Р Е Ш Е Н И Е
№ 260008
Гр.Шумен, 29 Април
2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№49/2021г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по предявени обективно съединени искови претенции по чл.49 вр. чл.45
от ЗЗД, предявени от Й.Ц.Х. *** срещу "Многопрофилна болница за
активно лечение - Шумен" АД гр.Ш..
В
молбата си ищеца излага, че на 28.03.2018 г. претърпял ПТП. Бил ударен от
автомобил „Фолксваген Туран” с рег. № Н...ВР, като в следствие на удара получил
тежко нараняване на главата и контузия на тялото и крайниците си. На мястото на
ПТП е пристигнал екип на спешна медицинска помощ и ищецът бил откаран в „МБАЛ –
Шумен“ АД, като при приема му било отбелязано, че бил блъснат от лека кола на
кръстовище. Не е губил съзнание, контактен, поставена му била диагноза -
счупване на бедрената кост и направени образни изследвания на лявото бедро и
лява тазобедрена става, при които било установена полифрагментна фрактура на
лява бедрена кост. Въпреки, че бил съобщен травматичния характер на увреждането
и причината, а именно ПТП, не му били направени изследвания и прегледи по
отношение на останалите наранявания, включително и на главата, въпреки видимите
наранявания. Настанен бил в отделение по Ортопедия и травматология, където бил
лекувано оперативно фрактурата на бедрената кост. С открито наместване на
костните фрагменти и фиксирането им с заключващ интрамедуларен титаниев пирон.
Въпреки оплакванията си от силно главоболие по време на болничния престой, не
му били направени образни изследвания на главата и не била проведена
консултация с невролог, неврохирург или друг специалист. На 04.04.2018 г. бил
изписан с дадено предписание за явяване след седмица за отстраняване на конците
и извършване на контролен преглед. На 20.05.2018 г. около месец и половина след
ПТП главоболието се засилило до нетърпимост, придружено с непрестанно
повръщане. По спешност бил откаран в „МБАЛ – Шумен“ АД, където за пръв път след
катастрофата му било направено образно изследване на мозъка и установен
образувал се в следствие на произшествието травматичен субдурален кръвоизлив
без открита вътрешночерепна травма. С тази лезия била свързана друга неправилна
по форма хиподензна лезия, разположена от средата на черепната ямка до
конвекситета. Поради критичното му състояние бил насочен по спешност за
оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. На 21.05.2018 г. под пълна
анестезия, черепът бил отворен в четири фрезови отверстия. Отстранен бил
субдуралния хематом с множество кисти около 300 кубика. Установени били и анахроидни
кисти вляво темпорално, след отстраняването на които било установено изтичане
на гръбначно-мозъчна течност. Костен дефицит бил заместен с помощта на три
крани винта. На 23.05.2018 г. болките в главата се засилили отново с повръщане.
Направена е нова КТ и се пристъпило към неотложна операция поради епидурален
хематом в ляво с диаметър 30 милиметра. След едномесечно лечение на 22.08.2018
г. бил изписан от в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД с препоръки за спазване на
хигиенно-двигателен режим и назначено медикаментозно лечение. При томографско
изследване на 03.07.2018 г. било установено вляво темпорално-париетално
субдурална колекция с размер 16 милиметра, наличие на въздушни включвания в
структурата дискретна компресия на левия страничен вентрикул и дислокация по
срединна линия с размер около 5 милиметра.
Горното сочело противоправно поведение от страна на
служителите на „МБАЛ - Шумен“ АД, изразено в бездействие и непредприемането на
мерки по пълно изследване на лице, за което било съобщено, че е пострадало при
ПТП. Липса на активно наблюдение по време на болничния престой и контролните
прегледи, и непредприемане на действия, назначения на изследвания и консултации
със специалисти. Поради което и лекуващите лекари били пропуснали да
диагностицират травмата на главния мозък и наличието на субдурален хематом,
теменно вляво и субдурален хематом вляво челно-теменно-слепоочно и са дали
възможност на травмата да се развие и хронифицира, и да причини животоопасно
състояние на лицето. Горният пропуск бил пагубен за състоянието на ищеца. Освен
силните болки в главата, световъртеж и нестабилност, изпитване в продължение на
повече от месец и половина, същият имал и смущения в съня и кошмари,
съпроводени с нощно напикаване, треперене, изпотяване. Последвалите три животоспасяващи
хирургични интервенции, довели до обостряне на интензитета на болката и
неврологичния му статус, както и на емоционалното му състояние. Появил се силен
емоционален стрес. Започнал да изпитва страх от автомобили, от лекари, което
затруднило придвижването му до болничното заведение за провеждане на
изследвания за лечение. Към момента здравословното му състояние било необратимо
засегнато и не били налице прогнози за пълно възстановяване. Черепно-мозъчната
травма довела до състоянието на постоянно разстройство за здравето.
Психологически и емоционално от времето на инцидента не се наблюдавало прогрес
в развитието му. Прогнозите за възстановяване били неблагоприятни. Налице била
негативна промяна в поведението на Й.Ц.Х.. От весело и общително дете, се
превърнал в апатичен младеж, страдащ от болките и състоянието си без воля за
живот, изпадащ в непрекъснати психически кризи. Преди произшествието бил добър
ученик, активно спортувал, имал широк кръг от познати, а след това животът му
се преобърнал, като изпитвал чувство на срам и притеснение от среща с
приятелите си. Не си спомнял някои от тях. Забравял често, дезориентирал се и
загубил възможността си да разсъждава логично. Изоставал интересите си,
преустановил заниманията и контактите си.
Сочи, че от увреждането Й.Ц.Х. е претърпял и
имуществени вреди на обща стойност от 5951 лева. Излага, че съгласно чл. 81,
ал. 2 от ЗЗД - правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при
прилагане на следните принципи: т. 1. Своевременност, достатъчност и качество
на медицинската помощ; т. 4. Зачитане правата на пациента. В съответствие с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД – като пациент всеки има право на: т. 3. Достъпна и качествена
здравна помощ; т. 4. Повече от едно медицинско становище, относно диагнозата,
лечението и прогнозата на заболяването; т. 10. Сигурност и безопасност на
диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му; т.
11. Достъп до модерни методи за лечение. Като не са направили необходимите
изследвания и консултации на пациент-дете, пострадало при ПТП, което предполага
висока кинетична енергия на удара с различна динамика и потенциална възможност
за засягане на вътрешни органи, а във времето на първичния преглед,
предоперативна подготовка и следоперативното болнично лечение са фиксирани
единствено водещата диагноза - фрактура на бедрена кост, лекуващия медицински
персонал е проявил бездействие при или по повод изпълнение на професионалните
му задължения, които противоречат на горепосочените основополагащи принципи на
медицинската дейност за качество, своевременност и достатъчност на медицинската
помощ, осигуряване и защита правата на пациента, съблюдаване сигурността и
безопасността при провеждане на лечение. На основание 49, във вр. 45 от ЗЗД,
възложителят отговарял за вредите, които лицата на които е възложил работа били
причинили по време на възложената работа.
Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което
да бъде осъден ответникът за заплати на ищеца сумата от 60000 лева обезщетение
за понесени неимуществени вреди, в резултат на проведеното бездействие от
медицински екип на „УМБАЛ – Шумен“ АД, който не е спазвал задълженията за
качествено, своевременно и ефективно медицинско обслужване на постъпило по
спешност след ПТП в медицинско заведение лице, със законната лихва от
28.03.2018 г. от датата на окончателното плащане, както и сумата от 5951 лева
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на последния разход
21.06.2018 г.
Ответникът е депозирал отговор в законовият
едномесечен срок, с който оспорва изцяло предявената искова претенция. Излага,
че при постъпване данните от медицинския екип на ЦСМП – Шумен били за пострадал
пешеходец при ПТП. Доведен бил в съзнание и приет от доктор А.А.и е предаден на
доктор П.З.. В чек от листа от прегледа било отразено, че пациентът е в ясно
съзнание с леко охлузване в лява слепоочна област, не бил загубвал съзнание по
време на инцидента, зенични реакции нормални, няма промяна в размера им,
стабилни показатели на пулс и кръвно налягане, без палпаторна болка по ребрени
дъги, деформирано ляво бедро. Пациентът бил обезболен и били назначени ЕКГ,
кръвна картина, рентген на ляво бедро, ехография на корем. За свободна течност
(кръв) не били установени отклонения, налагащи допълнителни изследвания при
приема. Бил консултиран с ортопед и приет за оперативно лечение. След анамнеза
нямало данни за други оплаквания освен болка в лявото бедро. Същият ден бил
консултиран с педиатър (предоперативно), при които не били установени други
отклонения в общото състояние и обективния статус. След оперативно контролиран
ежедневно от лекуващия лекар доктор К. И. и от дежурните ортопеди. В деня на
изписването в декурзусите не било отразено главоболие или оплаквания, насочващи
към чрепномозъчна симптоматика. В деня на изписването бил без оплаквания. И при
контролните прегледи не били съобщени оплаквания за болки в главата и липсвали
отразявания за това медицинските документи.
Не били установени оплаквания, свързани с
назначената профилактика със Zibor в тридесет дневния срок на приема му. На
20.05.2018 г. пациентът бил потърсил медицинска помощ в спешното отделение на
„МБАЛ – Шумен“ АД от многократно повръщане, след консумация на череши с
оплакване от болки в корема и главоболие. Прегледан бил в 09:15 часа от доктор
Цанкова – педиатър. Установени данни за остър гастрид. Получено било и наличие
на вратна ригидност и налично изоставане в невропсихическото развитие, по повод
на което било предложено да бъде приет в болницата за диагностика и лечение. Близките
отказали болнично лечение и напуснали „МБАЛ – Шумен“ АД. Соченото от ищеца в
исковата молба, че на 20.05.2018 г. било направено образно изследване в „МБАЛ –
Шумен“ АД и установен субдурален кръвоизлив не отговаряло на истината. Това
изследване било направено в лаборатория извън болничната медицинска помощ и за
резултата не бил информиран екипът на „МБАЛ – Шумен“ АД. От анализа на
медицинската документация преди прегледа на 20.05.2018 г. било видно, че няма
обективни данни за клинично значима черепномозъчна травма. Нямало данни и за
последващи оплаквания в ранния следхоспитализационен период (30 дни), които
насочват към черепномозъчна травма. Т.е. медицинският персонал на болницата бил
извършил всички необходими възможни действия по лечението на пациента. Нямало
причинно следствена връзка между действията или бездействията на медицинският
персонал и настъпилите в последствие усложнения в здравословното състояние на
пациента. Излагат освен това, че втората операция била настъпила вследствие на
усложнение от първата операция, която не е извършена в „МБАЛ – Шумен“ АД. Ето
защо, молят предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
се установи следното от фактическа и правна страна: Не е спорно между страните,
а и от представените писмени доказателства се установява, че на 28.03.2018г.
ищеца претърпяла
ПТП на ул.Д...., като бил ударен от лек автомобил "Фолксваген Туран"
с рег.№Н...ВР. След ПТП ищеца бил откаран в "МБАЛ – Шумен", където
при приема му била констатирана фрактура на ляво бедро, оперирана в последствие
с открито наместване на костните фрагменти и фиксирането им с заключващ
интрамедуларен титаниев пирон. При приемането на ищеца в болничното заведение е
отбелязано, че бил блъснат от лека кола на кръстовище, не е губил съзнание,
контактен, в ясно съзнание с леко охлузване в лява слепоочна област, не бил
загубвал съзнание по време на инцидента, зенични реакции нормални, няма промяна
в размера им, стабилни показатели на пулс и кръвно налягане, без палпаторна
болка по ребрени дъги, деформирано ляво бедро. На 04.04.2018 г. ищеца бил
изписан с дадено предписание за явяване след седмица за отстраняване на конците
и извършване на контролен преглед, като при изписването не са отразени
оплаквания на пациента. На 20.05.2018 г., след главоболие било направено
образно изследване на мозъка на ищеца и установен образувал се в следствие на
произшествието травматичен субдурален кръвоизлив без открита вътрешночерепна
травма. С тази лезия била свързана друга неправилна по форма хиподензна лезия,
разположена от средата на черепната ямка до конвекситета. Поради критичното му
състояние бил насочен по спешност за оперативно лечение в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД. На 21.05.2018 г. под пълна анестезия, черепът бил отворен в четири
фрезови отверстия. Отстранен бил субдуралния хематом с множество кисти около
300 кубика. Установени били и анахроидни кисти вляво темпорално, след
отстраняването на които било установено изтичане на гръбначно-мозъчна течност.
На 23.05.2018 г. болките в главата се засилили отново с повръщане. Направена е
нова КТ и се пристъпило към неотложна операция поради епидурален хематом в ляво
с диаметър 30 милиметра. След едномесечно лечение на 22.08.2018 г. бил изписан
от в МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД с препоръки за спазване на хигиенно-двигателен
режим и назначено медикаментозно лечение.
От изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че по време на престоя в болницата не са се проявили
клинични признаци на черепномозъчна травма. С цел профилактика на
тромбообразуване, което било напълно реален риск при подобни травми /фрактурата
на бедрената кост/, била назначена терапия с Фраксипарин по време на болничния
престой и медикамента Zibor 3500 Е
х 1т. дневно за 30 дни в домашни условия. Вещото лице сочи, че субдурален
хематом може да се предполага при наличие на травма на главата, и клинична
картина, изразяваща се в загуба на съзнание, главоболие, гадене, повръщане,
залитане, световъртеж, дезориентация и нарушение на движенията на крайниците,
наблюдавала се разлика в зениците, зенична реакция, вратна ригидност и др. При
наличие на тези оплаквания имало съмнение за вътречерепен кръвоизлив, който се
доказвал с образни изследвания. Субдуралния хематом представлявал ограничена
колекция от кръв в субдуралното пространство, което се намира между твърдата
мозъчна обвивка и арахноидеята. Най - честата причина за него била
черепномозъчна травма, като понякога можело да се развие и спонтанно,
наблюдавано при възрастни хора, алкохолици, болни на антикоагулантна терапия
или с нарушение в кръвосъсирването и др. Дължал се на разкъсване на венозни и
артериални съдове на мозъчната кора в областта на травмата, и на разкъсване на
т.н. пиални вени. Субдуралните хематоми били по - дифузни и имали по - голям
обем до 300 мл и повече, като при нарастването си хематома притискал мозъчните
структури. При класическо протичане на субдурален хематом веднага след травмата
на главата пострадалият има краткотрайна загуба на съзнание, която отзвучавала
напълно. След период на ясно съзнание /светъл период/, който може да варира от
дни, седмици до 5 - 6 месеца, след което постепенно се развива общомозъчна и
огнищна неврологична симптоматика. При почти половината от болните субдуралния
хематом имал атипично протичане - полусветъл период и само частично проясняване
на съзнанието, или пациента е постоянно в кома. Според продължителността на
светлия период се делял на остър и хроничен. При острия субдурален хематом светлия
период е с продължителност от 3 до 7 дни, през които болния се чувства
сравнително добре. Бавно и постепенно се развивала огнищна неврологична
симптоматика, а загуба на съзнанието настъпвало късно /появявали се - силно,
нарастващо главоболие, гадене и повръщане, нарушение в съзнанието до кома/. При
светъл период от 1 до 3 седмици, хематома се означавал като подостър. Хроничния
субдурален хематом клинично се изявявал след повече от 3 седмици, а понякога и
месеци след травмата. Често болните не си спомняли за травмата, появявали се
силно главоболие, повръщане, обърканост, апатия, дезориентация, нарушения на
паметта, по - късно квадрипареза, нарушение на съзнанието до кома. В процесния
случай не била налице "мозъчна травма", а вътречерепен кръвоизлив под
твърда мозъчна обвивка. Клиничните прояви са се развили след повече от петдесет
дни от получената травма. Роля за развитието на кръвоизлива имал и необходимия
за профилактиката на тромбообразуване препарат Zibor, който е следвало да се приема поради
счупването на бедрената кост. Установените субдурален, епидурален хематом и
хидром били евакуирани, като състоянието на ищеца било добро, и можел да
изпълнява ежедневните си задължения. На въпроса дали е било възможно навременно
диагностициране и лечение на травмата на мозъка, и какъв е периода, в който
следва да се пристъпи към лечение - отговора е - в конкретния случай не е имало
мозъчна травма, а лечение е било предприето в кратък период от време след
проявата на признаци на вътречерепен кръвоизлив. При всеки конкретен случай на
получени травми изследвания се правели според клиничните оплаквания,
медицинския преглед и резултати от проведени изследвания. При отговорите на
ответните въпроси, вещото лице е посочило, че непосредствено след
произшествието е възможно да няма кръвоизлив с обем, който може да се
регистрира с образни изследвания. След първата неврохирургична интервенция се е
получило усложнение /епидурален хематом/ и субдурален хидром, които наложили
реоперации, най - вероятно поради осъществяване на неврохиргичните интервенции
след продължително приемане на антикоагуланти. На направените контролни скенери
след проведената операция на 21.05.2018г. били установени последващите
усложнения, които не съвпадат с мястото на първата интервенция и тези
интервенции били направени на мястото на установените епидурален хематом и
съответно хидром. Екипите в спешното отделение са спазили основните принципи на
медицинския стандарт "Спешна медицина". Посочено и, че вратната
ригидност е констатирана на 20.05.2018г.. "Изоставане в нервно -
психичното развитие", било упоменато в преглед от гастроентеролог на
20.05.2018г. и не било свързано с вътречерепния кръвоизлив. След установените
клинични прояви на повишеното вътречерепно налягане /вратна ригидност с
повръщане и главоболие/ е било извършено и образно изследване на черепа. В
съдебно заседание експерта изразява становище, че според него, предвид обема на
хематома, и периода в който се проявяват клиничните му признаци, по - скоро е
предизвикан от антикоагулантния препарат, приеман от ищеца.
От заключението по изслушаната автотехническа
експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищеца е бил в
съприкосновение с автомобила с ляв крайник и лява горна част на главата, и е
възможно съответствие на контузията на главата и мозъчната травма да е получена
при съобщеното ПТП.
От разпитаните в съдебно заседание свидетели П.С.З.,
приел ищеца при постъпването му в лечебното заведение, непосредствено след
процесното ПТП, и М.Д.Д. - ортопед, се установява, че при постъпването на
пострадалото лице в шокова зала, то било в ясно съзнание с болка в травмираното
бедро. Нямало никакви данни за загуба на съзнание по време на травмата, с
нормални зеници, с описано повърхностно охлузване в слепоочната област, без
оток, без кървене. Нямало данни нито по време на болничния престой, нито при
изписването му, пациента да се е оплаквал от главоболие, или да е имал други
симптоми, сочещи на тежка контузия в главата. Свидетелите Ц.Х.С. и Х. Ц.Х.
/баща и брат на ищеца/ излагат, че след инцидента ищеца, освен счупването на
бедрото, имал и охлузване по лицето, на челото и странично, която рана
изглеждала като леко охлузване, без кървене. От самото начало се оплаквал от
главоболие и веднъж или два пъти повърнал, но никой от медицинския екип не
обърнал внимание на оплакванията му, и не направили скенер на главата, за който
настоявали свидетелите. Свидетеля К.А. И., който е приел ищеца при постъпването
му в ортопедичното отделение и оперирал фрактурата на бедрото, излага, че
пациента е пролежал няколко дни без да е давал оплаквания извън болката в
бедрото. При ежедневните визитации нямало никакви оплаквания от главоболие,
повръщане, загуба на съзнание, световъртеж и др. Не е назначавано образно
изследване на главата, защото нямало симптоми и индикации за това. Проведен бил
консулт с анестезиолог и педиатър и след изписването му, където също нямало
споменати подобни оплаквания.
Анализът
на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи.
Елементите
на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна
връзка на вредата с противоправно
поведение на прекия и причинител, а не с това на възложителя на работата; Вина на прекия причинител на
вредата; Възлагане на работа
на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя При или по повод изпълнението на работата.
В тежест на ищеца е да докаже настъпилите вреди и причинната им връзка с
противоправно поведение на изпълнителя, без които елементи не би могло въобще
да се коментират, както останалите изискуеми от закона предпоставки, така и
отговорността на възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които
са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при
или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Ищцовата страна
твърди, че противоправното поведение на преките причинители на вредата - служители
на МБАЛ - Шумен, се изразява в допусната лекарска грешка /нарушение на
правилата на добрата медицинска практика, и нарушение на медицински стандарт
"Спешна медицина"/, в следствие на която са настъпили процесните
вреди.
За да е налице противоправно деяние осъществено от служители на ответника МБАЛ - Шумен е необходимо да бъде установено нормативно задължение, неизпълнението на което да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на работодателя. С оглед нормата на чл. 80 от Закона за здравето качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Принципите на които се основава предоставянето на медицинска помощ залегнали в чл. 81, ал.2, вр. ал.1 от Закона за здравето и обуславящи правото на достъпна медицинска помощ сочат на 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;4. зачитане правата на пациента. Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 6, ал. (1) от Закона за лечебните заведения /изм. ДВ, бр. 59 от 2010 г./ лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Ето защо следва да се приеме, че е противоправно поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В конкретната хипотеза е приложима Наредба №3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Спешна медицина". В утвърдения стандарт, раздел І.1 е посочено, че Медицинската специалност "Спешна медицина" е основана на приложението на познанията и уменията, необходими за превенция, профилактика, диагностика и лечение на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешни състояния или обстоятелства, в това число недиференцирани физикални и поведенчески нарушения, засягащи пациенти от всички възрастови групи, в практикуването на която основният и най-критичен фактор е времето до предприемане на подходящи и качествени диагностично-лечебни дейности с цел постигане на физиологична стабилност и/или ефективно дефинитивно лечение при пациента. В І.2. е отразена основната цел на упражняването на медицинската специалност - е да бъде прекъснато развитието на остри или внезапно възникнали животозастрашаващи, потенциално животозастрашаващи или заплашващи с тежки или необратими увреждания за здравето заболявания, увреждания или други спешнисъстояния при пациента и/или дефинитивното му лечение. 3. Задачите на медицинската специалност "Спешна медицина" се заключават в осигуряването и провеждането на навременни, компетентни, квалифицирани, качествени и ефективни превантивни, профилактични и диагностично-лечебни дейности при пациенти в спешно състояние при спазване на изискванията, определени в този стандарт. В 2.2.11. е отбелязано, че в случай, че спешният пациент се намира в структура на лечебно заведение, която е с неадекватно за състоянието му ниво на компетентност и състоянието му не позволява да се осигури вторичен транспорт въпреки наличните индикации за такъв, лечебното заведение е длъжно да осигури максималния възможен обем от животоспасяващи и стабилизиращи диагностично-лечебни дейности в рамките на своята компетентност и по възможност присъствие или консултация от специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист по съответната специалност) от болнична структура от трето ниво на компетентност.
В настоящия случай съдът намира, че служителите на ответника, са осъществили в пълния необходим обем диагностичните дейности, които са били длъжни да извършат, както с оглед приетите стандарти и състоянието на пациента, така и предвид задължението им за спазване на основните принципи при осъществяване на медицинската дейност - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В тази насока е и заключението на вещото лице по съдебно - медицинска експертиза, установяващо спазването на медицинските стандарти, както с оглед на конкретните оплаквания, с които е пристигнал пациента, така и с оглед на проявените признаци от травмата при престоя в болничното заведение. Единствено показанията на свидетелите С. и Х. /чиято достоверност, следва да се преценява предвид близката им роднинска връзка с ищеца/, сочат на наличие на главоболие и повръщане, симптоми при които би следвало да се назначи образно изследване на главата. Индиция за липсата на подобни симптоми, налагащи допълнителни консулти и изследвания е и заключението на вещото лице, предполагащо хематом с голям обем, като процесния да прояви много по - рано симптомите при ищеца, които са се появили значително по късно, с вероятна генеза от антикоагулантния препарат, предписван задължително при фрактури на кости. В настоящия случай, ищцовата страна не е установила, в условията на главно и пълно доказване, нарушение на медицински стандарт или основен принцип при осъществяване на медицинската дейност, от служители на ответника, обуславящо ангажиране на отговорността му.
Ето
защо съдът намира предявените искови претенции за неоснователни, поради което и
същите следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да
се присъдят направените деловодни разноски в размер на 2770 лева, като е
необходимо да се отбележи, че включеното в разноските адвокатско възнаграждение
/в размер на 2330 лв./ не превишава минималния размер, определен в чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Ц.Х. с ЕГН **********
*** срещу "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК
..., искове по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 60000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, и сумата от 5951
лева,
представляващи обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на проведеното бездействие от
медицински екип на „МБАЛ – Шумен“ АД, който не е спазвал задълженията за
качествено, своевременно и ефективно медицинско обслужване на постъпилия по
спешност ищец след ПТП на 28.03.2018г. в медицинското заведение, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА
Й.Ц.Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ШУМЕН" АД с ЕИК ... сумата от 2770 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: