№ 1601
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110211495 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД (чрез адв. А.) срещу Електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********, с който на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в
размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева. На основание чл.10б, ал.5 от Закона за
пътищата на „***“ ЕООД е определено да заплати и такса в размер на 167.00 лв. (сто
шестдесет и седем лева).
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен, издаден в
противоречие на материално-правните норми, при съществено нарушение на
административно-производствените правила и в разрез с целта на закона. Претендира се за
нарушение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, тъй като тази норма се счита за неприложима по
отношение на собственик на ППС от категорията на чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП),
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
(чл.179, ал.3б от ЗДвП). Твърди се, че за вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.179,
ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. Отбелязва се, че
санкционните разпоредби на чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно
съдържание и са насочени към различни адресати. Поради това се счита, че е нарушена
процедурата по ангажиране на административно – наказателна отговорност, която пряко
рефлектира върху правото на защита на санкционираното лице. На следващо место в
1
жалбата се посочва, че е нарушен чл.189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП и защото процесният
Електронен фиш не бил издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г.
на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, тъй като
нарушението е заснето и установено на 16.06.2021г., а той отговарял на образеца, утвърден
със Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“ в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Поради това се
твърди да не е спазена формата на Електронния фиш. Отделно от това се посочва, че
образецът на Електронен фиш, утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, бил утвърден
единствено/еднолично от Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, а не на заседание на целия Управителен съвет. В жалбата се претендира и
за неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Според жалбоподателя
заснемането на нарушението имало функция на АУАН, а Електронният фиш – на
Наказателно постановление, поради което срокът по чл.34 от ЗАНН започвал да тече от
датата на заснемане на нарушението. Жалбоподателят се позовава в тази връзка и на
Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателна колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на ВАС. По-
нататък в жалбата се посочва, че в обжалвания Електронен фиш не се съдържат данни за
административно-наказващия орган, издал акта; за мястото на извършване на нарушението,
както и словесно описание на нарушението. Твърди се, че отразеното в Електронния фиш не
отговаря на нарушението, за което се ангажира административно-наказателна отговорност
на жалбоподателя. Посочва се, че реквизитите, закрепени в чл.189ж, ал.1, изр.2 от ЗДвП
очертават предмета на доказване, а липсата им е съществено нарушение на
административно-наказателното производство, което обосновава и отмяна на Електронния
фиш. На следващо место в жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден от
некомпетентен орган, тъй като не можело да се проследи кой е авторът на санкционния акт.
Според жалбоподателя е останало неясно какво точно нарушение се вменява на „***“ ЕООД
– че няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ – декларация за преминаването му.
Изтъква се, че не е индивидуализирано ремаркето, което влиза в състава на превозното
средство, с което се твърди да е извършено нарушението. Непонятно за жалбоподателя
остава как административно-наказващият орган е определил броя на осите при липса на
доказателства за това и без да е изследвана собствеността на ремаркето. В жалбата се
посочва, че наказващият орган няма възможност наред с административното наказание за
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, да събира и такса от 167 лева. Административно-
наказващият орган не е обосновал този размер, нито е посочил конкретната пътна отсечка, за
ползването на която налага санкцията. Поради това се прави извод, че става въпрос за
техническа неизправност на електронната система за събиране на ТОЛ-такси, поддържана от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Доколкото АПИ поддържа републиканските
пътища в страната, същата е била длъжна да изведе ясно и недвусмислено за кой пътен
участък, респ. за кой ТОЛ-сегмент от пътя става дума, но такива данни не били установени в
2
конкретното производство, поради което незаконосъобразно била начислена такса, тъй като
не било изяснено за кой точно ТОЛ-сегмент се начислява и каква му е дължината. За
наказаното лице е останало неясно от съдържанието на Електронния фиш каква е
заплатената такса, каква е таксата, която според наказващия орган е следвало да се заплати и
за каква „категория“ е наложена санкцията. По отношение на техническото средство, с което
е установено нарушението, в жалбата се твърди, че не са посочени данни за вида му, модел,
годност, кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на същото. Според
жалбоподателя е възможно електронната система, поддържана от АПИ, да е технически
неизправна. По-нататък в жалбата се казва, че словесното описание на нарушението не
отговаря на посочената за нарушена правна норма. Отрича се Дружеството – жалбоподател
да е допуснало/разрешило преминаване на превозно средство без да бъдат заплатени пътни
такси. За това свидетелствало бордовото устройство, с което разполага превозното средство
с рег. № ***. Отбелязва се, че след въвеждането на смесената система за таксуване
ползването на републиканската платена пътна мрежа за автомобилите над 3,5 тона се
изисква заплащане на ТОЛ-такса, но тя може да се плати по два начина – чрез закупуване на
маршрутна карта или с абонаментен договор към националните доставчици на услуги.
