Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.
Луковит, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря: ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 307 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от „Р. К. “
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, Столична
Община, Област София, район Овча Купел, бул. „***“" № ***, чрез
пълномощника адв. Р.С.Т. от САК, против Земеделски
производител Д. П. С. , ЕГН **********, с адрес ***, с цена на иска 140.28 лева
- главница
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.01.2011 г. в с.
Дерманци, община Луковит, между И. П. Ц. , арендодател,
и Д. П. С. , арендатор, е сключен Договор за аренда с нотариална заверка на
подписите, peг.
№ *****
г., акт № **, том I на нотариус М. Д., peг.
№ *** на
НК.
Ищцовото дружество „Р. К. “ ООД с договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № **, том *,
peг. № ***, дело № **** г. на
нотариус Б. М., peг.
№ *** на
НК, е придобило собствеността от предишните собственици /наследници на арендодателя И. Ц./ върху следните имоти, предмет на
договора за аренда, а именно: Нива с площ от 1,796 дка, трета категория,
находяща се в землището на село Дерманци, община Луковит, област Ловеч,
местността „Панковското“, съставляваща имот № ****** и
Нива с площ от 3,599 дка, трета категория, находяща се в землището на село
Дерманци, община Луковит, област Ловеч, местността „Скромница“,
съставляваща имот № ********.
Твърди се, че след като дружеството „Р. К. “ ООД е приобретател по договора за покупко-продажба, то встъпва в
правата на стария собственик на страната на арендодателя по сключения договор
за аренда и заплащането на арендните суми по договора, следва да се извършва на
„Р. К. “ ООД след уведомяване на арендатора от новия собственик за промяната в
собствеността.
Твърди се, че с Уведомление № *** от **** г., получено
на ****г., съгласно известие за доставяне на Български пощи, ЗП Д. П. С. е запознат за придобиването на горепосочените
имоти от довереното ми дружество. Съгласно Раздел II, от Договора за аренда,
размерът за арендната вноска за един декар нива е в размер на 13.00 лв.
годишно, като за една стопанска година за отдадените под аренда общо 5,395 дка
земеделска земя арендното плащане е в размер на 70.14 лв. или за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. общият размер на
задължението е 140.28 лева. В Раздел II страните са уговорили, че арендното
плащане ще се заплаща до 30 ноември на текущата
стопанска година.
Твърди
се, че с
оглед разпоредбата на § 2 т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за
арендата в земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата
година до 1 октомври на следващата година – то ест стопанската 2018/2019 г. е
времето от 01.10.2018 г. - 01.10.2019 г., а стопанската година 2019/2020 г. е
времето от 01.10.2019 г. - 01.10.2020 г. Оттук следва, че падежът за
стопанската 2018/ 2019 г. е 30.11.2018 г., а за стопанската 2019/2020 г. е
30.11.2019 г. Това е така, тъй като единственият възможен месец ноември за
стопанската 2018/2019 г. е 30.11.2018 г., а за 2019-2020 г., е 30.11.2019 г.
Твърди се, че към датата на депозиране на исковата
молба, ответникът не е заплатил посочените задължения. По повод подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
член 410 от ГПК, е образувано ч. гр. д. № 62/ 2020 г. по описа на Районен съд -
Луковит. Издадена е заповед за изпълнение в полза на ищцовото дружество за
сумата 140.28 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението до окончателното плащане, както и разноски в общ размер на
385.00 лева.
Отправя се искане до съда, на основание разпоредбата
на чл. 422 ГПК да постанови решение, с което да признание за установено, че
ответникът Земеделски производител Д. П. С. , дължи на ищеца сумата по
исковата претенция в размер на 140.28
лв. /сто и четиридесет лева и 28 ст./, от които – 70.14 лева главница по договор за аренда
ОВ 0423 за стопанската 2018/2019 г. и 70.14
лева главница по договор за аренда
ОВ 0423 за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга.
Отправено е искане по
делото да се приложи ч. гр. д. № 62/ 2020 г. по описа на PC Луковит.
С исковата молба са
представени като писмени доказателства: Договор за аренда; Нотариален акт;
Уведомление и обратна разписка.
Съгласно разпореждане
на съда от 04.09.2020 г., исковата молба е връчена лично на ответника. В
едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в която се
излага становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.
Относно исковата претенция се сочи, че към исковата молба е приложено и
Уведомление № 416 от /денят не се чете/, месец май 2016 г., с което ответникът
е уведомен, че ищецът е станал собственик на процесиите имоти. В тази връзка се
възразява, че ответникът не е получил такова уведомление, което негово
твърдение се потвърждава и от приложените документи, тъй като видно от
пощенските клейма на приложената обратната разписка, се касае за пратка
изпратена и получена на 21.03.2016 г. Сочи се, че няма как Уведомление
изготвено през месец май 2016 г. да бъде изпратено и получено през месец март
2016 година. Отделно от това, се оспорва положеният подпис от получателя на
обратната разписка, като ответникът твърди, че не е негов.
Сочи се, че ищецът е предявил искова претенция и за стопанската 2019/2020
г., която към момента не е изтекла, а още по-малко към датата на завеждане на
иска. Арендното плащане се дължи през месец ноември
след приключване на стопанската година, както е посочено и в договора за аренда
и както е плащано до момента на предходните собственици. Обръща се внимание, че
в т. 2 от процесния договор е уговорено, че арендното плащане се дължи не
по-късно от края на месец ноември на текущата година, както е визирано и в
закона за арендата, а не през месец ноември на „текущата стопанска година“,
каквито безпочвени тълкувания се опитва да прави ищеца в исковата си молба, и
каквито договорки не са постигани при сключване на договора. В тази връзка се
отбелязва, че ищците са правоприемници по договора, а не страни при сключването
му и не могат да променят волята на страните при договаряне и сключване на
договора. Това може да се направи с допълнителен анекс към договора.
Във връзка с изложените в отговора възражения, се предлага, настоящата
искова молба да бъде приета като връчване на уведомление, за това, че ищеца е
придобил правото на собственост върху имотите, обект на договора за аренда,
след което уведомление, за ответника се поражда задължение да изплащаме
дължимите арендни вноски на ищеца, като собственик,
но тези арендни вноски все още не са изискуеми, а още
по-малко към датата на завеждане на иска.
Възразява се, че имотът с № ******, през двете стопански години, за които
ищецът претендира арендно плащане, е обработван от
друг арендатор, с който има сключен договор за аренда със собствениците.
Съдът, като съобрази
становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е
установено, че въз основа на депозирано заявление по чл. 410 ГПК е образувано
частно гражданско дело № 62/ 2020 г. по описа на Районен Съд - Луковит.
Издадена е заповед за изпълнение в полза на ищцовото дружество за претендираните
суми, срещу вземанията, по която длъжникът е възразил. Вследствие депозираното
от длъжника възражение, за ищцовото дружество възниква правен интерес от
завеждане на настоящия иск по чл. 422 ГПК, поради което искът е допустим.
Предявеният иск по
реда на чл. 422 ГПК е за установяване на вземане с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ,
представляващо арендно плащане за 2018/2019 и
2019/2020 стопански години, дължимо за ползване на земеделски земи – ниви с
кадастрални номера - 62077 и 034035 по КП на с. Дерманци, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
От приложения по
делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № **, том *, peг.
№ ***, дело № ****г. на нотариус Б. М., peг. № *** на
НК, се установява, че на 08.02.2016 г. ищецът „Р. К.“ ООД е придобил
собствеността от предишните собственици /наследници на арендодателя
И. Ц. /върху следните имоти: поземлен имот с номер ******, представляващ нива с
площ от 1,796 дка, трета категория, находяща се в землището на село Дерманци,
община Луковит, област Ловеч, местността „Панковското“,
и поземлен имот с номер *****, представляващ нива с площ от 3,599 дка, трета
категория, находяща се в землището на село Дерманци, община Луковит, област
Ловеч, местността „Скромница“.
Към исковата молба е
представено Уведомление № *** от ***г. От съдържанието му се установява, че
ищецът „Р. К.“ ООД е уведомил в писмена форма Земеделския производител Д. П. С.
/ответникът по делото/, че „Р. К.“ ООД,
е придобило с Нотариален акт № ** от *****г. собствеността на следните
недвижими имоти: поземлен имот с номер ******, представляващ нива с площ от
1,796 дка, трета категория, находяща се в землището на село Дерманци, община
Луковит, област Ловеч, местността „Панковското“, и
поземлен имот с номер ******, представляващ нива с площ от 3,599 дка, трета
категория, находяща се в землището на село Дерманци, община Луковит, област
Ловеч, местността „Скромница“ – които имоти са
предмет на договор/и за наем/аренда на земеделски земи, сключен от предишните
собственици, с година на приключване на договора 2022 г.
От приложеното известие
за доставяне на Български пощи се установява, че уведомлението е получено от ЗП
Д. П. С. , лично, на дата 21.03.2016 г.
От приложената по
делото справка от Общинска служба по земеделие гр. Луковит се установява, че
имот № ******* находящ се в землището на с. Дерманци,
е деклариран за обработване за стопанските 2019-2020 и 2018-2019 години, и е обработван от Д. П.
С. с правно основание договор за аренда.
Друг договор за наем за този имот има ЕТ „В.“. Установява се, че имот № ****** находящ се в землището на с. Дерманци, е деклариран за
обработване за стопанските 2019-2020 и
2018-2019 години, и е обработван от Д. П. С. с правно основание договор за аренда. Друг
договор за наем за този имот има „А.“. Имотите са участвали на Споразумение за
съответните години и са били дублаж между арендаторите, които са имали договори
за тези имоти, което най-вероятно е довело до спор между тях.
От изисканата справка
от Служба вписвания при Районен съд – Луковит, се установява следното относно
имот с данни: ****, поземлен имот № *****:
1. На 24.01.2011 г. е
вписан Договор за аренда за поземлен имот № *****с площ 1.7960, землище на с.
Дерманци, местност „Панковското“, сключен между И. П.
Ц. /собственик/ и арендаторът Д. С. П. –
със срок на договора 10 години.
2. На 08.02.2016 г. е
вписан Договор за покупко-продажба на недвижим имот /поземлен имот № ******/, в
землище на с. Дерманци, местност „Панковското“, между
М. И. П., Т. П. С., Д. П. Д., Л. П. Г., И. И. П., П. И.
П., Х. П. П. и Ю. И. П., като продавачи, и „Р. К.“ ООД, като купувач.
3. На 20.07.2017 г. е
вписан Договор за наем на поземлен имот № ****** с площ 1.7960, землище на с.
Дерманци, местност „Панковското“, между „Р. К.“ ООД
/собственик/ и наемател ЕТ „В.“ – със срок на договора 3 години.
4. На 13.04.2020 г. е
вписан Договор за аренда за № ****** с площ 1.7960, землище на с. Дерманци,
местност „Панковското“, между „Р. К.“ ООД
/собственик/ и арендаторът ЕТ „В.“ – със срок на договора 5 години.
Към справката от
Служба вписвания при Районен съд – Луковит са приложени копия на вписаните /свързаните/
актове относно имот с данни: ******, поземлен имот № ******, от което се
установява следното:
На 18.01.2011 г. е
сключен Договор за аренда на земеделска земя между И. П. Ц. , като арендодател, и Д. П. С. , като арендатор, с предмет на
договора: нива находяща се в с. Дерманци, местността „Панковското“,
имот № ******, с площ 1.796 дка, категория трета; и нива находяща се в с.
Дерманци, местността „Скромница“, имот с № *****, с
площ 3.599 дка, категория трета. Договорът е сключен за срок от 10 стопански
години, като арендаторът е длъжен да извършва арендно
плащане не по-късно от края на месец ноември на текущата година в размер на 13
лева на декар за нива и 6 лева на декар за ливада за една година.
На 05.04.2020 г. е
сключен Договор за аренда на земеделски земи № ***, том **, рег. № ****, между
„Р. К.“ ООД, като арендодател, и ЕТ „В.“, като
арендатор, с предмет на договора поземлени имоти находящи се в землището на с.
Дерманци, включващ и поземлен имот с данни: *****, находящ
се в с. Дерманци, местността „Панковското“, с площ
1.796 дка, представляващ нива, категория трета. Договорът е сключен за срок от
5 години, считано от 01 септември 2020 г.
От изисканата справка
от Служба вписвания при Районен съд – Луковит, се установява следното относно
поземлен имот № *****:
1. На 29.11.2010 г. е
вписан Договор за аренда за поземлен имот № ***** с площ 3 5990, землище на с.
Дерманци, местност „Скромница“, между Т. П. С. /собственик/
и арендаторът „А.“ ООД с. Дерманци – със срок на договора 5 години.
2. На 18.08.2015 г. е
вписан Договор за аренда за поземлен имот № ***** с площ 3 5990, землище на с.
Дерманци, местност „Скромница“, между Т. П. С. /собственик/ и арендаторът „А.“ ООД с.
Дерманци – със срок на договора 10 години.
3. На 24.01.2011 г. е
вписан Договор за аренда за поземлен имот № ***** с площ 3 5990, землище на с.
Дерманци, местност „Скромница“, между И. П. Ц. /собственик/ и арендаторът Д. С. П. – със срок
на договора 10 години.
4. На 08.02.2016 г. е
вписан Договор за покупко-продажба на недвижим имот /поземлен имот № *****/, в
землище на с. Дерманци, местност „Скромница“, между М.
И. П., Т. П. С., Д. П. Д., Л. П. Г., И. И. П., П. И. П.,
Х. П. П. и Ю. И. П., като продавачи, и „Р. К.“ ООД, като купувач.
Към справката от
Служба вписвания при Районен съд – Луковит са приложени копия на вписаните
/свързаните/ актове относно имот с данни: поземлен имот № *****, от което се
установява следното:
На 22.11.2011 г. е
сключен Договор за аренда на земеделски земи между Х. П. Б. като пълномощник на
Т. П. С., арендодател, и „А.“ ООД, като арендатор, с
предмет на договора: нива находяща се в с. Дерманци, местността „Скромница“, имот с № *****, с площ 3.599 дка. Договорът е
сключен за срок от 5 стопански години, като арендаторът е длъжен да извършва арендно плащане не по-малко от 12 лева на декар.
На 18.01.2011 г. е
сключен Договор за аренда на земеделски земи между И. П. Ц. , като арендодател, и Д. П. С. , като арендатор, с предмет на
договора: нива находяща се в с. Дерманци, местността „Панковското“,
имот № ******, с площ 1.796 дка, категория трета; и нива находяща се в с.
Дерманци, местността „Скромница“, имот с № *****, с
площ 3.599 дка, категория трета. Договорът е сключен за срок от 10 стопански
години, като съгласно Раздел II от Договора за аренда, арендаторът е длъжен да
извършва арендно плащане не по-късно от края на месец
ноември на текущата година в размер на 13 лева на декар за нива и 6 лева на
декар за ливада за една година.
На 12.08.2015 г. е сключен
Договор за аренда на земеделска земя между И. П. Ц. като пълномощник на Т. П. С., арендодател, и „А.“ ООД, като арендатор, с предмет на
договора: нива находяща се в с. Дерманци, местността „Скромница“,
имот с № *****, с площ 3.599 дка. Договорът е сключен за срок от 10 стопански
години, считано от стопанската 2015/2016 г. до 2024/2025 г., като арендаторът
се е задължил да извършва арендно плащане не по-късно
от три месеца след изтичане на съответната стопанска година, при арендно плащане не по-малко от 20 лева на декар.
Ответникът оспори
истинността на представения от ищеца документ приложен на л. № 65 от делото – изявление
на Д. П. С. до Г-н М. по повод
уведомление № ***/ ****г., при което на основание чл. 193 ал. 3 ГПК, съдът
откри производство по оспорване на документа. От страна на ответника обаче, се
проведе неуспешно оспорване на истинността на документа, предвид неизправността
му – незаплащане на определения от съда депозит за вещо лице, което създаде
пречка за събиране на доказателства, чрез изготвяне на съдебно графическа и
техническа експертиза. С Определение от 18.03.2021 г. постановено в открито
с.з., съдът прие за недоказано оспорването на документа приложен на л. 65 от
делото, поради бездействие на ответника изразяващо се в неплащане на
определение депозит за вещо лице по допуснатата по делото съдебно графическа и
техническа експертиза.
От съдържанието на
документа - изявление на Д. П. С.
до Г-н М. по повод уведомление № ****г.
приложен на л. 65 от делото, се установява, че по повод полученото Уведомление
№ ***/ ****г., ответникът Д. П. С. е изпратил
отговор до г-н М./ М. Т. М.- лицето съставило
уведомлението като пълномощник на „Р. К.“ ООД/, с който относно е заявил, че
„За посочения парцел е сключен договор за аренда с вх. № *** от 24.01.2011 г.,
сключен за срок от десет стопански години и изтича на 30.09.2022 г.; че „Съгласно
условията на този договор, Вие сте правоприемници на арендодателя и според т.
12 „заместват последния като страна по този договор“, както и: „Гарантираме Ви,
че до края на договора ще продължим да използваме земята по предназначение,
прилагайки добри земеделски практики“.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно приложените
по делото - Договор за аренда на земеделска земя от 18.01.2011 г., Договор за
покупко-продажба от 08.02.2016 г., обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № **, том *, peг. № ***, дело № **/ **** г.
на нотариус Б. М., peг. № *** на НК, и Уведомление
№ ***/ **** г., съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно
облигационно наемно отношение, с предмет описаните два земеделски имота - ниви.
В случая, договорът за аренда е сключен в писмена форма, с нотариална заверка
на подписите и е бил вписан в Агенцията по вписванията - поради което съдът
намира, че същият следва да бъде счетен именно като договор за аренда.
Съдът приеме за
безспорно установено, че на дата **** г. ответникът лично е получил Уведомление
№ ***/ ****г., както и е изпратил отговор до лицето, което било упълномощено от
ищеца да го изготви, с който отговора е признал факта на получаване на
уведомлението за настъпилата правоприемственост,
както и за задълженията му по договора за аренда на процесните два имота.
Съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест между страните, и събраните по
делото доказателства, съдът намира, че ищецът в настоящето производство има
качеството на кредитор спрямо ответника, въз основа на валиден аренден договор, както и фактът на настъпване на
изискуемостта на задължението за заплащане на дължимите арендни
плащания.
С оглед на това, в
тежест на арендатора е възникнало задължението за арендно
плащане в пари съобразно уговореното в договора за аренда и разпоредбите на чл.
8, ал. 1 и ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Не е спорно по
делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора. Налице е
валиден аренден договор, както и фактът на настъпване
на изискуемостта на задължението за заплащане на дължимите арендни
плащания за съответните
стопански години – 2018/2019 г. и 2019/2020 г.
Съгласно сключения
Договор за аренда на земеделски земи на 18.01.2011 г. между И. П. Ц. , като арендодател, и ответникът Д. П. С. , като арендатор, с
предмет на договора: нива находяща се в с. Дерманци, местността „Панковското“, имот № ******, с площ 1.796 дка, категория
трета; и нива находяща се в с. Дерманци, местността „Скромница“,
имот с № *****, с площ 3.599 дка, категория трета, между страните е уговорено арендно плащане не по-късно от края на месец ноември на
текущата година в размер на 13 лева на декар за нива.
От представената по
делото справка от Общинска служба по земеделие гр.Луковит се установява, че
имотите - № ****** и № ***** находящи се в землището на с. Дерманци, са
декларирани за обработване за стопанските 2019-2020 и 2018-2019 години, и са
обработвани от Д. П. С. с правно
основание договор за аренда.
Неоснователно е
възражението на ответника, че за посочените стопански години, от негова страна
имотът с № ***** не е ползван, тъй като е обработван от друг арендатор, с който
има сключен договор за аренда със собственика. С оглед разпределената тежест на
доказване, от страна на ответника не се доказа, че през двете стопански години
имот с кад. № ***** е обработван от друг, че като арендаторът е бил лишен
изцяло или частично от ползването на обекта на договора поради права на трети
лица, както и че е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 1 ЗАЗ да уведоми
арендатора за предявени от трети лица права върху обекта на договора.
Ето защо съдът
приема, че за процесните стопански години - 2018/ 2019 г. и 2019/ 2020 г.,
задължението на арендатора е било да заплаща аренда в размер на 13 лв. за декар
– или за всяка от двете стопански години, ответникът като арендатор е дължал
плащане на ищеца като собственик за двата земеделски имота - 70.14 лева по
договора за аренда за стопанската 2018/2019 г. и 70.14 лева по договор за
аренда за стопанската 2019/2020 г.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД, вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от 140.28 лв.
/сто и четиридесет лева и 28 ст./, от които – 70.14 лева главница по договор за
аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за стопанската 2018/2019 г. и 70.14
лева главница по договор за аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за
стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
делото от 25 лева внесена държавна такса. Ответникът следва да понесе и
направените от ищеца разноски в заповедното производство, в размер на 385.00
лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че Д. П. С. , ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ НА “Р. К. ” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „О. к.“, бул. „Ц. “ III, №
***, представлявано от Т. Л. Ш. и В. С. Г., сумата от 140.28 лв. /сто и
четиридесет лева и 28 ст./, от които – 70.14 лева главница по договор за аренда
на земеделски земи от 18.01.2011 г. за стопанската 2018/2019 г. и 70.14 лева
главница по договор за аренда на земеделски земи от 18.01.2011 г. за
стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва от 13.02.2020 г. - датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й плащане, за която
сума има издадена Заповед № 46/ 17.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 62/ 2020 г. по описа на Районен съд - Луковит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. П. С. с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТИ НА “Р.
К. ” ООД с ЕИК *********, сумата от 25.00
лева - деловодни разноски по настоящето дело, както и сумата от 385.00 лева - разноски по ч. гр. д. № 62/ 2020 г. по описа на Районен
съд - Луковит.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението пред Окръжен съд - Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: