Решение по дело №1667/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, чрез процесуален представител В.С. против Решение № 52/11.05.2023 г. по АНД № 114/2023 г. на Районен съд – Провадия, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0001287/14.12.2022 г., на и.д. Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което за нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 на министъра на транспорта и съобщенията на С.О.К., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178в ал. 5 предл. трето от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на постановеното от Районен съд – Провадия решение. Според касатора фактическата обстановка е неправилно отразена, вследствие на което неправилно е приложен материалния закон. Сочи се, че валидността на удостоверението за психическа годност и на свидетелството за управление трябва да съвпадат, тъй като свидетелството за управление няма заместваща функция. Твърди се, че след 24.09.2022 г. санкционираният водач не е притежавал удостоверение за психологическа годност, тъй като не е преминал преглед за психологическо изследване. Изтъква се, че изменението на Наредба № 36/15.05.2006 г., в сила от 21.10.2022 г. може да бъде приложено по отношение на действащите и на издадените след тази дата удостоверения за психическа годност, а не и за тези, които са изтекли преди влизане в сила на изменението. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него НП да бъде потвърдено. В условията на евентуалност, моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в законоустановения минимум, регламентиран в чл. 63д ал. 2 от ЗАНН. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.

Ответникът – С.О.К., чрез адв. Д.С. ***, в писмен отговор оспорва касационната жалба. Счита обжалваното въззивно решение за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения за неоснователност на изложените в жалбата доводи и съображения. С писмено становище поддържа изложените в отговора съображения. Искането е за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не претендира направените в настоящото производство разноски.

Представителят на Прокуратурата намира жалбата за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 21.11.2022 г., около 07.30 часа С.К. извършвал международен превоз на товари – земеделска техника от Република Турция за Република България с влекач „Скания“ с рег. № **, като се движел на автомагистрала „Хемус“. На 100 метра от пътен възел Провадия – Ветрино служители на Регионална инспекция „Автомобилна администрация“ – Варна го спрели за проверка. Органите установили, че водачът С.К. притежава годно удостоверение за психическа годност, с валидност до 24.09.2022 г., което не попадало в хипотезата на § 2 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36/ 15.05.2006 г. на министъра на транспорта и съобщенията, касаещо чл. 8 ал. 2 от Наредбата. Въз основа на тези констатации от старши инспектор К.К. при РД „АА“ – Варна бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 326802/21.11.2022 г., с което нарушението било квалифицирано като такова по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на министъра на транспорта и съобщенията. Актът бил предявен и връчен, като същият бил подписан от С.К. с възражения, но такива в срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили. Приемайки изложената в АУАН фактическа обстановка, както и писмените доказателствата, административно наказващият орган издал Наказателно постановление № 23-0001287/14.12.2022 г., с което на С.К. за нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 178в ал. 5 пред. трето от ЗДвП.

За да отмени обжалвания акт, Районен съд – Провадия е приел, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, в определените за това преклузивни срокове, но е налице неправилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е обосновал извод, че независимо, че изменението на чл. 8 ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г., с което удостоверенията за психологическа годност стават безсрочни, е в сила от 21.10.2022г. и това е станало след изтичане на срока на валидност на притежаваното от К. удостоверение, смисълът на изменението е за безсрочност на това удостоверение в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС. Поради това, доколкото в НП няма данни за изтичане срока на валидност на свидетелството за правоуправление на К. към посочената дата, въззивният съд е приел, че вмененото с НП нарушение е несъставомерно.

Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, като е обсъдил в мотивите си всички доказателства. Не се констатират нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях.

Административнонаказателната отговорност на С.К. е ангажирана за нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 на Министерство на транспорта и съобщенията. Вмененото нарушение се състояло в това, че на 21.11.2022 г. е извършвал международен превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Директива 2006/126 на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2006 година относно свидетелствата за управление на превозните средства урежда минималните изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване. Съгласно съображения 8 и 9 от Преамбюла на посочената директива, същата има за цел хармонизирането на критериите за изпитите за управление на превозно средство и издаване на свидетелство да управление, като за осигуряването на пътна безопасност следва да се позволи на държавите-членки да налагат медицински прегледи, гарантирайки спазването на минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на други моторни превозни средства.

Съгласно § 35 т. 3 от ДР на ЗИД на ЗДвП Директива 2006/126 е транспонирана в националното законодателство, като с Наредба № 36/15.05.2006 г. на Министъра на транспорта и съобщенията, приета на основание чл. 152 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, регламентира изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и издаване на удостоверения за регистрация на психологически изследвания. Чл. 8, ал. 2 от посочената Наредба урежда, че удостоверенията за психологическа годност са безсрочни, в сила от 21.10.2022 г., обн. в ДВ бр. 84. При издаване на обжалваното пред въззивния съд наказателно постановление цитираната разпоредба е била действаща. Тези съображения налагат извод, че административнонаказващият орган, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, е бил длъжен да приложи онази разпоредба, която е по-благоприятна за нарушителя. Ето защо настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна намира, че неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на постановеното от Районен съд – Провадия решение.

Предвид горното, настоящият съдебен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК, счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Независимо от този изход на спора, съдът не присъжда разноски на ответника, тъй като не е направено искане за това.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 пред. първо от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/11.05.2023 г. по АНД № 114/2023 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: