Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 27.03.2023 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ………....… в публично заседание ………......
на двадесет
и осми февруари ......………..…………………….………...……....….…………...................
през 2023/две хиляди
двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ………………………………….….………… Мариана Кадиева, ...................................
като
разгледа докладваното от ............................ съдията Виктор Атанасов ......................
административно
дело ........... №612 ................ по описа за ...................... 2022
година .
и за
да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на
С. С. И., с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, ***,
подадена чрез адвокат И.А.Д. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0351-000177 от 12.10.2022
год., издадена от младши автоконтрольор от РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е отнето издаденото на жалбоподателя С. С. И. свидетелство за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна поради
противоречието й с материалния закон, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й,
както й поради несъответствие с целта на закона. Заявява освен това, че не е
извършено твърдяното в нея нарушение на ЗДвП. Сочи, че самата заповед за
прилагане на ПАМ е издадена на 12.10.2022 год., а била връчена на адресата й на
29.12.2022 год., като счита, че това обстоятелство само по себе си обезсмисля
превантивния и преустановителния характер на мярката
за процесуална принуда, поради което и същата се явява издадена в несъответствие
с целта на закона. С оглед на изложеното, с жалбата моли съда да отмени изцяло,
като незаконосъобразна, оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №22-0351-000177 от 12.10.2022 год., издадена от младши автоконтрольор от Районно управление ***, като заявява, че
допълнителни аргументи за незаконосъобразността на обжалвания административен
акт ще изложи след запознаване с административната преписка по случая. С
жалбата моли съда да осъди административния орган да заплати на жалбоподателя
направените от него съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят С. С. И., с посочен в
жалбата постоянен адрес ***, ***, не се
явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адвокат
И.А.Д. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана молба-становище, в
която заявява, че поддържа подадената до съда жалба. По същество на спора
твърди, че оспорената ЗПАМ е незаконосъобразна, тъй като са налице основанията
по чл.146, т.2, 3, 4 и 5 от АПК за отмяната й. Твърди, че неспазването на
установената форма на административния акт се изразява в това, че в оспорената ЗПАМ
липсвали мотиви за издаването й. Излага подробни доводи и съображения в тази
насока, като сочи, че законодателят изрично регламентирал, че прилагането на ПАМ
е една правна възможност и то при изрични изброени хипотези - За
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици, а не било задължение на административния орган да издава
ЗПАМ във всеки един случай на извършено административно нарушение. Счита, че обраното
виждане е в несъответствие както с буквата на закона - чл.22 от ЗАНН, но и с
целта и идеята, с която бил създаден институтът на ПАМ и поради това, и при
издаване на ЗПАМ административният орган трябвало да изложи мотиви, защо смята,
че е необходимо да бъде издадена ЗПАМ и каква е целта, която се гони с нея - да
се предотврати, преустанови административно нарушение или да се отстранят
вредните последици от него. Отново твърди, че в обжалваната ЗПАМ липсват
каквито и да е било мотиви, защо се налага издаването на ЗПАМ и постигането на
каква цел се иска с нея, липсвала конкретизация и индивидуализация на процесния случай. Излага и довод, че в ЗПАМ не било
посочено, че с нея ще се осигури безопасността на движението или ще бъде
преустановено извършеното нарушение. По отношение допуснатото от
административния орган съществено нарушение на административнопроизводствени
правила твърди, че същото се състои в това, че в настоящия случай били нарушени
изискванията по чл.26, ал.1 от АПК, тъй като жалбоподателят не бил уведомен за
започването на производството по издаване на ИАА – ЗПАМ, както и на чл.34, ал.1
и ал.3 от АПК, като се излага довод, че с неспазването на тази процедура бил нарушен
и принципът на равенство, разписан в чл.8 ал.1 от АПК, според който всички
лица, които са заинтересовани от изхода на производството, имат равни
процесуални възможности да участват в него за защита на своите права и
интереси. Сочи се на следващо място, че за законосъобразността на ПАМ било
необходимо да бъде спазено и изискването административният акт, с който се
прилага мярката, да е издаден в съответствие с целта на закона и че принудата, обективирана в съответната мярка, трябва да е насочена само
и единствено към осъществяване на нейното непосредствено нормативно установено
предназначение, т.к. в противен случай щяло да е налице „превратно упражняване
на власт”. Излага довод, че за да се установи, дали приложената ПАМ преследва
законна цел, било необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите на всеки
конкретен случай, а в обжалваната ЗПАМ липсвало обсъждане на каквито и да е
факти от значение за случая като това, по какъв начин водачът е предизвикал
заплаха за безопасността на движението и как с процесната
ЗПАМ ще бъде отстранена тази заплаха. Твърди се, че дори и когато се издава
ЗПАМ в условията на обвързана компетентност, административният орган не бил
освободен от изискването за спазване на принципа за съразмерност и че когато се
обжалва такава ЗПАМ, съдът следва да направи преценката за съразмерност на акта
по смисъла на чл.6, ал.2 от АПК. Твърди се, че такава преценка обаче не била
направена от административния орган, поради което същият допуснал съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
С оглед на изложеното, с молбата-становище се иска съдът да отмени обжалваната
ЗПАМ, като незаконосъобразна, както и да бъде осъдена ответната страна да
заплати на жалбоподателя направените от същия съдебни разноски пред настоящата
инстанция, за което прилага списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие. Прави възражение за прекомерност в случай на претендирани
от ответната страна съдебни разноски.
Ответникът по жалбата – *** при Районно управление *** – Б. П. Б., редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
В
съпроводителното писмо, с което на съда е изпратена в заверен препис
административната преписка по издаване на оспорената заповед се моли, в случай
на претендирани адвокатски разноски, в размер над
определения в Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, същите да бъдат редуцирани поради прекомерност.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.18,
л.35/,
е връчен лично на жалбоподателя С. С. И. ***, ***,
на 29.12.2022 год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана
датата на връчване. Жалбата срещу нея е подадена на следващия ден - 30.12.2022
год., естествено, не по предвидения в закона - чрез административния орган, чиито
акт се обжалва, а направо до Административен съд – Кърджали, по електронен път,
като е регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№3306 от 30.12.2022 год.
От изложеното следва, че жалбата е подадена на 1-я/първия/ ден след връчването
на екземпляр от оспорената заповед за налагане на ПАМ, като разпоредбата на
чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за
налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква
„а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по
реда на АПК, от което пък следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на
общия 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, т.е. жалбата е подадена в законоустановения срок, в предвидената от закона писмена
форма, макар и не по предвидения в закона ред. Същата, освен това, е подадена
от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за
прилагане на ПАМ №22-0351-000177 от 12.10.2022 год./л.8, л.34/, младши автоконтрольор от звено „Пътен
контрол” при Районно управление *** е наложил на жалбоподателя
С. С. И. ***, ***, принудителна
административна мярка/ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18
месеца. Заповедта е издадена на основание чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП, а от фактическа страна същата е мотивирана с
обстоятелството, че от Б. П. Б. - *** при Районно управление ***, е съставен Акт
за установяване на административно нарушение с бланков №GA 448491 от 12.10.2022
год., срещу жалбоподателя С. С. И., с ЕГН **********,
СУМПС №***, за това, че
като водач на МПС с peг.№***, на 12.10.2022 год.,
около 06:10 часа, в община ****, на път - ***, в района на ГКПП ***, на платно „излизащи
леки автомобили”, управлявал личния си лек автомобил „БМВ Х5”, с peг.№***, като в 07:15 часа е отказал да бъде изпробван за
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510”, номер ***.
Същият е миришел силно на алкохол и бил видимо повлиян от него, като заявил, че
е изпил две чаши бира. Издаден му е бил талон за медицинско изследване с номер ***,
но водачът отказал кръвна проба. Същият не представил Свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него, като първото от описаните нарушения
е квалифицирано като виновно такова по 174, ал.3, предл.1/първо/
от ЗДвП, а второто нарушение е квалифицирано като виновно такова по 100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Към преписката по издаване на оспорената заповед е
представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от Акта за
установяване на административното нарушение сер.GA
бл.№448491 от 12.10.2022 год., съставен от Б. П. Б. - *** при Районно управление ***, в
присъствието на Х. Н. А. от ГПУ - Свиленград - свидетел/л.40-л.41/, в който е описано, че е съставен срещу С. С. И. ***, ***, с ЕГН **********, СУМПС №***, за това, че като водач на МПС с peг.№***, на 12.10.2022 год., около 06:10 часа, в община
***, на път – *** – *** – ГКПП ***/т.е. на ***/, в района на ГКПП ***, на
платно „излизащи леки автомобили”, управлявал личния си лек автомобил „БМВ Х5”,
с peг.№***, като в 07:15 часа е отказал да бъде
изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер
7510”, номер ***. Същият миришел силно на алкохол и бил видимо повлиян от него,
като заявил, че е изпил две чаши бира. Издаден му е бил талон за медицинско
изследване с номер ***, но водачът отказал кръвна проба. Същият не представил
Свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, като първото от
описаните нарушения е квалифицирано като виновно такова по 174, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, а второто нарушение е квалифицирано
като виновно такова по 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като с така съставения АУАН,
като доказателство са били иззети СРМПС №*** и два броя регистрационни табели с
№***. Така съставения АУАН е бил предявен на соченото за нарушител лице - С. С.
И., за подпис, като същият го е подписал на място, без възражения и е получил
екземпляр от същия, видно от подписаната и оформената разписка за връчване към
акта.
Към преписката по
издаване на оспорената заповед е представено и е прието като доказателство по
делото, заверено копие от посочения в АУАН талон за медицинско изследване с №***,
издаден от Б. П. Б. - *** при Районно управление ***/л.39/. В талона е
отразено, че в 07:15 часа на 12.10.2022 год., С. С. И. е отказал да му бъде извършена
предварителна проба за употреба на алкохол с „Дрегер
7510” №***. В талона е отразено освен това, че същият следва да се яви в ЦСМП –
Свиленград, до 08:35 часа, за да даде биологична проба за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта, като в същия талон обаче, С. С. И.
саморъчно е вписал: „Отказвам кръвна
проба”, като се е подписал и е получил екземпляр от този талон в 07:35 часа
на 12.10.2022 година.
Следва да бъде посочено,
че по преписката е представено писмо с Изх.№351р-30865 от 30.12.2022 год. на РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково /л.37/, с което до РУ – Крумовград към ОДМВР –
Кърджали е било изпратено наказателно постановление №22-0351-000501 от
03.11.2022 год., издадено срещу С. С. И. ***, ***,
с ЕГН **********, за предявяване и връчване срещу подпис на екземпляр от
същото, на наказаното лице. По преписката не са представени доказателства и
липсват данни, дали и кога това наказателно постановление е връчено на С. С. И. ***, ***, като
не е представен заверен препис и от самото наказателно постановление.
Тук следва да се
отбележи, че в съпроводителното писмо с Рег.№351000-545 от 25.01.2023 год. на
За началник РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на АдмС
– Кърджали е изпратена, в заверен четлив препис, административната преписка по
издаване на оспорената заповед/л.30-л.31/, изрично е посочено, че
СУ на МПС и контролния талон/КТ/ към него не са иззети, тъй като лицето не ги е
представило. Към това съпроводително писмо е приложен Доклад с Рег.№289р-237 от
06.01.2023 год. на РУ - Крумовград, изготвен от С. Л., *** при РУ – Крумовград,
до началника на РУ – Крумовград/л.36/, относно
връчване на ЗППАМ №22-0351-000177 от 12.10.2022 год., издадена от РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, срещу лицето С. С. И. ***, ***, с ЕГН **********. В този доклад е посочено, че лицето С. С. И. е било
установено и му бил връчен екземпляр от ЗППАМ №22-0351-000177 от 12.10.2022
год., издадена от РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, като същият бил запознат
със съдържанието. В доклада изготвилият го полицейски инспектор е описал, че
лицето не представя СУМПС и контролен талон към СУМПС, като заявил, че
контролният талон и СУМПС са му били иззети при съставянето на акта(!?). Безспорно
ясно е, че СУМПС и контролният талон към него не са били представени от жалбоподателя
С. С. И. при извършената му на 12.10.2022 год. проверка като водач на МПС и
съответно, това е и едното от двете нарушения, за които му е съставен и
описания по-горе АУАН, а именно – нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
това, че не носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него, като при това положение е
пределно ясно, че няма как да са му били иззети, иззети са му били само СРМПС с
посочения в акта номер и два броя регистрационни табели. Това, между впрочем, е
ясно описано и в самата заповед за прилагане на ПАМ, която полицейският инспектор
*** при РУ – Крумовград е връчил на 06.01.2023 год. на жалбоподателя С.И., а
дали и защо същият този полицейски инспектор е повярвал на обяснението на лицето,
че СУМПС и КТ към него са му иззети при съставяне на акта, е въпрос, на който
може би следва да си отговорят началника на група „Охранителна полиция” при РУ
– Крумовград, респ. началникът на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът от правна страна намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези
служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата
на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата, което и е направено със Заповед
Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи, с която са
определени да осъществяват контрол по
Закона за движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на
вътрешните работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните
дирекции на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на
вътрешните работи/СДВР/. По делото е представена и приета като доказателство Заповед
№1253з-479 от 16.11.2020 год. на директора на Областна дирекция на МВР – Хасково/л.32-л.33/, за оправомощаване
на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.3, т.5,
т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП. С тази заповед, на основание Заповед с Рег.№8121з-1524
от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по ЗДвП, чл.43, ал.4, във вр. с
чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, са оправомощени длъжностни
