Р Е Ш Е Н И Е
№ 384 29. 10. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 15. 10. 2019г.,
в публичното съдебно заседание в
следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия М. Величков въззивно гражданско дело № 643 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение №
940 от 28. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 00185 / 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд :
E признато за незаконно уволнението на С.В.С., с адрес: ***,
с ЕГН **********, извършено със заповед № *** на Директора на Общинско
предприятие „Обредни дейности“ – гр. ***, с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 КТ и е
отменена Заповед № *** на Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“
– гр. ***, като незаконосъобразна.
Е възстановен С.В.С.,
с адрес: ***, с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението му длъжност: “***”
в Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр. ***.
Е
осъдено Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр. *** да заплати на С.В.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 102,93
лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради незаконно уволнение за периода от *** до *** включително, като
искът в останалата му част, до пълния претендиран размер от 4323.00 лева, е отхвърлен
като неоснователен.
Е осъдено Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр. *** да
заплати на С.В.С., с адрес: ***, с ЕГН ********** сумата от 485,71 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Е осъдено Общинско предприятие „Обредни
дейности“ - гр. *** да заплати по сметка на Пернишки
районен съд сумата от 104,10 лв., представляваща дължимата държавна такса за
настоящото производство, както и сумата от 2,38лв., представляваща направени по
делото разноски за експертиза.
Е осъден С.В.С., с
адрес: ***, с ЕГН ********** да заплати на Общинско предприятие „Обредни дейности“
- гр. *** сумата от 195,24 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволни
от така постановеното решение са останали и двете страни, които са подали
въззивни жалби :
-Едната въззивна жалба е подадена
от О.С.К., в качеството му на Директор на Общинско предприятие „Обредни
дейности“ – ***, срещу решението в частта му, с която е отменена като
незаконосъобразна Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение със
С.В.С. и същият е възстановен на длъжността „***“ в ОП „Обредни дейности“. Моли
решението в тези му части да бъде отменено като неправилно и предявените искови
претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Насрещната страна
по тази въззивна жалба С.В.С. не е подал писмен отговор. В съдебно заседание,
чрез адвокат А.А., оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението
в обжалваната му част да бъде потвърдено.
-Другата въззивна жалба е
подадена от С.В.С., чрез адвокат А.А., срещу решението, в частта му, с която
искът по чл. 225 от КТ е отхвърлен над 102,93лв. – за сумата 1163,12лв. и в частта му за
разноските. Моли решението да бъде отменено в тази му част като неправилно и да
бъде присъдена и сумата 1163,12лв. Моли да бъдат намалени разноските, които С.
е осъден да заплати на ОП „Обредни дейности“ на 90лв. и да се присъдят на същия
разноски в размер на 622лв. /с ДДС/. Моли да му се присъдят направените
разноски във въззивното производство.
Насрещната страна
по тази жалба – ОП „Обредни дейности“ гр. ***, чрез адвокат Т. Ш., е подала
писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение. С депозирана писмена молба за съдебно заседание
моли да бъдат присъдени направените разноски по делото.
С определение, постановено в з.з. на 13. 08.
2019г. Пернишкият районен съд е изменил решението си в частта му за разноските,
като:
Е осъдил Общинско предприятие „Обредни дейности“ да
заплати на С.В.С. сумата от 612лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Е осъден С.В.С. да
заплати на Общинско предприятие „Обредни дейности“ сумата 90лв., представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Отбелязал е, че от ***
ищецът работи по трудов договор на длъжността „***“ в
ответното Общинско предприятие, като трудовото правоотношение неколкократно е
изменяно и допълвано. Отбелязал е, че на *** страните са сключили трудов
договор № ***, съгласно който ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКП ***,
като в т. 6 от същия е отразено, че договорът се сключва за неопределено време.
Посочил е, че със Заповед № *** трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от ***, но уволнението
е било обжалвано и с Решение № 367/13.12.2017г. на Пернишки окръжен съд то било
признато за незаконно, а ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност - „***“.
Посочил е, че в
изпълнение на съдебното решение, със Заповед № *** на директора на ответното
дружество, ищецът е бил възстановен на длъжността „***“, считано от ***
Отбелязал е, че на ***,
със Заповед № *** на Директора на ответното предприятие, правоотношението между
страните е прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ.
Съдът е отбелязал,
че между ответното предприятие и лицето Е.К.С. също са налице трудови
правоотношения, възникнали първоначално по силата на сключен между тях Трудов
договор № ***, като в т. 7 от същия е посочено, че трудовия договор се сключва
до завръщане на отсъстващ работник. Впоследствие с трудов договор № ***, сключен
между ответното предприятие и Е.К.С., последната е назначена като титуляр на
длъжност „***“ в ответното предприятие. Посочил е, че със Заповед № *** на
Директора на ОП „Обредни дейности“ – гр. ***, трудовото правоотношение на
лицето Е.К.С. с ответното дружество е прекратено, считано от *** която заповед
е била атакувана от Е.С. пред съда, в резултат на което с Решение №
887/08.07.2016г. по гр. д. № 1313/2016г. по описа на ПРС отменя обсъжданата
заповед и признава за незаконно уволнението на Е.С.. Съдът е посочил, че в това
решение няма диспозитив, с който Е.С. да е възстановена на заеманата от нея
работа преди уволнението, тъй като такъв иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, не е
бил предявен.
С оглед изложеното Пернишкият
районен съд е направил извод, че уволнението на С.С., извършено със заповед № ***
е незаконно и тази заповед следва да бъде отменена, а С. следва да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност - “***” в Общинско
предприятие „Обредни дейности“ - гр. ***, тъй като искът му чл. 3441 ал.1, т.2
от КТ, който той е предявил, е основателен.
Първоинстанционният съд е изложил и
допълнителни съображения за незаконосъобразност на трудовото уволнение на С. –
че Е.С. е получила съобщението си от ПРС, уведомяващо я за влизане в сила на
съдебното решение, признаващо уволнението й за незаконно, на 15.06.2017г. Извън двуседмичния срок по чл. 345 ал. 1 КТ, С.
e сключила Трудов договор № *** с
ответното дружество, съгласно който е „възстановена и назначена“ на длъжността
„***“, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които
да обосноват основателна причина за пропускане на двуседмичния срок, нито са
изложени твърдения в тази насока. С оглед изложеното съдът е приел, че сключването
на нов трудов договор, представлява създаване на ново правоотношение между С. и
ответното предприятие, извън това, по отношение на което се е произнесъл
Пернишкия районен съд с решението си иска по чл. 344 ал. 1, т. 1 КТ.
Въз основа констатациите в трудовата книжка на
ищеца и останалите писмени доказателства, Пернишкият районен съд е приел, че считано
от *** ищецът е постъпил на работа в „АДАС-МАШ“ ООД и оглед на това
обстоятелство, на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през
което е останал без работа, поради незаконното му уволнение – за периода от ***
до *** (общо 3 дни). Счел, че след като не е предявяван иск по чл. 225 ал. 1 т.
2 КТ, съдът не дължи произнасяне по такъв. Отбелязал е, че с оглед заключението
по съдебно-икономическа експертиза на в.л. Б.П. брутния размер на обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ за периода ***- *** е в размер на 4 323.00лв., а за 3 дни е
в размер на 102,93 лева, за която сума следва да бъде уважен, а искът в
останалата му част следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Съдът е
отбелязал, че на основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата от 102,93лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба - 11.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважената и
отхвърлената част на исковете, съдът е изчислил разноските с решението, допълнено
в частта му за разноските и с определение, постановено в з.з. на 13. 08. 2019г.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият
окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивните жалби се
явяват процесуално допустими – подадени са от активно легитимирани страни,
имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежат на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение не се
явява нищожно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Извършвайки
проверка по реда на чл. 269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира, че решението се явява процесуално допустимо.
Налице е гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен, да разгледа
делото, се е явявал Пернишкият районен съд. При предявяването на исковете са
били налице положителните процесуални предпоставки за предявяването им и не са
били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до тяхното погасяване.
Същите са разгледани в едно производство – по чл. 310, т.1 от КТ, тъй като са
подлежали на разглеждане в това производство. Съдът се е произнесъл именно по
предявените пред него обективно съединени искове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбите :
В жалбата на
Общинско предприятие „Обредни дейности“ са изложени доводи, че то се е
съобразило с постановеното съдебно решение за отмяна уволнението на Е.К.С..
В жалбата на С.С.
са изложени доводи, че след като той е започнал работа в „АДАС-МАШ“ ООД на по
–ниско платена работа, то му се дължи обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ, представляващо разлика между по - ниското трудово възнаграждение, което той
е получавал и това което е би получавал на длъжността “***” в Общинско предприятие
„Обредни дейности“ - гр. ***.
Преценявайки
оплакванията във въззивните жалби и събраните по делото доказателства,
Пернишкият окръжен съд, приема следното :
На *** между
страните е бил сключен Трудов договор № ***, съгласно който С. приема да изпълнява длъжността „***“ в ответното дружество, като в т. 6
на същия е посочено, се сключва за срок от *** до завръщане на титуляра, без да
са посочени имената или други индивидуализиращи данни на титуляра.
На *** между страните е сключено Допълнително
споразумение към Трудов договор № ***, с което е изменена точка 3 от Договора,
както следва: „до завръщане на Е.К.С.“. В точка 3 от Споразумението е отразено,
че всички останали клаузи на договора остават неизменени.
Със Заповед № ***
трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е било прекратено,
поради завръщане на замествания на работа, считано от ***.
На *** страните сключват нов Трудов договор № ***,
съгласно който ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКП ***, като в т.
6 от договора е отразено, че той се сключва за неопределено време.
Със Заповед № *** трудовото правоотношение
между страните е било прекратено, считано от *** Прекратяването на трудовото
правоотношение е било обжалвано, в резултат на което с Решение №
367/13.12.2017г. на Пернишки окръжен съд, същото е било признато за незаконно,
а ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност, а
именно: „***“.
В изпълнение на
съдебното решение, със Заповед № *** на директора на ответното дружество,
ищецът е бил възстановен на длъжността „***“, считано от ***
На ***, със Заповед
№ *** на Директора на ответното дружество, правоотношението между страните е
прекратено, на основание чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че между Общинското предприятие и Е.К.С.,
също са налице трудови правоотношения, възникнали първоначално по силата на
сключен между тях Трудов договор № ***., като в т. 7 от него е посочено, че
трудовия договор се сключва до завръщане на отсъстващ работник.
Видно от Трудов
договор № ***, сключен между Общинското предприятие и Е.К.С., същата е
назначена като титуляр на длъжност „***“ в предприятието.
Със Заповед № ***
на Директора на ОП „Обредни дейности“ – гр. ***, трудовото правоотношение на Е.К.С.
е прекратено, считано от *** Тази заповед е била обжалвана от Е.С. пред съда, в
резултат на което, с Решение № 887/08.07.2016г. по гр. д. № 1313/2016г. по
описа на Пернишкия районен съд, е била отменена обжалваната заповед и е било
признато за незаконно уволнението на Е.С.. Тъй като ищцата по това дело Е.С. не
е предявила иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, то в решението няма диспозитив, с
който тя да е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
От приложеното гр.
дело № 1313/2016г. по описа на ПРС се установява, че на 15.06.2017г. Е.К.С. е била уведомена от Пернишкия районен
съд за отмяната на заповедта за уволнението й с Решение № 887/08.08.2016г. на
ПРС. Сключването
между С. и ОД „Обредни дейности“ на трудов договор № ***, съгласно който е
„възстановена и назначена“ на длъжността „***“, представлява нов трудов договор.
Видно от т.2 от
заключителната част на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице Б.П.,
което съдът приема като обективно и компетентно дадено, в длъжностното щатно
разписание на ОП „Обредни дейности“, изготвено и утвърдено към 01. 03. 2018.,
на длъжността „***“ към 21. 11. 2018г. са две щатни бройки от Е. В. Т.,
назначена от *** и Е.К.С., назначена от ***
В случая обаче не е налице възстановяване на Е.К.С.,
на заеманата от нея длъжност „***“ преди нейното уволнение, с Решение №
887/08.07.2016г. по гр. д. № 1313/2016г. по описа на Пернишкия районен съд, тъй
като такъв иск не е бил предявяван.
Следователно не е
налице хипотезата на чл. 328, ал.1, т.8 от КТ, поради което уволнението на С.С.,
извършено със заповед № *** на Директора на ответното предприятие, с която
правоотношението между страните е прекратено, е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, а заповедта подлежи на отмяна.
След като
предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен, то основателен се
явява и предявения иск по чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, и С. следва да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението - „***“ в Общинско
предприятие „Обредни дейности“ – гр. ***.
Тъй като мотивите
на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на Пернишкия районен съд, то
въззивната жалба на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. ***, се явява
неоснователна. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в тези му части,
като правилно и законосъобразно.
По отношение
жалбата на С.С. срещу отхвърлителната част на решението на първоинстанционния
съд, с която исковата му претенция по чл. 225 от КТ, представляваща обезщетение
за времето, през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение
за периода от *** до *** включително, както и за горницата над 102,93 лева до
пълния претендиран размер от 4323.00 лева, е отхвърлена като неоснователна. Пернишкият окръжен съд намира, че независимо от обстоятелството, че в чл.
225, ал.1 и ал.2, изр.1 КТ са уредени две хипотези, то те касаят един и същи
иск за обезщетяване от незаконно уволнение и възприема доводите в тази насока,
развити във въззивната жалба на С.. Следователно същият има право за обезщетение
за периода от *** до ***, представляващо разлика между трудовото възнаграждение
по по – нископлатената работа, което е получавал и по - високото възнаграждение
за длъжността „***“, от което незаконосъобразно е бил лишен.
Видно от
приложената справка за актуалното състояние на действащи трудови договори на С.В.С.,
същият е получавал в „АДАС – МАШ“ ООД основна заплата от 510лв., като по делото
няма данни същият да е получавал каквито и да било добавки към нея. Видно от заключението
на вещото лице Б.П., брутното трудово възнаграждение на длъжността „***“ е в
размер на 720,50лв., поради което среднодневното брутно трудово възнаграждение
на тези длъжност е 34,31лв. за последния отработен месец преди незаконното му
уволнение. Следователно разликата между двете брутни трудови правоотношения е в
размер на 2018лв. месечно за края на 2018г. и в размер на 166,50лв. месечно
/за периода от *** до *** След съответни преизчисления се получава, че за
периода от *** до *** ищецът е получил по – малко общо трудово възнаграждение в
размер на 1163,12лв. /315,75лв. по – малко за периода от *** до 31. 12. 2018г.
+ 847,37лв. по - малко за периода от ***
до ***/.
Следователно
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска
за заплащане на обезщетение за периода от *** до *** и за горницата над
102,93лв. до 3 056,95лв. и да бъде осъдено ОП „Обредни дейности“ да
заплати на ищеца още 1163,12лв., представляващо обезщетение за периода от ***
до *** – разлика в заплатите които той е получавал в „АДАС – МАШ“ ООД и която
би получавал в ОП „Обредни дейности“, на длъжността „***“. Сумата следва да се присъди ведно със законните лихви за забава върху нея, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 11. 01. 2019г. до окончателното й изплащане.
По
разноските. Както е отбелязано по – горе
с определение, постановено в з.з. на 13. 08. 2019г. Пернишкият районен съд е
изменил решението си в частта му за разноските, като:
Е осъдил Общинско предприятие „Обредни дейности“ да
заплати на С.В.С. сумата от 612лв., представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Е осъден С.В.С. да заплати на
Общинско предприятие „Обредни дейности“ сумата 90лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение. Именно тези суми, които вече са присъдени се предендират да
бъдат присъдени от страна на Пернишкия окръжен съд, поради което това искане
няма предмет.
Жалбоподателят С.,
чрез адвокат А. претендира да му бъдат присъдени и направените пред Пернишкия
окръжен съд разноски, но по делото няма данни такива разноски да са направени.
С оглед изхода по
делото и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, Общинско предприятие „Обредни
ритуали“ гр. ***, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишкия
окръжен съд сумата 23,26лв., представляваща държавна такса, ведно със законните
лихви за забава, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение
№ 940 от 28. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 00185 / 2019г. по описа на
Пернишкия районен съд, в частта му,
с която е отхвърлен иска на С.В.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, срещу
Общинско предприятие „Обредни дейности“ гр. ***, за заплащане на обезщетение за
периода от *** до *** и за горницата над 102,93лв. до 3 056,95лв., като
неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА
:
Осъжда
Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр. *** да заплати на С.В.С., с
адрес: ***, с ЕГН **********, и сумата в
размер на 1163,12лв.,
представляващо обезщетение за периода от *** до *** – разлика в заплатите които
той е получавал в „АДАС – МАШ“ ООД и която би получавал в ОП „Обредни дейности“
, на длъжността „***“, ведно със законните лихви за забава върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 11. 01. 2019г. до
окончателното й изплащане.
Потвърждава
решение № 940 от
28. 05. 2019г., постановено по гр. д. № 00185 / 2019г. по описа на Пернишкия
районен съд, в останалите му обжалвани
му части – с които :
-На основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е отменено уволнението на С.В.С., с ЕГН **********, извършено със заповед № ***
на Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“ – гр. ***, с която
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ и е
отменена Заповед № *** на Директора на Общинско предприятие „Обредни дейности“
– гр. ***, като незаконосъобразна.
-На основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ е възстановен С.В.С., с ЕГН **********,
на заеманата преди
уволнението му длъжност: “***” в Общинско предприятие „Обредни дейности“ - гр. ***.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, осъжда Общинско предприятие „Обредни
ритуали“ гр. ***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 23,26лв., представляваща държавна
такса, ведно със законните лихви за забава, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане.
Решението може да обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок, считано от днес.
Председател :
Членове : 1.
2.