РЕШЕНИЕ
№ 22675
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20221110137654 по описа за 2022 година
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 респ. чл. 415, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът .............. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Д. П. Т. за заплащане на сумите, както следва: сумата от
1545, 45 лева, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ...... находящ се в гр. ....................., за
периода от ....................., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението ...... до плащането, сумата от 167, 15 лева – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от ....................
сумата от 58, 49 лева, представляваща цена за разпределение на топлинна
енергия за периода от ....................., ведно със законната лихва, считано от
подаване на заявлението ..... до плащането, както и сумата от 11, 02 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от ....................... След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са
предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че за
процесния период ответникът не е заплатил дължимата цена. Моли съда да
установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. Т. не е депозирал писмен отговор
1
на исковата молба. Във възражението по чл. 414 ГПК заявява, че не дължи
изпълнение по издадената заповед. В проведеното по делото първо съдебно
заседание на 07.10.2024 г. излага съображения, че тъй като с решения на ВАС
са отменени Наредба .................. претендираните суми не се дължат на
правно основание.
Третото лице помагач на страната на ищеца ................ не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач
(страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за
доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
отношения с ищцовото дружество.
От приетия по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от ..... . се установява, че ответникът
Д. П. Т. е придобил процесния топлоснабден имот – апартамент № 98,
находящ се в гр. ..................... В качеството на титуляр на правото на
собственост, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка
на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с
абонатен № .................
По възражението на ответника, направено в съдебно заседание, провело се
на 13.11.2024 г., че процесният имот е съпружеска имуществена общност, за
което твърдение представя удостоверение за граждански брак от ............. г., и
заявява, че съпрузите не живеят в жилището, поради което същото не е
семейното жилище и не отговарят солидарно за претендираните от ищеца
суми, съдът намира на първо място, че така направено възражение е
преклудирано, като заявено за първи път едва във второто по делото съдебно
заседание, тъй като същото не представлява нито новооткрито, нито
2
нововъзникнало обстоятелство по смисъла на чл. 147 ГПК. Дори да беше
заявено своевременно възражението на ответника е неоснователно, като
аргументите за това са следните:
Според чл. 32, ал. 2 СК за задължения, които единият или двамата съпрузи
са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Ползването на топлинна енергия за жилище – съпружеска имуществена
общност, представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на
семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл.
32, ал. 2 СК. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на
членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване
със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи, задоволяването на които произтичат от
изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Всичко
закупено от съпрузите по време на брака (включително и закупуването на
недвижими имоти, както и ползването на топлинна енергия в тях) е за
нуждите на семейството. Солидарната обвързаност за съпрузите възниква по
силата на законовата презумпция.
В качеството им на носители на правото на собственост върху
топлоснабдения имот съпрузите са клиенти на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на доставяната топлинна енергия, като за
тези задължения те отговарят солидарно.
По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било
учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е
бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно
правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното
предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената (арг. от ТР №
2/2017 г. на ОСГК). Качеството потребител на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ не е обусловено от фактическото обитаване и ползване
на имота. Разпоредбите на ЗЕ императивно установяват кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно
чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото
си по чл.150, ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
3
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални
разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.
Неоснователно е възражението на ответника, че сумите не се дължат на
правно основание, тъй като с решения на ВАС са отменени Наредба Е-РД-04-
01 от 12.03.2020 година и Наредба № 16334 от 06.04.2007 година. Съгласно чл.
195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение за отмяната му, с оглед което и има
действие занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното
решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен
акт, няма обратно действие.
С протоколно определение от 13.11.2024 г. съдът е обявил за безспорни и с
това ненуждаещи се от доказване обстоятелства, че ищецът е доставил до
процесния имот твърдяното количество и качество топлинна енергия за
процесния период в претендирания от ищеца размер и цена, както и че
услугата дяловото разпределение е извършвана от трето лице - помагач през
процесния период за претендираната от ищеца цена.
С оглед на изложеното, искът за сумата от 1545, 45 лева, представляваща
цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ....
находящ се в гр. ....................., за периода от ....................., ведно със законната
лихва от 25.05.2021 г. до плащането е основателен и следва да се уважи
изцяло. Следва да бъде уважен изцяло и искът за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение сумата от 58, 49 лева, за периода от
....................., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до плащането.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и
ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
4
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ обаче
разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на
ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура
за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок
за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК, са в размер на 77, 08
лева, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в
размер на 248, 57 лева, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение (определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 100 лева).
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има и ответникът, съобразно отхвърлената част от исковете.
Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК, са в размер
на 15 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е представляван в настоящото производство от адв. ..................,
който е осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният
претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същият
има право на възнаграждение, съобразно отхвърлената част от искове на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, което определено по реда на Наредба № 1/2004 г.
(в редакцията към датата на сключване на представения по делото договор
за правна защита и съдействие от .................... която сума на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА следва да бъде присъдена на адвоката.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Д. П.
5
Т., ЕГН ********** дължи на ......................., сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 1545, 45 лева,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ..... находящ се в гр. ....................., за периода от .....................,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 28999/2021 г. по описа на СРС, 119 състав – 25.05.2021 г. до
плащането;
– на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 58, 49 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
периода от ....................., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 28999/2021 г. по описа на СРС, 119
състав – 25.05.2021 г. до плащането.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 167, 15 лева – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.05.2021 г. и за сумата от 11, 02 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от .......................
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. Т., ЕГН ********** да
заплати на ......................., сумата от 77, 08 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 28999/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав, както и сумата от 248, 57 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ....................... да заплати на Д.
П. Т., ЕГН ********** сумата от 15 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д № 28999/2021 г. по
описа на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.1 ЗА,
.............., ЕИК ................... да заплати на адвокат ....................... сумата от 47, 81
лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ................ като помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6