Р Е Ш Е Н И Е №185
гр. Поморие, 03.08.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нася Япаджиева
при секретаря, Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело №152 по описа за две хиляди и двадесета година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от „Кредитреформ България“ЕООД със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №10, с ЕИК831030580, представлявано от управителя Р.В. против А.Г.М. ***. Ищецът твърди че е цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г., сключен с „4финанс“ ЕООД, като „4финанс“ ЕООД е прехвърлили вземането си от А.Г.М.. Твърди, че „4финанс“ ЕООД опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответникът – А.Г.М. на 29.10.2015 год. сключили договор за кредит № ********** по реда на чл.6 от ЗПФУР и на ответникът бил отпуснат кредит в размер на 350 лв., с падеж 28.11.2015 год., на която дата ответникът е следвало да плати сумата в общ размер от 350.00лв. представляваща главница по договора за кредит. По искане на кредитополучателя срока за връщане бил удължен до 22.12.2015г. Ответника не платил дължимата сума и изпаднал в забава, а на 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД в качеството на цедент прехвърлил вземането си от ответника на „Кредитреформ България“ ЕООД в размер на 909.69лв.включваща 350л00лв. главница, 529.69лв. – наказателна лихва, 30л00лв. – такса за събиране. Сочи, че в настоящото производство ищецът не претендира наказателната лихва и таксата за събиране, а само лихва за забава върху главницата за периода от 13.03.2017г. до 13.03.2020г. Моли, съдът да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сумите както следва: 350.00 – главница по договор за кредит № ********** и 106.65лв. – лихва за забава за периода от 13.03.2017г. до 13.03.2020г. ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли съдът да осъди ответника на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на ответника сумата от 350.00лв. получена без правно основания, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането й. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът А.Г.М. е получила препис от исковата молба с приложенията заедно с разпореждането на съда и не е представил отговор в срок. Същия не се явява в съдебно заседание и не взема становище по иска.
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
С молба от 08.07.2020 год., макар да не се явява в съдебното заседание, ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
ПРС, като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Според съда е налице сложната
хипотеза по чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което произнасянето по настоящото
производство следва да е под формата на неприсъствено решение, тъй като са
налице процесуално и материалноправните предпоставки.
Предявената искова молба е изпратена на ответникът с указания за отговор по
същата и последиците от неподаването на такъв, процесуалните действия, които
следва да се извършат на този етап от развитието на процеса и настъпващата
преклузия за някои от тях. Връчването е осъществено редовно на 01.07.2020г. на
ответника, като съдебните книжа са връчени лично на А.М.. По делото няма
постъпил отговор по иска, ответникът не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание, нито прави искане за разглеждане на делото, в негово
отсъствие. Същевременно, ищецът обективира нарочно искане за осъществяване на
процедура по постановяване на неприсъствено решение. Предвид на тези
обстоятелства, е осъществен фактическият състав относно постановяване на
подобен акт. Налице са и материалноправните
предпоставки за обективиране на неприсъствено решение.
Предявената претенция е вероятно основателна с оглед на изложените от ищеца
обстоятелства, които се подкрепят от представените от ищеца и неоспорени от
ответната страна писмени доказателства - 2бр. платежно нареждане за вътрешнобанков
превод, договор за кредит, договор за прехвърляне на вземания. Установи се от
представената справка от ОББ , че
„4финанс“ ЕООД е прехвърлило по сметка на А. Генчев М. в ОББ сумата
от 350лв. на 29.10.2015г.
С оглед изложеното и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, настоящото решение не следва да се мотивира по същество, тъй като се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Ето защо предявените искове следва да бъдат изцяло уважени, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.03.2020г., до окончателното изплащане, като законна последица от уважаване на исковете.
С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят поисканите и сторени разноски в производството – 100 лв. за държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК:*********, ъс седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, п.к. 1606,представлявано
от Р.В. – управител сумата от 350 лв.
/триста и петдесет/ задължение по Договор за кредит № **********/29.10.2015г., сключен между А.Г.М. и
„4финанс“ ЕООД, вземането по който е
прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД,
ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 16.03.2020г., до окончателното плащане на
сумата, както и сумата в размер на 106,65 лв. /сто и шест лева и 65ст./ – лихва за забава за периода 13.03.2017г. - 13.03.2020г.
ОСЪЖДА А.Г.М. с ЕГН********** да плати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лв. представляваща разноски по делото
На основание чл. 239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: