РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Белоградчик, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20251310100269 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128,
т.2 във вр. с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения, по чл.
245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за забава, по чл. 224, ал. 1 КТ –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за законни лихви
върху главниците.
Ищцата, в Исковата молба твърди, че е работила по трудово
правоотношение с ответника, като е заемала длъжността „санитар” в
Неврологично отделение на МБАЛ „Проф. д – р Георги Златарски“ ЕООД –
гр. Белоградчик. Сочи, че със Заповед № 6 от 03.04.2025 г. е било прекратено
трудовото й правоотношение – по взаимно съгласие между страните. Ищцата
твърди, че неизплатени от страна на ответника, са останали полагащите й се
трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. до 02.04.2025 г., в размер на
общо 5 152.33 лв. Претендират се и мораторни лихви за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на всяко
едно от тях до датата на образуване на делото в размер на общо 1 761.70 лв.,
поради допусната забава в плащанията. Ищцата сочи, че неизплатено е
1
останало и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 5 дни
от 2025 г., което е в размер на 233.41 лв. Претендира и законна лихва върху
обезщетението.
Предвид на това ищцата моли, ответника да бъде осъден да й заплати
неизплатените й трудовите възнаграждения за положения от нея труд за
периода 01.02.2021 г. до 02.04.2025 г., в размер на общо 5 152.33 лв., ведно с
мораторните лихви за забава върху неизплатените трудови възнаграждения,
считано от изискуемостта на всяко едно от тях до датата на образуване на
делото в размер на 1 761.70 лв., обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, в размер на 233.41 лв., ведно със законните лихви върху всяка една от
главниците, считано от образуване на делото, до окончателното им
изплащане, както и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. И. В. от
АК – Видин. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба. В хода на устните състезания пледира, съдът да уважи изцяло
обективно съединените искове като основателни и доказани. Претендира
разноски.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Не изпраща и
свой представител и в съдебно заседание.
По искане на представителя на ищцата, по делото е допусната и
изслушана съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице – икономист
Ц. А., след справка в счетоводството на ответника, е изчислила размера на
дължимите на ищеца суми. Заключението на вещото лице не е оспорено от
страните по делото и е приобщено към останалия доказателствен материал.
За да постанови решението си, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна :
Съдът, предвид изложените в исковата молба обстоятелства, вмени в
тежест на ищцата да докаже следните обстоятелства: Съществувало между
страните валидно трудово правоотношение, което е прекратено.;
неизпълнение от страна на ответника – че същия не е изплатил на ищцата
полагащите й се трудови възнаграждение за исковия период – 01.02.2021 г. до
02.04.2025 г., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; че
2
ответника е изпаднал в забава в плащанията на трудовите възнаграждения на
ищцата.; размера на обективно съединените искове – за трудови
възнаграждения, както и размера на лихвите за забава върху тях, и
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
Съдът, предвид представените по делото доказателства, приема, че от
страна на ищцата се доказа първото вменено й в тежест на доказване
обстоятелство – че между страните е съществувало валидно трудово
правоотношение, което е било прекратено по силата на Заповед № 6 от
03.04.2025 г. – по взаимно съгласие между страните.
Съдът, при анализа на така събраните в процеса писмени доказателства,
приема, че доказан по основание и размер, е иска по чл. 128, т.2, във вр. с чл.
242 КТ. Доказано е неизпълнение от страна на ответника на вменените му по
закон задължения – да изплати на работника/ служителя полагащото му се
трудово възнаграждение за положения от него труд. Съгласно разпоредбата на
чл. 242 КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден.
Видно от неоспореното заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза, вещото лице – икономист, след справка в
счетоводството и във ведомостите съхранявани при ответника, е установило
за кои месеци, ищцата не е получила полагащото й се трудово възнаграждение
за престирания от нея труд, и е посочило какъв е размера им за исковия период
– 01.02.2021 г. до 02.04.2025 г., а именно – 5 152.33 лв., в какъвто размер е и
исковата претенция.
Поради това, съдът приема, че иска за неизплатени трудови
възнаграждения на ищеца – по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ, е основателен
и доказан в претендирания размер, поради което съдът го уважава.
Ответникът не е изпълнил задължението си и не е заплатил на ищцата
полагащите й се възнаграждения за престирания от нея труд. Освен това,
ответника не оспорва предявения иск и не е представил доказателства да е
изпълнил задължението си.
По иска за мораторни лихви.
В случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от
страна на работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя
основателността на предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният
по делото доказателствен материал, ответника не е изплатил в законният срок,
3
полагащите се на ищцата трудови възнаграждения, поради което и
работодателят дължи на работника следващите се мораторни лихви върху
главницата, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 245, ал. 2 КТ.
При определяне на началния момент за дължимостта на всяко едно от
възнагражденията, от който ответника е изпаднал в забава в плащанията,
вещото лице – икономист, се е съобразило с датата, на която в ответното
дружество се изплащат трудовите възнаграждения. Поради това, периода се
явява коректно определен и съобразен с практиката на изплащане на
трудовите възнаграждения в болничното заведение.
Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, размера
на мораторните лихви върху неизплатените на ищцата трудови
възнаграждения за исковия период върху главницата от 5 152.33 лв., е 1 761.70
лв. Исковата претенция по този иск е претендирана именно в този размер,
поради което съдът я уважава.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на законни лихви за
забава върху главницата от 5 152.33 лв. – неизплатени трудови
възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
14.05.2025 г., до окончателното й изплащане. С депозирането на исковата
молба, на практика към ответника е отправена покана за заплащане на
главницата, поради което и от този момент ответника изпада в забава и дължи
законни лихви.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 1 КТ, при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност.
И по отношение на тази претенция, се доказа нейната основателност.
Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, поради което за ответника
е възникнало задължението да й изплати обезщетение за неизползвания от
нейна страна платен годишен отпуск. Вещото лице е констатирало, че ищцата
не е използвала платения си годишен отпуск в пълния му размер, като
4
неизползвани са останали 5 дни за 2025 г. Констатирало е, че и това
обезщетение не й е изплатено. Размерът на обезщетението е изчислен за
сумата от 234.01 лв. Съдът обаче уважава иска в размер на 233.41 лв.,
съобразно исковата претенция, тъй като по отношение на този иск не е
направено искане по чл. 214 ГПК за неговото изменение – увеличение.
И по отношение на тази искова претенция, ответника е изпаднал в забава
в плащанията, поради което дължи законните лихви за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г., до окончателното й
изплащане.
Предвид гореизложените мотиви, съдът приема, че ищцата в условията
на пълно и главно доказване установи основателността на предявените
обективно съединени искове, както по основание, така и по размер, поради
което съдът ги уважава.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявените обективно
съединени искове, поради което ответника е страната в процеса, която следва
да понесе в своя тежест направените по делото разноски за държавна такса и
възнаграждение на вещо лице, от заплащането на които ищеца е освободен
съгл. разпоредбата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, както следва: 285.90 лв. –
държавна такса съобразно цената на уважените искове, както и 200.00 лв. –
възнаграждение за вещо лице. Ответникът следва да понесе в своя тежест и
разноските направени от ищцата за адвокатско възнаграждение. За техния
размер и за това, че същите са реално направени, са представени писмени
доказателства – Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2025 г., в
който е посочено, че адвокатското възнаграждение е изплатено на довереника
на ищцата в брой и е в размер на 900 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Г., ЕГН
5
**********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „....................“ №..., представлявана от
адв. Ир. В. от АК – Видин, сумите: 5 152.33 лв. – на осн. чл. 128, т. 2 във вр.
с чл. 242 КТ – неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.02.2021 г. –
02.04.2025 г., 1 761.70 лв. - на осн. чл. 245, ал. 2 КТ – мораторни лихви за
забава, считано от изискуемостта на всяко едно от дължимите трудови
възнаграждения до датата на образуване на делото – 14.05.2025 г., ведно със
законните лихви върху главницата, считано от 14.05.2025 г. – датата на
образуване на делото, до окончателното й изплащане, както и 233.41 лв. –
на осн. чл. 224, ал. 1 КТ – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
14.05.2025 г. – датата на образуване на делото, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен
съд – Белоградчик, разноски както следва: 285.90 лв. – държавна такса, 200.00
лв. – възнаграждение за вещо лице, 5.00 лв. – в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски, и 5.00
лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Професор д-р Георги Златарски” ЕООД – гр.
Белоградчик, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Белоградчик, обл. Видин, ул. „Христо Ботев” № 34, представлявано от Лилия
Несторова – Трифонова – Управител, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., обл. В., ул. „....................“ № ..., представлявана от
адв. Ир. В. от АК – Видин, направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 900.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На осн. чл. 242, ал. 1, предл. последно ГПК, решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъденото трудово възнаграждение и
обезщетение.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6
7