Решение по дело №52/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 22, § 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Образувано е по жалба от „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ап. 3, против Решение № РТД-3000-2023/13.12.2023/32-672611 от 13.12.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив при Агенция „Митници“, с което, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), е извършена промяна на данните в информационната система МИСВ в 78 броя митнически декларации и на основание чл. 77, § 1, буква а), § 2 и 3 и чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, на „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД са определени допълнителни публични държавни вземания за допълнително мито по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 в размер на 839 252,37 лева и за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 167 850,50 лева, общо в размер на 1 007 102,87 лева, като е посочено, че на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е дължима лихва за забава върху несъбраните държавни вземания, считано от датата на възникване на митническото задължение – съответната дата на регистриране на митническата декларация – до датата на уведомяване за това задължение, като същата продължава да тече до заплащане на задължението в цялост.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. Обосновава се, че неправилно е извършена промяна единствено на данните в информационната система МИСВ, без преди това да са променени данните в самите митнически декларации, които се подават от вносителя на стоките и представляват едностранен акт на деклариране. Аргументира се, че в обжалваното решение не са посочени конкретни разпоредби на приложимото европейско право, въз основа на които възникват процесните задължения за заплащане на защитното мито за стоки с произход Турция, тъй като цитираните правни норми от Регламент (ЕС) № 952/2013 регламентират единствено правото на митническите органи да уведомят длъжника за задължението, да определят размера на дължимите държавни вземания, както и мястото на тяхното възникване, и това, че всички несъюзни стоки подлежат на облагане с вносни мита. Изразява се несъгласие с доводите на митническите органи за неприемане и необсъждане на анализните сертификати, по които могат да се индивидуализират внесените стоки по всяка една вносна декларация и придружаващите я документи, тъй като същите са представени допълнително в хода на проверката, а не след получаване на първоначалното искане при нейното започване. Твърди се, че в хода на административното производство не настъпва преклузия за представяне и приемане на доказателства, още повече, че в конкретния случай е предвидена нарочна процедура, предоставяща възможност на проверяваното лице да стори това. Чрез позоваване на чл. 6 и 7 от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет ЕО–ООП от 24 юни 2009 г. за изменение на Протокол № 3 към Евро-средиземноморското временно споразумение за асоцииране относно определението на понятието „продукти с произход“ и методите на административно сътрудничество (2009/823/ЕО), се оспорва изводът на органите на митническата администрация, че стоките са претърпели в Турция съществена дообработка, която е довела до промяна на произхода им. В тази насока се изтъква, че митническите служители не са извършили проверка каква е стойността на вложения продукт, в случая боята, съобразно стойността на стоките франко завода, нито са изложили мотиви относно неприлагането на чл. 7, § 1, буква д) от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет ЕО–ООП. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание по даване ход по същество жалбата се поддържа изцяло по изложените в нея съображения. В допълнение се сочи, че европейският произход на стоката се доказва и от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Пловдив, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли за нейното отхвърляне и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Възразява срещу размера на претендирания адвокатски хонорар. В депозирани писмени бележки са развити доводи за законосъобразност на оспореното решение, идентични с мотивите, изложени в същото.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

При извършен от служители на ТД Митница Варна последващ контрол на декларирането, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, по 119 броя митнически декларации (МД), подадени от „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД, всичките оформени и съответно стоките по тях са представени пред МБ Стара Загора, е констатирано, че с МД под режим „едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление“, са поставени плосковалцувани продукти от нелегирани стомани (ламарина на рулони) с широчина, непревишаваща 600мм, боядисани или поцинковани, с различни размери, класирани в кодове по Т. **********, **********, ********** и **********, и с посочен в елемент от данни (Е.Д.) 5/15 на митническите декларации „Код на държава на произход“ – „EU“. Констатирано е, че всички декларирани стоки по проверяваните митнически декларации попадат в обхвата на категориите продукти, посочени в Приложение I към чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, за които ако не се участва в разпределение на количества по тарифните квоти, предвидени в чл. 1 от същия регламент, е наложена защитна мярка по вноса, изразяваща се в облагане с допълнително мито в размер на 25 %, приложими към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване.

Резултатите от проверката са обобщени в доклад № [рег. номер]/1/3А/10.08.2023 г., изготвен от проверяващ екип от отдел „Последващ контрол“ на ТД Митница Варна. Установено е, че към 117 от 119 митнически декларации има приложени издадени в Турция сертификати за преференциален произход EUR1, с посочен европейски преференциален произход – К. Н.. Към останалите 2 броя митнически декларации има приложени издадени в Турция сертификати за непреференциален произход К. Н.. Позовавайки се на чл. 12 от Решение № 1/2009 г. на Съвместния комитет, създаден съгласно споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция, митническите органи са приели, че представените 117 броя сертификати за движение на стоките EUR1 към оформените митнически декларации от „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД не могат да бъдат приети за целите на прилагане на тарифни преференции, предвидени в Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция за търговията с продукти, включени в Договора за установяване на Европейската общност за въглища и стомана, поради което не могат да се приемат за целите на доказване на непреференциалния произход на стоките по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159. По отношение на представените 2 броя сертификати за непреференциален произход с посочена страна на произход К. Н., издадени в Турция, също е счетено, че не могат да се приемат за целите на доказване на непреференциалния произход на стоките по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, тъй като сертификат за непреференциален произход, издаден в трета страна, не доказва произход на стоките съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) № 952/2013, защото не дава информация за точността на държавата на производство, т.е. този вид сертификат само посочва държавата на производство, без да го доказва.

От всички представени от вносителя анализни сертификати при митническото оформяне на стоките по разглежданите 119 броя митнически декларации на „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД е установено, че:

• по 41 броя митнически декларации внесените стоки са с изцяло доказан непреференциален европейски произход – К. Н.;
• по 41 броя митнически декларации внесените стоки са с изцяло недоказан европейски непреференциален произход;
• по 37 броя митнически декларации внесените стоки са с частично недоказан европейски непреференциален произход, тъй като за част от внесените стоки по съответната митническа декларация европейският непреференциален произход е доказан, а за остатъка не е доказан.

Посочено е, че по 41 броя митнически декларации не са представени анализни сертификати за цялото внесено количество ламарина, а по 37 броя митнически декларации са представени анализни сертификати само за част от декларираното количество. Всички декларирани количества ламарина по горните 78 броя митнически декларации, за които не са представени анализни сертификати от нидерландския завод производител или друг завод производител в ЕС, внесени за дообработка в Турция, следва да се считат за стоки без произход, съгласно Приложение 22-01 към чл. 32 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, вр. чл. 60 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Извършваната в Турция обработка – полагане на епокси-полиестерна боя върху ламарината, променя тарифното класиране на готовото изделие в нова тарифна позиция 7210, с която тарифна позиция стоката се декларира при внос в България. Извършената дообработка се счита за съществена дообработка и придава на внасяното в България изделие непреференциален турски произход съгласно чл. 243, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

Счетено е, че същата хипотеза се отнася и за рулоните с ламарина с тарифна позиция 7211 (плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирана стомана с широчина по-малка от 600mm, неплакирани, нито покрити), внесени в Турция за боядисване и изнесени в България като боядисана ламарина с нова тарифна позиция 7212, които поради недоказване на непреференциалния европейски произход при внасянето им в Турция преди боядисване и след дообработката им в Турция (боядисване с епоксидно-полиестерна боя), водещо до промяна на тарифната позиция, следва да се считат за стоки с турски непреференциален произход в съответствие с разпоредбите на чл. 243, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

При приемане на непреференциалния турски произход на стоките по горните 78 броя митнически декларации, за които не са представени анализни сертификати или представените такива частично покриват внесените количества, и предвид липсата на заявено от „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД участие в разпределяне на тарифни квоти, доколкото в елемент от данни 8/1 „Номер на квота“ на митническите декларации не е вписан номерът на тарифната квота, е прието, че съгласно чл. 1, § 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, за стоките се дължи допълнително/защитно мито в размер на 25 %, приложимо към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване. На основание с чл. 77, § 1, буква а), чл. 85, § 1, буква а), вр. чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е счетено, че за „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД възниква задължение за доплащане на публични държавни вземания: допълнително/защитно мито и ДДС, по 41 броя митнически декларации, по които внесените стоки са с изцяло недоказан европейски произход, и по 37 броя митнически декларации, по които внесените стоки са с частично недоказан европейски непреференциален произход – за количествата с недоказан европейски непреференциален произход.

На основание чл. 29 вр. чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 с писмо рег. № 32-555055/13.09.2023 г., връчено на 25.09.2023 г. на упълномощен представител, „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД е уведомено, че предстои издаване на индивидуален административен акт на Директора на ТД Митница Пловдив. В писмото са посочени мотивите, на които ще се основава решението на Директора на ТД Митница Пловдив, както и новият размер на държавните вземания, като е определен 30-дневен срок за изразяване на становище. От „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД е депозирано становище с рег. № 32-606292/26.10.2023 г., в което се твърди, че в хода на извършваната проверка в рамките на последващия контрол са предоставени доказателства за европейския произход на всички внасяни стоки.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства Директорът на ТД Митница Пловдив е издал оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РТД-3000-2023/13.12.2023/32-672611 от 13.12.2023 г., с което на „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД са определени допълнителни публични държавни вземания за допълнително мито по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 в размер на 839 252,37 лева и за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 167 850,50 лева, общо в размер на 1 007 102,87 лева, върху която сума, на основание чл. 114, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е дължима лихва за забава. Административният орган счел за неоснователни възраженията в становището на дружеството – вносител, като са изложени мотиви, че автентичността на издадените сертификати за преференциален произход в Турция не са поставени под съмнение, но същите са неприложими, тъй като съгласно разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 произходът на всеки продукт, за който се прилагат защитни мерки по силата на този регламент, се определя в съответствие с действащите в Съюза разпоредби относно непреференциалния произход на стоките. В Приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 са предвидени непреференциални тарифни квоти, разпределени по държави на произход (в т.ч. и Турция), в разпределението на които „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД не е заявило участие с подаваните митнически декларации поради неправилно декларирания преференциален произход от Европейския съюз. По отношение на представените с възражението анализни сертификати от производителя на стоките е посочено, че същите е следвало да бъдат представени след получаване на първоначалното искане за представяне на документи при започване на проверката по реда на чл. 84а от Закона за митниците. Освен това същите не са кредитирани и поради липсата на заверки за вярност от дружеството, което се предполага, че е разполагало с тях, което поражда основателни съмнения относно достоверността им. Според органа чл. 12, § 3 от Протокол I към Решение № 1/2009 на Съвместния комитет, създаден съгласно Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), не е относим към търсения непреференциален произход, доколкото урежда принципите и правилата за придобиване на преференциален произход по посоченото споразумение.

В хода на настоящото съдебно производство, по искане на оспорващото дружество, е назначена и изслушана съдебно техническа експертиза (СТЕ) (л. 96-139 от делото), съгласно чието заключение вещото лице е извършило проследяване на стоките по всички 78 броя митнически декларации, при което е установено, че данните във всички документи (фактурата, сертификата за качество и опаковъчните листове) си кореспондират: номерът на плавката, като идентичност на материала от сертификата на завода производител в Нидерландия, е еднакъв във всички следващи документи – фактура, опаковъчен лист, размер, дебелина на стоманата и тегло, с които същата тази стомана е внесена в България от Турция. Според вещото лице инж. Д. Т. всички разглеждани стоки са от нисковъглеродна стомана с произход Нидерландия, произведени от Tata Steel Ijmuiden BV – стоманодобивен завод в [населено място], и са изпратени в страната получател – Турция, Tata Steel Istanbul MET SAN VE TIC AS, на рулони. Впоследствие същата тази стомана е внесена в България отново на рулони, но вече боядисана с полагането на покритие от цинк (Z) или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой, осигуряващ устойчивост срещу корозия и подобряващ механичните характеристики за формоване, профилиране и щамповане. Експертът дава заключение, че боядисването на нелегирана стомана – ламарина, действа само на повърхността на материала, в резултат на което няма промяна на кристалната структура на стоманата.

При изслушване на експертното заключение в открито съдебно заседание вещото лице инж. Т. пояснява, че последващото боядисване представлява нанасяне на корозионноустойчив слой, което не нарушава кристалната структура на стоманата, придобита при престояване на стопилката в пещта за определено време при определена температура. Тъй като при боядисването няма топлинна обработка, не е налице висока температура, същото не променя кристалната структура на стоманата.

Заключението по СТЕ е прието, с изключение на фразата в отговора на въпрос 3, в последното изречение на заключението, а именно: „не придава произход“, без оспорване от страните по делото и се кредитира от съда като компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 7 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 – Директора на ТД Митница Пловдив в Агенция „Митници“.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредбата на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност за изразяване на становище в 30-дневен срок. Жалбоподателят не твърди, а и съдът при извършената служебна проверка не констатира допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения. Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила в рамките на осъществяване на последващ контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ. Същото съдържа приложимата правна уредба и изложение на възприетите относими за случая юридически факти.

Противно на твърденията в жалбата, в оспореното решение е посочено правното основание за неговото издаване чрез цитиране в диспозитива на конкретни правни норми от Митническия кодекс и от ЗДДС, относно възникването и определянето на митническите задължения и на дължимия във връзка с вноса ДДС, като същевременно в обстоятелствената част на акта са посочени конкретните разпоредби от европейското и от българското законодателство, въз основа на които е прието, че е дължимо допълнително/защитно мито и допълнителен ДДС.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при събирането и цененото на доказателствата. Въпреки изразеното в решението на Директора на ТД Митница Пловдив становище относно момента на представяне на анализните сертификати, в него е посочено, че същите са анализирани, като е установено, че същите не са заверени за вярност от дружеството, което се предполага, че е разполагало с тях, поради което са налице основателни съмнения относно тяхната достоверност. Тоест посочените доказателства са обсъдени от ответния административен орган, а дори да е налице неправилна тяхна интерпретация, това обстоятелство евентуално би рефлектирало върху правните изводи на митническите органи, респ. върху материалната законосъобразност на постановения индивидуален административен акт, но не представлява съществено процесуално нарушение, влечащо неговата незаконосъобразност.

Лишено от основание е и възражението, че с обжалвания индивидуален административен акт е извършена промяна на данните в информационната система МИСВ, без преди това да са променени данните в клетките на митнически декларации. Видно от диспозитива на оспореното решение от Директора на ТД Митница Пловдив е разпоредено извършването на промяна на данните в информационната система МИСВ в конкретно посочени в табличен вид на стр. 9-12 от решението митнически декларации, индивидуализирани чрез посочване на номер и дата. Освен това в таблицата по всяка митническа декларация са посочени номерът на стоката, във връзка с която са начислени допълнителните публични държавни вземания, както и че е извършена промяна в Е.Д. 5/15 „Код на държава на произход“, където вписаният от жалбоподателя произход „EU“, т.е. Европейски съюз, е променен на „TR“, т.е. Турция. От съдържанието на таблицата се установява също така, че е извършена промяна и в Е.Д. „Задължения“, като върху декларираната по всяка от процесните 78 на брой МД митническа стойност на стоките са определени допълнителни задължения за допълнително/защитно мито в размер на 25 %, след което са определени нова данъчна основа и размер на ДДС. Следователно промяната е извършена и в самите митнически декларации, а не само в информационната система, както се твърди в жалбата.

Относно съответствието на обжалваното решение на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция „Митници“ с материалноправните разпоредби и с целта на закона съдът приема следното:

Между страните по делото не се спори, че стоките – предмет на процесните 78 броя митнически декларации, представляват плосковалцувани продукти от нелегирани стомани (ламарина на рулони) с широчина, непревишаваща 600мм, боядисани или поцинковани, с различни размери, с декларирана в Е.Д. 5/15 държава на произход „EU“, както и че към МД са приложени издадени в Турция сертификати за движение на стоките EUR1, чрез които жалбоподателят се домогва да докаже преференциален европейски произход.

Основният спорен въпрос по делото се свежда до това дали извършената в Турция обработка на стоките – боядисване с епоксидно-полиестерна боя, им придава турски непреференциален произход в съответствие с разпоредбите на чл. 243, § 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което би довело до прилагане на допълнително/защитно мито в размер на 25 %, обосноваващо наличието на допълнителни публични държавни вземания (мито и ДДС).

Произход на стоките е икономическата националност на стоките в международната търговия. За целите на митническия контрол произходът на стоките бива преференциален и непреференциален. С преференциален произход са стоките, които произхождат от страна бенефициент по сключено споразумение за свободна търговия, а с непреференциален са всички останали стоки. Първите могат да се ползват от възможността за облагане при внос с намалени или нулеви ставки на митата, както и с облекчени митнически формалности при равни други условия. За разлика от тях, стоките с непреференциален произход се облагат с мита по ставките, определени в европейската митническа тарифа (TARIK), като за тях нерядко за предвидени и антидъмпингови и защитни мерки или различни количествени ограничения.

В чл. 59, 60 и 61 от Митническия кодекс се съдържат базовите разпоредби за непреференциален произход на продуктите, като според чл. 60, § 1 за стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия. Водещото правило за придобиване на непреференциален произход за стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, е посочено в чл. 60, § 2 от Митническия кодекс, а именно, че те „произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производство на нов продукт или която представлява важен стадий от производството“. Тази разпоредба е доразвита в членове 31-36 от Делегирания регламент на Комисията (EC) 2015/2446. Новостите по отношение на правилата за непреференциален произход са въведени в член 32 „Стоки, чието производство включва участието на повече от една държава или територия“: „Счита се, че стоките, изброени в приложение 22-01, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила“.

В чл. 47, § 1 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (Делегирания регламент), лимитативно са изброени операциите, които се считат за недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход, независимо дали са изпълнени изискванията на член 45, сред които попадат и простите операции по боядисване и полиране – буква д) на чл. 47, § 1 от Делегирания регламент. С идентично съдържание е и нормата на чл. 7, § 1, буква д) от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет ЕО–ООП, на което се позовава оспорващото търговско дружество в жалбата. Според § 2 на чл. 47 от Делегирания регламент за целите на параграф 1 операциите се считат за прости, когато за тяхното извършване не са необходими нито специални умения, нито машини, апаратура или инструменти, специално произведени или монтирани за посочените операции.

От цитираната правна регламентация следва, че операцията по „просто боядисване“ трябва да е извършена от непрофесионалисти (лица, непритежаващи специални умения) с обикновени материали (например четки, валяци и др. подобни общодостъпни инструменти за боядисване) и в предприятие, което не е специално оборудвано за тази цел. В случая предвид предмета на вноса (огромни количества – стотици тонове, продукти от стомана – ламарина на рулони), както и с оглед констатацията на вещото лице по неоспореното от страните по делото СТЕ, че се касае полагане на антикорозионно покритие от цинк или полимерно нанесен декоративен лаково-цветен слой, подобряващ механичните характеристики за формоване, профилиране и щамповане, не може да се приеме, че извършената в Турция обработка на стоките представлява операция по просто боядисване по смисъла на чл. 47, § 1, буква д) вр. § 2 от Делегирания регламент. Логично е полагането на антикорозионно покритие на тонове ламарина да бъде извършено от професионалисти в областта, притежаващи съответните специални умения, в специално предназначени за това места и с необходимото оборудване – специално произведени за това машини. От събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че боядисването на процесните ламарини е извършено от турското дружество Tata Steel Istanbul MET SAN VE TIC AS, чийто предмет на дейност е свързан именно с осъществяване на различни дейности и операции с продукти от стомана. В приложените към всяка митническа декларация тест сертификати са посочени съответните кодове на цвета на боята, нейният вид, както и физическите и химическите й характеристики, което без съмнение не може да бъде извършено от лица без специални умения и без специални машини, отчитащи тези показатели. С оглед горното извършената в Турция обработка на процесните стоки (продукти от стомана) не представлява проста операция по боядисване съгласно чл. 47, § 1, буква д) вр. § 2 от Делегирания регламент, поради което по аргумент за противното от посочените разпоредби същата е достатъчна да придаде произход на стоката от Турция на основание чл. 60, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, доколкото именно това е държавата, в която същите са претърпели последната си съществена, икономически обоснована, обработка в оборудвано за тази цел предприятие.

Горният извод, достигнат и от органите на митническата администрация, не се разколебава от заключението на СТЕ. Констатациите на вещото лице инж. Т. относно вида и характера на извършената в Турция обработка на стоките и даденото заключение, че боядисването на ламарината действа само на повърхността на материала и не води до промяна на кристалната структура на стоманата, нямат отношение към извършването на преценката дали процесното боядисване представлява проста операция по смисъла на чл. 47, § 1, буква д) вр. § 2 от Делегирания регламент, респ. представлява ли недостатъчна обработка или преработка за придаване на статус на продукти с произход. Неотносимо към извършването на тази преценка е и безспорното между страните обстоятелство, установено от експертното заключение чрез проследяване на придружаващите стоката документи, че стоманата, от която са изработени процесните ламарини, е произведена от стоманодобивен завод в К. Н.. Подлежащото на установяване в случая релевантно обстоятелство касае вида на извършената обработка на стоката (ламарина), като предвид изложените по-горе мотиви правилно в оспореното решение е прието, че същата придава турски произход на стоката, тъй като не представлява проста операция по боядисване.

С оглед вида на извършената в Турция обработка на стоките (боядисване) неотносими към установяване на техния произход са правилата на чл. 6 от Решение № 1/2009 на Съвместния комитет ЕО–ООП от 24 юни 2009 г., на който се позовава жалбоподателят. Посочената разпоредба въвежда изискване при влагане на материали без произход стойността на същите да не надхвърля 10 % от цената франко завода на продукта. Разглежданият случай обаче не касае влагане на материали без произход в процесните ламарини, а последващата им обработка – боядисване, с цел полагане на антикорозионно покритие. Ето защо несъответно на приложимите материалноправни норми е очакването на оспорващото дружество за извършване на проверка от митническите органи и изследване относно стойността на боята и процентно й съотношение спрямо цената франко завода на процесните стоки.

След като внесената в България стока е с установен в хода на административното производство турски произход, правилно митническите органи са приели, че издадените сертификати за движение на стоките EUR1 не доказват европейски преференциален произход от Нидерландия.

Предвид установения непреференциален турски произход на процесните стоманени изделия правилно въпросът относно дължимите във връзка с техния внос митни сборове е изследван на плоскостта на сключените между Европейския съюз и Турция споразумения и относимите разпоредби на европейското законодателство.

Между Европейския съюз и Турция е налице митнически съюз (Решение № 1/06 на Комитета за митническо сътрудничество ЕС – Турция) за промишлените стоки, с изключение на въглищата и продуктите от стомана и за преработените селскостопански стоки. Сключено е и преференциално споразумение между Европейския съюз и Турция за въглищата и продуктите от стомана, необхванати от митническия съюз. Между страните по делото не се спори, че по процесните МД се касае за внос на стока от стомана (ламарина), попадаща е обхвата на посоченото споразумение.

В Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 на Комисията от 31 януари 2019 година за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти са предвидени тарифни квоти за посочените в него стоки. Тарифната квота представлява преференциална тарифна мярка, изразяваща се в прилагане на намалено или нулево мито в рамките на определено количество или стойност на вноса, валидна за определен период и най-често – за определен произход. Вносителите, които желаят да се възползват от тарифните квоти, трябва да поискат от митническите власти вносът им да бъде отчетен по съответната квота в съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз и националното законодателство. Количествата по тези квоти се разпределят в съответствие с хронологичния ред на датите на приемане на декларация за пускане в свободно обращение. След изчерпване на квотата вносът се осъществява при заплащане на определените в законодателството мита.

В случая няма спор, че процесните стоки попадат в обхвата на категориите продукти, посочени в Приложение I към чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159, за които в чл. 1 от същия регламент са предвидени определени количества тарифни квоти, разпределени между съответните държави. В Приложение IV към Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159 са посочени конкретните обеми на непреференциалните тарифни квоти, разпределени по държави на произход (в т.ч. и Турция). Безспорно е, че „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД не е заявило участие в разпределението на квотите с подаваните митнически декларации, което е вследствие от декларирания при вноса европейски преференциален произход, какъвто обаче не се установи от събраните по делото доказателства, както и че към момента на вноса квотите са изчерпани.

След като дружеството не е взело участие в разпределението на количествата по тарифните квоти, предвидени в чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/159, и същите са изчерпани, правилно по отношение на стоките по процесните МД е наложена защитна мярка по вноса, изразяваща се в облагане с допълнително мито в размер на 25 %, приложими към нетната цена франко границата на Европейския съюз преди обмитяване. Вследствие на допълнително установените задължения за митни сборове правилно са определени и допълнителни такива за ДДС. Размерите на допълнително установените публични държавни вземания не се оспорват от жалбоподателя, а при извършена от съда служебна проверка се установи, че същите правилно са изчислени от органите на митническата администрация.

С оглед горното съдът счита, че оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и не страда от порока по чл. 146, т. 4 от АПК.

Обжалваният индивидуален административен акт съответства и на целта на закона – по отношение на внасяните на територията на Европейския съюз стоки да се заплащат всички дължими във връзка с тях митни сборове и други публични държавни вземания.

Гореизложеното налага обоснован извод за законосъобразност на поставеното решение на Директора на ТД Митница Пловдив при Агенция „Митници“, респ. за неоснователност на подадената срещу него жалба от „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД, поради което съгласно чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК същата следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане, съгласно чл. 143, ал. 3 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 300 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ап. 3, против Решение № РТД-3000-2023/13.12.2023/32-672611 от 13.12.2023 г., издадено от Директора на Териториална дирекция Митница Пловдив при Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА „АКВА МЕТАЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], ап. 3, да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.