№ 137
гр. С., 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20242200100463 по описа за 2024 година
Предявен е частичен регресен иск, с правно основание чл. 500 ал. 1, т.3 КЗ , вр. с чл. 45
от ЗЗД и цена - 26 000лв от общо 64 580.39лв,ведно с акцесорен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД и
цена- 9249.41лв.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2017 г., Р. И. Р. като водач на лек автомобил
„Рено Туинго“, с per. №********, при движение в гр.С., на ул. “П. Е.“, срещу пл. „*******“,
в посока кв. „К.“, реализирал ПТП с пешеходката С. И. П., след което напуснал
местопроизшествието.
За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№563/2017-1031931/10.12.2017 г. по описа на ОД на МВР - С., в който било отразено, че
водачът е напуснал местопроизшествието преди да бъде съставен двустранен констативен
протокол, респ. не е уведомил органите на МВР за настъпилото ПТП.
По случая било образувано ДП № 3841/2017г. на РП -С. и образувано НОХД
1243/2018г. по описа на PC -С., приключило със споразумение, съгласно което ответникът
по делото се е признал за виновен.
По отношение на лекия автомобил „Рено Туинго“, с per. №********, управляван от
ответника, имало сключена с ищеца застраховка „гражданска отговорност”, оформена с
полица № BG**********, валидна към датата на ПТП.
След отправено заявление към „Групама Застраховане“ ЕАД за изплащане на
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди, в качеството му на застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“ на виновния водач, дружеството образувало щета №
66001800269 с оглед приключилото съдебно производство по определяне на
застрахователно обезщетение - гр. дело № 10371/2018 г. по описа на СГС, и в. гр. д. №
1
4742/2019 г. по описа на САС.
Твърди се, че дружеството-ищец изплатило на правоимащото лице обезщетение в
размер на 50 780,00 лв. - главница, 8 700,39 лв. - лихва за забава и 5 100,00 лв. - разноски,
или обща сума 64 580,39 лв.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да остане мястото на ПТП до
пристигането на представители на КАТ, което обстоятелство е отбелязано в съставения
протокол за ПТП.
Посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е било задължително,
на основание чл. 125, т. 7 ЗДвП.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, „Групама
Застраховане“ ЕАД придобива право на регрес срещу виновния водач до размера на
платеното застрахователно обезщетение, ведно с платените лихви и разноски, която сума
възлиза в общ размер на 64 580,39 лева.
До ответника била изпратена регресна покана с изх. № 20-03-1416/08.10.2020 г., но до
момента не последвало доброволно плащане на дължимото обезщетение.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да му
заплати сумата 26 000 лв. - частичен иск от общо 64 580,39 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 66001800269, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда — 26.09.2024 г. до окончателното й изплащане; и
сумата 9 249,41 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 26 000 лв. за
периода от 25.09.2021 г. до 25.09.2024 г. Претендират се и разноски по делото, в т.ч.
юриск.възнаграждение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения
му от съда особен представител адв.А. А., с който оспорва и двата иска като погасени по
давност.
От представени по делото писмени документи, се установявало, че ищцовото
дружество е изплатило на правоимащото лице С. И. П. обезщетение по щета № 66001800269
в общ размер на 64580.39 лева. Тази сума била изплатена на три отделни плащания,
решенията за които са взети в следната последователност: на 18.07.2019г. - решение да се
пристъпи към изплащане на сумата от 28730.38 лева,на 09.09.2020 г. - решение да се
пристъпи към изплащане на сумата от 30750.01 лева и на 24.09.2020 г. - решение да се
пристъпи към изплащане на сумата от 5100 лева, като сбора от тези суми бил действително
равен на 64580.39 лева.
Твърди, че сумата по първото решение от 18.07.2019 г. в размер на 28730.38 лева е
изплатена на увреденото лице на 26.07.2019 г.,от който момент възниквало и правото на
ищцовото дружество да иска от ответника да му възстанови тази сума ,ведно с лихвите
върху нея.
