П
Р О Т
О К О Л
Гр. София,
28 февруари 2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 30-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН МИЛЕВ
Секретар: Росица
Пейчева
Прокурор: Валентин
Кирилов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Милев ЧНД №544 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 11:21
часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Й.Д.П. се явява лично, доведен
от Затвора-София с упълномощен защитник адв. В.Г.
За СГП – ПРОКУРОР КИРИЛОВ.
За началника на затвора се явява
ИНСПЕКТОР МЛАДЕН МАШОВ, упълномощен с писмена заповед от 10.10.2019 г.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на осъденото
лице:
Й.Д.П. – ЕГН **********, роден на
*** г. в гр. Елин Пелин, българин, български гражданин, женен, осъждан, със
средно образование, шлосер, с адрес гр.Елин Пелин, ул.“*****.
СЪДЪТ разясни на осъдения правата
му в производството по чл. 437 НПК, включително и правото на отводи.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Разбрах правата си.
Няма да правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме
искания за отводи.
СЪДЪТ намери, че за да изясни
делото от фактическа страна, следва да даде ход на съдебното следствие и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото с прочитане
молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.
Прочете се.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Поддържам молбата
си. Няма да соча доказателства.
АДВ.Г.: Поддържам молбата. Имам доказателствени искания и искам да представя доказателства.
Моля да приемете удостоверение за сключен граждански брак между осъдения и неговата съпруга и, удостоверения за раждането на двете му малки деца, както и ТЕЛК решение на съпругата му.
Имам доказателствени искания. Моля да бъде допусната за разпит съпругата му М.Е.К.П., във връзка със семейните им отношения и семейните им връзки.
В мен имам подписка, която е събрани от жителите от населеното място, в което живее подзащитният ми, около 500 човека и, е събрана за три дни. Подписката е била инициирана от свидетелите на обвинението, в негова защита, против неговата присъда и, е представена през 2017 г. в Президентството на Република България. В мен е копие от подписката. Ако я допуснат страните, желая да приложа и нея.
СЪДЪТ предостави възможност на страните да се запознаят с доказателствата на защитата.
ИНСПЕКТОР МАШОВ: Представям поисканата от съда актуална справка за остатъка от изтърпяваното наказание към днешна дата и изисканите документи.
СТРАНИТЕ/поотделно/: Запознахме се с представените материали.
СЪДЪТ след съвещание намери, че следва да приеме представените от страните документи като писмени доказателства. Кои от тях ще кредитира и по какви съображения, ще изложи в допълнителни доводи при обявяване на определението си.
Предвид изложеното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
Приема като писмени доказателства справка рег. № 47/28.02.2020 г. от Затвора-София, справка от ИСДВР инсп. пробация Н. от 21.02.2020г., за оценката на осъдения, справка от инсп. пробация Н., за изпълнението на индивидуалния план, от 21.02.2020г., представената от адв. Г. подписка в подкрепа на П., против присъда №17/2015г., удостоверение за сключен граждански брак, две удостоверения за раждане и ТЕЛК решение.
Отделно от посоченото СЪДЪТ намери, че следва да остави без уважение искането да бъде разпитвана като свидетел съпругата на осъдения - М.Е.К.. Предмет на изследване в настоящото производство са единствено въпросите, свързани с поправянето на осъдения в затворническите условия и това е видно от разпоредбата на чл. 439а от НПК, която ориентировъчно сочи какъв кръг от доказателства подлежат на събиране. Сред тях не е включен въпросът, свързан със семейната среда на осъдения, необходимостта да се грижи за свои роднини и да помага в семейството си, защото това не е въпрос, който интересува корекционния процес. Ето защо, събирането на свидетелски показания в тази насока е безпредметно за нуждите на това производство, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането на защитата за непосредствен разпит като свидетел на лицето М.Е.К..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Поради липсата на други доказателствени искания и след преценка, че не се налага служебно събиране на още доказателства, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА
писмените материали.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите молбата на лишения от свобода Й.Д.П. без уважение. Защото според затвора, където изтърпява наказанието си молителят, целите на наказанието не са изпълнени. Това означава, че той не се е поправил към момента и това означава, че липсва една от изискуемите предпоставки по закон, за неговото УПО.
ИНСПЕКТОР МАШОВ:
Становището на началника на затвора също е отрицателно по отношение на молбата
на осъдения. Налице е само първата предпоставка, относно изтърпяно повече от
половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка, доказателства за поправянето и превъзпитаване на лицето, от наличните такива към момента, не може да се направи обоснован извод за неговото трайно поправяне и превъзпитаване, като мотивите за това са, че дефицитите по проблемните зони, установени в началото на изпълнение на наказанието, са актуални и към момента. Рисковете от рецидив и вреди за обществото са с непроменени първоначални стойности, в резултата на което не са изпълнени целите и задачите, заложени в плана на присъдата.
Прогресивната система също не е
изпълнена в своята цялост.
Следва да се отбележи, че спрямо
лицето има значителен остатък на доизтърпяване, който е малко над половината от
наказанието, което изтърпява. Също така бих отбелязал, че времето, което се зачита
като фактически изтърпяно, голяма част е формирано от времето, през което е бил
с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен аресдт“. Т.е. спрямо
него не е провеждана корекционна дейност.
С оглед на изложеното Ви моля да
не уважавате молбата му.
АДВ.Г.: Искам първо да възразя
върху представените писмени доказателства, като в плана на присъдата пише, че
лицето е много мотивирано. Те си противоречат и повечето такива, които чета, са
като копи пейст, т.е. те сменят само имената на осъдените лицата. Тук има един
специфичен казус. Става въпрос за лице, срещу което е било извършено
престъпление и в следствие на което, това лице е с изключителни увреди,
включително и по чл. 415, заради които повече от 2 години е отлагано наказанието му. И това наказание щеше
да продължи да се отлага, но поради административните пречки и неуредици,
всичко се прехвърля на прокуратурата и прокуратурата се принуждава по някакъв
начин….. Не може да отлага постоянно във времето, а и не може да бъде
освободено предсрочно, ако това лице не е изтърпяло повече от поне половината
от наказанието си.
Всеки казус е различен. Така че
това лице е постъпило директно с линейка в затворническата болница, която не е
специализирана да обслужва неговото състояние. А той доброволно го е направил,
за да може да изтърпи поне до тази част, в която закона му позволява.
Аз до някъде съм съгласна със
закона, защото и в болничното заведение, в което той изтърпява наказанието си
има хора, които са изключително богати и могат да си купят заболявания. В
случая, с това лице не е така. Той е с изключително тежка аневризма на мозъка,
с изключителен неконтролируем захарен
диабет, вследствие на намушкване и увреда на панкреаса. В момента той поддържа стойности
над 28 за захар, което е опасно за живота му. Там не се изпълняват исканията за
привеждане в болница, която е от университетски тип и, които външните специалисти
го насочват. Самата администрация знае това, но прехвърлят цялата отговорност
на прокуратурата, която прокуратура се води от действията на администрацията.
Съжалявам, че трябва да го кажа в
съдебна зала, но именно тука проблема в обществото ни е този. Това лице аз
мисля, че няма как да оцени наказанието си при положение, че той дори няма
право, не му се позволява да упражнява труд. Той де факто в момента е дискредитиран.
Няма право на труд, на обучение, няма право на нищо.
А в семейно отношение има две малки
деца, които имат изключителна нужда от него. Съпругата му е инвалид. Той е
сирак и няма кой да им помага. Родителите на съпругата му и те са инвалиди от
катастрофа. Аз мисля, че понякога се гледа и обществото какво дължи на даден
човек. Защото самият извършител, който е извършил и го е осакатил до края на
дните му, а и не се знае той колко ще издържи, по този начин не е прекъснато и
правото да се лекува. Тук пише че в дадени моменти е разконцентриран. Ами
нормално е с това мозъчно заболяване той въобще да не бъде в концентрация.
