№ 362
гр. Дупница, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20231510100391 по описа за 2023 година
К. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу ЧСИ М. М. Д., ***, с
адрес: ***, искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК.
Ищецът твърди, че е бил длъжник по изпълнително дело № 670/2020г. по описа на
ЧСИ М. Д., до прекратяването му на 30.11.2022г. Със съобщение от 29.11.2021г., по същото
изпълнително дело бил уведомен, че следва да заплати дължими такси в общ размер на
7293.58 лв., от които: 7217.08 лв. - остатък по т. 26; 18.00 лв. - такса вдигане на възбрана;
12.00 лв. - такса за вдигане на запор; 36.00 лв. - такса за съобщения за прекратяване; 10.50
лв. - държа в на такса за Агенция по вписванията. Посочено било от съдебния изпълнител,
че след внасяне на таксите, делото ще бъде прекратено.
С оглед на това съобщение, на 29.11.2021г. била подадена молба от основния
длъжник, към която били приложени платежни нареждания за платена такса, а именно -
18.00 лв. - такса вдигане на възбрана; 12.00 лв. – такса за вдигане на запор; 36.00 лв. - такса
за съобщения за прекратяване и 10.50 лв. - държавна такса за Агенция по вписванията.
Относно таксата в размер на 7217.08 лв. - остатък по т. 26, било посочено на ЧСИ, че е
незаконосъобразно начислена, поради което не се дължи, а следва да се прекрати изп. дело.
Поради извършени плащания по сметка на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД,
същият, с молба от 15.11.2021г. до ЧСИ, направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство. С молба от 18.11.2021г. от другият присъединен взискател –
„Феникс-Енергетика ремонт“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Дупница, ул. „Разметаница” № 50, представлявано от управителя Р. И.а, било изразено
1
съгласие за прекратяване на производството по изп. дело. № 670/2020г.
До 30.11.2022г., когато била напълно събрана таксата в размер на 7217.08 лв. -
остатък по т. 26, производството по делото не било прекратено. От наложените обезпечения
ищецът търпял вреди, както и се събирали от пенсията му суми, които не се дължат, които
вреди били вследствие незаконосъобразното поведение на съдебния изпълнител.
Сочи, че наличието на молба от взискателя за прекратяване на производството е
достатъчно основание ЧСИ да прекрати делото с постановление, но това не било направено
до 30.11.2022г., докато не се събрала таксата в размер на 7217.08 лв. - остатък по т. 26,
която, според ищеца, не се дължала, понеже ЧСИ не е събрал вземането, предмет на
изпълнителния лист.
Според ищеца, по отношение размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, ЧСИ е действал отново в разрез със закона, тъй като отговорността на длъжника
за разноските за заплащане на дължимите по изпълнението такси може да бъде ангажирана
само ако се установи, че определено действие е реално извършено. Длъжникът не отговаря
за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране
на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи,
които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други
способи. В случая, взискателят е удовлетворен чрез плащане по негова сметка, поради което
е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство. Излага пространни правни
съображения в тази насока.
Действията на съдебния изпълнител - отказ да бъде прекратено производството по
изпълнително дело, са незаконосъобразни. Продължавайки изпълнителното производство и
събирайки такса която не му се следва по закон, според ищеца, съдебният изпълнител е
реализирал силно укоримо, нагло и брутално поведение, не само поради факта, че същият не
е изпълнил задължения, вменени му със закон, а и предвид това, че на частните съдебни
изпълнители са възложени публични функции във връзка с принудителното събиране на
вземания и добросъвестното им поведение в рамките на изпълнителния процес е
наложително, както с оглед спазването на закона, така и с оглед общественото доверие.
Със своите действия и бездействия ответникът, като ръководен орган в изпълнително
производство е допуснал явна злоупотреба с права - процесулано незаконосъобразно е
начислил сума в размер на 7217.08 лв. - остатък по т. 26, която сума неправомерно е събрал
от пенсията на ищеца, и след това не е възстановил пълния размер на недължимите, но
събрани суми за пропорционална такса, което е пряка и непосредствена имуществена вреда
следствие на противоправното му поведение.
На следващо място, вследствие на доказаното противоправно поведение на ответника
- ЧСИ Д., се е стигнало да налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, по които
получава пенсия, като от пенсията на ищеца ЧСИ Д. събирала пропорционални такси, които
не се следват по закон, в резултат на което сметките били блокирани, ищецът останал с
минимален доход, изпитал затруднения в изплащане на битови нужди и храна, неудобства,
2
което му причинило неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания -
неудобства, лишения от храна и медикаменти и притеснения, срам.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ЧСИ
Д. да му заплати сума в размер на 7000.00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразна дейност като ЧСИ по изп. д. № 670/2020 г.,
изразяваща се в събиране по незаконосъобразен начин и незаконосъобразно начислена сума
в размер на на 7217.08 лв. - остатък по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, ведно със законната лихва от
датата на деянието до датата на действителното й изплащане, както и сума в размер на
1000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна
дейност като ЧСИ по изп. д. № 670/ 2020г., изразяващи се в негативни преживявания -
неудобства, лишения от храна и медикаменти и притеснения, срам, вследствие
незаконосъобразните действия на ЧСИ, ведно със законната лихва от датата на деянието до
датата на действителното й изплащане. Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца, че
таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ е незаконосъобразно начислена, както и че е действал в
нарушение на закона, като не е прекратил изпълнителното производство след постъпилата
молба от взискателя, както и че ищецът е претърпял твърдените имуществени и
неимуществени вреди. Излага пространно описание на извършените по изпълнителното
дело действия, като твърди, че всички предприети действия са законосъобразни. Излага и
подробни правни съображения за дължимостта на начислената такса по чл. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. В заключение сочи, че не са доказани елементите на фактическия състав на
отговорността по чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, тъй като всички
извършени от ЧСИ процесуални действия са били правомерни и необходими с оглед
размера на претендираната сума, предприети по искане на взискателя; не са налице
претърпени от ищеца болки и страдания, които да са пряка и непосредствена последица от
неправомерни изпълнителни действия на ЧСИ. Следователно не може да се ангажира
отговорността на ЧСИ и исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се и в изисканото от съда
и прието като доказателство по делото копие от изпълнително дело № 670/2020г. по описа
на ЧСИ М. Д., с район на д-вие ОС-Кюстендил, се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 03.12.2020г. на взискателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу солидарните длъжници „Феникс Дупница” ООД,
ЕИК: *********, с управител К. В. И., К. В. И. и Е. Д. И.а, и присъединен взискател
„Феникс-Енергетика ремонт“ ООД, съгласно разпореждане издадено от ЧСИ Д. от
21.12.2020г., на основание три изпълнителни листа:
1. Изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 260297, издадени на 18.11.2020г. по
3
ч. гр. дело 1945/2020 г. с което са осъдени „Феникс Дупница” ООД, К. В. И. и Е. Д. И.а да
заплатят солидарно на заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД непогасена парична сума по
предоставен и усвоен банков кредит № 0027/509/03092018 от 03.09.2018 г. и Анекс № 1 от
19.09.2019 г. в размер: 200 000,00 лв. - просрочена главница; 485,22 лв. лихва върху редовна
главница за периода от 19.08.2020г. до 19.09.2020г.; 1757,83 лв. - лихва за просрочена
главница за период от 19.09.2020г. до 12.11.2020 г. и 1472,22 лв. - наказателна лихва за
просрочие за периода от 19.09.2020г. до 12.1.1.2020г. вкл.; законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението-16.11.2020г. до пълното погасяване на вземането и разноски
4074,31 лв. - заплатена държавна такса и 4280,58 лв. адвокатско възнаграждение.
2. Изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 260293, издадени на 16.11.2020г. по
ч. гр. дело 1946/2020 г. е което са осъдени „Феникс Дупница” ООД, К. В. И. и Е. Д. И.а да
заплатят солидарно на заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД непогасена парична сума по
Договор за овърдрафт № 60/07.07.2008г. в размер: 32 576,84 лв. - просрочена главница; 10,83
лв. - неразрешен овърдрафт, извършен на 18.09.2020г.; 190,88 лв. - лихва за просрочена
главница за период от 26.10.2020г. до 13.11.2020г. вкл.; законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението-16.11.2020г. до пълното погасяване на вземането; разноски 655,57
лв. - заплатена държавна такса и 1226,02 лв. адвокатско възнаграждение.
3. Изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 260298, издадени на 18.11.2020г. по
ч. гр. дело 1947/2020 г. с което са осъдени „Феникс Дупница” ООД, К. В. И. и Е. Д. И.а да
заплатят солидарно на заявителя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД
непогасена парична сума по предоставен и усвоен банков кредит по Договор за банков
револвиращ кредит 283/29.08.2012 г. , ведно с анекси към него, следните суми: 37 000,00 -
просрочена главница: 133,23 лв.-лихва върху редовна главница за периода от 19.08.2020г. до
19.09.2020г.; 352,44 лв. - лихва за просрочена главница за период от 19.09.2020 г. до
12.11.2020г., вкл.; 272,36 лв. - наказателна лихва за просрочие за периода от 19.09.2020г. до
12.11.2020г. вкл.; законна лихва в/у главницата от подаване на заявлението-16.11.2020г. до
пълното погасяване на вземането; разноски 755,16 лв.-заплатена държавна такса и 1515,64
лв.-адвокатско възнаграждение.
На 19.12.2020г. на длъжниците са връчени по предвидения в ГПК ред покани за
доброволно изпълнение. По изпълнителното дело, по искания на взискателя, са били
предприети и извършени редица изпълнителни действия: на 14.01.2021г. е насрочен и
извършен опис на недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от Поземлен имот, находящ се
в землището на с. Джерман, общ. Дупница, на ул. „Разметаница“ № 50, с идентификатор
20763.505.129, с площ по КККР от 14 336.00 кв.м., ведно с ½ ид. част от построената върху
имота едноетажна промишлена сграда с идентификатор № 20763.505.129.4, със застроена
площ от 754 кв. м., наложени са запори на банкови сметки на длъжниците.
На 17.08.2021г. по ИД е входирана молба с вх. № 00877/17.08.2021г. от „Феникс
Дупница“ ООД, представлявано от К. И., в която длъжникът сочи, че за периода от месец
декември 2020г. до момента на депозиране на молбата е изплатено цялото задължение по
делото, директно по сметка на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, поради което се иска
4
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.1 от ГПК. След
направено от ЧСИ запитване, взискателят „Уникредит Булбанк“ АД на 26.08.2021г. е
депозирал становище, в което е посочил, че „Феникс Дупница“ ООД е погасил частично
задължението по делото, както следва: по изп. лист, издаден от ДРС по гр.д.195/2020г.- 197
017.38 лв.; по изп.лист, издаден от ДРС по гр.дело 1946/2020г. - 431.40 лв.; по изп. лист,
издаден от ДРС по гр.дело 1947/2020г. – 1 315.65 лв. Взискателят изрично е посочил, че
задълженията по трите гореописани изпълнителни листове не са погасени в пълен размер,
поради което с Разпореждане от 31.08.2021г. ЧСИ отказала прекратяване на делото.
На 19.08.2021г. по делото е входирана молба от „Уникредит Булбанк“ АД за спиране
на насрочената за периода от 16.08.2021г. до 16.09.2021г. публична продан на гореописания
недвижим имот.
На 15.11.2021г. по делото е входирана молба от „Уникредит Булбанк“ АД с вх. №
13090 (на л. 395), с искане за прекратяване на делото, поради пълно плащане на
задължението направо в банката, но след събиране на дължимата такса по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ.
С молба вх. № 01059/18.11.2021г. присъединеният взискател „Феникс-Енергетика
ремонт“ ООД, представлявано от управителя Р. И.а, е изразил съгласие за прекратяване на
производството по ИД.
Съдебният изпълнител е събрал информация за размера на заплатените от длъжника
суми в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, изчислил е, че му се следва заплащане на такси, в
това число и пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лв. и на
22.11.2021г. е разпоредил да се уведоми длъжника за размера и вида на подлежащите на
заплащане такси, посочвайки, че след заплащането им, производството по ИД ще бъде
прекратено.
Последвало е искане от длъжника „Феникс Дупница“ ООД за прекратяване на ИД,
който с последваща молба до ЧСИ е възразил срещу начислената сума по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 7217.08 лв., приемайки същата за недължима. Останалите начислени
разноски са заплатени от длъжника.
„Феникс Дупница“ ООД е депозирало жалба с вх. № 011444/02.12.2021г. срещу
определената от ЧСИ такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по която било образувано в.гр.д.№
19/2022г. по описа на ОС-Кюстендил, по което, с Решение № 27/18.02.2022г. съдът е
оставил жалбата без уважение, приемайки, че така определената от ЧСИ такса е дължима и
следва да е в тежест на длъжника в производството.
По повод подадена от „Феникс Дупница“ ООД жалба до Главен инспектор на
Инспектората към Министерство на правосъдието, с писмо изх. № 94-00-41/08.06.2022г.,
получено от ЧСИ на 14.06.2022г., е отправена препоръка до ЧСИ Д. да спазва разпоредбите
на чл. 434, ал.1 от ГПК и чл. 45 от Етичния кодекс на ЧСИ, с оглед констатацията, че при
извършена проверка било установено, че по подадената от взискателя по изп. дело №
670/2020г. молба за прекратяване на ИД и вдигане на обезпечителните мерки от дата
5
15.11.2021г., липсва произнасяне от съдебния изпълнител в разумен срок.
След получаване на писмото от МП, на неустановена дата, с недатирано
разпореждане (на л. 464 от ИД), ЧСИ Д. се е произнесла по молбата на взискателя от
15.11.2021г., като е оставила същата без уважение с довод, че липсват данни за погасените
суми, което е пречка за изчисляване на дължимата пропорционална такса, която следва да
бъде съобщена на длъжниците и едва след заплащането й делото следва да бъде прекратено.
Липсват данни това разпореждане да е било съобщено на някоя от страните по ИД.
С молба вх. № 7728/14.07.2022г. „Феникс Дупница“ ООД е поискало незабавно
прекратяване на производството по ИД и вдигане на наложените обезпечения, позовавайки
се на подадената от взискателя молба от 15.11.2021г., съдържаща искане за прекратяване на
производството, даденото съгласие от присъединения взискател и липсата на задължения,
предмет на изпълнителното производство.
С разпореждане от 21.07.2022г. (на л. 469 от ИД), молбата на длъжника е оставена без
уважение от ЧСИ, с мотивите, че в молбата на взискателя е било поискано прекратяване на
ИД, след като бъде събрана дължимата такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, а тази такса към
момента на произнасянето все още не е изплатена от длъжниците в пълен размер.
Срещу отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение „Феникс Дупница“
ООД е депозирало жалба, по която е образувано в.гр.д.№ 538/2022г. по описа на ОС-
Кюстендил, по което, с Решение № 223/23.11.2022г. съдът е отменил разпореждане от
21.07.2022г. и е върнал делото на ЧСИ с указание за прекратяване на изпълнителното
производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С разпореждане от 30.11.2022г. ЧСИ Д. е прекратила производството по ИД №
670/2020г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК и е вдигнала служебно наложените
възбрани и запори, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. Междувременно, начислените от ЧСИ
такси по т. 26 ТТР към ЗЧСИ са събрани по изпълнителното дело от запорираната банкова
сметка на длъжника И., по която същият получавал пенсията си за осигурителен стаж и
възраст, видно от заключението на вещото лице, както и съдържащите се в ИД извлечения
от постъпили суми от банкови сметки.
По делото е прието заключение на вещото лице Х. по назначената от съда съдебно-
икономическа експертиза, от което се установява, че размерът на пропорционалната такса,
остатъкът по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, събрана но изпълнително дело № 670/2020 г. по описа на
ЧСИ М. Д. е 7 217,08 лв., а размерът на обикновените такси събрани по ИД е на стойност
570,00 лв.
След 11.11.2021г. - дата на окончателното погасяване на дълга по и.д. № 670/2020г.,
са събрани суми по т. 26 ТТР към ЗЧСИ в общ размер 7 880,26 лв., по наложен запор върху
пенсията за осигурителен стаж и възраст на ищеца К. И..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на доведените от ищеца
свидетели Е. К. А.-дългогодишен служител във „Феникс Дупница“ ООД и А. С. И.-роднина
по сватовство (зет) на ищеца, чиито показания съдът прецени съобразно чл. 172 от ГПК, с
6
оглед заинтересоваността им от изхода на делото в полза на ищеца.
Свидетелите дават показания, че вследствие образуваното изпълнително дело и
наложените запори върху пенсията му, ищецът изпитал значителни притеснения и
безпокойства, неудобство и срам от това, че се налага да разчита на финансова помощ от
семейството си. Бил силно разочарован от факта, че се събират пари от пенсията му за
заплащане на такси, въпреки че задължението е било платено и имало молба от взискателя
за прекратяване на ИД. Понеже е честолюбив човек, И. и приел че действията на ЧСИ са
насочени лично против него, чувствал се безсилен срещу действията на ЧСИ, станал
затворен и необщителен, влошило се здравословното му състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно следните предпоставки: 1)
противоправно деяние на ЧСИ, осъществено при и по повод изпълнение на служебните му
задължения, 2) реално причинени вреди на ищеца (имуществени и/или неимуществени), и 3)
причинна връзка между настъпилите вреди и деянието, както и вземанията си по размер.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента. В тежест на
ответника е да докаже плащане, както и своите правоизключващи или правопогасяващи
възражения. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
С формираната трайна съдебна практика с постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС- решение № 340 от 8.01.13 г. по гр. дело № 1295/2011 г. на ВКС, ГК, ІV
ГО; решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение №
184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 43 от 28.05.2019
г. по гр. д. № 2474/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.) е прието, че частните съдебни
изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не
бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като
преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. При иск
предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има
неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността
на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск преценява процесуалната
законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното
изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени
другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, която е елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната
7
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. В
конкретния случай ищецът се позовава на незаконосъобразно действие от страна на ЧСИ Д.
- незаконосъобразно събрана пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело №
20207440400670.
Във връзка с доводите на ответника, че ищецът се е възползвал от правото да обжалва
посочените от него в исковата молба изпълнителни действия и жалбите му са оставени без
уважение с влязло в сила решение на ОС-Кюстендил, е нужно да се отбележи, че съгласно
формираната по този въпрос съдебна практика производствата по иск за обезщетение и по
жалба срещу действие на съдебния изпълнител имат различен предмет и висящността на
едното с нищо не влияе на висящността на другото, както и изхода по едното не обуславя с
нищо изхода по другото, тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо на
решенията по двата различни предмета не съвпадат (решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр.
д. № 1445/2009 г., на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). Ето защо по деликтния иск с правно основание
чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ противоправността, която е елемент от фактическия състав на спорното
вземане за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител, която подлежи на самостоятелна преценка от съда,
сезиран с този иск. Тази преценка не е обусловена от това дали страната е упражнила или не
правото си на жалба, както и съдът не е обвързан от произнасянето по жалба срещу
конкретно изпълнително действие. Това е така защото по конститутивния иск процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител е
преюдициалното правоотношение, което поражда потестативното право, предмет на делото,
поради което това преюдициално правоотношение не се обхваща от обективните предели на
силата на пресъдено нещо на съдебното решение по конститутивния иск. Ето защо при
предявен деликтен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ГПК съдът е длъжен да извърши
самостоятелна преценка относно процесуалната незаконосъобразност на действието или
бездействието на съдебния изпълнител.
Както бе посочено по-горе, по силата на изричен законов регламент – чл. 441 ГПК,
частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. При иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1
ЗЧСИ отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Ето защо по
този деликтен иск следва да се извърши преценка на процесуалната законосъобразност на
действията и бездействията на съдебния изпълнител. Противоправността е елемент от
фактическия състав на вземането за обезщетение, и се състои в процесуалната
незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител – в този
смисъл и Решение № 196 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1555/2011 г., III г. о. на ВКС.
При това положение същественият за спора въпрос, от чиито отговор зависи и
основателността на исковата претенция, е именно законосъобразно ли е начислена и събрана
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху вземанията, предмет на гоецитираното
изпълнително дело. Последната се определя още като резултативна такса – или
8
възнаграждение на частния съдебен изпълнител за действията по принудително
удовлетворяване на приетите за събиране суми; начислява се съобразно с материалния
интерес, но конкретният й размер се определя от събраната в хода на принудителното
изпълнение сума, отишла в погашение на задълженията към взсикателя.
Безспорно се установява, че на 15.11.2021г. по изпълнителното дело е входирана молба
от взискателя „Уникредит Булбанк“ АД, с искане за прекратяване на делото, поради пълно
плащане на задължението направо в банката. Присъединеният взискател също е изразил
съгласие за прекратяване на изпълнителното дело.
Хипотезите, при които изпълнителното производство може да бъде прекратено са
изчерпателно изброени в чл. 433, ал. 1 от ГПК, като основанията за прекратяване се състоят
в първоначалната липса или в последващото отпадане на някое от условията на
допустимостта му. Направеното от взискателя изрично писмено искане за прекратяване на
изпълнителното производство е сред предвидените от законодателя основания за
прекратяване, визирано в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 2 от ГПК. Тази норма съдържа
императивното изискване съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство
при писмено поискване от взискателя. Това задължение на съдебния изпълнител, освен
императивно е и безусловно и не може да бъде обвързано с изпълнение на други изисквания
или условия, като например събиране на дължими такси по изпълнителното дело. Дейността
на съдебния изпълнител е процесуално законосъобразна дотогава, докато той не бъде
десезиран от взискателя. Мотивът, поради който съдебният изпълнител десезиран, е
ирелевантен. Взискателят може да го десезира и преди да е удовлетворен, защото именно
той е господар на образуваното негова молба изпълнително производство. Така Решение №
102 от 10.07.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1136/2015г., ІІІ г.о.
След като съдебният изпълнител бъде десезиран от взискателя писмено, той не може да
извършва каквито и да е изпълнителни действия, включително по събиране на такси и
разноски. След като изрично не е предвидено, че производството се прекратява по молба на
взискателя и след заплащане на всички такси по изпълнението, тази втора предпоставка за
прекратяване стои извън рамките на закона. Правата на съдебния изпълнител да събере
дължимите му се такси не се преклудират с прекратяването на изпълнителното дело по
искане на взискателя. Същият разполага с отделни правни способи за събирането им. Ако
такива задължения са налице, той следва да уреди отношенията си взискателя, който му е
възложил изпълнението, а след това го е десезирал. Възможно е таксите и разноските да
следва да бъдат възложени в тежест на длъжника, но дори в този случай ЧСИ не може да
продължи изпълнението под предлог, че има несъбрани такси, които са в тежест на
длъжника, защото в този процес ЧСИ не е кредитор на длъжника. След като взискателят е
потвърдил погасяването на дълга и е поискал прекратяване на производството, изпълняемо
право вече няма. Това изключва възможността за продължаване на изпълнителното
производство. Ако ЧСИ счита, че взискателят или длъжникът имат някакви задължения към
него, той може да заяви претенциите си към тях по реда, предвиден за всички правни
субекти, но не и сам да ги упражни в производство, чието продължаване е лишено от
9
основание поради погасяване на изпълняемото право и десезиране от страна на взискателя.
Това разбиране не се променя от факта, че в молбата за прекратяване на ИД,
взискателят е поискал това да бъде сторено след събиране на пропорционалната такса по т.
26 ТТРЗЧСИ. Както се приема в Решение № 60273 от 10.12.2021г. на ВКС по гр.д.
№2413/2021г., ІV г.о., извършването на волеизявлението под условие за събиране на
дължимите такси и разноски е ирелевантно. Процесуалните действия не могат да бъдат
извършвани под условие, освен под вътрешнопроцесуално такова, а условието за събиране
на такси и разноски няма такъв характер. Искането на взискателя за прекратяване на
производството обвързва ЧСИ, но не го обвързва условието ЧСИ да събере дължимите
такси. Това е все едно ищецът в общия граждански процес, който се отказва от предявения
иск, да постави условие на съда да прекрати делото, след като събере дължимите държавни
такси, което е абсурдно.
Всичко гореизложено налага несъмнения извод, че събирайки пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ от банковата сметка, по която длъжникът И. е получавал своята пенсия за
осигурителен стаж и възраст, след като е била десезирана от взискателя и е била задължена
да прекрати изпълнителното производство, ЧСИ Д. е действала незаконосъобразно.
Въпреки, че изрично е била десезирана от взискателя и е имала съгласието на
присъединения взискател за прекратяване на ИД, ЧСИ Д., в разрез с императивната норма на
чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, е поддържала висящността на изпълнителното дело, само за да
събира от длъжника пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Доказва се и втората кумулативно необходима предпоставка за реализиране
отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, а именно да са налице причинени на ищеца
вреди-в случая както имуществени, така и неимуществени. Установява се по безсъмнен
начин от материалите по изпълнителното дело, както и от заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-инокомическа експертиза, че сумата от 7 217,08 лв., представляваща
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, е събрана по наложен запор върху пенсията за осигурителен
стаж и възраст на ищеца К. И. след 15.11.2021г., тоест след като съдебният изпълнител е бил
десезиран от взискателя и е бил длъжен да прекрати изпълнителното дело, и следователно
абсолютно незаконосъобразно. Поради това, настоящият състав приема, че предявеният иск
за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 7000.00 лв. се явява изцяло основателен
и доказан и следва да бъде уважен изцяло. Предвид основателността на главния иск,
основателен се явява и искът за присъждане на лихва за забава върху сумата за главница. В
Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е отбелязано, че
„Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а не
мораторни; те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда“. Тъй като отговорността на съдебния изпълнител е вид деликтна
отговорност, то лихви се дължат от деня на непозволеното увреждане, който съдът приема,
че е моментът, от който ЧСИ е следвало да прекрати изпълнителното дело-15.11.2021г.
Основателен, според настоящия състав, се явява и предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди. От показанията на свидетелите А. и И., които съдът кредитира като
10
достоверни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че следствие образуваното изпълнително дело и наложените запори върху
пенсията му за осигурителен стаж и възраст, ищецът изпитал значителни притеснения и
безпокойства, неудобство и срам от това, че се налагало да разчита на финансова помощ от
семейството си. Бил силно разочарован от факта, че се събират пари от пенсията му за
заплащане на такси, въпреки че задължението към взискателя е било платено и имало молба
от последния за прекратяване на ИД. И. и приел че действията на ЧСИ са насочени лично
против него, чувствал се безсилен срещу действията на ЧСИ, станал затворен и
необщителен.
Несъмнено ищецът е изпитал силни негативни емоции и стрес от противозаконните
действия на ЧСИ, още повече като се има предвид, че незаконосъобразното принудително
изпълнение е било насочено върху пенсията му. Почувствал се е безсилен пред произвола на
ЧСИ, за което свидетелстват многократните му молби за прекратяване на изпълнителното
дело, по които ЧСИ дори не се е произнесла, което го е провокирало да подаде сигнал в
Испектората към Министерство на правосъдието.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Като взе предвид преживените от ищеца негативни емоции, стрес и
притеснения, както и продължилото повече от година незаконосъобразно принудително
изпълнение, съдът намира, че претендираната сума в размер на 1000.00 лв. се явява
справедливо обезщетение. С оглед на това, предявеният иск за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 1000.00 лв. ще бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на увреждането-15.11.2021г. (за което бяха изложени съображения по-горе),
до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, право на
разноски възниква за ищеца за посочените в списъка по чл. 80 ГПК суми (л. 78 )- 580.00 лв.,
от които 330.00 лв.- заплатена държавна такса и 250.00 лева-внесен депозит за вещо лице по
назначената от съда СИЕ.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и
чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредбата за мин. размери на адв. възн., ответникът следва да бъде осъден
да заплати на упълномощения от ищеца адв. П. П. възнаграждение в размер на 1000.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, ЧСИ М.
М. Д., ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в
размер на 7 000.00 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди от незаконосъобразните изпълнителни действия по
11
Изпълнително дело № 20207440400670, изразяващи се в незаконосъобразно събрана такса
по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, подлежаща на връщане, ведно със законната лихва за период от
15.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 74 ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, ЧСИ М.
М. Д., ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. В. И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в
размер на 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди: притеснения, безпокойства, неудобство и срам, вследствие
незаконосъобразните изпълнителни действия по Изпълнително дело № 20207440400670,
изразяващи се в незаконосъобразно събрана на такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ, ведно със
законна лихва за период от 15.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ЧСИ М. М. Д., ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К. В. И., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сума в размер на 580.00 (петстотин и осемдесет) лева,
представляваща сторените от ищеца разноски по делото за заплатена държавна такса и
внесен депозит за вещо лице по назначената от съда СИЕ.
ОСЪЖДА ЧСИ М. М. Д., ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. П. Г. П., с
адрес: ***, възнаграждение в размер на 1000.00 (хиляда) лева, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
12