ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 149
гр. Перник, 04.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500088 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба №277745/22.11.2021год. ,
подадена от Дирекция за национален строителен контрол, със седалище:***, представлявана
от арх.В. К., против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
ПРС от 15.11.2021г. по гр.д. №1549/2020г. на ПРС, с което е прекратено производството по
делото и същото е изпратено по подсъдност на Пернишкия окръжен съд.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че неправилно ПРС е допуснал изменение
размера на иска от 1000лв. на 50000лв., като е изпратил делото по подсъдност на ПОС с
оглед цената на иска. Жалбоподателят твърди, че същото изменение е допуснато след
изтичане на преклузивния срок в първото по делото заседание. Жалбоподателят твърди, че
обжалваното определение е и неоснователно, поради което се иска неговата отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване неговото разглеждане.
Твърди се, че е налице преклузивен срок до края на първото по делото заседание, в което
може да се повдига въпроса с цената на иска. Твърди се, че процесният иск не е предявен
като частичен, поради което и е недопустимо в последствие да се увеличава неговия размер.
Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор и не са изразили
становище по същата.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите в жалбата и събраните по
делото доказателства , намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционното производство по гр.д. №1549/2020г. на ПРС, е образувано по
предявен иск от „Палавра“ ЕООД против Дирекция за национален строителен контрол
/ДНСК/, с който е поискано от съда да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие
непозволено увреждане, както и законната лихва върху главното парично вземане, считано
1
от датата на деликта до окончателното изплащане на обезщетението. Ищецът е изложил
доводи, че с влязла в сила на 13.02.2012 г. заповед № *** г., издадена от началник на
РДНСК към ДНСК, било констатирано отклонение от одобрените инвестиционни проекти и
издаденото разрешение за строеж: „Реконструкция на масивна сграда“ /***/, в поземлени
имот № ***, находящ се в ***,, което отклонение представлявало масивна надстройка на
масивна сграда /***/, изпълнена на кота +6,6 м., размери 24 м./20 м. и височина 2,8 м., която
надстройка била квалифицирана като незаконен строеж, респ. подлежаща на премахване.
Твърдял е, че поради липса на доброволно изпълнение на заповедта, същата била приведена
в изпълнение по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ, като изпълнението по принудителното
премахване на незаконния строеж било възложено от ответника на „Жилфонд“ ЕООД, въз
основа на сключен по между им договор № *** г. Поддържал е, че при изпълнение на
възложената работа дружеството - изпълнител причинило вреди, изразяващи се в
материални щети от разрушаване и на част от втория законно изграден етаж на сградата.
Формулирали са искане да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди, в резултат от
принудителното изпълнение на заповед № ***г. за премахване на незаконен строеж.
В открито съдебно заседание на ПРС от 15.11.2021г. по гр.д. №1549/2020г. на ПРС е
докладвана молба на ищеца „Палавра“ ЕООД по реда на чл.214 ГПК за увеличение на
размера на иска на 50000лв. С протоколно определение, постановено в същото съдебно
заседание, ПРС е допуснал увеличението на иска, след което е прекратил производството
по делото и е изпратил същото по подсъдност на Пернишкия окръжен съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. трето от ГПК, до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения
иск. Ищецът се е възползвал от това право и във второто по делото заседание е подал молба
за увеличение на иска. В съответствие с диспозитивното начало искането на ищеца
правилно е било уважено от ПРС, като своевременно и редовно.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 ГПК цената на иска се посочва от ищеца.
Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда до края
на първото по делото заседание. Тъка посочената от ищеца цена на иска не го лишава от
възможността по реда и условията на чл.214 ГПК да иска изменение на така предявения
иск.
В процесния случай процесното увеличение размера на иска е направено от ищеца
във второто редовно съдебно заседание, поради което е спазен срока по чл. 214, ал. 1, изр.
трето от ГПК.
Изложените в жалбата съображения за несъответствие на изменението със
заключението на експертизата са правно ирелевантни за допускане увеличение на иска.
Наличието на претендираното материално право е въпрос на основателност на иска, който
няма отношение към допустимостта на иска, включително към изменение размера на иска.
Възражението за недопустимост на увеличение на иск, който не е предявен като
частичен, е неоснователно. Съгласно постоянната съдебна практика е допустимо увеличение
както на частичен, така и на иск, който не е предявен като частичен. В този смисъл е и ТР
3/2016 на ОСГТК. За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът
в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането.
Счита се, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за
пълния размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен, какъвто е и процесния случай. Разпоредбата на чл. 214, ал. 1,
изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция да измени размера на предявения иск както при частичен иск, така и при
осъдителен иск, предявен за целия размер на вземането. При изменение на размера на иска
спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото
съдържание, като промяната е само по отношение на размера.
2
Предвид изложеното Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание
на ПРС от 15.11.2021г. по гр.д. №1549/2020г. на ПРС, с което е прекратено производството
по делото, като делото е изпратено по подсъдност на Пернишкия окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му по реда и при
условията на чл. 274, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3