РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Белоградчик, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20211310200109 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. АЛ. Т. от гр. Д., обл. В., ул. ”Ал. С. ” № ...,
с ЕГН **********, срещу НП № 20-0242-000231/08.06.2020 г. на Началник
РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е санкциониран за извършени
нарушения: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в размер на
3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то 12 месеца -
на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП, за което на осн.
чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 100,00 лв. и е
постановено лишаване от правоуправление за срок от 3 месеца.
В жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на
НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди
се, че в АУАН и НП не е описана правилната фактическа обстановка – че
описаната не отговоря на действителната. Излага се, че управляваният от Т.
автомобил е имал техн. повреда, възникнала към момента, поради което се е
стигнало до поднасянето на МПС в кръговото кръстовище. Освен това – че
1
след излизане от кръстовището, жалбоподателят не е видял въобще
полицейския патрул, респ. че някой му е подал сигнал за спиране, поради
което не е изпълнил такова разпореждане. Иска се в жалбата отмяна на НП. В
с.з. Т. се представлява от упълномощено лице - адвокат, който подържа
жалбата в началото на процеса, но в пледоарията си по същество, накрая,
признава от името на жалбоподателя едното извършено нарушение – това по
чл.103 от ЗДвП, и намира, че относно него НП следва да се потвърди, докато
за деяние по чл.104 б т.2 от ЗДвП, което не счита за доказано, моли съда да
отмени НП. Претендират се и разноски поделото – адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована за с.з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено,
а в обратния случай – ако НП се отмени, се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 15.05.2020 г., около 22.15 ч., жалбоподателят В. Т., управлявал свой
личен л. а. м. ”Фолксваген - Голф” с рег. № ВН 0705 ВХ, като влязъл в гр. Б.,
обл. В., идвайки от гр. Д.. При преминаване на пл.“Г. Б.“ в гр.Б., обл.В., на
който всъщност било образувано /обозначено като такова/ кръстовище,
регулирано с кръгово движение в него, той умишлено рязко увеличил
оборотите на двигателя на автомобила, с цел превъртане на задвижващите
колела на МПС, което водело до занасяне и поднасяне на същото - по
надлъжната ос на пътя. Така автомобилът се завъртял два пъти в зоната на
кръговото кръстовище / или бил извършен „дрифт“/, от което имало опасност
от , или предизвикване на - ПТП. В този момент обаче, свид. Д. Т. – мл.
автоконтрольор и А. И. – мл. полицейски инспектор, и двамата при РУ-
Белоградчик, като наряд били ситуирани на пост на ул. “Славянска“ до
площад „Възраждане“ / с успоредна на този площад ул. “ Княз Борис І“/ в
гр.Белоградчик / улица „Славянска“ водела и до споменатото кръгово
кръстовище/. От там, имайки пряка видимост и при осветеността на улицата и
кръстовището с кръгово движение, те пряко наблюдавали поведението на
2
жалбоподателя. Забелязвайки „дрифт“-овете, които извършвал с автомобила
си жалбоподателят, както и че напускайки кръстовището се отправя към тях
по ул. „С.“ решили да извършат проверка на водача. Свид. Т. направил
няколко крачки пред служебния автомобил, заставайки до осевата линия на
улицата и подал със „Стоп“ палка знак на водача на наближаващия
автомобил. Последният, обаче стигайки свидетеля, леко намалил скоростта,
след което увеличил същата и преминал покрай Т., много близо, но без да
спира. Продължил по ул. “К. Б....“. При това преминаване покрай св. Т.,
последния успял да види водача на автомобила, и разпознал в негово лице
жалбопод. В. Т.. След като Т. отминал бързо полицейския патрул, не
изпълнявайки разпореждането да спре въобще, камо ли плавно, в дясно и да
чака други разпореждания, свид. Т. и И. веднага се качили на своя служебен
автомобил и се отправили след нарушителя. По това време нямало други
преминаващи по ул. “С.“ или в кръговото кръстовище коли. Следвайки го,
полицейските служители изгубили от поглед л. а. м. „Фолксваген Голф“, но
продължили в посоката, в която той се оттеглил. Така Т. и И. преминали по
ул. „К. Б....„, по следващата ул. „Т. м.“ и по бул. „С.“ до сграда на бивше
„ДАП“ видели паркиран гонения автомобил, предният му капак бил топъл,
което значело, че не е спрял отдавна. Проверили кой е собственика му –
жалбоподателят В. Т.. В колата нямало никой, обаче. Полицейските
служители останали на място и не след дълго към тях се задало МПС, в което
имало четири лица. Спрели го и на задна дясна седалка, Т. видял В. Т.. На
въпроса му, той ли е карал преди малко паркирания автомобил, Т. признал, а
на въпроса защо не е спрял на подадения сигнал – казал, че не е видял
полицаите.
С оглед поведението на Т., той бил поканен в сградата на РУ-
Белоградчик за съставяне на АУАН по ЗДП. Т. последвал полицаите и така
мл. автоконтрольор при РУ-Белоградчик Д. Т. съставил АУАН по ЗДвП, в
присъствието на свидетел - очевидец – А. И.. АУАН № 227, отразен в
деловодната система на полицията на 18.05.2020 г., бил оформен на Велизар
Ал. Т. за две нарушения по ЗДвП : на чл.104 Б т.2 – поради това, че не
използвал обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за
превоз на пътници и товари и по чл.103 от ЗДвП – за не спиране , след
подаден сигнал със „Стоп“ палка от полицейски служител, ускоряване на
управляваното МПС, укриване и осуетяване на полицейска проверка.
3
Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него, като
не направил възражения тогава. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
НП № 20-0242-000231/08.06.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-
МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят В. Т.
да е извършил вменените му две административни нарушения - по чл. 104"Б"
т. 2 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП, а именно - на 15.05.2020 г., около 22. 20 ч.,
в гр.Б., на кръстовището на пл.“Г. Б.“, регулирано с кръгово движение, при
управление на л. а. "Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 0705 ВХ, е използвал пътя
за други цели, освен по предназначението му за превоз на пътници и товари, а
именно – извършва демонстративни маневри "дрифт", чрез завъртане на
автомобила в кръг на пътното платно няколко пъти /увеличавайки оборотите
на двигателя, което предизвикало превъртане на задвижващите колела на
МПС, занасяне и поднасяне на автомобила, който се е движил при тези
кръгове напречно на осевата линия в кръстовището/, от което е било
възможно предизвикване на ПТП, а много малко след това при подаден му
сигнал за спиране с палка от служител на полицията, не изпълнил
задължението да спре плавно вдясно на пътя, продължил управлението на
автомобила, подминавайки полицейския наряд и отправяйки се по ул. „К.Б...„
, паркирал автомобила си на бул. “С.“, близо до сграда на бивше „ДАП“,
напускайки колата и укривайки се.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
4
като и актосъставителят / присъствайки на практика при извършване на
нарушенията/ и свидетелят – очевидец на случая, а именно св. А. И. с
показанията си подкрепиха категорично всички обстоятелства, касаещи
съставите на извършените две административни нарушения по чл. 104"Б" т. 2
от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП. Двамата свидетели по делото – на практика
очевидци, както се посочи и по-горе / наблюдавали непосредствено /, и
свидетелстващи за тези наблюдавани факти, сочат, че въпреки времето от
денонощието – през нощта, мястото на което са наблюдавали поведението на
Т. и мястото, на което те самите са стояли, са били осветени, не е имало
движение на други автомобили и/или пешеходци, и свидетелите не са били
възпрепятствани по никакъв начин да забележат кой, с какво МПС, какви
действия извършва. Още повече – след придвижването на водача на л. а. м.
„Фолксваген Голф“ с рег. № ВН 0705 ВХ към тях, и подаване на сигнал за
спиране, Т. разпознал водача на МПС, когото познавал принципно. Т. и И.
освен това указват, че автомобила на Т. е преминал неколкократно /два пъти/
в кръговото кръстовище, т.е. не е възможно движението да се дължи на
технич. повреда по колата, тъй като при такава – тя би спряла или имала
друго неконтролирано поведение. Обикалянето на кръстовището два пъти
води до извода, че именно такова е било желанието на водача, а движението
се е осъществявало „ребром“ на пътното платно, т.е. със странично обърнат
по него автомобил. Съдът възприема изцяло за основателни тези изводи на
свидетелите. С думите си и за последващите действия - последване поради не
спиране нарушителя, и след неговото откриване – признанието, че е
управлявал това МПС, води до несъмнен извод за автора на деянието и
намерението му да избегне контрола от компетентните органи. Свидетелите
И. и Т. пред съда описват по абсолютно идентичен начин извършваните
действия от водача на л. а. „Фолксваген Голф“, поведението като следствие на
самия автомобил – завъртане, поднасяне, и че това създава опасност от
настъпване на ПТП. Такова не се е случило, поради това, че други
автомобили /или пешеходци само/ не са преминавали от там в момента, но не
оправдава по никакъв начин поведението на водача на неправилно
управлявания автомобил и е достатъчно предположението, че такова може да
се причини. Водачът на МПС е преминавал през осветени участъци – както
на кръговото кръстовище, така и мястото , на което е бил полицейския
патрул, а камо ли стоящият на улицата св. Т., покрай когото съвсем близо е
5
преминал Т.. За забелязването от нарушителя на Т. говори и факта, че
първоначално, явно първосигнално, Т. е намалил скоростта си, но веднага е
променил решението си и е избягал от погледа на полицаите. Така описаните
действия с МПС „Фолксваген Голф“, в района на кръговото кръстовище,
които като негов водач В. Т. е извършил, безспорно не са такива по превоз на
хора и товари, не се касае и за еднократно такова действие - „дрифт“, а за
извършвани на кръстовището на площада неколкоратни подобни действия,
съпроводени с неподчинение след това – неспиране на водача на МПС, на
полицейското нареждане, указано със знак – полицейска палка.
