Присъда по дело №1450/2023 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 33 |
| Дата: | 30 октомври 2023 г. (в сила от 15 ноември 2023 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20234110201450 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 1450/2023 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр. В. Търново е повдигнала обвинение срещу
Г.И.В. - роден на ***** год. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес ****,
българин с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование,
безработен, с ЕГН **********, за това че на 20/21.06.2023 год. в с. В., общ.
П., действайки при условията на повторност и повече от два пъти,
противозаконно отнел от владението на М.Н.С. от с. В., без негово съгласие,
чуждо моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Боксер“ с per.
№ *****, собственост на М.Н.С. и З.А.С. на стойност 6 680,00 лв., с
намерението да го ползва и го изоставил без надзор в землището на с. Балван,
общ. Велико Търново - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2-ро, т. 2, пр.
2-ро и пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалите М.Н.С. и
З.А.С..
В проведено разпоредително заседание по реда, съдът на основание чл.
94 ал.1 т.6 от НПК (тъй като подсъдимия се явява задържано лице по смисъла
на закона), назначи адв. В.И.Т. от ВТАК за служебен защитник на
подсъдимия Георги В..
В разпоредително заседание подсъдимия и неговия защитник изразяват
желание делото да се разгледа по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено
съдебно следствие, като подсъдимият признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимия обвинение. Моли, подсъдимия да бъде признат за
виновен. Счита, че на В. следва да се наложи наказание с оглед отегчаващите
вината обстоятелства в размер на 3 години лишаване от свобода, като се
приложи разпоредбата на чл. 58а от НК и това наказание се редуцира с една
трета до две години лишаване от свобода. Сочи, че не са налице
предпоставките за отлагане изпълнението на наказанието на основание чл. 66,
ал. 1 от НК с оглед миналите осъждания на В.. Моли на подсъдимия да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Защитника на подсъдимият не оспорва фактите и авторството на
деянието. Моли да бъде наложено наказание на подзащитния му близо до
предвидения в закона минимален размер, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, предвид съдействието на подсъдимия за разкриване на
обективната истина, а именно две години лишаване от свобода, което
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК бъде редуцирано с една трета,
като на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното наказание да
бъде приспаднато времето, през което В. е бил задържан.
1
Подсъдимия признава вината си, както и признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. Сочи, че е видял и разбрал каква е
обстановката в затвора, като за времето през което е бил там е разбрал какво
означава лишаване от свобода и е осъзнал грешката си.
От събраните в хода на ДП доказателства, се установява следната
фактическа обстановка:
Г.И.В. бил 19 годишен, живеел в с. В. при родителите си и не работел
по трудов договор, както и не полагал обществено полезен труд.
Подсъдимият не бил правоспособен водач на МПС. С присъда по НОХД №
237/2021 г. на PC - П., в сила от 19.11.2021 г., бил осъден за престъпление по
чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на пробация. С присъда
по НОХД № 314/2022 г. на PC - П., в сила от 30.11.2022 г., бил осъден за
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. 28, ал. 1 от НК на лишаване
от свобода за срок от 10 месеца. Наказанието било изтърпяно в Затвора -
Ловеч на 19.04.2023 г. Посочените две осъждания обуславят квалификацията
„повторност“ по настоящото обвинение, както и квалификацията „извършено
повече от два пъти“. Отделно от посочените две осъждания подсъдимия бил
осъден както следва: С присъда по НОХД № 109/2021 г. на PC - П., в сила от
28.05.2021 г., бил осъден за престъпление по чл. 216, ал. 1, във вр. с чл.26, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК на пробация. Със споразумение по НОХД
№ 334/2021 г. на PC - П., в сила от 19.11.2021 г., бил осъден отново на
пробация за извършено престъпление по чл.197, т. 3, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
3, във вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл.63, ал. 1, т. 3 от НК. С присъда по НОХД №
183/2021 г. на PC - П., в сила от 26.01.2022 г., му било наложено наказание
пробация за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. С присъда по НОХД №
272/2022 г. на PC - П., в сила от 18.11.2022 г., бил осъден за престъпления по
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на пробация.
Свидетелите М.Н.С. и З.А.С., двамата от с. В., общ. П. са съпрузи.
Двамата притежавали товарен автомобил „Пежо Боксер“ с peг. № *****.
Превозното средство имало издадено СРМПС на името на С.. Товарният
автомобил се ползвал предимно от С.. Возилото било в добро техническо
състояние, без повреди и преминало ГТП.
Вечерта на 20.06.2023 г. С. паркирал товарния автомобил пред
дома си в с. В., на ул. ****. Контактния ключ оставил на таблото и не
заключил вратите. Прозорецът на шофьорската врата бил леко смъкнат.
Около 22:30 ч. на посочената дата подсъдимият В. минал по
улицата, на която бил паркиран товарният автомобил. Забелязал, че стъклото
е смъкнато, отворил вратата, влязъл в кабината и видял контактния ключ на
таблото. Спонтанно решил да отиде с возилото до гр. ****, за да види своя
позната. Подсъдимият В. задействал двигателя и привел в движение
автомобила, въпреки че почти нямал опит да управлява МПС. Управлявайки
2
возилото се придвижил до гр. ****, където видял свидетеля Н.К.М.. Двамата
провели разговор, при който В. попитал за познатата си. М. се качил в буса и
двамата се отправили към гр. П.. Подсъдимият казал на М., че бусът е на баща
му. От гр. П. В., управлявайки превозното средство, заедно с М., се оправили
към гр. Велико Търново. На пътя за града, в землището на с. Балван, горивото
на автомобила свършило. На отбивка на пътя извън населено място
подсъдимият В. оставил буса без надзор, след което двамата с М. се оправили
обратно пеш към с. *****. В. се прибрал в с. В., а М. в гр. ****. Сутринта на
21.06.2023 г. С. установил липсата на товарния автомобил и сигнализирал
полицията. Междувременно бусът бил забелязан от граждани, които подали
сигнал за изоставено возило. По случая било образувано досъдебно
производство. При управлението на превозното средство от подсъдимия не
били причинени щети.
Видно от заключението на назначена в хода на ДП оценъчна експертиза,
стойността на буса към датата на извършване на деянието е 6 680.00 лева. В
хода на разследването бусът бил върнат на собственика.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните на досъдебното производство доказателства: самопризнанията
на Георги В. в хода на ДП и самопризнанията му в хода на съдебното
следствие като подсъдим; от разпитаните на ДП свидетели М.Н.С., З.А.С.,
Н.К.М., М.С.Д. и Р.М.Р.; от заключението по изготвената в хода на ДП
съдебно-оценъчна експертиза; от намерения и иззет по делото бус (върнат на
собствениците), както и от всички останали приложени по делото писмени
доказателства, приети по делото по реда на НПК. Съдът кредитира
показанията на свидетелите дадени в хода на ДП, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимият Г.И.В. с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 2-ро, т. 2, пр.
2-ро и пр. 3-то, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК - при условията на повторност
и повече от два пъти, противозаконно отнел чуждо МПС с намерение да го
ползва, като превозното средство било изоставено без надзор.
От субективна страна деянието е извършено умишлено с форма на
вина пряк умисъл, като деецът е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното и е искал настъпването на общественоопасните последици от
него.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
3
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост регламентиращи опазване на владението и собствеността на
МПС, незачитане правила, регламентирани в ЗДвП. Обществената
опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е, че е посегнато и са
увредени отношенията на собственост, защитени с правовия ред в страната
ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с особена тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете миналите осъждания на
подсъдимия. При това, съдът не взе предвид осъжданията на В., които
определят възприетата от съда квалификация на деянието, като такова
извършено при условията на повторност и повече от два пъти.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да водят до извода за
прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК (съответно чл.58а, ал. 4 от НК).
По делото обаче са събрани и доказателства, които да обосновават и
смекчаващи вината обстоятелства. В. изразява съжаление в хода на съдебното
производство за извършеното, като заявява, че това няма да се повтори. Освен
това както бе посочено, отнетото МПС е върнато на собствениците без
повреди и щети по него. Подсъдимия е на сравнително ниска възраст – само
деветнадесет годишен. След престоя си в затвора е осъзнал какво е
положението и какво означава да изтърпяващ лишаване от свобода в затвор.
При това положение, като прецени и отчете смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че най-подходящо наказание
за подсъдимия Георги В. е такова, което да е по-близо до минималния размер
предвиден в закона. Предвид горното съдът счете за най-подходящо и
определи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две години. След така
определеното наказание, съдът изхождайки от разпоредбата на чл. 373, ал. 2
от НПК, приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като намали така
определеното наказание с една трета и наложи на Г.И.В. наказание лишаване
от свобода за срок от една година и четири месеца при първоначален „Строг”
режим. В настоящия случай разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима, тъй като В. е извършил деянието при условията на повторност
и към момента на деянието вече е бил осъден с влязла в сила присъда на
лишаване от свобода. Съдът намира, че налагане на наказание в предвидения
в закона минимален размер не би било съразмерно с тежестта на извършеното
деяние и не би постигнало целите на наказанието – предвид миналите
осъждания на извършителя и с оглед особеностите на личността на В..
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
4
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание времето, през което Г.И.В. е бил задържан считано от
22.06.2023 год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство по делото – картон с дактилоскопни следи серия Б000907,
поставен полиетиленов плик, запечатан с лепка „Изследвано“ при експертиза
и подписано от вещото лице Деян Петков – иззети при оглед на
местопроизшествие на 21.06.2023 год. на път ІІІ-303, след с. ***** по ДП №
219/2023 год. по описа на РУ – П., като вещ без стойност да се унищожи.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
подсъдимия Г.И.В. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВТРС направените по делото разноски в размер на 414.25
лева (четиристотин и четиринадесет лева и двадесет и пет стотинки), както и
сумата от по 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /
5