2
По отношение на регресните искове важала общата петгодишна давност, която
започвала да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на
правоимащите лица, а щом изплащането на сумата 28730.38 лева на правоимащото лице е
извършено на 26.07.2019 г.,а исковата молба е заведена на 26.09.2024 г./ тоест два месеца
след изтичане на давностния срок/, тази сума е погасена по давност и не се дължи от
ответника .
В случая частично претендираната сума от 26000 лева била по-малка от погасената по
давност сума от 28730.38 лева, което водело до извода ,че ответникът не дължи на ищцовото
дружество сумата 26000 лева,тъй като същата е погасена по давност.
На основание чл.119 ЗЗД, ответникът не дължал и претендираната лихва от 9249.41 лева.
В с.з. дружеството-ищец, чрез упълномощен представител поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени. Навежда като основание за спиране на давността
разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване
на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.), вр. с §13 от ПЗР на същия закон, съгласно който,
за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давността е спряла да тече, тоест за период от 2
месеца и 9 дни, след което е продължила, считано от 22.05.2020г, поради което давността
не е изтекла до датата на подаване на исковата молба в съда- 26.09.2024г. Претендира и
разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В с.з.ответникът, ред.призован, не се явява. Представлява се от назначения му от съда
особен представител адв.А., който оспорва иска изцяло по съображенията, изложени в
отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 10.12.2017 г., ответникът Р. И. Р., като водач на лек автомобил „Рено Туинго“, с per.
№********, при движение в гр.С., на ул. “П. Е.“, срещу пл. „*******“, в посока кв. „К.“,
реализирал ПТП, при което пострадала като пешеходец С. И. П..
След като причинил ПТП, ответникът избягал от местопроизшествието.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№563/2017-1031931/10.12.2017 г. по описа на ОД на МВР - С., в който е отразено, че водачът
Р. И. Р. след като е блъснал пешеходец, е напуснал местопроизшествието.
Посещението на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР е било задължително,
на основание чл. 125, т. 1 ЗДвП, тъй като при настъпилото произшествие е имало ранено
лице.
По случая е образувано ДП № 3841/2017г. на РП –С., а впоследствие е НОХД
1243/2018г. по описа на PC –С..
Същото е приключило с одобрено от съда в с.з. на 08.10.2018г споразумение, с което
подс. Р. И. Р. по делото се е признал за виновен в това, че на 10.12.2017г, в гр.С., на
3
ул.“Патриарх Евтимий“, управление на МПС- лек автомобил „Рено Туинго“, с per.
№********, нарушил правила за движение по пътищата- чл. 20 ал.2, чл. 116, чл. 119 ал.1 и
чл. 123 ал.1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 ал.1 вр. с ал.2 НК, на С. И. П., изразяваща се в открито счупване на бедрена кост на
десния крак в нейната горна трета в областта на трохантерния масив, което довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник, като Д.ието е извършено на пешеходна
пътека и след извършването му, деецът избягал от местопроизшествието- престъпление по
чл 342 ал.3 б.“а“, предл.второ, вр. с чл. ал.1, вр. с чл. 342 ал.1 НК, за което е осъден на шест
месеца лишаване от свобода, отложено за изпитател срок от 3 години и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 10 месеца.
Към датата на ПТП по отношение на процесния автомобил, с което е причинено
увреждането, е била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“,
оформена с полица № BG**********, валидна към датата на ПТП.
Пострадалото от ПТП лице С. И. П. предявило пред СГС иск по чл. 432 ал.1 КЗ КЗ
срещу застрахователя на прекия причинител на вредата по риска „гражданска отговорност“
на автомобилистите, по което е образувано гр.дело № 10371/2018г по описа на същия съд.
С решение от 14.06.2019г по гр.дело № 10371/2019г по описа на СГС, съдът е осъдил
застрахователя „Групама Застраховане“ЕАД да заплати на С. И. П. застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от непозволено увреждане, а
именно претърпяната средна телесна повреда, в резултат на процесното ПТП от 10.12.2017г,
причинено от ищеца Р. И. Р., като водач на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ********,
в размер на сумата 50 000лв, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2018г до
окончателното изплащане и сумата 1490лв- разноски по делото, а в полза на адвоката,
осъществил процесуално представителство на ищцата – адв. възнаграждение по реда на чл.
38 ал.2 ЗА, в размер 2330лв
С решение № 11931/28.08.2020г по в.гр.дело № 4742/2019г на САС, е потвърдено
решението на първоинстанционния съд, а „Групама Застраховане“ЕАД- осъдено да заплати
на другата страна разноски в размер на 1280лв.
Срещу решението на въззивния съд не е подадена касационна жалба и същото е влязло
в сила.
След приключване на съдебното производство, при ищеца, в качеството му на
застраховател по застраховка “гражданска отговорност“ на автомобилистите, е образувана
щета № 66001800269.
Дружеството-ищец е изплатило на правоимащото лице С. И. П. застрахователно
обезщетение в размер на обща сума 64 580,39 лв. , от която : 50 780,00 лв. - главница, 8
700,39 лв. - лихва за забава и 5 100,00 лв. – съдебни разноски.
Тази сума е платена на три части, както следва: на 26.07.2019г. - 28 730.38лв ; на
14.09.2020г. - 30 750.01лв. и на 25.09.2020г – сумите 1490лв. и 3610лв., което сумарно
прави 64 580.39лв.
4
Ищецът е изпратил до ответника регресна покана с изх. № 20-03-1416/08.10.2020г за
възстановяване на сумата 64 580.39лв по посочената банкова сметка, в 15-дневен срок от
получаване на поканата, но до момента не е последвало плащане.
Няма данни по делото дали поканата е била получена от ответника и кога .
Горната фактическа обстановка е установена от събраните по делото писмени
доказателства,ценени като относими, допустими и неоспорени.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявен е частичен регресен иск е с правна квалификация чл. 500 ал.1 т. 3 КЗ вр. с чл.
45 ЗЗД и цена - 26 000лв от общо 64 580.39лв.
Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество- основателен и доказан,
поради което следва да бъде уважен.
Разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 КЗ урежда пет отделни основания, при наличието на
които, се поражда правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното
обезщетение, заедно с лихви и разноски, а именно, когато :
1. при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността
на движението, и ПТП е възникнало в резултат на това;
3. е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване
носи виновният водач;
4. умишлено е предизвикал ПТП;
5. предизвикал е ПТП по време на извършване на умишлено престъпление
съгласно НК, включително, когато се е опитвал да избяга от задържане.
В настоящия случай ищецът е заявил третото основание за реализиране на регресната
отговорност на ответника, когато като виновен водач е напуснал мястото на
произшествието преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, а
посещаването им на място е било задължително по закон.
За да бъде уважена регресната претенция на застрахователя, следва да е доказал
наличие на валидно застрахователно правоотношение между него и водача на МПС,
причинил щетите; настъпване на ПТП по вина на водача, в резултат на което е настъпило
увреждане на трето лице ; изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице, и
5
водача е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването им на място е задължително по закон.
Не се оспори относно наличие на сключен договор“гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, нито за
получените уврежданията на пострадалото от ПТП лице, тъй като те са част от самата
присъда.
Не се спори и че след като причинил ПТП, ответникът, като водач на застрахования лек
автомобил напуснал мястото на произшествието без изчака идването на контролните
органи..
Заради виновното и противоправно поведение, ответникът е осъден с влязла в сила
присъда на наказателен съд, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския
съд относно авторството, противоправността и вината.
С влязла в сила присъда е установено, че след като виновно нарушил правила за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на пешеходна пътека средна телесна
повреда на С. И. П., водачът Р. И. Р. е избягал от местопроизшествието.
Ответникът е напуснал мястото на ПТП в разрез с разпоредбата на чл. 123 ал.1 т.2
ЗДвП, която вменява в задължение на водачите да останат на местопроизшествието, ако има
пострадали хора и да изчакат идването на компетентните органи на МВР.
Тяхното посещение на място е задължително на основание чл. 125 т.1 ЗДвП, който
гласи, че службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието
има убит или ранен човек.
Страните не спорят и за размера на платеното от застрахователя на увреденото лице
застрахователно обезщетение, което възлиза в общ размер на сумата 64 580.39лв., в т.ч.