лица, които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2,
т.2а, т.4, т.3, т.5, т.6, т.7 и т.8 от ЗДвП. Като такива оправомощени
длъжностни лица, в т.10 от заповедта, са посочени и държавните служители от
звената „Пътен контрол” в районните управления при ОДМВР - Хасково – полицейски
органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. В случая, оспорената заповед е издадена
именно от такъв държавен служител от звено „Пътен контрол” в районно управление
***, а именно - от *** при Районно управление ***. Действието на тази заповед не е обвързано със
срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен
материално и териториално компетентен орган, а именно – от *** при Районно
управление ***.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът приема,
че е спазена установената от закона форма, изискуема се
съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП
и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с който се
твърди да са установени извършените от жалбоподателя С. С. И. нарушения,
посочен е с трите имена, длъжност и месторабота, актосъставителят,
който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на
нарушенията, посочен е и лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван
от жалбоподателя, както и регистрационния номер и собственика на същия, посочен
е номерът на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя – СУМПС №***
и че като водач се води
на отчет в ОДМВР – Кърджали,
описани са и извършените от него нарушения – общо 2/две/ на брой, включително
отказът на същия да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническото
средство „Дрегер 7510” №***, както и отказът му да
даде кръвна проба за медицинско изследване за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и то при положение, че е миришел силно на алкохол и сам е
заявил, че е употребил алкохол. Изрично е посочено, че при описаните обстоятелства,
С. С. И. виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.I/първо/ от ЗДвП, посочено е и правното основание – чл.171,
т.1, б.„б” от ЗДвП, за издаването на тази заповед за налагане на конкретната принудителна
административна мярка/ПАМ/.
По тези съображения
съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от
тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите и правни основания
за издаването й. Освен това, в производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, като същата е връчена лично и срещу подпис на
лицето, спрямо което се прилага ПАМ. Тук следва да се посочи, че е
несъстоятелен доводът, изложен в жалбата, че заповедта
за прилагане на ПАМ била издадена на 12.10.2022 год., а била връчена
на адресата й на 29.12.2022 год.
и това обстоятелство, само по себе
си, обезсмисляло превантивния и преустановителния характер на мярката за процесуална принуда, поради което и същата се явявала издадена
в несъответствие с целта на
закона. Най-напред следва да се отбележи, че никъде в
разпоредбите на чл.171 и чл.172 от ЗДвП не е предвиден конкретен срок, в който
издадена заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, 2,
2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и 7, следва
да бъде връчена на адресата й. Разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП повелява,
че в случаите по чл.171,
т.1, букви „б”, „д”, „е” и „ж”, свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В
случая, заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл.171, т.1, буква „б”
от ЗДвП, но СУМПС на водача не е било иззето със съставянето и връчването на
акта – АУАН сер.GA бл.№448491 от 12.10.2022 год., съставен от
*** при Районно управление ***, т.к. водачът С. С. И. не е
представил такова СУМПС и контролния талон към него. При това положение, по
разбиране на настоящия състав, изземването на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водача следва да се
осъществи при връчването на заповедта за прилагане на тази ПАМ, а от това
следва, че не се обезмисля превантивния характер на мярката. Друг въпрос е, че това изземване на СУМПС в
конкретния случай не е извършено от полицейския служител от РУ – Крумовград,
който е връчил тази заповед, лично и срещу подпис на адресата й, т.е. на
жалбоподателя С. С. И., на датата 29.12.2022 год. и който полицейски служител,
ако беше прочел заповедта, щеше да разбере, че СУМПС и контролният талон към
него не са били иззети при съставянето на акта, както му е заявил адресатът на
заповедта. Отново следва да се посочи, че в съпроводителното писмо с Рег.№351000-545 от 25.01.2023 год. на За началник РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на АдмС – Кърджали е изпратена, в заверен четлив препис, административната преписка по издаване на оспорената заповед, изрично е посочено, че СУ на МПС и контролния талон/КТ/ към него
не са иззети,
тъй като лицето не ги
е представило, от което може да се направи изводът,
че и към датата 25.01.2023 год., както СУМПС, така и контролният талон към
него, са се намирали при адресата на заповедта, т.е. при жалбоподателя С.И.