Предвид изложеното до тук, съдът няма и причина да не дава вяра на
показанията на свидетелите Д. Т. и А. И.. Думите им , съдът приема за
истинни и отразяващи действителната обстановка по казуса.
Показанията на свид. Н. съдът също кредитира. Но те не допринасят за
оборване на приетата от съда вече фактическа обстановка. Този свидетел
разказа пред съда за съвместно негово и на жалбоподателя идване в гр. Б.,
през 2020 г., една вечер, с цел посещение на нощно заведение. Свидетелят Н.
въобще не конкретизира кога точно е станало това, и съобщи съвсем други,
различни според останалите гласни доказателства, обстоятелства – повреда на
автомобила на Т., на влизане в гр. Б., поради което се е наложило стигайки до
същото кръгово кръстовище – веднага да го напуснат, без да го преминават и
обикалят, и паркиране в района на Автогарата в града. Н. каза, че в този
случай въобще не е имало никъде / не е видял полицаи /, никой не ги е спирал
или преследвал, а той не знае как и кога Т. се е прибрал в гр. Димово.
Абсолютно възможно е това да е истина, и съдът я приема, но очевидно става
въпрос за някакъв друг случай, в който Т. е имал проблем с автомобила си.
Това е така, тъй като Н. освен, че не конкретизира дата и час на разказваното
от него, съобщи съвсем други факти и относно мястото на което е останал
паркиран повредения автомобил /покрай Автогарата в гр. Белоградчик,
ноторно известно на съда – място далече от сградата на бивше „ДАП“, в
другия край даже на населеното място/, изчакване в заведение на дойдат хора
от гр. Д. при Т. – т.е. минало доста време от паркиране на колата, докато свид.
Т. и И. свидетелстват за намиране автомобила в другия край на града, с топъл
двигател, след преминаване по ул. „С.“ и „К. Б....“, които са в обратна посока
на автогарата в гр. Белоградчик, спрямо пл. „Г. Бенковски“ .
6
Възраженията на жалбоподателя в жалбата, че не е извършил двете
деяния - тъй като се е стигнало до завъртане автомобила му в кръговото
кръстовище поради техн. повреда и минаване по ул. „С.“ към ул. „К. Б...“ на
практика покрай полицаите, без да ги види, противоречат и на показанията на
свидетелят Н.. Това е още един аргумент за съда да приеме за недоказани и
неоснователни твърденията на Т. от жалбата.
Допълнително в с. з. се направи признание за деянието по чл.103 от
ЗДвП, от страна на жалбоподателя – чрез представителя му, и се зави, че НП
в тази му част, следва да се потвърди.
Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че жалб. Т. е извършил двете административни
нарушения : чл. 104"Б" т. 2 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП, като няма
допуснати съществени нарушения водещи до нарушаване правото му на
защита в хода на админ. нак. производство, правилна е квалификацията на
двете деяния, наказанията са правилно определени – вид, размер, вкл. срок, са
в съответствие със закона. Чл. 175 А ал. 1 предл.3 ЗДвП предвижда санкции :
"глоба" от 3 000,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12
месеца, за нарушението по чл. 104"б" т. 2 от ЗдвП, т.е. законова възможност
да бъдат коригирани няма. Относно деянието по чл.103 от ЗДвП, чл. 175 ал. 1
т.4 от ЗДвП предвижда - "глоба" в диапазон от 50 до 100 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 1 до 6 месеца, но при изразено
становище за потвърждаване на същите, съдът не намери аргументи да ги
променя.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова -
следва да се потвърди.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването им от
представителя му в жалбата и с.з. – следва да останат за негова / на
жалбоподателя/ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0242-000231/
7
08.06.2020 г. на Началник РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин, с което В.
АЛ. Т. от гр. Д., обл. В., ул. ”А. С.” № 16, с ЕГН **********, е санкциониран
за извършени нарушения: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в
размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то
12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП, за което
на осн. чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е наказан с “глоба” в размер на 100,00 лв. и е
постановено „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно, искането от страна на жалбоподателя В.
АЛ. Т. от гр. Д., обл. В., ул. ”А. С.” № ..., с ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото / адвокатско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8