Всички специалисти в България се
чудят. Това е първи случай, който с такова заболяване се намира в затвора.
Още повече, че да той е щял да
изтърпи цялото си наказание, ако не са тези фактори, допринесли за увреда на
неговото здраве.
Аз от личния си опит знам, че
много хора невинни, някои нарочно, други по стечение на обстоятелствата на
системата, именно на администрацията в досъдебните производства, попадат в
затвора. И тези хора какво искат да кажат – „да ние сме виновни“. Нормално е в
част от тях да се зароди мисълта, че са невинни, защото много невинни хора
попадат там, защитавайки братята си или синовете си. Много бащи поемат вините
вместо синовете си и попадат в затвора. Така че аз не съм съгласна. Това е
бюрокрация. Това са едни изследвания, които са само на хартия с абсолютно нулев
ефект. Аз лично съм водила такива програми, които вместо да помогнат на
затворниците те ги увреждат.
Той лично беше намушкат от лице,
което влезе за дребна кражба, а излезе наркоман. И под въздействие на наркотици
го причака пред банката, на 20 метра от полицията и му нанесе смъртоносен удар,
който му увреди целия живот, до края на дните му. Мисля, че тук трябва да се
гледа и за обществото, къде е по-полезен Й.. Аз съм описала в молбата си, че
той лежейки и изтърпявайки наказанието си в болницата на затвора, той тежи
повече на семейството си. Съпругата, която е с ТЕЛК, трябва да ходи да му
урежда протоколите, да му изписва лекарствата и всяка сряда между 12:00
ч.-13:00 ч. тя да бъде в затворническата администрация. За това я поисках като
свидетел, защото по този начин се вреди на семейството му. А не е това
превенцията, която цели обществото.
Напротив. Осъденият осъзнава и
дълбоко се разкайва. Това, че някой е направил някаква такава оценка, която Ви
казах, че е копи пейст, защото ако във всички дела те са едни и същи, няма
индивидуален подход.
Що се отнася тук в доклада е
изнесено, че е имало курсове по евангелиство, които той не е посещавал. Напротив.
Той се е записал, защото ще полудеят затворени там, да посещават каквото и дае,
да имат някакво разнообразие. Просто конвоя не е ходил да ги взема.
Колко пъти П. трябваше да бъде
консултиран с кардиолог. Аз съм писала жалби до началника. Вече осем месеца той
не е консултиран с кардиолог. Припада и
няма и служители, които да му помогнат. Затворниците му помагат. Така ли ще постигнат
целите на наказанието.
Значи всеки случай трябва да се
разглежда индивидуално. Какво тук значи някаква си личност. Има личност. Ние хората
вече човешкия живот не го ценим. Колко момчета умряха в затворническата
болница. Това ли е целта. Това ли е превенцията, която се изпълнява. Още
повече, че той е християнин, а няма право да посещава християнската църква,
както е посещавал всяка неделя със семейството си.
Една подписка за такова
престъпление е прецедент дори в България. Самата потърпевша каза – „Аз нямам
претенции към него“. И въпреки всичко той не се призна за виновен. Иначе до
сега да е на свобода.
Моля уважаемия съд за човечност и
разглеждане на индивидуално случая за всеки един човек, защото те са различни. Това
не са номера, това са хора, това са личности. Това са хора лишени от свобода.
Лишени от грижите да възпитат децата си в добри граждани на Република България.
Много моля след това изказване по
същество, ако има възможност да преразгледаде решението си за допускане за
свидетел на съпругата му, защото неговият случай е изключително спечифичен и по
този начин се уврежда едно българско семейство, а семейството е градивната единица.
Именно във вашите планове, в
затвора са залегнали активиране и развитие на връзките със семейството и
близките.
Не искам да се впускам в
подробности, че по време на процеса майка му почина от рак, а баща му е тежко
болен на легло и няма кой да се грижи за него. А този процес продължи повече от
7 години.
Искам само да заявя, че абсолютно
безвъзмездно защитавам Й. Петро.
ОСЪДЕНИЯТ П.: Пребивавам повече от 8 месеца в СЦЗ, 4 гр болницата. При самото ми постъпване в болницата на затвора подадох молби за работа , макар и тежко болен. Отговорено ми беше, понеже здравословното ми състояние е много тежко, нямам право да се грижа за болните. Но въпреки това с отрядния говорехме, като мъж с мъж, аз да помагам на тежко болните, които не можеха да стават от леглото. Помагах им 6 месеца. Имената са им М.А., който е в „Св. Иван Рилски“ с цероза на черния дроб, В.К., който е в ЗО“Кремиковци“ и С.Д., който в почина.
Грижих се за тях,
защото мъжка приказка ми беше обещана, че като дойда след 6-8 месеца пред Вас,
той ще ми напише една похвала за добро поведение.
След 6 месеца отидох да го питам какво става, а той ми каза „Абе ти си тежко болен, не трябва да се занимаваш с нищо, лежиш и това е“.
Не е истина, че през 2019 г., когато се записах при пастор И.К., не съм присъствал. Курса беше отменен незнайно защо. В момента има курс, от който аз не съм се отклонил нито ден и не съм закъснял и минута. Посещавам курса и съм един от най-редовните. Нямам награди и похвали, но няма как да получа тези награди, защото аз самия нямам право на работа.
Написал съм
стихотворения, есета, когато е имало нужда от тези неща.
Написах молба до началника на затвора за събиране на пластмасови капачки 2019 г. и 2020 г., за помощ на болните деца в България, но и това нещо ми беше отхвърлено, незнайно защо.
В затворническата болница няма как да съкратя своя престой, няма как да стигна дори и да имам голямо желание, да стигна до награди, похвали или до каквито и да било неща.
Моля да бъда пуснат поради няколко причини:
Първата е, че имам изтърпяна повече от половината присъда.
На второ място, че имам две малки деца, които имат нужда от мен.
На трето място,
здравословното ми състояние е много тежко. Храната не ми позволява диетичен
режим. Диета от 1 до 4 е едно и също.
Нямаме елементарни
неща. Пиша молби за неща които са …..за 0,5 кг. орехи за 1 кг. мед, които не
знам защо не ги позволяват тези неща.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ П.:
Моля да бъда пуснат.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за
произнасяне на определението си.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ ОБЯВИ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Осъденият Й.Д.П. е поискал по
реда на чл. 437, ал. 2 НПК Софийският градски съд да постанови неговото условно
предсрочно освобождаване от изтърпяваното към момента наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 4 години, наложено като общо такова при условията на чл.23,
ал. 1 от НК по НОХД №210/2011г. на РС Елин Пелин.
СЪДЪТ намери, че следва да остави
без уважение молбата на осъдения.
В действителност, към днешна дата
единственото изпълнено условие за УПО е изтичане на 1/2 от срока на наказанието
по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.
Самата молба и доводите на
защитата, преповторени от осъдения, по никакъв начин не разкриват аргументи за
поправяне, а акцентират върху други обстоятелства, които нямат връзка с производството
по чл. 437 и сл. от НПК.Така е, на първо място, защото тежкото здравословно
състояние на лицето (което по никакъв начин не следва да бъде игнорирано) и
преценката на същото, е основание за временно прекъсване на изтърпяването на
санкцията по реда на чл. 447, т. 3 от НПК.
Компетентността за това обаче, не е на съда, а на съответната прокуратура, с
възможност евентуален неин отказ в тази насока да бъде инстанционно обжалван по реда на Закона за съдебната власт.
