Решение по дело №303/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 212
Дата: 11 юни 2023 г.
Съдия: Минка Петкова Трънджиева
Дело: 20235200500303
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. П., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500303 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 във връзка с чл.310 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№ 2646 по описа за
2022 година по предявените от Л. С. И. с ЕГН ********** от село А., община
Б. със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“№9 срещу Община Б., с адрес град Б.,
ул.“Орфей“№4А, представлявана от кмета К.В. ,искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - е признато за незаконно и отменено
уволнението , постановено със Заповед№15 от 01.08.2022г. на Кмета на
общината .
Възстановена е Л. С. И. с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност“ технически сътрудник“ в звено Общински съвет в
Община Б..
Осъдена е Община Б., представлявана от кмета К.В. да заплати на Л. С.
И. с ЕГН ********** от село А., община Б. със съдебен адрес гр.П.,
ул.“И.В.“№9 сумата от 4050лв. ,представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
02.08.2022г до 02.02.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -18.08.2022г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 4050лв. до
претендираните 4860 лв. иска е отхвърлен поради извършено прихващате с
полученото обезщетение по чл.220, ал. 1 от КТ.
1
Присъдени са разноски и е допуснато предварително изпълнение на
решението по третия от предявените искове.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Община Б..
Излагат оплаквания за постановяване на решението при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Молят да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени.
Съдът неправилно е приел, че не е установено намаляване на работата ,
касаещо трудовата функция на ищцата, тъй като Общинския съвет
продължава да функционира като орган на местното самоуправление.
Съдът не е отчел обстоятелството, че звеното, в което е работила
ищцата, а именно Общинският съвет не е провеждал заседания и не е приемал
Решения от 24.06.2022 г. до 30.09.2022 г. - в продължение на 3 месеца и 6 дни,
както и в периода от 24.06.2022 г. до 01.08.2022 г. - в продължение на 1 месец
и 7 дни. Този период бил продължителен и се касаело за траен характер на
обективно състояние, което само по себе си обосновавало извода за
намаляване на обема на работа на звеното.
Съществено било положението към момента на уволнението и без
значение било ,че впоследствие са проведени заседания на Общинския съвет.
Дейността на ищцата била свързана именно с провеждането на
заседания на Общинския съвет , приемането на решения и изпращането им.
Считат, че е налице намаляване обема на работа.
Съдът неправилно приел,че след уволнението дейността се осъществява
от друго лице- И.
Със Заповед № 259/02.08.2022 г. на Кмета на Община Б. на И.е
възложено да подпомага и консултира организационно- техническата дейност
и работата на постоянните комисии, и заседанията на Общинския съвет при
взаимодействието му с Общинската администрация. Тези функции не се
припокривали с трудовите функции на ищцата, нито пък на И.е възлагана
функция на протоколист. И.водила протокола на проведеното заседание на
ОбС , тъй като нямало кой да го води и по решение на самия ОбС.
Съдът приел още, че за прекратяването на трудовото правоотношение
на ищцата не е направено предложение за това от председателя на
Общинския съвет, но в този период председателя на ОбС бил в отпуск по
болест и бил във фактическа невъзможност да направи това.
Съдът не се произнесъл по направеното възражение за прихващане на
исковата сума по чл. 225, ал. 1 от КТ със сумата от 810 лв., изплатено на
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - за времето, през което е останала
без работа, но не за повече от 1 месец, което възражение било направено
своевременно с писмения отговор.
Съдът не обсъдил и възражението ,че исковата молба е изготвена,
2
подписана и подадена от адв. Б. без да е редовно упълномощен от И. да
извърши тези процесуални действия, следвало да бъде оставена без движение
и производството по делото – прекратено. Поради това и съдът се произнесъл
по недопустими искове и постановил недопустимо решение.
Молят решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени , както и
да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение.
Писмен отговор в срока по чл.263 от ГПК не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на обжалваното
решение , намери , че постановения акт е валиден и допустим.
Доводите за недопустимост на иска , респективно на решението са
напълно несъстоятелни.
На първо място налице е редовно упълномощаване на адвоката за
извършване на всички действия по делото - по предявяване на иска и
осъществяване на процесуално представителство. Пълномощно
,удостоверяващо представителната власт на адв. Б. е представено още с
исковата молба , а дори и да не беше така ,то такъв пропуск сам по себе си не
води нито до недопустимост на иска , нито респективно до недопустимост на
съдебното решение , а задължава съдилищата да предприемат действия по
отстраняването на нередовностите.
За да се произнесе по съществото на спора ,съдът взе предвид следното:
В исковата си молба против Община Б. ищцата Л. С. И. ,чрез
процесуалния си представител адв. Б. твърди, че е заемала длъжността
„технически сътрудник“ в звено „Общински съвет“ в Община Б.. Тази
длъжност в администрацията била в звено Общински съвет и пряко
подчинена на председателя му, което било посочено и във връчената й на
01.02.2021 г. длъжностна характеристика
Със заповед № 15/01.08.2022 г„ считано от 02.08.2022 г. трудовото и
правоотношение било прекратено поради „намаляване обема на работа“. Тази
заповед тя отказала да подпише.
Твърди, че Общинският съвет не разполага със самостоятелен щат, а
дейността му се подпомага и осигурява от общинската администрация. В
звено „Общински съвет“ към общинска администрация Б. към онзи момент И.
била единствен служител. Трудовото правоотношение с другия служител в
това звено „специалист обслужване на общински съвет“ било прекратено със
Заповед № 11/01.07.2022 г. Всъщност се стигало до преустановяване
дейността на цялото звено. Това било невъзможно, тъй като води до
невъзможност за функциониране на основния орган на местно
самоуправление - ОбС.
Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисквал намаляването
на количеството работа (а в разглежданата хипотеза — дейността на звеното
към Общинския съвет), това намаление да има траен характер и да обхваща
по- продължителен период от време. За да е релевантно намаляването на
3
обема на работата трябва да се отнася до конкретната трудова дейност,
извършвана от И., а не до общия обем работа, като то трябва да е трайно и
осезаемо, обективно и фактически да съществува. Няма никакви данни, че
Общинския съвет, като орган на местно самоуправление е ограничил
осъществяването на определените му от ЗМСМА функции. Нямало данни, че
дейността на звено „Общински съвет“ е намалял или се прекратява. Напротив,
след прекратяване на трудовия договор, кмета на Общината издал заповед
друго лице - В. И.да осъществява идентични на определените на И. служебни
задължения. Този факт бил достатъчен да обоснове незаконосъобразност на
уволнението.
В издадената заповед, като причина за намаляване обема на работа се
сочело „неприет бюджет на община Б. за 2022 г.“ Как това обстоятелство
кореспондира или предпоставя „намаляването обема на работа“ не било ясно.
Това водело до немотивираност на заповедта. А бюджетът на Общината бил
надлежно приет с Решение № 370/28.04.2022 г, на ОбС Б., което далеч
предхожда във времето уволнението на служителката.
Вменената от закона доказателствена тежест задължавала
работодателят да установи твърдението, че е налице намаляване обема на
работа. Заповедта не съдържала съображения и не се позовавала на
конкретни доказателства за твърдяното „намаление в обема на работа.“
При извършване на уволнението били нарушени изискванията на
специалния чл. 29а от ЗМСМА. Ищцата била част от самостоятелно звено,
което подпомага работата на общинския съвет и на неговите комисии и
осъществява организационно- техническото и административно обслужване
на тяхната дейност. Звеното било на пряко подчинение на председателя на
общинския съвет, който ръководи и контролира дейността на служителите в
звеното. Съгласно чл.29а, ал.6 от ЗМСМА, служителите в звеното се
назначават и освобождават от Кмета на общината по предложение на
председателя на Общинския съвет. Кметът на общината не можел да
назначава или да освобождава служители в звеното, за които не е направено
писмено предложение от председателя на ОбС. В конкретния случай такова
писмено предложение нямало.
Моли уволнението и да бъде признато за незаконосъобразно и
отменено, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност,
като претендира обезщетение по чл.225 КТ за времето, през което е останала
без работа, поради уволнението в размер на 4 982.46 лв /по 830.41 лв/месечно,
съобразно последното БТВ за м.07.2022 г./, ведно със законната лихва от
подаване на ИМ до изплащането му.На тази претенция е допуснато изменение
,чрез намаляването и до размер на 4860 лева.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Не оспорват ,че ищцата И. е заемала длъжността „технически
сътрудник“ в Звено „Общински съвет“, за която длъжност е изготвена
Длъжностна характеристика, връчена й на 01.02.2021 г.
Основните задължения на ищцата засягали работата на Общинския
съвет- „Осъществява организацията по подпомагане на заседания и
4
съвещания на съвета, като осигурява необходимите материали и уведомява
съветниците за времето, мястото и дневния ред.“; „Размножава, окомплектова
и предава документи за разглеждане от общинските съветници в Постоянните
комисии, съобразно резолюциите на Председателя на Общински съвет - Б..“;
„Осигурява техническото размножаване и изпращане на материалите,
поканите и други документи за заседания на съвета и неговите комисии, а
също решенията на Общински съвет - Б..“; „Осигурява воденето на
протоколите и присъствените списъци от заседанията на съвета и неговите
комисии, изпращане на актовете на Общинския съвет и становищата на
комисиите.“; „Оповестява в срок всички актове на Общински съвет - Б. и
други документи, свързани с организацията и дейността му на определените
за целта места.“.
Тези си задължения ищцата не била извършвала от 24.06.2022 г.
Последната сесия на Общински съвет - Б. била проведена на 24.06.2022 .
и от тази дата до настоящия момент в Общински съвет - Б. не се провеждали
сесии/заседания и не се приемали Решения, за което с Искане от група
общински съветници са сезирани Окръжна прокуратура гр. П., Районна
прокуратура гр. П., ОД на МВР гр. П. и Областен управител на Област П..
Поради непровеждане на заседание и свързаните с тях основни
задължения на ищцата не били изпълнявани ,което довело до намаляване
обема на работа.
Общински съвет - Б. дори не бил взел Решение за приемане на Бюджета
на Община Б. за 2022 г., внесен от Кмета на
Със Заповед № 259/02.08.2022 г. на Кмета на Общината е възложено на
длъжностното лице В. Й. И.- Началник на отдел „УТ, УС и ХП“ в Общинска
администрация Б. да осъществява взаимодействието между Общинската
администрация и Общинския съвет.
И.не била служител в същото звено като ищцата.
И. била назначена, като служител в Звено „Общински съвет“ без за нея
да е направено писмено предложение от Председателя на ОбС.
Към момента на издаване на заповедта председателят на ОС бил в
отпуск по болест.
Оспорват по размер претенцията за обезщетение за оставане на ищцата
без работа.
На ищцата било изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ - 1 БТВ
за оставане без работа и обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2022 г. - 13 работни дни, което й е начислено във
Ведомостта за заплати за м. август 2022 г. и й е изплатено с банков превод на
05.09.2022 г.
Със Заповед № 298 от 02.09.2022 г. на Кмета на Общината е определено
на И. да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ - за неспазено
5
предизвестие, което й е начислено във Ведомостта за заплати за м. август
2022 г. и й е изплатено с банков превод на 05.09.2022 г.
Молят предявените искове да бъдат отхвърлени , а при евентуалното им
уважаване правят възражение за прихващане с обезщетението по чл.225 от
КТ на начислените обезщетения - по чл. 222, ал. 1 от КТ за оставане без
работа - 1 БТВ в размер на 810 лв., по чл. 224 от КТ за неползван платен
годишен отпуск за 2022 г. - 13 работни дни, в размер на 514.02 лв.,по чл. 220,
ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие в размер на 810.00 лв.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие за установено следното:
Безспорно е между страните, че ищцата е работила в Община Б., Звено
„Общински съвет“ като от 01.02.2021г е заемала длъжността „технически
сътрудник“, при пълно работно време - 8 часов работен ден с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 810 лв. В длъжностната и
характеристика са посочени задълженията и , които са свързани с
осигуряване дейността на ОбС.
Със заповед №15 от 01.08.2022г на кмета на Община Б. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 02.08.2022г. на основание
чл.328, ал.1т.3 от КТ поради намаляване обема на работа .Заповедта е
мотивирана и словесно ,като е посочено намаляване обема на работа и
неприет бюджет от ОбС за 2022 година. Разпоредено е с тази заповед и
изплащане на обезщетения по чл.222, ал.1 от КТ в размер на едномесечно
брутно трудово възнаграждение и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск 13 работни дни за 2022г.
С последваща заповед №298/02.09.2022г. на кмета на Община Б. е
определено на Л. С. И. да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие
на основание чл.220, ал.1 от КТ.
Ищцата е назначена на длъжността, посочена в трудовия и договор след
като с решение №209/2501.2021г на ОбС Б. е одобрена общата численост и
структура на общинската администрация в община Б. в т.ч. и 2 щатни бройки
Звено „Общински съвет“ и е утвърдено длъжностното разписание на
общината .В него са предвидени двете щатни бройки за Звено „Общински
съвет“ и те са 1 щатна бройка специалист „обслужване ОбС“ и 1 щатна
бройка „технически сътрудник“.
От председателя на Общински съвет Б. С.В.Я. е направено предложение
АО- 126/29.01.2021г до кмета на Община Б. К.В. на основание чл.29а, ал.2
ЗМСМА двете длъжности в звеното „Общински съвет“ да бъдат заети както
следва: длъжността“ специалист обслужване на Общински съвет“ от Й.А.З. ,
а длъжността“ технически сътрудник“ от ищцата. Очевидно е че довода ,че
предложение от председателя на ОбС за назначаване на лица на длъжностите
в това звено не било правено е напълно неоснователен , а и този довод е без
отношение към спора.
6
Чрез събраните по делото доказателства е установено още , а не е
възникнал спор между страните ,че ОбС не е провеждал заседания от
24.06.2022 година до 30.09.2022 година. Направено е искане от Кмета на
Общината за свикване на заседание на ОбС на 21.07.2022 година .На това
искане е даден нарочен отговор с отказ за свикване на заседание. Тези
обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства ,
както и от показанията на председателя на ОбС, разпитан като свидетел.
Отправено е и следващо искане за незабавно свикване на ОбС от Кмета
на Общината.
От представеното по делото искане от общински съветници , отправено
до Районна прокуратура ,Окръжна прокуратура, органите на МВР и Областен
управител ,че в действителност е налице конфликт в между Кмета на
Общината и ОбС.
Изводи за отношенията между Кмета на Общината и ОбС ,респективно
председателя му могат да се направят от разпита на свидетелите и по-
конкретно от показанията на свА.. Видно е ,че ОбС не е приел бюджета на
Общината , предложен от кмета ,а е утвърдил друго предложение ,което е
довел до висящи административни спорове. Всичко това пряко отношение
към конкретния правен спор няма ,тъй като възможностите на работодателя
да предприеме определени действия по прекратяване на трудовите отношения
са изрично уредени в закона.
Безспорно е установено по делото още че от Председателя на ОБС не е
отправяна предложение до Кмета за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата.
Установено е чрез приетото заключение по делото ,че съставът на звено
„Общински съвет“ към Община Б. към 02.08.2022г. и към ноември 2022г
съгласно длъжностно разписание в сила от 01.02.2021г и съгласно
устройствения правилник на общинска администрация Б. е определен на 2
щатни бройки в това число „ специалист обслужване на ОбС“-1 бр. и „
технически сътрудник“ -1 бр. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за
месец юли 2022 г. е 810лв. След 02.08.2022г на ищцата е изплатена сумата от
1 219.64лв., от които 35.22лв. основна заплата за 1 работен ден, 0.89лв.- за
СБКО, 810 лв. -обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и сумата от
514.02 лв. обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 13 дни неползван платен
годишен отпуск. Дължимото обезщетение според експерта, определено в
съответствие с чл.228 от КТ възлиза 4 860лв.
Това според въззивната инстанция е относимата към спора фактическа
обстановка ,която е приета и от първоинстанционния съд ,който подробно е
обсъдил всички доказателства, представени по делото и вззивният съд изцяло
се присъединява към тази част на мотивите му.
При тази фактическа обстановка предявените искове са основателни.
Не е установено от представените по делото доказателства да е налице
7
намаляване обема на работата по смисъла на чл.328 ал.1 т.3 от КТ. Още по-
малко отношение пък има изложеното съображение , че не е приет бюджета
на Общината за 2022 година, а освен това, както вече беше посочено не е
прието предложението на Кмета на Общината, а всъщност бюджет на
Общината е приет и решението за приемането му е оспорено.
Последователна е съдебната практика ,че по естеството си намаляването
обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите.
Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не
следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към
съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това
фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ изисква при изследване на
елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се
отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде
установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е
отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния
работник или служител.
В конкретния случай изначално длъжността на ищцата е от такова
естество ,че това основание за прекратяване на трудовото правоотношение е
невъзможно или поне трудно приложимо.
Работодателят не е доказал наличие на това основание , като се има
предвид че ОбС е орган на местно самоуправление и той е функционирал и
продължава да функционира, като за дейността му има предписания на
закона.
Затова и именно се е наложило , видно от доказателствата по делото –
възлагане на друг служител със Заповед да извършва дейност , обслужваща и
подпомагаща дейността на ОбС .
Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви ,
анализирайки основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ,
уредено в чл.328 ал.1 т.3 от КТ и е стигнал до извод ,че то не е налице в
конкретната хипотеза ,което е достатъчно за основателността на предявените
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ. Съображенията на
първоинстанционния съд са подробни и съобразени със съдебната практика и
въззивната инстанция изцяло ги възприема.
Другия довод за незаконосъобразност на уволнението , въведен в
исковата молба е липсата на предложение на Председателя на ОбС по чл.29а
ал.6 от ЗМАМС.
Разпоредбата на този текст е приета с изменение на закона /ДВ бр.24 от
2018 година/.
Вносителите са изложили мотиви към законопроекта ,от които е видно
целта на въвеждане на нормата на този тескст/въпреки ,че самата норма е
достатъчно ясна/.
8
Това изменение на закона е било наложено от проблеми в практиката и
затрудненията, които не малка част от председателите на общинските съвети
срещат при осъществяване на правомощията си.
Разпоредбата на изр.2-ро от цитирания текст е императивна: Кметът на
общината не може да назначава или да освобождава служители в звеното, за
които не е направено писмено предложение от председателя на общинския
съвет.
Несъобразяването със закона при действията на Кмета по
освобождаването на ищцата , представлява самостоятелно основание за
уважаване на исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Доводите ,че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата Председателят на ОбС е бил в отпуск и
фактически не е било възможно да направи предложение за освобождаването
и е без всякаква правна стойност.
Като е стигнал до такива изводи и постановил решение в този смисъл ,
съдът е постановил едно правилно решение ,което следва да бъде потвърдено
в тази част.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във връзка с чл.255 ал.1 от
КТ:
Установено е ,чрез направена констатация по трудовата книжка на
ищцата ,че няма отбелязвания за възникнало друго трудово правоотношение.
Поради това , съобразявайки и заключението на експерта , съдът е
приел,че на ищцата се дължи обезщетение в претендирания размер.
Съдът е уважил възражението за прихващане ,като е направил такова с
изплатеното обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Останалите суми
представляват изплатено трудово възнаграждение и обезщетение за
неползван платен отпуск. Позовавайки се на съдебната практика съдът
напълно правилно е извършил прихващане само със сумата , представляваща
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Прието е в сдебната практика, че при
отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата
длъжност не се дължи връщане на това обезщетение - трудовото
правоотношение е било прекратено и обезщетението е изплатено законно.При
евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да
претендира реалното ползване на отпуска. Отношенията между страните са
уредени в съответствие с правата им към един предходен момент, т. е.
въпросът за отпадането на правото не стои.
Ответникът е направил възражение и за прихващане с изплатено
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ , но от заключението на експерта не е
установено такова да е заплатено.
Обжалвано е и допуснатото предварително изпълнение ,като не са
изложени конкретни доводи. Като се има предвид разпоредбата на чл.242 от
ГПК , съдът приема ,че това обжалване е направено съответно на обжалване
9
на решението.
Постановеното предварително изпълнение е правилно ,тъй като е
утвърдена съдебната практика ,че обезщетение по чл. 225 КТ подлежи на
предварително изпълнение, тъй като по естеството си представлява
"обезщетение за работа" по смисъла на чл. 242, ал. 1 КТ.
По изложените съображения , съдът намира ,че обжалваното решение
правилно и при условията на чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответницата по жалбата се държат сторените
пред тази инстанция разноски. Направено е искане за присъждането им и за
представени доказателства за реално сторени такива в размер на 750 лева
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд П. ,постановено по гр.д.№
2646 по описа за 2022 година, с което по предявените от Л. С. И. с ЕГН
********** от село А., община Б. със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“№9 срещу
Община Б., с адрес град Б., ул.“Орфей“№4А, представлявана от кмета К.В.
,искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ - е признато за
незаконно и отменено уволнението , постановено със Заповед№15 от
01.08.2022г. на Кмета на общината ; Възстановена е Л. С. И. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност“ технически
сътрудник“ в звено Общински съвет в Община Б.; Осъдена е Община Б.,
представлявана от кмета К.В. да заплати на Л. С. И. с ЕГН ********** от село
А., община Б. със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“№9 сумата от 4050лв.
,представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 02.08.2022г до 02.02.2023г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба -18.08.2022г до окончателното изплащане на сумата ;
съответно са присъдени разноски и е допуснато предварително изпълнение на
решението по третия от предявените искове.
Осъжда Община Б., представлявана от кмета К.В. да заплати на Л. С. И.
с ЕГН ********** от село А., община Б. със съдебен адрес гр.П., ул.“И.В.“№9
сумата 750 лева ,сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок , считано от 21.06.2023 година.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11