Според жалбоподателя в случая става въпрос за втория начин на плащане, тъй като
Дружеството има сключен договор с „***“ АД с платен баланс и изправно работещи
бордови устройства. Жалбоподателят твърди, че има разминаване между описанието на
нарушението и изписаната правна квалификация, тъй като според словесното описание
Дружеството не е заплатило дължимата такса за ползването на платената пътна мрежа, а
съгласно правната квалификация е допуснал управление на превозно средство по платена
пътна мрежа без да са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса, тъй като превозното средство било оборудвано с бордово
устройство, предавало е ТОЛ-декларации и те са отчетени от доставчика на услуги. Поради
това се твърди, че жалбоподателят е изпълнил законово вмененото му задължение по чл.102,
ал.2 от ЗДвП да не допуска превозно средство да ползва платена пътна мрежа без да бъде
заплатена съответната ТОЛ-такса за преминаване през декларирания маршрут. Поради това
се претендира за незаконосъобразност на Електронния фиш и за неправилно ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Относно доказване на
нарушението жалбоподателят посочва, че снимковият материал и справката от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП нямат задължителна
доказателствена сила /по силата на чл.14, ал.2 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН/, поради което
предвидената в чл.189е, ал.9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189е, ал.8 от
ЗДвП относно отразените в нея данни не може да има за последица нито за отпадане на
задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното
нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е допуснало
вмененото му нарушение. По отношение на техническото средство жалбоподателят твърди,
че то не е сертифицирано и не е въведено законосъобразно в експлоатация, тъй като нямало
законова разпоредба, която да задължава техническите средства да преминат през
съответните технически проверки преди да бъдат въведени в експлоатация. Поради това
3
наказващият орган не можел да докаже, че записите не са манипулирани, че средството е
правилно използвано, че свалените от него данни са възпроизведени без техническа грешка
или отклонение. Жалбоподателят се позовава и на чл.2, пар.7 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и заявява, че доставчиците на Европейската
услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на
ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки. Твърди се, че целта на законовата уредба е събирането на дължимите
пътни такси от задължените лица, а не тяхното неправомерно наказване без да са
установени всички факти. Прави се извод, че наказващият орган е следвало да даде
възможност на Дружеството – жалбоподател да предекларира данните, ако е установил
несъответствие. На следващо место в жалбата се твърди, че от деянието не са настъпили
никакви вредни последици за състоянието на пътя, както и за здравето и живота на
останалите граждани. Доколкото има своевременно заплащане на пътни такси и
нарушението е първо по ред за жалбоподателя, се иска случаят да бъде квалифициран като
маловажен. Дори да е налице твърдяното нарушение, то за процесната пътна такса би се
дължала сума от порядъка на 5 лева в съответствие с чл.27 от Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с
Постановление на Министерски съвет № 370/20.12.2019г. (обн. ДВ, бр.101 от 27.12.2019г.,
изм. бр. 16 от 24.02.2020г.). Твърди се, че имуществената санкция в размер на 2500 лв.,
отделно от санкцията в размер на 167 лв., е несъразмерно голяма предвид реалното
заплащане на такси от „***“ ЕООД за същия път, същата дата и за процесното МПС. Поради
всичко това с жалбата се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш. Претендират се
и разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав „***“ ЕООД се представлява от адв. Л., която в съдебно
заседание на 06.12.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред
СРС адв. Л. пледира за отмяна на Електронния фиш по съображения, изложени в жалбата.
Процесуалният представител на Дружеството – жалбоподател посочва Решение на СРС,
според което за подобен тип нарушения, като процесното, не следва да се издава
Електронен фиш, а би следвало да се състави АУАН и да се издаде Наказателно
постановление. Адвокатът иска и присъждане на направените по делото разноски, във
връзка с което представя списък с разноски и доказателства за направено плащане.
Въззиваемата страна АПИ не изпраща свой представител пред СРС, НО, 10 състав по
време на съдебното заседание на 06.12.2022г., но в молба с вх. № 269509 от 05.12.2022г.
юрк. Д. посочва, че жалбата на „***“ ЕООД следва да се остави без уважение и да се
потвърди обжалвания Електронен фиш. Посочва се, че когато собствениците или
ползвателите на превозни средства не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по
платената пътна мрежа, нарушението се документира от електронната система за събиране
на пътни такси съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Обяснява се, че тя създава доклад с
приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, като докладът и
4
снимките /съгласно чл.189е, ал.8 от ЗДвП/ представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства. Твърди се, че посочената разпоредба по императивен начин придава
отнапред ясно изразена доказателствена стойност на създадените доклади и приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.
Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП.
Твърди, че Електронният фиш е издаден по образец, утвърден от управителния съвет на
АПИ и притежава всички реквизити. В молба на юрк. Д. се обяснява, че жалбоподателят е
избрал да заплаща пътна такса като декларира данни за движението на своето превозно
средство чрез бордово устройство, което изпраща данни на база GPS координати от
движението на превозното средство, чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез
стационарните устройства на АПИ. Стационарните контролни точки, чрез които се
установяват нарушенията не отчитат работата на т. нар. бордово устройство в реално време,
а заснемат номера на превозното средство, който бива сравнен със списъците на превозните
средства, заплатили пътна такса, съответно декларирали използвания маршрут. В случаите,
когато не се установи заплащане на дължимата такса, системата генерира доказателствен
запис по смисъла на чл.167а, ал.4 от ЗДвП, въз основа на който се развива по-нататък
административно – наказателното производство. В случая не били налице данни за
деклариране на използвания маршрут при преминаването на пътния сегмент, върху който е
разположена контролната точка, установила нарушението. Към посочените час и място не
били декларирани данни и съответно било невъзможно изчисляването на дължимата ТОЛ-
такса. Поради това дължимата ТОЛ-такса не била събрана, тъй като не било отчетено
движението, което реално е осъществено. От разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП се прави
извод, че отговорността за това дали бордовото устройство е декларирало данни е на
собственика и след като размерът на ТОЛ-таксата не е установен, няма как да е извършено и
заплащане за периода на 16.06.2021г. Изтъква се, че вината на юридическите лица е
обективна. Според юрк. Д. изискванията за форма, съдържание, реквизити, процедура и
срокове за издаване на АУАН и НП са неприложими относно Електронния фиш. Поради
това и нормата на чл.34 от ЗАНН не намира приложение в случая. Твърди се да не са
изтекли давностните срокове и Дружеството – жалбоподател да е реализирало в пълнота
правото си на защита. Изтъква се, че нарушението е формално и не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от останалите случаи на същия вид нарушение. В случая не
можело да се говори за липса или за незначителност на вредни последици, тъй като
нарушението е формално и за довършването му не било необходимо да е настъпил някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Поради това жалбата на „***“ ЕООД се приема за
неоснователна и недоказана. Иска се СРС да потвърди процесния Електронен фиш като
правилен и законосъобразен, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
5
Агенция „Пътна инфраструктура“ изградила стационарна контролна единица –
електронна система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на
база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 т. (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима
максимална маса до 3,5 т. (електронна винетка) с № 1018 - на територията на обл. София,
общ. Столична, между II-18 и п.в. „Илиянци“, 1+050 км. За това техническо средство бил
издаден Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020г. за съответствие на техническото
средство с изискванията на Наредба № 3 (ДВ, бр.90/2004г. и ДВ, бр. 91/2004г.), Наредба №
16-116 (ДВ, бр. 26/2008г.), Наредба № 4 (ДВ, бр.6/2011г.) и Наредба № 3 (ДВ, бр. 90/2004г. и
ДВ, бр.91/2004г.). За същото техническо средство бил издаден и Протокол за електрически
уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на защитни заземителни уреди №
0832-001/13.01.2020г., Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на мълниезащитни заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г., Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка, Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите
ППС в движение.
Дружеството „***“ ЕООД е собственик на влекач марка „*** с рег. № ***, с
технически допустима максимална маса 20100, категория на превозното средство – N3,
екологична категория – EVRO 3. За това превозно средство има издадено свидетелство за
регистрация на МПС - част I с № *********.
На 28.02.2020г. е сключен договор с предплатен баланс № 9129 между „***“ АД и
„***“ ЕООД с предмет : предоставяне на Дружеството – жалбоподател на услуга за
електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време. Според
заявка за плащане № 130591/04.02.2020г. към договор № 9129, за няколко превозни средства,
едно от които е с рег. № ***, били платени депозити за бордово устройство и такси –
обслужване. Според данните от тази заявка за плащане превозно средство с рег. № ***
представлява камион над 12 тона, EVRO 3, с 2 оси, с бордово устройство и уникален №
34224. За това превозно средство има платен депозит за бордово устройство и такса-
обслужване.
На 16.06.2021г. в 16:09 часа, при ТОЛ-секция 10181, на път А-6, 50+427 км., посока
нарастващ километър, превозното средство на „***“ ЕООД с рег. № *** било заснето да се
движи и автоматично било установено, че превозното средство „няма маршрутна карта или
бордово устройство“.
Според писмо на АПИ – Областно пътно управление – София с вх. №
154958/25.07.2022г. (депозирано пред СРС по друго дело) на път А-6 „Европа“ до юли
2022г. няма километър 50+427.
Въз основа на снимковия материал от устройство № 1018 Dir:1 ID:010438 от 16:09
часа на 16.06.2021г. срещу „***“ ЕООД е съставен Електронен фиш за налагане на
6
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № ********** за това, че на 16.06.2021г., в
16:09 часа, е установено нарушение № С5АD444A0D0678FFE053021F160A9362 с ППС
влекач „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 20100, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически
допустима максимална маса на състава 0, в общ. Столична, за движение по път А-6, км.
50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за
преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева. В Електронния фиш
е записано, че независимо от налагането на това административно наказание „***“ ЕООД
дължи и заплащане на съответна такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на
притежаваното пътно превозно средство в размер на 167 (сто шестдесет и седем) лева.
Електронният фиш е изпратен по пощата на „***“ ЕООД и е получен на 16.08.2022г.,
след което е обжалван с жалба, подадена директно в АПИ – Национално ТОЛ управление на
дата 29.08.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : договор с предплатен баланс №
9129 от 28.02.2020г. между „***“ АД и „***“ ЕООД; заявка за плащане № 130591 от
04.03.2020г.; свидетелство за регистрация на МПС – част I с № *********; известие за
доставяне на Електронен фиш № **********; създаден доклад от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-
3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № **********/; снимков материал от устройство №
1018; справка за собственост на МПС с рег. № ***; Протокол за електрически уредби и
съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на мълниезащитни заземителни уреди № 0832-
002/13.01.2020г.; Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V,
съпротивление на защитни заземителни уреди № 0832-001/13.01.2020г.; Сертификат за
контрол № 0832/13.01.2020г.; Акредитация; Протокол за установяване годността за приемане
на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка; Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на система за
определяне на теглото на преминаващите ППС в движение; Протокол № 28765/21 от
09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на и.д.
Председател на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен фиш и писмо от АПИ
– Областно пътно управление – София с вх. № 154958 от 25.07.2022г.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви,
обективни и достоверни.
7
Настоящият съдебен състав дава вяра на приложения по делото доклад от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по
чл.179, ал.3-3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № **********/, тъй като това писмено
доказателство е обективно, еднопосочно и неопровергано от останалия доказателствен
материал. Освен това данните, отразени в справките в електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП имат доказателствена сила на основание чл.189е, ал.8 от
ЗДвП. От документа на лист 25 от делото съдът установява, че ТОЛ-секция № 10181 се
намира между 18 и п.в. „Илиянци“, 50+427 км., като на 16.06.2021г. в 16:09 часа
техническото средство е засякло нарушение № **********, отнасящо се до влекач с рег. №
***.
Документите на лист 23 и лист 28 от делото са еднопосочни и достоверни. Поради
това СРС ги кредитира. От свидетелство за регистрация на МПС – част I с № ********* и от
справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че това превозно средство е
собственост на „***“ ЕООД, както и че е марка „***, с технически допустима максимална
маса 20100, категория на превозното средство – N3, екологична категория – EVRO 3.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП съдът кредитира изцяло и приложения
по делото снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимките на лист 26 и лист 27 от делото се установява, че на 16.06.2021г. в
16:09 часа е заснет влекач с рег. № ***, с ремарке, от устройство 1018 Dir:1.
Протокол за електрически уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на
мълниезащитни заземителни уреди № 0832-002/13.01.2020г., Протокол за електрически
уредби и съоръжения до и над 1000 V, съпротивление на защитни заземителни уреди №
0832-001/13.01.2020г., Сертификат за контрол № 0832/13.01.2020г., Акредитация, Протокол
за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова
стационарна контролна точка, Протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на система за определяне на теглото на преминаващите
ППС в движение, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ,
Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед
№ РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, образците на
Електронен фиш, както и писмото от АПИ – Областно пътно управление – София с вх. №
154958/25.07.2022г. са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира. От цитираните Заповеди
на Председателя на Управителния съвет на АПИ, както и от Протокол № 28765/21 от
09.09.2021г. се установява, че има утвърден образец на Електронен фиш към 23.01.2020г. и
съответно към 09.09.2021г. От Сертификата за контрол № 0832/13.01.2020г., Протоколите с
№ 0832-001/13.01.2020г. и с № 0832-002/13.01.2020г., както и от Протоколите за
установяване на годност съдебният състав формира извод, че техническо устройство №
1018, разположено между II-18 и п.в. „Илиянци“, 1+050 км. отговаря на техническите
изисквания. От писмото на АПИ – Областно пътно управление – София с вх. №
154958/25.07.2022г. се установява, че на път А-6 „Европа“ към юли 2022г. няма 50+427 км.
8
Известието за доставяне на Електронен фиш № ********** има достоверна дата.
Поради това СРС го кредитира и установява, че процесният Електронен фиш е бил изпратен
по пощата на Дружеството – жалбоподател и е бил връчен на 16.08.2022г.
На лист 17-22 от делото са приложени договор с предплатен баланс № 9129 от
28.02.2020г. между „***“ АД и „***“ ЕООД и заявка за плащане № 130591 от 04.03.2020г.
Тези писмени доказателства се явяват информативни, относими, достоверни и еднопосочни.
Поради това съдът ги кредитира и установява, че „***“ АД са се задължили да предоставят
на „***“ ЕООД услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние
и на база време, включително и за процесното МПС с рег. № ***.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на „***“ ЕООД е основателна, поради следните
съображения :
Електронен фиш № ********** е издаден на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. Ангажирана е отговорността на „***“
ЕООД като собственик на МПС с рег. № ***. Според чл.102, ал.2, изр.1 от ЗДвП
собственикът на пътно превозно средство (ППС) е длъжен да не допуска движение на ППС
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл.10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС. Съгласно чл.179, ал.3б, изр.1 и 3 от
ЗДвП собственикът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от ЗП, се наказва с „глоба“ в размер
2500 лева, а ако е юридическо лице – с „имуществена санкция“ в размер 2500 лева. Ясно е от
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, че се ангажира административната
отговорност на „***“ ЕООД за това, че като собственик на въпросното МПС не е изпълнил
задълженията си във връзка с плащането на таксата по чл.10, ал.1 от ЗП – доколкото в
Електронния фиш е записано, че за МПС с рег. № *** изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Поради това и доколкото е отбелязано, че ППС е с
технически допустима маса 20100 и се е движило по път А-6, 50+427 км., посока нарастващ
километър, който е квалифициран като път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
СРС приема, че формално е налице съответствие между словесното и цифровото описание
на нарушението. Въпреки това, обаче, съдът счита, че административно-наказателното
обвинение е неясно, тъй като не е посочено за кое разстояние, между кои две точки от
съответния път се твърди да не е изцяло платена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата. Според чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
9
се въвежда такса за изминато разстояние (ТОЛ-такса) за ППС по чл.10б, ал.3 от ЗП, даваща
право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ-
сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа
на сбора на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси, като таксата за изминато
разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Доколкото в
Електронния фиш се прави позоваване на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП и се твърди, че изцяло не е
заплатена именно тази ТОЛ-такса, то наказващият орган е следвало изрично, ясно и
недвусмислено да посочи за конкретния път и съобразно данните на ППС каква е трябвало
да бъде платената ТОЛ-такса. Освен това в Електронния фиш няма възведени данни и за
това какво е било конкретно изминатото разстояние, ТОЛ-сегменти, в които процесното
ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните ТОЛ-сегменти такси.
Неяснотата се задълбочава и от това, че в Електронния фиш е цитирана и нормата на чл.10б,
ал.5 от ЗП, според която, ако не е възможно да се установи действително изминатото
разстояние поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на
поддържаната от АПИ електронна система за събиране на ТОЛ-такси, се приема, че
съответното превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата
отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по
протежението на платената пътна мрежа. На собственика на МПС е наложена такса по
чл.10б, ал.5 от ЗП в размер на 167 лева, но не му е посочено дали е възможно да се установи
действително изминатото разстояние, респ. коя е най-дългата отсечка между две точки от
платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената
пътна мрежа. Поради това СРС приема, че в Електронния фиш /като цяло/ няма ясно и
подробно описание на нарушението, не са посочени всички относими обстоятелства относно
фактическия състав на деянието, поради което административно – наказателното обвинение
е останало неясно. Правилно в жалбата се възразява, че от съдържанието на Електронния
фиш не става ясно какво точно нарушение се вменява на „***“ ЕООД – че няма валидна
маршрутна карта или валидна ТОЛ – декларация за преминаване. В случая посочването, че
собственикът на ППС не е заплатил изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП,
макар да отговаря на посочената като нарушена правна норма (чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП) не е достатъчно, за да се приеме, че административно – наказателното обвинение е
ясно. Видно от съдържанието на Електронния фиш, нарушението е повърхностно описано,
поради което е останало и неясно. Ограничена е реално възможността на наказаното лице да
разбере срещу кои факти следва да се защитава, а от там и да организира правото си на
защита. Неяснотата е толкова съществена, че и на съда не става ясно какъв е предметът на
доказване по делото – как следва да се определи конкретната ТОЛ-такса, възможно ли е да
се установи действително изминатото разстояние, за кои ТОЛ-сегменти се твърди ППС да е
навлязло, какво е действително изминатото разстояние, каква са техническите
характеристики на пътя във въпросния участък или пък коя е най-дългата отсечка между две
10
точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
платената пътна мрежа. В Електронния фиш деянието е квалифицирано и санкционирано по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, но този текст препраща към чл.10б, ал.3 от ЗП, а от там и към раздел
III, глава II от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние. Пак в тази връзки и по аргумент от чл.8, ал.4 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние от Електронния фиш не става ясно и дали в случая е признато за
конкретното ППС правото на по-ниска такса за това, че МПС е категория ЕВРО 3.
Отбелязано е само, е МПС с рег. № *** е екологична категория ЕВРО 3 и че е с технически
допустима максимална маса 20100, но не са изложени обстоятелства, които с оглед
препращането на чл.179, ал.3б от ЗДвП към чл.10б, ал.3 от ЗП се явяват част от фактическия
състав на нарушението. Всичко това означава, че не са посочени обстоятелствата, при които
е извършено нарушението.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че в хода на административното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, възпрепятстващо
жалбоподателя да разбере в какво го обвиняват и за какво точно деяние му се ангажира
отговорността, а това винаги е основание за отмяна на Електронния фиш на формално
основание - без да е необходимо спорът да се разглежда по същество.
Въпреки това СРС прие, че следва да обсъди и останалите доводи, релевирани в
жалбата, тъй като част от тях също имат отношение към решаване на делото.
Според чл.179, ал.3б от ЗДвП подлежи на административно наказание собственикът
на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, а според чл.179, ал.3 от ЗДвП на административно
наказание подлежи водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Това
означава, че чл.179, ал.3 от ЗДвП и чл.179, ал.3б от ЗДвП имат различно съдържание и са
насочени към различни адресати. Доколкото чл.189ж, ал.1 от ЗДвП препраща само към
чл.179, ал.3 от ЗДвП, настоящият съдебен състав счита, че има допуснато процесуално
нарушение, тъй като за вмененото на „***“ ЕООД нарушение по чл.102, ал.2, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на Електронен фиш. В случая за
ангажиране на административната отговорност на собственика на ППС от категорията на
чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП и е приложим чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да се изпълни процедурата по
чл.189е, ал.1 и сл. от ЗДвП – съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение и издаване на Наказателно постановление, а не Електронен фиш. Според
настоящия съдебен състав редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП дава възможност на
наказващия орган да издаде Електронен фиш само за нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, но това не означава,
11
че е недопустимо издаването на АУАН и Наказателно постановление за нарушенията по
чл.179, ал.3 от ЗДвП. Доводи за това се съдържат в нормите на чл.167а, ал.4 от ЗДвП и
чл.189е, ал.1 от ЗДвП. Съдебният състав не счита, че нормата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП
позволява да се издава Електронен фиш за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като за
това обстоятелство съществува специална норма (чл.189ж, ал.1 от ЗДвП), която сочи, че
Електронен фиш може да се издава само за нарушения по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП е насочена към това чрез препращане към чл.189, ал.10 от ЗДвП да
се посочи кога влиза в сила Електронният фиш. В гореизложения смисъл е и Решение №
4387/17.11.2022г. на СРС, НО, 116 състав.
Според чл.189ж, ал.1, изр. последно от ЗДвП образецът на Електронен фиш се
утвърждава от Управителния съвет на АПИ. За нарушение, извършено на 16.06.2021г.
образецът на Електронен фиш следва да е този, утвърден със Заповед № РД-11-4 от
23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ. В жалбата се твърди, че
процесният Електронен фиш не е издаден по образеца, утвърден със Заповед № РД-11-
4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ и че отговаря на образеца,
утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на
АПИ в изпълнение на решение на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, обективирано в Протокол № 28765/09.09.2021г. Въззиваемата страна е
предоставила цитираните Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. и Заповедите на
Председателя на Управителния съвет на АПИ, но не е ангажирала доказателства кой
образец на Електронен фиш е бил утвърден със Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. От лист 47-55 от
делото следва, че приложените образци на Електронен фиш, представляващи съответно
Приложение № 1, Приложение № 2, Приложение № 3 и Приложение № 4 се отнасят за
Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура“, а не за Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. на Председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В случая липсата на съответно
доказване от страна на въззиваемата страна не е от съществено значение за решаването на
спора - предвид изложените по-горе мотиви на съда, че в конкретния случай изобщо не е
следвало да се издава Електронен фиш, но с оглед релевираните в жалбата доводи и
изисканите с Разпореждане № 11471/14.10.2022г. доказателства от АПИ следва да се
маркира, че те не са били коректно предоставени на съда, тъй като към Заповед № РД-11-
4/23.01.2020г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“
няма приложен утвърден образец на Електронен фиш, което прави ангажираното на лист 46
от делото доказателство лишено от смисъл.
Настоящият съдебен състав не споделя мнението на жалбоподателя, че заснемането
на нарушението имало функция на АУАН, а Електронният фиш – на Наказателно
постановление, както и че срокът по чл.34 от ЗАНН бил изтекъл. Този състав на СРС е на
мнение, че няма законодателно приравняване между Електронен фиш и Наказателно
постановление. В ЗДвП законодателят е посочил, че влезлият в сила Електронен фиш се
12
смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно
последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН
и по отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат
правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от ЗАНН. Това, че в обжалвания
Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице – издател на Електронния фиш
и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП не се съдържа изискване за посочване на
подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е основание за отмяна на
Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи (§ 6,
т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически е написал
Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има специални
изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на Електронния
фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В случая, при
издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, а не
общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в Електронния
фиш е записано, че той е издаден от АПИ и това /с оглед нормативната уредба/ следва да се
приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило административното наказание да
се налага от организацията, на която е възложен контролът по спазването на правилата,
разписани в ЗДвП и ЗП.
Поради изложеното по-горе СРС приема като неоснователна тезата на
жалбоподателя, че в Електронния фиш липсвали данни за административно-наказващия
орган, че той бил издаден от некомпетентен орган и че не можело да се проследи кой е
авторът на санкционния акт. Неоснователно е и твърдението, че не било посочено мястото
на извършване на нарушението. Видно от самия Електронен фиш, в него е записано, че
нарушението е извършено на път А-6, 50+427 км.
Въпросите за модел и годност на техническото средство, с което е установено
нарушението; дали, кой и кога е извършил профилактика и техническа поддръжка на
средството не са реквизити на Електронния фиш според чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Поради това
изясняването на тези въпроси е част от решаването на спора по същество.
На следващо место – съдът счита, че е основателно и позоваването на жалбоподателя
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г., тъй като според
чл.2, пар.7 от този Регламент доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на
принудителни мерки, когато такива са предвидени в националната законодателство. Поради
това преди да се приеме, че е налице административно нарушение, наказващият орган
13
следва да провери дали доставчикът на ЕУЕПТ не е информирал в случая Дружеството –
жалбоподател за въпросната незаплатена пътна такса и дали са взети мерки за снабдяването
с валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаване. Доколкото
наказващият орган не е изследвал този въпрос, СРС счита, че издаването на Електронния
фиш /освен незаконосъобразно по посочените по-горе съображения/ се явява е
преждевременно действие.
Позоваването от страна на юрк. Д. на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, дава повод на съда да
посочи, че придадената от закона доказателствена стойност на докладите и приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал, както и на справките от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП не освобождава
административно – наказващият орган от задължението му да проведе доказване на
нарушението, да го опише достатъчно ясно, разбираемо и пълно и да спазва стриктно реда за
ангажиране на административна отговорност за деяние по чл.102, ал.2, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП.
На последно, но не по важност, място следва да се посочи, че с Решение на
Министерски съвет № 959/2018г., обнародвано в ДВ, бр.3 от 08.01.2019г. е утвърден списък
на републиканските пътища. Съгласно Приложение № 1 към това Решение републикански
път в Република България, който е утвърден от Министерски съвет е път А-6 с име
„Европа“. По съществото на спора и във връзка с приложеното писмо от АПИ – Областно
пътно управление – София с вх. № 154958/25.07.2022г. този съдебен състав счита, че щом от
АПИ - Областно пътно управление – София твърдят, че път А-6 няма километър 50+427, то
това означава, че мястото, където се твърди да е извършено нарушението не е изградено,
поради което самото утвърждаване на път А-6 не може да послужи като основание да се
изисква заплащане на такса за преминаване през участък 50+427 км., който документално не
се води построен/въведен в експлоатация. Поради това съдът счита, че по отношение на път
А-6, 50+427 км. няма как да е нарушен чл.102, ал.2 от ЗДвП, независимо кое е превозното
средство, кой е собственик на ППС, каква пътна такса е платена или не е заплатена в
конкретния казус.
Водим от всичко изложено по-горе този съдебен състав прие, че обжалваният
Електронен фиш следва да се отмени и поради допуснати съществени процесуални
нарушения, и поради недоказаност на административното обвинение.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 06.12.2022г. е представен
списък с разноски. Той съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 720 лева – видно от лист 63-66 от делото. Според чл.143, ал.1
14
от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал процесното НП, следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в сила към датата на плащане на адвокатското възнаграждение –
22.08.2022г.) – при „имуществена санкция“ от 1000 до 5000 лева (както в случая – 2500 лева)
минималният размер на адвокатското възнаграждение е „300 лв. + 7 % за горницата над 1000
лв.”, т.е. 405 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адвоката на „***“ ЕООД в
случая е над тази сума, а именно 720 лева. Доколкото адвокатът на „***“ ЕООД е взел
участие само в едно заседаниe пред СРС, продължило по-малко от 20 минути, а
съображенията за отмяна на Електронния фиш са принципни, този съдебен състав счита, че
има основания в случая на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат не в размер на
действително направените, а до размера на минимално определеното адвокатско
възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в сила към датата на плащане на
конкретното адвокатско възнаграждение). Това означава, че дължимото от АПИ в полза на
„***“ ЕООД възнаграждение за адвокат следва да бъде отмерено в размер на 405 лева, а за
разликата над 405 лева до поискания размер от 720 лева – искането на адв. Л. за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б
от ЗДвП, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на „***“ ЕООД е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петдесет) лева, а на основание чл.10б, ал.5 от ЗП е
определена такса в размер на 167.00 лв. (сто шестдесет и седем лева).
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК :
*** сумата от 405 (четиристотин и пет) лева за направени по делото разноски от страна на
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Л. за присъждане на разноски в полза
на „***“ ЕООД за разликата над 405 лева до поискания размер от 720 лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15