Решение по дело №6715/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260091
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 17 септември 2020 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20192120106715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260091                                                 20.08.2020 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                       пети граждански състав

На  двадесети  юли                                            през  две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:                

                             Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Зинаида Монева,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 715  по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                       

 

            Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу Р.Д.Т., с ЕГН **********, адрес: ***, постоянен  и настоящ адрес:***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  по договор  за потребителски креди № **********  сума в  размер от  1443, 91 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2122 от 30.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 4210 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, както и за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 069, 11 лева, представляваща договорно възнаграждение  по посочения договор, съгласно молба за уточнение на исковете от  29.10.2019 година.

С определение от 06.12.2019 година, което е влязло в сила, производството по делото е прекратено в частта, в която е предявен иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3 069, 11 лева, представляваща договорно възнаграждение  по посочения договор, съгласно молба за уточнение на исковете от  29.10.2019 година.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            От името на ищеца процесуалният му представител  излага, че между дружеството, от една страна, като кредитор, и ответника – от друга, като кредитополучател, на 14.02.2013 година е сключен договор за револвиращ заем № **********. Посочено е, че общото задължение по договора е както следва: сума за изплащане на заема – 1 500 лева, срок на заема – 48 месеца,  размер на вноска – 125 лева,  дата на погасяване – 5- ти ден на месеца, ГПР -144, 67 %,  годишен лихвен процент – 97, 66 %,  лихвен процент на ден  -  0,27 %.  Ищецът изпълнили точно и в срок задължението за предоставяне на сумата, която била преведена по посочена от длъжника банкова сметка. ***, че договорът е подписан при Общи условия, с които кредитополучателят е запознат. От своя страна длъжникът е поел задължение да изплати кредита на вноски, съгласно погасителен план, включваш 48 равни месечни вноски в размер 125 лева, с падежна дата – 5-то число на месеца.

            От името на ищеца е посочено, че крайният срок за погасяване на задълженията по договора е изтекъл на 05.03.2017 година, но дългът не бил погасен. Посочено е, че  с плащанията си посоченият длъжник е погасил част от задълженията  - в размер от 1557 лева, от които сумата 5, 97 лева представлява лихва за забава, начислена на основание т.10.1 от ОУ.

             Поради изложеното ищецът предявява иска си.

             В преклузивния едномесечен срок от получаване на преписи от исковата молба, приложенията към нея и разпореждането по чл.131 от ГПК ответникът не дава писмен отговор на предявения иск.

            В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В писмена молба   процесуалният му представител поддържа предявения иск. Отправя искане за постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.

            В съдебно заседание ответникът не се представлява.

            Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 2122 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 4 210 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на суми на основание посочения по – горе договор. Поради връчване на заповедта на основание чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК – чрез залепване на уведомление на основание чл.47 от ГПК на кредитора в това производство е указано предявяване на иск.

            Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, и  чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД.

            По отношение на иска за договорна лихва производството по делото е прекратено на основание чл.129 от ГПК и определението е влязло в сила.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от  фактическа и правна страна:

            От приложените към делото договор за револвиращ заем № **********, сключен между  „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, от една страна като заемодател и ответника, от друга – като заемополучател се установява, че страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем в сумата от 1 500  лева. Уговорен е размер на месечна вноска от 125 лева, срок на заема – 48 месеца,  размер на вноска – 125 лева,  дата на погасяване – 5- ти ден на месеца, ГПР -155, 67 %,  годишен лихвен процент – 97, 66 %. Посочено е още, че общо задължението е в размер от 6 064, 05 лева, сумата за всеки револвинг е 1 170 лева, договорното възнаграждение е 3330 лева, общо дължимо по револвинга 4 500 лева.

            В доклада, изготвен в съдебно заседание, е указано на страните, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите, както и за нищожност на клаузите  поради противоречие със закона по смисъла на чл.26 от ЗЗД.

            От приетото като писмено доказателство платежно нареждане от 15.02.2013 година  се установява, че от името на кредитора на името на кредитополучателя е преведена сума в размер от 1 500 лева.

            В исковата молба е посочено, че ответникът е платил по договора сумата 1 557, 00 лева,  с което е погасил част от номинала по заема.

            Предвид изложеното настоящият състав приема следното:

            Към датата на сключване на договора за заем не е съществувало законовото ограничение по чл.19, ал.4 от ЗПК за това, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

            Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

            В конкретния договора и общите условия към договора  не е посочено как е формиран размера на ГПР от 155,67 %.

            В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

            В конкретния случай тези основания не са изложени в договора  като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР.

            В случая по изложените по – горе съображения договорът не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

            Посоченото несъответствие е основание да се приеме, че договорът е недействителен съгласно чл.22 от ЗПК.

             Съгласно чл. 23 от ЗПК /която редакция е действаща към  датата на сключване на договора и към датата на приключване на устните състезания по делото/ когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил  по договора, след приспадане на сумата, платена по кредита от ответника.

            В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 97,66 % - фиксиран годишен процент по заема, който в договора е посочено, че при размер на кредита от 1 500 лева следва да бъде върната сума от 6 064,05 лева, като не е посочен и как е формиран размера на това задължение, също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД. Следва да бъде посочено, че стойността на договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е  Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..

            Предвид изложеното за това, че подлежи на връщане само чистата стойност на предоставения кредит, който е в размер от 1 500 лева и факта, че посочения длъжник е върнал сума от  1 557 лева, настоящият състав приема, че задължението по договора е погасено чрез плащане преди подаване на исковата молба.

            По изложените съображения предявеният иск  е неоснователен и недоказан  и следва да бъде отхвърлен.

            Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

            При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК  не следва в тежест на ответника да бъдат възлагани разноски, направени от ищеца по водене на делото в исковото и заповедното производство. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, направени по водене на делото.

            Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален представител, срещу Р.Д.Т. с ЕГН **********, адрес: ***, постоянен  и настоящ адрес:***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца  по договор  за потребителски креди № **********  от 13.02.2013 година сума в  размер от  1443, 91 лева /хиляда четиристотин четиридесет и три лева, деветдесет и една стотинки/, представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.05.2019 година, плащане на които е разпоредено със Заповед № 2122 от 30.05.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 4210 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година,  както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала: НД