Неслучайно в чл.70 от НК и чл. 439а от НПК здравният статус на лицето не е сред
критериите, които съдът да преценява при УПО. Основният такъв е, приключил ли е
корекционният процес; дал ли е осъденият убедителни доказателства за своето поправяне
и то - във връзка с конкретно изтърпяваното наказание. Такива доводи не бяха
посочени, а и не мога да се изведат от данни по делото и затворническото досие.
Изложеното дотук не означава, че
съдът пренебрегва данните за тежко здравословно състояние и не проявява хуманно
разбиране към заболяването на осъдения. Но при всички положения става дума за
въпроси, стоящи извън съдебната компетентност при преценката по чл. 439а от НПК.
По същия начин следва да бъде отговорено
на тезата на защитата, че наличието на болна съпруга и две деца, за които
осъденият следва да се грижи при излизането си на свобода, могат да бъдат разглеждани
като довод за предсрочното му освобождаване. И тук става дума за обстоятелства,
които нямат отношение към конкретния поправителен процес. Неговото настъпване
следва да бъде съобразявано единствено с конкретните факти за престоя на лицето
в затвора и проявено положително поведение, надхвърлящо стандартните прояви.
Такова в случая не може да бъде установено.
Самата затворническа администрация,
която има преки наблюдения върху личността
на осъдения, е дала заключение че корекционният процес не е настъпил. Остатъкът
от изпълнението на санкцията към днешна дата не е малък - възлиза на 1 година 9
месеца и 13дни. СЪДЪТ не разглежда това обстоятелство изолирано и само по себе
си, защото необходимостта корекцията да продължи, може да се аргументира и с други
данни, представени от администрацията на затвора.Така например, рискът от рецидив,
според актуалните му стойности, възлиза на средни такива - 54 точки. Осъденият П.
не показва мотивация за промяна на криминалните си нагласи и поведение, както е
отразила в справката си инспектор Н.. От друга страна, няма как да се твърди,
че планът на присъдата е изпълнен в цялост, така че да е допринесъл за
финализиране на корекционния процес. Всичките задачи, поставени в него, са с
дефинирана времева продължителност от 1 година, а последната му актуализация е
извършена на 13.01.2020г. Няма как да се твърди, че месец по-късно заложените
задачи са изпълнени.
В действителност, П. не е
наказван по време на престоя си в затвора, но това негово поведение е типично и
стандартно, с оглед обективните критерии, които следва да спазват затворниците.
Фактът, че лишеният от свобода спазва режима, по никакъв начин не надскача
стойностите за изискуемото от него стандартно поведение. В затворническото
досие липсват данни за награди, които да разкриват, че поведението му е било
толерирано по някакъв начин за конкретни
заслуги. Нещо повече. Към днешна дата лицето продължава да търпи наказанието
при строг режим, с констатиран среден риск от вреди за обществото и рецидив.
Като съобрази и заключението на ИСДВР
Мачорски, че заложените задачи и цели в плана на присъдата не са постигнати и не са доказани положителни резултати, СЪДЪТ намери,
че липсват обективни факти, на които да стъпи, за да аргументира възможността
за предсрочно освобождаване на осъдения. В тази насока отново следва да бъде акцентирано,
че съдебният състав не е безразличен към тежкото здравословно състояние на
лицето, но проверката и възможността то да бъде отчитано, следва да бъде инициирано
в друга процедура и по друг ред.
Ето защо, СЪДЪТ прецени, че
следва да остави молбата без уважение, поради което и на основание чл. 440, ал.
1 НПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Й.Д.П., ЕГН **********,
за постановяване на условно предсрочно освобождаване по изпълняваното към
момента наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 210/2011 г., по описа на РС
Елин Пелин.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, с частна
жалба и частен протест пред Софийски апелативен съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
Протоколът е
изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:57 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: