№ 15602
гр. София, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110172064 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са искове от „..........“ ЕАД срещу Б. А. П. с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149
ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата от 390.61 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. и за
сумата от 21.68 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., или общо сумата от 412.29 лева и с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от
65.86 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 15.12.2020 г. и за сумата от 4.43 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.,
или общо сумата от 70.29 лева, както и законната лихва върху главницата от деня на
подаване на заявлението-23.12.2020 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.
Ответникът Б. А. П. е получили препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез пълномощника адвокат К.а. Заявява, че не е налице
облигационна връзка между страните по делото и не е потребител на топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
С Определение № 29524/03.11.2022 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „................“ ООД.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 09.09.2002 г. за проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението
Договор от 30.09.2002 г. По делото е прeдставен Договор № 96/02.11.2007 г. между ищец и
фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са
били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
От приложените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, по
реда на Наредбата за държавните имоти от 29.11.1990 г. и Удостоверение за идентичност
(изх.№ ИИ-7000-17/21.01.2012 г.) от СО-район „Връбница“ се установи, че ответника е бил
собственик през въпросния период (от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.) на процесния
недвижим имот- апартамент 16, находящ се в гр.София, район “Връбница“, ж.к. “Връбница
2“(ж.к.“Надежда 6“) бл. 635, вх. А, ет. 6.
Предвид изложеното, ответника е потребител по смисъла на закона на доставената за
имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „..........“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 293.46 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 103.81 лева и сумата от изравнителните сметки(за
възстановяване) от 24.09 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 373.18
лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо водоснабдяване и за изравнителни
сметки(за възстановяване).
2
Вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза уточнява, че изискуемите вземания за
периода от 01.05.2017 г. до 22.12.2017 г. са в размер на 88.75 лева, като според съда са
погасени по давност. В тази връзка предявеният иск за заплащане на цената на доставена
топлинна енергия и на дялово разпределение следва да бъде уважен за сумата от 284.43 лева
и за периода от 23.12.2017 г. до 30.04.2019 г., като за разликата до пълния предявен размер
от 412.29 лева следва да бъде отхвърлен и за периода от 01.05.2017 г. до 22.12.2017 г.
Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза погасени по давност
вземания за мораторна лихва са в размер на 21.89 лева. В тази връзка предявеният иск
следва да бъде уважен за сумата от 48.40 лева, представляваща мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 15.09.2018 г. до
15.12.2020 г., като за разликата до пълния предявен размер от 70.29 лева (съобразно
правилото по чл.119 ЗЗД), следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответника да му плати сумата от
727.62 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 68.97 лева, възнаграждения за
вещи лица от 551.75 лева, държавна такса за съдебно удостоверение от 3.45 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 103.45 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На процесуалния представител на ответника- адвокат К.а, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във
връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, следва да му се присъди сумата от 217.22 лева,
представляваща разноски за дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по предявени от „..........“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Б. А. П., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, район “Връбница“, ж.к. “Връбница 2“, бл.635, вх.А,
ет.6,ап.16, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100,
ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 284.43 лева,
представляваща главниците за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение за
периода от 23.12.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 23.12.2020 г., до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1
ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 48.40 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 15.12.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 412.29 лева и за периода от 01.05.2017 г. до
22.12.2017 г., както и иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 70.29 лева.
3
ОСЪЖДА Б. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район “Връбница“, ж.к.
“Връбница 2“, бл.635, вх.А, ет.6,ап.16, да заплати на „............“ ЕАД, ЕИК ............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 78, ал.1 и
ал.8 от ГПК, сумата от 727.62 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „..........“ ЕАД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23б, да плати на адвокат С............. К.а К.а от САК и съдебен адрес:
гр.София, ул.“Владайска“ №35, ет.3, офис 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, във връзка с
чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, сумата от 217.22 лева, представляваща разноски за
дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „................“ ООД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Братя Бъкстон“ № 85.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4