и за да се произнесе,взе предвид следното:
С решение №5 от 17.02.2005г., постановено по гр.д.N 344/2004 г., Момчилградският районен съд еосъдил Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ, да заплати на Мариана Йорданова Бонева отс.Кирково сумата в размер на 1 500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно задържане, с правно основание чл.2 т.1 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2004год., до окончателното изплащане на сумата; Окръжна следствена служба гр.Кърджали, представлявана от Директора на ОСС-Кърджали да заплати на Мариана Йорданова Бонева от с.Кирково, сумата в размер на 1500лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно задържане, с правно основание чл.2 т.1 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2004год., до окончателното изплащане на сумата; осъдил еПрокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ, да заплати на Мариана Йорданова Бонева от с.Кирково, сумата в размер на 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие незаконно обвинение в извършване на престъпление, с правно основание чл.2 т.2 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва, считано от 20.05.2004год., до окончателното изплащане на сумата; отхвърлил епредявения иск от Мариана Йорданова Бонева против Прокуратурата на Република България за разликата над 3000лв. до пълния предявен размер от 6 000лв. Със същото решение съдът е осъдил Мариана Йорданова Бонева да заплати по сметка на Районен съд гр.Момчилград сумата в размер на 120лв. -държавна такса на основание чл.10 ал.2 от ЗОДВПГ иПрокуратурата на Република България и Окръжна следствена служба гр.Кърджали да заплатят СОЛИДАРНО на Мариана Йорданова Бонева сумата в размер на 480лв., представляваща деловодни разноски. Депозирани са въззивни жалби от Мариана Йорданова Бонева, Районна прокуратура-Момчилград и Прокуратурата на РБългария. Жалбодателката Мариана Йорданова Бонева, атакува първоинстанционното решение чрез пълномощника си. Моли решението да се измени, като съдът постанови лихвата върху присъдените суми от 3 000лв. общо за двамата ответници по първия иск да тече от 21.10.1999г., а по втория иск – да се увеличи присъдения размер, като бъде уважен изцяло. В жалбата си излага подробни съображения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Оспорва подадените жалби от Районна прокуратура-Момчилград и Прокуратурата на РБългария. Жалбодателят Прокуратурата на РБългария счита, че размера на присъденото обезщетение е прекомерно завишен по отношение на отговорността на Р.България; същият следвало да бъде определен по справедливост. Моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която Прокуратурата на РБългария е била осъдена да заплати на Мариана Бонева присъдените й обезщетения и да постанови решение, с което паричното обезщетение на Бонева да бъде намалено. Жалбодателят Районна прокуратура-Кърджали излага съображения; моли да се отмени решение №5/17.02.2005г. по гр.д.№ 344/2004г. по описа на РС-Момчилград в частта, с която Прокуратурата на РБългария и Окръжна следствена служба –Кърджали са били осъдени да заплатят на Мариана Бонева присъдените й обезщетения и да постанови решение, с което паричното обезщетение на Бонева да бъде намалено. Ответникът по жалбата Окръжна следствена служба-Кърджали чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата на Мариана Бонева и счита жалбите на Районна прокуратура-Момчилград и Прокуратурата на РБългария за основателни. Представя писмено становище. Счита, че решението в осъдителната му част, с която Окръжна следствена служба – Кърджали е била осъдена да заплати на Мариана Бонева сумата в размер на 1 500лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1 от ЗОДВПГ, ведно със законната лихва, е необосновано и незаконосъобразно и предявеният иск в тази му част следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли, ако съдът приеме искът за ¯снователен, да намали присъденото обезщетение. Окръжният съд, като прецени събраните доказателства и във връзка с подадените жалби и наведените с тях оплаквания, констатира следното: Жалбите са допустими, а по същество са неоснователни. ОТФАКТИЧЕСКА СТРАНА съдът съобрази следното: Производството пред районен съд- Момчилград е с правно основание чл.2, т.1 и т.2 от ЗОДВПГ. Предявени са обективно и субективно съединени искове. Ищцата- Мариана Йорданова Бонева от с.