главница, лихви и разноски, която сума е била платена на три транша, както следва : на
26.07.2019г. - 28 730.38лв ; на 14.09.2020г. - 30 750.01лв. и на 25.09.2020г – сумите
1490лв. и 3610лв.
Ответникът е направил само едно възражение и то е за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната главница от 26 000лв и мораторна лихва в размер на 9
249.41лв
Счита,че вземането за главницата е станало изискуемо с плащане на първата сума 28
730.38лв, което е станало на 26.07.20219г, а исковата молба е предявена на 26.09.2024г, тоест
след изтичане на общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД.
А щом вземането за главницата е погасено по давност, то и вземането за лихви е също
погасено на основание чл. 119 ЗЗД.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно с оглед наведеното от
ищеца основание за спиране на давностните срокове в цялата страна , в периода
13.03.2020г-21.05.2020г.
6
Той се позовава на разпоредбата на чл.3 ал.1 т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, която гласи , че за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно § 13 от ПЗР на същия закон, сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона
в "Държавен вестник"., тост считано от 22.05.2020г.
Следователно, давностните срокове са спрели да текат на 13.03.2020 г. и са продължили
да текат на 22.05.2020 г или спирането на давността е за срок от 13.03.2020 г до 21.05.2020
г, тоест 2 месеца и 9 дни, които следва да се прибавят към изтеклата до този момент
давност.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в случая това е датата на първото плащане – 26.07.2019г.
Общата 5-годишна давност започва да тече на 26.07.2019г изтича на 26.07.2024г. Към
нея обаче следва да се присъедини спрялата да тече давност в периода 13.03.2020г-
21.05.2020г, тоест 2 месеца и 9 дни, и тогава 5-годишната погасителна давност за вземането
за главницата изтича на 05.10.2024г.
Исковата молба е подадена в съда преди тази дата - на 26.09.2024г, поради което
вземането за главницата не е погасено по давност.
Предявеният иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД и цена - 9249.41лв. е изцяло
неоснователен поради липсата на доказателства за надлежно връчена на ответника регресна
покана.
Вземането на застрахователя става изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице.
При регресния иск правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане,
поради което, за поставяне на длъжника в забава, е необходима покана за изпълнение.
При регресното правоотношение липсва падеж или законоустановен момент на забавата.
Затова на общо основание , за да се счита, че ответника е изпаднал в забава, е необходима
покана.
Ако липсва покана, ролята на такава изпълнява исковата молба, а ответникът се счита в
забава от получаване на препис от исковата молба.
Съгласно константата практика на ВКС, получаването на поканата чрез особен
представител не засяга редовността на връчването.
Тъй като не бе доказано, че ответникът е получил регресната покана, представена по
делото, ролята на такава покана играе исковата молба, а съдът присъжда лихвата за забава
7
само от датата, на която е подадена в съда - 26.09.2024г.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковите претенции,
ответникът бива осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
3274.93лв от общо 4439.97 лв. съгласно представения списък, в т.ч. платената д.т.-
1409.97лв, юриск.възнаграждение- 300лв и възнаграждение за особен представител 2730лв
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, но такива не са направени, респ. не се и претендират.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. И. Р. от гр.С., кв.“К.“, бл.*, вх.*, ет.** ап.*, с ЕГН- **********,
представляван от особения представител адв.А. А., да заплати на „ ГРУПАМА
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК- ********, седалище и адрес на управление гр.София, район
„Средец“, бул.“Цариградско шосе“ 47А, бл.В, ет.3, представлявано заедно от Т. П. М. и С.
Е. Б., сумата 26 000 лв/ двадесет и шест хиляди/ от общо 64 580.39лв, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 66001800269 за претърпени
неимуществени вреди от С. И. П. при ПТП, настъпило на 10.12.2017г, в гр.С., причинено
виновно от Р. И. Р. , като водач на лек автомобил „Рено Туинго“ с рег. № ********* , ведно
със законната лихва върху главницата 26 000лв, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 26.09.2024г до окончателното изплащане, както и 3 274.93лв- разноски по
делото
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Р. И. Р.
иск с правно основание чл. 86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 249,41 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху
главницата 26 000 лв., за периода от 25.09.2021 г. до 25.09.2024 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен
срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
8