РЕШЕНИЕ
№ 1587
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330108227 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 240 ЗЗД за установяване на задължения на ответника 1200
лева– главница, дължима по договор за предоставяне на кредит от разстояние от *****
г.; 237.60 лева– договорна възнаградителна лихва; ведно със законната лихва върху
главницата. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор с предоставен кредит в
размер на 1200 лева, който следвало да бъде погасен на 12 вноски. Между страните е
била уговорена и договорна възнаградителна лихва. Сключването на договора станало
според изискванията на ЗПФУР чрез организираната от ищеца система. Твърди, че
ответникът не изпълнил задълженията си. Иска се уважаване на претенциите и
присъждането на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва неговото сключване от ответната страна. Излагат се и възражения за
нищожност на договора порази неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 5, ал. 4,
чл. 11, ал. 1, т.7, т.9а, т. 10 и чл. 11, ап. 2 ЗПК. Оспорва се получаването на сумата.
Прави се и възражение за нищожност на договора поради нарушаване на добрите
нрави. На последно място твърди, че поради непосочването на общата дължима сума в
договора не било постигнато съгласие относно съществен елемент и същият бил
нищожен. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждането на разноски.
1
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Изи финанс“ ООД срещу И. С. Л., по което е
образувано ч. гр. дело пред СРС, изпратено по подсъдност на РС- З. В полза на
заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните
суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, постъпило е възражение в срок и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Представен е договор между „Изи финанс“ ООД и ответника за кредит от ****г.,
който се твърди да е сключен по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. С посочения договор е записано, че на ответника е предоставен заем в
размер на 1200 лева. Уговорена е договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен
процент по кредита е 40.15 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 48.3 %.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 08.06.2020 г., на 12 равни
месечни погасителни вноски, като общия размер на всички плащания е записан на
1457.40 лева. Съгласно чл. 3 от процесния договор кредитополучателя се задължава в
срок до пет дни, считано от сключване на договора, да предостави едно от следните
обезпечения – 2 физически лица поръчители, който да отговарят на определени
условия или банкова гаранция с бенефициер заемодателя. В чл. 3, ал. 2 е уговорено, че
при неизпълнение на задълженията по ал. 1 се дължи неустойка в размер на 600 лева,
която се разсрочва на равни части към вноски.
Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена
възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията
между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става
не чрез подписването му от заемополучателя, а посредством електронно изявление. За
да установи възникването на облигационното правоотношение съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР доставчикът (ищецът) е длъжен да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
2
електронните изявления- Законът за електронния документ и електронния подпис, в
момента ЗЕДЕУУ. Електронното изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на
информацията, като може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2
ЗЕДЕУУ). Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен носител, което не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, то се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В настоящия
случай обаче от представения по делото договор не се удостоверява авторството на
извършеното електронно изявление, за да се приеме, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Не може да се приеме, че това обстоятелство
се установява от представения договор, тъй като ищецът изрично посочва, че същият е
част от изпратената на ответника информация, но самото електронното изявление на
ответника за сключването му се удостоверява по друг ред, описан в исковата молба и
ОУ- чрез 4-цифрен уникален код, изпратен на посочен от потребителя телефонен
номер и въвеждането му в изпратен на електронна поща специален линк.
От приетата СТЕ се установява фактическото изпълнение на тази процедура в
създадената от ищеца електронна система, но не и че автор на съгласието е именно
ответницата. Това е така, защото по делото не бяха ангажирани доказателства
телефонният номер, послужил при комуникацията от разстояния, да е бил ползван от
страната. В тази насока от ищеца бе направено искане за издаване на съдебно
удостоверение, но предвид неговата нередовност с определението за насрочване на
делото бяха дадени указания да се посочи лице, пред което се иск то да послужи. След
получаването на определението, до изтичането на представения срок и до проведеното
първо о.с.з. указанията не бяха изпълнение.
В становището си по отговора на исковата молба ищецът заявява, че между
същите страни за съществували множество правоотношения по договори за кредит от
разстояние, по които са били погасени задълженията, но за тези обстоятелства не са
ангажирани доказателства.
Предвид това, че не се доказва авторството на електронното изявление не се
установява съгласие за сключването на договора от ответницата и предявените искове
са неоснователни. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК относно
главницата, защото не се доказва самото сключване на договора за кредит.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за СТЕ и адв.
възнаграждение в размер на 900 лева.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* , срещу И. С.
Л., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че И. С. Л. дължи на „Изи Финанс” ЕООД , следните суми: 1200.00
лева, представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние от
**** г.; 237.60 лева- договорна лихва за периода *** г. –**** г.; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед № *** от ****г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № *** г. на РС-
З.
ОСЪЖДА „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И. С. Л., ЕГН
********** сумата от 900.00 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4