Кирково, твърди в исковата си молба, че на 30.09.1999год. й е било повдигнато обвинение по чл.203,ал.1 НК и по чл.282,ал.З НК и е била задържана под стража от следовател, с разрешение на прокурор, съгласно действащата към м.септември 1999г. редакция на НК. Твърди също, че с определение на Окръжен съд - гр.Кърджали от 21.10.1999год., взетата спрямо нея мярка за неотклонение била изменена от "задържане под стража" в "парична гаранция". На 28.02.2002год. Районна прокуратура гр.Момчилград била изготвила и внесла в Районен съд гр.Момчилград обвинителен акт, с който Бонева била обвинена в престъпления : по чл.202, ал.1,т.1, вр. чл.201 НК; по чл.201 НК; по чл.282,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; по чл.282, ал.2, вр. ал.1, НК и по чл.282,ал.1 НК. Момчилградският районен съд образувал н.о.х.д.№ 41/2003год. по описа на съда. Ищцата твърди, че на 04.05.2004год. делото било приключило с оправдателна присъда, влязла в законна сила на 20.05.2004год. Ето защо счита, че е налице правен интерес от исковете с правно основание чл.2 т.1 и т.2 от ЗДОВПГ - била незаконно задържана и срещу нея е имало незаконосъобразно обвинение. Също така счита, че Прокуратурата на РБългария и Окръжна следствена служба-Кърджали носели солидарна отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците солидарно да и заплатят 1.сумата в размер на 3000лв., представляваща обезщетение за незаконно задържане под стража, ведно със законната лихва, считано от датата на неговото отменяне -21.10.1999год. до окончателното й заплащане и 2.сумата от по 1000лв. за всяко от обвиненията, по които била оправдана, или общо 6000лв., ведно със законната лихва от датата на оправдателната присъда - 04.05.2004год. до окончателното изплащане на сумата. Следствено дело №276/1999год. по описа на ОСС-Кърджали е образувано от прокурор при Окръжна прокуратура гр.Кърджали, с Постановление за образуване на предварително следствие от 28.09.1999год., срещу Мариана Йорданова Бонева от с.Кирково за извършено престъпление по чл.203,ал.1 и чл.282, ал.З от НК. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 30.09.1999год. Мариана Бонева е привлечена в качеството й на обвиняема за извършено престъпление по чл.203 ал,1 от НК и чл.282 ал.2 НК, като спрямо същата е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", с разрешение на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Кърджали от 30.09.1999год. На Бонева е бил назначен служебен защитник. С Определение от №36/08.10.1999год. постановено по ч.н.д. №159/99год. по описа на ОС-Кърджали жалбата на Мариана Бонева против взетата с Постановление от 30.09.1999год. мярка за неотклонение "задържане под стража" по сл.д.№276/99год. е оставена без уважение. С Определение №38/21.10.1999год., постановено по ч.н.д. №166/1999год. по описа на ОС-Кърджали е отменена мярката за неотклонение, взета спрямо Бонева с Постановление от 30.09.1999год. по сл.д.276/99год. по описа на ТСО-Момчилград, като е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000лв. Следствено дело №276/99год. е приключило със Заключително постановление от 19.12.2002год., с мнение за предаване на съд на Мариана Йорданова Бонева и Мустафа Емин. На 28.02.2003год. Районна прокуратура - Момчилград е внесла в Районен съд - Момчилград обвинителен акт, съгласно който Мариана Йорданова Бонева е обвинена за извършени престъпления по : по чл.202, ал.1,т.1, вр.чл.201 НК; по чл.202, ал.1, т.1, вр. чл.201 НК; по чл.210 НК; по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК; по чл.282, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.282 ал.1 от НК. Мустафа Юсуф Емин е обвинен за извършени престъпления по чл.282, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК; по чл.282, ал.2 вр.ал.1 НК; по чл.282, ал.2, вр. ал. НК и по чл.282 ал.1 от НК. Образувано е Н.о.х.д №41/2003год. по описа на Момчилградския районен съд. С Присъда №76 постановена на 04.05.2004год. по н.о.х.д. №41/03 по описа на МРС, подсъдимите Мариана Бонева и Мустафа Емин са признати за невиновни и са оправдани по всички предявени им обвинения. Присъдата е влязла в законна сила на 20.05.2004год. От показанията на св.Румен Бонев и св.Радко Хаджиев - съпруг и брат на ищцата, се установява, че вследствие на взетата спрямо ищцата мярка за неотклонение “задържане под стража” и повдигнатите й обвинения, подробно описани по-горе, същата е преживяла множество здравословни проблеми, била разстроена, плачела; случилото се с ищцата получило публичност и общината се настроила срещу нея. Описаната фактическа обстановка се установява с оглед на събраните доказателства - н.