Решение по дело №392/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 357
Дата: 22 март 2023 г. (в сила от 22 март 2023 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20233100500392
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Варна, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100500392 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.272 от ГПК и е образувано по жалба от
Кмета на Община – град Варна, в лицето на И.П. против Решение № 3890 от
09.12.2022 година, постановено по гр.дело № 2329/2022 година, по описа на
ВРС, с което е била осъдена Община – Варна да заплати в полза на Д. Д. Д.
сумата от 307 лева (триста и седем лева ) – необходима за възстановяване на
нанесените щети по лекия автомобил на ищцата „Хонда Инсайт“ с рег.№
***,която сума включва : 87 лв. за нова предна дясна гума за л.а. „Хонда
Инсайт“ с рег.№ ***, пътна помощ за транспортиране на МПС 120 лв. за
транспортиране на „Хонда Инсайт „с рег.№ ***, за извършен демонтаж,
монтаж и баланс на предна дясна гума на същия лек автомобил сумата от 40
лв. и за ремонт на джанта на автомобила сумата от 60 лв., причинени
вследствие на ПТП настъпило на 30.12.2021 г. около 13:50 ч. в ***, настъпило
ПТП между необезопА.ата дупка на пътното платно и л.а. „Хонда Инсайт“ с
рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата от 307 лева, считано
от 30.12.2021 г. - датата на увреждането и до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл. 49, вр. чл. 50 от ЗЗД, вр. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
както и в частта, с която Община – Варна е била осъдена да заплати разноски
на ищцата Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: ***,чрез
1
адв.А. Д. от ВАК, сумата от общо 380 лева (триста и осемдесет) лева –
съдебно деловодни разноски пред ВРС.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и не почива на
наличните доказателства.Твърди се, че не е налице причинно – следствена
връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата вреди, или поне,
че те са останали недоказани.Настоява се съдът да отмени атакувания съдебен
акт и да отхвърли претенцията.
По делото е постъпил отговор от страна на въззиваемата, чрез адв.В., с
които моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Предмета на настоящия спор е Решение № 3890 от 09.12.2022 година, с
което Община – град Варна е осъдена да заплати в полза на Д. Д. Д. сумата от
307 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
както и сумата от 380 лева – съдебно – деловодни разноски.
Установено по делото е и не се спори от страните, че на 30.12.2021
година в резултат на попадане в необозначена и необезопА.а дупка на
пътното платно на ***, л.а. „Хонда Инсайт“ с ДК№ *** е получил повреди в
предна дясна гума и джанта.Пред първата съдебна инстанция са били
представени писмени доказателства – Касова бележка № ********** от
21.10.2021 година, Касов бон, Фактура № ********** от 05.01.2022 година,
Протокол от настъпило ПТП, Документи за л.а.
Страните не оспорват фактическата обстановка, но общинските власти
твърдят, че съдът е базирал извода си на неоформени по надлежния ред
доказателства, така както се излага, че конкретно не е доказана причинно
следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди.
След като се запозна с приложените по делото материали и изслуша
възраженията на страните ВОС намира, че жалбата е неоснователна, и
съображенията са следните:
Въззивната страна, в лицето на Община – град Варна е собственик
на пътя, на който е настъпило процесното ПТП, предвид разпоредбите
на чл. 2 от Закона за общинската собственост, както и чл. 8, ал. 3 и чл.
2
31 от Закона за пътищата, поради което е длъжна, съгласно чл. 31 от
ЗП, да поддържа, ремонтира и осигурява възможността за
ползването по предназначение на пътищата на територията на град
Варна.В настоящия случай, точно това вменено от закона задължение
не е изпълнено от страна на общинските власти.т.е. налице е
бездействие от страна на същите, което е довело до необозначаването и
необезопасяването на пътното платно на дупката, в която е попаднал
л.а. на въззиваемата.
Спори се от Общинската администрация, че не е налице причинно
следствена връзка между настъпилите вреди и бездействието на общинските
власти.Съдът не споделя този довод, доколкото по делото недвусмислено е
доказано, че именно в резултат на съприкосновението между л.а. и
необозначената на пътното платно дупка, са били причинени и вредите по
превозното средство.Виновното поведение е установено и с гласните
доказателства на разпитания свидетел, в лицето на С.П.Ф., Касова бележка №
********** от 21.10.2021 година, Касов бон, Фактура № ********** от
05.01.2022 година, Протокол от настъпило ПТП, Документи за л.а.Изброените
по – горе писмени и гласни досазателства решаващия съд е правилно е
преценил като обективни, годни да установят истината и най – вече
кореспондиращи с останалите доказателства, събрани в процеса.Т.е.
изолирано остава становището на Община – град Варна, че извода е базиран
на негодни доказателства.Напротив – вината на общинската администрация е
установена и закрепена в рамките на процеса и с наличните процесуални
способи.
При тези данни съдът намира, че жалбата е неоснователна, а
атакуваното решение е правилно, поради което и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3890 от 09.12.2022 година, постановено
по гр.дело № 2329/2022 година, по описа на ВРС, четиридесет и втори състав.
ОСЪЖДА Община Варна, БУЛСТАТ *********, представлявана от
3
Кмета И.П., с адрес: гр.Варна,бул. „Осми приморски полк“ № 43 да заплати в
полза на Д. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляващи сторените от въззиваемата пред ВОС съдебно - деловодни
разноски – адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4