Р Е Ш
Е Н И Е
№……………
гр. Варна
..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при
секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура –
Варна – Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова
к.н.а.х.д. № 1053/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, против Решение
№381/18.03.2022 г. по АНД № 3398/2021 г. на Районен съд – Варна, с което е
отменено Наказателно постановление №03-013442 от 24.03.2021 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което за нарушение по
чл.152 от КТ, на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на „М. 13“
ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600
лв.
Касаторът
чрез юрисконсулт сочи, че чрез представения от наказаното дружество график за
работата за м.05-06.2020 г., отчетна форма за м.05-06.2020 г. и Правилник за
вътрешния трудов ред, ведно с допълнения към него се установява, че Ж.Г.е полагала труд на 31.05.2020 г. в
смяна от 14 до 21 часа, а на следващия ден
- 01.06.2020 г. е започнала работа в 7 часа, обстоятелство намерило
място в мотивите на НП. От допълнение направено на 17.10.2014 г. към Правилник
за вътрешния трудов ред се установява, че работния ден в магазина започва в 7
часа и приключва в 21 часа, въведен е режим на смените и е установено сумирано
изчисляване на работното време, с две смени. Намира, че информация за
продължителността на смените може да се изведе от Правилник за вътрешния ред,
поради което неправилно е прието с оспореното решение, че такава информация
липсва. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на
НП. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт жалбата се поддържа. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна – „М. 13“ ООД, чрез управителя Н.Т.Я.
оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила
оспореното решение.
След
като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по
делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна
намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което
производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районният
съд е приел за установено следното:
На
24.02.2021 г. двама служители на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект –
магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Блъсково /допусната е очевидна
фактическа грешка при посочване на селището от съда, което се установява от НП
и АУАН, в които е посочено с. Близнаци/, обл. Варна, стопанисван от „М. 13“ ООД,
при която било изискано последващо представяне от работодателя на документи,
свързани с разпределение на работното време и организация на работата. В
представените в хода на проверката документи – графици за работа при сумарно
отчитане на работното време за м. май и м. юни 2020 г., било отразено за свид. Ж.
Г., че на 31.05.2020 г. е следвало да е на работа в работна смяна от 14.00 ч.
до 21.00 ч., а на 01.06.2020 г. в работна смяна с начален час 06.30 ч. Също
така, в представени таблици за отчитане явяването и неявяването на работа за м.
май и м. юни 2020 г. било отразено, че свид. Ж.Г.е била на работа както на
31.05.2020 г., така и на 01.06.2020 г. и за двата дни е отработила по 6 часа
дневно. В с. з. от 19.10.2021 г. е разпитана като свидетел Ж. Г., посочена в
АУАН и в НП като работник, спрямо когото не е спазено изискването за
осигуряване на минимална 12-часова междудневна почивка, която посочва, че на
датата 31.05.2020 г. не е била на работа, тъй като се наложило да се грижи за
детето на дъщеря си, както и че тя обикновено работела само втора смяна и само
по изключение се случвало да работи първа смяна. Доколкото приобщения документ
таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за м. май 2020 г. съдържа
отразяване за отработени от свид. Ж. Г. шест часа на датата 31.05.2020 г.,
както и поради факта, че показанията на този свидетел са дадени около година и
половина след съответната дата, за който отдалечен във времето период е напълно
възможно тя да не е имала категоричен спомен към датата на провеждане на
разпита (19.10.2021 г.), РС – Варна е приел, че относно обстоятелството, била
ли е свид. Ж. Г. на работа в съответния ден, нейните показания не следва да
бъдат кредитирани.
РС
– Варна е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган – Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна. АУАН и НП са издадени в предвидените
срокове и при липса на процесуални нарушения. Направен е извод за материална
незаконосъобразност на НП, тъй като от събраните доказателства е изведено, че
Ж. Г. е положила труд от 14.00 ч. до 21.00 ч. на 31.06.2020 г. и от 07.00 ч. на
01.06.2020 г., но двамата служители на ДИТ – Варна нямат преки възприятия като
очевидци, дали свид. Ж. Г. действително е присъствала на съответното работно
място в посочения времеви период на всяка от двете дати. Документите, които
удостоверяват действително отработеното време от всеки работник в дадено
предприятие са т. нар. таблици за отчитане явяване/неявяване на работа за
конкретния месец, докато документите графици за работа при сумирано отчитане на
работното време представляват само предварителен план за разпределение на
работното време на всеки работник и като такива, те могат да търпят промени и
по същество, не са в състояние да удостоверят, дали действително всеки работник
е полагал труд съобразно това предварително плануване. В този смисъл,
достоверни данни относно действително отработеното време от всеки работник
следва да се съдържат само отчетните таблици, които се изготвят след изтичане
на всеки месец и отразяват реалните констатации на работодателя за това, кой
работник, кога и какво време е отработил. Приобщените документи от този вид за дружеството
от м. май и м. юни 2020 г. съдържат отразяване само за количеството отработени
часове за всеки ден от месеца, без да има посочване или каквото и да е
означение, в каква смяна и с какъв начален и краен час е отработено съответното
време от даден работник. В този смисъл, наличните данни сочат само, че свид. Ж.
Г. е отработила по 6 работни часа на всяка от датите 31.05.2020 г. и 01.06.2020
г., но кога е завършил за нея работния ден на 31.05.2020 г. и кога тя е
започнала работа на 01.06.2020 г. и съответно – дали е била осигурена поне
12-часова почивка между двата работни дни, от представените документи не може
да се приеме за установено.
Оспореното
решение е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 152 от КТ - Работникът или служителят
има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко
от 12 часа.
На
основание чл. 9а, ал.1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските -
Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл.
142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3
години след края на периода. Работодателят запознава работниците или
служителите с утвърдените графици преди
започване на работа по тях.
Съгласно
чл. 403а, ал.1 от КТ - В предприятието,
в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на
които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на
контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на
работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна
работа и документи, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство,
за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни
графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. От
посочената норма се извежда, че работодателят е длъжен да съставя отчет за
работата в предприятието. В случая този отчет е бланка – Приложение № 1 към Методиката за изчисляване на
списъчния и средния списъчен брой на персонала, утвърден от Националния
статистически институт със Заповед № РД № 07021/31.01.2007 г. на председателя
на НСИ.
Посочената
нормативна уредба установява, че графикът за работа, показва кога служителят
следва да е на работа и с какво работно време, а отчета за работата показва
реално кога работникът е бил на работа.
В случая от „М. 13“ ООД в Таблицата за
отчитане явяването/неявяването на работа през м. 05.2020 г. и 06.2020 г. е
посочено, че Ж.Г.на 31.05.2020 г. е работила 6 часа и на 01.06.2020 г. е
работила 6 часа.
В
график за работата е посочено, че Ж.Г.на 31.05.2020 г. е следвало да бъде втора
смяна от 14,00 до 21,00 часа и на 01.06.2020 г. първа смяна от 07,00 до 14,00
часа. Направения отчет за явяването на работа, подписан от управителя на
дружеството сочи, че лицето е било на работа 31.05.2020 г. в продължение на 6
часа и на 01.06.2020 г. в продължение на 6 часа. С Допълнение от 17.10.2014 г.
към Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството е установено сумирано
изчисляване на работното време: първа смяна от 7 до 14 ч. и втора смяна от 14
до 21 часа. Почивка от 30 минути е предвидена за всяка смяна. От събраните
доказателства се установява, че Г. е положила труд на 31.05.2020 г. от 14 часа
до 21 часа и на 01.06.2020 г. от 07 часа до 14 часа, поради което не е спазено
изискването за осигуряване на непрекъсната междудневна почивка, която не може
да бъде по-малко от 12 часа и е допуснато нарушение на чл.152 от КТ.
Налице е основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на оспореното решение на РС - Варна и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което НП да бъде потвърдено.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Извършено е процесуално представителство от
юрисконсулт, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което „М. 13“
ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДИТ – Варна сумата от 80 лева, на
основание чл. 63д, ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК вр. чл. 37
от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН,
Съдът
ОТМЕНЯ
Решение №381/18.03.2022 г. по АНД №3398/2021 г. по описа на Районен съд – гр.
Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №03-013442 от 24.03.2021 г., издадено от Директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна, с което за нарушение по чл.152 от КТ,
на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 414, ал.1 от КТ на „М. 13“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева.
ОСЪЖДА „М. 13“ ООД, ЕИК *** да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.