о.х.д.№41/2003год. по описа на МРС, ведно със сл.д. №276/99год. по описа на ОСС-Кърджали, свидетелски показания. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Претенцията на ищцата спрямо ОСС-Кърджали за сумата в размер на 1500лв. и Прокуратурата на РБългария за сумата в размер на 1500лв., представляващи обезщетение за незаконно задържане подстража, намират правно основание в чл.2 т.1 от ЗОДВПГ, същите са доказани и основателни и следва да бъдат уважени. Държавата носи отговорност за вредите, причинени на гражданин от незаконно задържане под стража и като мярка за неотклонение. Безспорно се установява, че с постановление на следовател при ОСС-Кърджали, от 30.09.1999 г. М.Бонева е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.203,ал.1 и по чл.282,ал.З от НК, и й е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража", с разрешение на прокурор при ОП-Кърджали, съгласно действащата към месец септември 1999год. редакция на НПК. Безспорно е че М.Бонева е изтърпяла мярката за неотклонение до 21.10.1999 г., когато тя е била изменена в парична гаранция с определение на Кърджалийски окръжен съд от 21.10.1999 г. по ч.н.д. № 166/1999 г. С Присъда, постановена на 04.05.2004год. по н.о.х.д.№41/2003год. по описа на МРС, влязла в сила на 20.05.2004год. Бонева е призната за невиновна и оправдана по всички повдигнати срещу нея обвинения. Когато лицето е оправдано с влязла в сила присъда по повдигнатото срещу него обвинение, по силата на оправдателната присъда отпада с обратна сила основанието за задържането под стража като мярка за процесуална принуда. В такъв случай задържането под стража е лишено от законно основание и то за целия период, през който е продължило. Налице е основание за отговорност по чл. 2, т. 1 ЗОДВПГ, която възниква като пряка последица от отпадане на обвинението срещу лицето. Оправдателната присъда съдържа в себе си и отмяна с обратна сила на мярката за неотклонение "задържане под стража", защото е била взета спрямо лице, срещу което не е следвало да бъде повдигнато обвинение за извършено престъпление. Гражданският съд, който разглежда последиците от оправдателната присъда в случаите по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ, не може да преценява нито наличието на предпоставките за привличане на лицето като обвиняем по чл. 207, ал. 1 НПК, нито законосъобразността на мярката за неотклонение "задържане под стража", взета срещу същото лице в наказателното производство. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗОДВПГ органите на следствието и прокуратурата отговарят за вреди, причинени на граждани от незаконно задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение. Задържането на ищцата Бонева под стража по обвинения за престъпления по чл. 203, ал.1 и чл.282 ал.З НК е било незаконно, с оглед изложеното по-горе, и ответниците по иска следва да отговарят за своите незаконосъобразни действия. Съдът намира, че задържането под стража на ищцата съставлява основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с оглед ограничаването на свободата на ищцата, претърпените страдания в следствения арест, очерняне на доброто й име, с което се е ползвала в обществото. Ето защо съдът намира, че предявените претенции на ищцата спрямо Окръжна следствена служба - Кърджали и Прокуратурата на РБългария за незаконосъобразно задържане под стража са основателни и следва да бъдат уважени изцяло. Първоинстанционният съд е приел, че законна лихва върху обезщетението за незаконосъобразното задържане на ищцата се дължи от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че тези действия са били неправилни, като е приел, че това е моментът от който е влязла в сила оправдателната присъдапо н.о.х.д. №41/2003год. по описа на МРС - 20.05.2004год. Настоящата инстанция намира, че законна лихва за незаконосъобразното задържане на ищцата се дължи от момента на постановяване на Определение№38/21.10.1999год., постановено по ч.н.д. №166/1999год. по описа на ОС-Кърджали е отменена мярката за неотклонение, взета спрямо Бонева с Постановление от 30.09.1999год. по сл.д.276/99год. по описа на ТСО-Момчилград, като е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000лв. и това е така, тъй като от този момент съдът е приел, че не е налице опасност обвиняемата по сл.д. №276/1999г. по описа на ТСО-Кърджали Мариана Йорданова Бонева да се укрие, да осуети разкриването на обективната истина или да извърши друго престъпление, т.е. че задържането й е незаконосъобразно. Тъй като обаче първоинстанционният съд не е постановил отхвърлителен диспозитив по отношение на иска за законна лихва за периода от 21.10.1999г. /както е бил предявен с исковата молба/ до 20.05.2004г. /който е приел за начален съдът/, то настоящата инстанция намира, че жалбодателката Бонева е разполагала с възможността по чл.193, ал.1 от ГПК да поиска допълване на решението. Това е така, тъй като на практика съдът не се е произнесъл по цялото й искане – липсва отхвърлителен диспозитив, както беше казано по-горе. За жалбодателката Бонева остава възможността да предяви отново иск за законна лихва върху обезщетението за незаконосъобразно задържане за периода 21.10.1999г. до 20.05.2004г., тъй като към настоящият момент е пропуснала срока по чл.193, ал.1 от ГПК. По отношение на предявеният от ищцата Бонева иск противПрокуратурата на РБългария да й заплати сумата в размер на 6 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постановяване на оправдателната присъда - 04.05.2004год., до окончателното й изплащане, намираща правно основание в чл.2,ал.1,т.2 от Закона за отговорност на държавата за вреди причинени на гражданите настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и намира, че същата е частично основателна и доказана. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДВПГ държавата носи отговорност за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Влязлата в сила оправдателна присъда характеризира като незаконно обвинението. Каквито и да са били доказателствата в предшестващи фази на предварителното разследване и съдебното следствие, щом като то е завършило с оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконосъобразно. По делото се установи, че ищцата Бонева е била привлечена като обвиняема и спрямо нея е било проведено предварително производство за извършени от нея престъпления по чл.202,ал.1,т.1,вр. чл.201 НК;по чл.202,ал.1,т.1 ,вр. чл.201 НК;по чл.210 НК;по чл.282,ал.2,вр. ал.1 НК;по чл.282,ал.2,вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.282 ал.1 от НК, приключило със заключително постановление за предаване на съд на обвиняемата. Наблюдаващия по делото прокурор след преценка на доказателствата, събрани на досъдебното производство, е внесъл в Районен съд гр.Момчилград обвинителен акт и е било образувано наказателно дело от общ характер. Всички тези действия биха били законни, ако производството е завършило с влязла в сила осъдителна присъда. В противен случай, какъвто е настоящия, действията са незаконни, защото чрез тях са били ограничени правата на труд, свобода, спокоен живот на ищцата Бонева. Предвид изложеното следва, че е налице хипотезата на чл.2 т.2 предл.1 от ЗОДВПГ спрямо Прокуратурата на РБългария, съгласно чл.111 от Закона за съдебната власт /РП-Момчилград не е самостоятелно юридическо лице/. А съгласно чл.4 от същия закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тази отговорно±т на държавата е обективна - възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без да е необходима вина у длъжностно лице. Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди, в следствие действията на правозащитния орган Прокуратурата на РБългария не са събрани доказателства в пълния твърдян от Бонева обем. Установява се, че ищцата е претърпяла отрицателни, негативни изживявания в следствие на привличането й като обвиняема и провеждането на наказателно производство, в което тя е имала качеството на обвиняема. Именно в описаното се изразяват претърпените от ищцата неимуществени вреди, които съгласно принципа на справедливостта –чл.52 от ЗЗД, съдът оценя, че следва да бъдат овъзмездени в размер на 3000лв. Пред тази инстанция не са представени нови доказателства. Предвид изложеното, въззивният съд намира, че атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
Ето защо , Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/17.02.2005г., постановено по гр.д.N 344/2004г. по описа на Момчилградския районен съд .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБългария в 30 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |