състав ги кредитира, както това е сторил и първионстанционния съд. Няма противоречия в показанията на цитираните свидетели, които да налагат подробен коментар, съпоставка и анализ на същите, както и не са установени други доказателства, които да ги опровергават или да внасят съмнение в достоверността им. От показанията им категорично се установява, че двамата подсъдими Ю. С. и С. Ю. са се държали непристойно, нахално и арогантно и са отправяли обиди и закани, първоначално само подс.С., а по-късно с пристигането си на мястото на инцидента и подс.Ю., хвърляли предмети – чаши, пепелници и камъни в посока на св.К., който се е наложило да се предпази с вдигането на стол пред себе си и скриването зад колона в заведението, сервитьорката- св.Назърова клекнала под една маса, като била наранена от отхвръкнало счупено стъкло, а бармана – св.К. се скрил зад бара. Напълно обосновано решаващия съд не е дал вяра на показанията на свидетелите А. М. и Ю. З. в частта им, в която твърдят, че скандала е бил предизвикан от св.З.К., който с влизането в заведението започнал да обижда и да се заканва на подс.Ю. С., извадил нож и го опрял в корема на подсъдимия, след което го ударил с юмрук в лицето. В тази им част показанията им се опровергават от другите събрани по делото доказателства, а именно показанията на останалите разпитани свидетели, като в подкрепа на това е и обстоятелството, че непосредствено след инцидента при пристигането на полицейските служители св.З.К. е бил обискиран и у него не е бил намерен нож, нито такъв е бил установен от прегледа на записите на поставените в заведението камери. Не без значение е и обстоятелството, че св.М. и З. са в приятелски отношения с подс.Ю. С. и целта на показанията им в некредитираните от съда части е да помогнат на приятеля си, а отделно от това самия св.М. твърди, че самият той преди време е имал конфликт със св.К., т.е. показанията му не са безпристрастни и обективни. Правилно не са били кредитирани от съда и обясненията на двамата подсъдими в частта им, в която твърдят, че те не са обиждали и заплашвали св.К., и че подс.С. Ю. не е хвърлял предмети по свидетеля. Обясненията в посочените части са нелогични и се опровергават от показанията на свидетелите Г. Н., С.К., З.К., Б.М.и Д. Х., които показания от своя страна, както бе посочени и по-горе са логични, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът изцяло ги кредитира, съответно обясненията на подсъдимите, настоящия съдебен състав приема единствено като защитна теза, целяща оневиняването им.

Неоснователен е доводът в жалбата на подс.С. Ю., че дори да е имало някакви хулигански действия от негова страна- хвърлянето на една чаша към заведението, както твърдели св.К. и Н., то това не осъществявало състава на престъплението хулиганство, а евентуално дребно такова по смисъла на чл.1 от УБДХ.

Предвид установената и приета фактическа обстановка, безспорно поведението и на двамата подсъдими съдържа всички белези на хулиганството, за което са признати за виновни и осъдени от първоинстанционния съд. Извършените от подсъдимите С. и Ю. действия са непристойни, тъй като същите са били невъзпитани, нагли и арогантни и се изразяват в изречени на висок глас на обществено място, в присъствието на трети лица, на обиди и закани по отношение на св.К. без да бъдат предизвикани от него по какъвто и да било начин. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред и нарушаването на обществените и лични интереси – хвърляне на камъни и стъклени чаши в заведение, където се намират хора, които могат да бъдат сериозно наранени от тези предмети, което поведение и действия безспорно скандализират обществото, като това им поведение засяга и нормите на нравствеността. Описаното поведение безспорно показва и явно неуважение към обществото и личността на свидетеля З.К., а и на св.Н. и К., като антиобществения характер на тези действия се е съзнавал както от дейците, така и от другите лица, на които са станали достояние.

Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред. Непристойните действия извършени и от двамата подсъдими в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, поради което поведението им следва да се квалифицира като съставомерно по чл.325, ал.1 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

При определяне вида и размера на наказанието решаващият съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на всеки от извършителите, съобразил е също и вида и характера на осъществените от всеки един от подсъдимите хулигански действия. Така, правилно обществената опасност на конкретното деяние е определена като типична за този вид престъпления. За подс.Ю. С. като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат липсата на предходни осъждания и младата му възраст, а като отегчаващи недобрите характеристични данни, които обстоятелства са отчетени и от решаващия съд. Наличието на предходно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, а именно с Решение №655/01.10.2012 г. по НАХД №1363/2012 г. по описа на РС-Пазарджик, в сила от 17.10.2012 г., е законова пречка за повторното приложение на този институт. Съобразно отчетеното за обществената опасност на деянието и дееца правилно първоинстанционният съд е наложил по-лекото по тежест от алтернативно предвидените наказания в текста на чл.325, ал.1 от НК, а именно наказанието „пробация”. Предвид установеното по делото, че именно подс.С. е започнал с хулиганските действия и е бил по-активния и по-агресивния в осъществяването им, настоящия съдебен състав намира, че определените по вид и размер пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност два пъти седмично, „задължителни срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от 1 година, са напълно справедливи и в пълна мяра отговарят на осъщественото от него деяние. В тази връзка се явява неоснователно искането за намаляване срока на определените пробационни мерки, тъй като липсват данни или обстоятелства, които да се отчетат като смекчаващи отговорността на подс.С. и които да не са били съобразени от решаващия съд. Така определеното наказание на подсъдимия е под средния размер и проявата на по-голямо снизхождение би била неоправдана.

По отношение на подс.С. Ю. е извършена преценка за наличие на предпоставките по чл.78а от НК, която преценка е правилна и законосъобразна, съответно съобразно императивното изискване на този текст, подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. При определяне на конкретния размер правилно са прецени степента на обществена опасност на деянието и дееца и определения размер от 2000 лева, под средния предвиден в закона, се явява напълно справедлив и отговарящ, както на конкретно извършеното от този подсъдими деяние, така и на целите, които следва да се постигнат с наказанието. Настоящият съдебен състав не намери основания, които да го мотивират да намали размера на административната санкция, поради което искането във въззивната жалба в тази връзка се явява неоснователно.

Или, с оглед всичко изложено, при извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р ┼ Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141/11.12.2012 г., постановена от Кърджалийския районен съд по НОХД № 1094 по описа за 2012 г. на същия съд.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.