При преценка на
материалната законосъобразност на заповедта,
т.е. относно съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е
законосъобразна и не е налице отменителното основание
по чл.146, т.4 от АПК, като за да стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Обн., ДВ, бр.77 от 2017 год., в сила от
26.09.2017 год.), за
осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения,
спрямо водач, който който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух, или след
употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични
проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство”, до решаване на въпроса за отговорността
му, но не
за повече от 18/осемнадесет/ месеца, като при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл.174, ал.4, установените стойности
са определящи. Предписанието, дадено в тази норма, е императивно
и само при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон принудителна административна мярка/ПАМ/.
При тази законова
регламентация, необходимите материалноправни
предпоставки за налагане на конкретната принудителна административна мярка, според настоящия състав, категорично са налице – по
делото е безспорно установено, че жалбоподателят С. С. И. е имал качеството
„водач” и е управлявал на посочената дата, в посоченото време и на посоченото място,
описаното МПС, като при извършената му проверка от контролните органи като
водач на МПС, същият е отказал да
бъде проверен с техническо средство „Дрегер
7510” №***, за употреба на алкохол, както и е отказал да даде кръвна проба за
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Самите откази на жалбоподателя И. да бъде подложен на проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, както и да даде кръвна проба за медицинско
изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, не се оспорват
от него, а това обстоятелство се установява категорично
и безпротиворчиво от събраните по делото писмени доказателства.
Както бе посочено и
по-горе, материалноправна предпоставка
за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл.171, т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от ЗДвП, е установен
по надлежния ред отказ на водача
да бъде проверен
за употреба на алкохол, като нарушението
следва да бъде констатирано с редовно съставен акт за административно
нарушение от компетентните длъжностни лица, който акт, по аргумент на чл.189, ал.2 от , се ползва
с обвързваща доказателствена
сила до доказване
на противното. В настоящия случай е установен основният релевантен за спора факт
и той е описан като констатации в съставения и връчен на 12.10.2022 год.
АУАН сер.GA бл.№448491/12.10.2022 год., а именно - отказът на водача С. С. И. да бъде проверен за
употреба на алкохол с техническо средство при съществуващи индиции за шофиране
в нетрезво състояние, т.е.
след употреба на алкохол, което самият водач е потвърдил при проверката/заявил
е, че е изпил две чаши бира/, както и отказът му да даде кръвна проба за
медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, като
тези, на практика два отделни два отказа, са единствено
и достатъчно основание по чл.171, т.1, б.„б”, предл.2/второ/ от
ЗДвП за разлика
от нормата на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. В този аспект несъмнено е установено наличието на юридическия факт, правопораждащ прилагането на тази
ПАМ, поради което законосъобразно административния орган е упражнил публичното право чрез своето властническото
произнасяне или казано по друг начин - налице са условията,
т.е. материалноправните предпоставки
за прилагане на тази ПАМ в хипотезата на предл.2/второ/ на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП - извършено нарушение на
чл.174, ал.3, предл.I/първо/ от ЗДвП, от жалбоподателя
С. С. И., извършването на което законът обвързва с прилагането на тази ПАМ,
като предвид изложеното, съдът намира за неоснователни оплакванията, инвокирани в жалбата в тази насока.
Съдът намира, че
оспорената заповед съответства
и на целта на закона и
която цел е осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване
на административното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.171,
т.1 б.„б” от ЗДвП, административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при
установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор
или на свободна преценка дали да
приложи принудителната административна мярка или не, а е длъжен
да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.
Анализът на разпоредбата на
чл.171 от ЗДвП сочи, че процесната
мярка има двояко значение - същата е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения и едновременно с това има преустановяващ
ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла
на специалния закон, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта над законоустановения максимум. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване
на евентуално противоправно
поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага
под прекратително условие – „до решаване
на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца”.
Така, по изложените съображения, Административен съд - Кърджали
намира, че жалбата на С. С.
И., с посочен в жалбата постоянен
адрес ***, ***, се явява неоснователна и недоказана,
като при извършената служебна проверка,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че тя
е издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№1253з-479 от 16.11.2020 год., издадена от директора
на ОДМВР – Хасково, при спазване на изискуемата се от закона писмена форма, с изложени фактически и
правни основания и при спазване на административнопроизводствените правила в производството по
издаването й, като същата е издадена и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона, т.е. настоящият съдебен
състав счита, че по отношение на същата не е налице нито едно от отменителните
основания по чл.146 от АПК.
По така изложените
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на С. С. И., с
посочен постоянен адрес ***, ***, се явява неоснователна и недоказана и като
такава, с решението по настоящото дело същата следва да бъде от отхвърлена.
При този изход на
делото, съдът не следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски,
т.к. такива не са претендирани от ответника по
жалбата, а реално, такива не са и сторени от него.
Мотивиран от изложеното по-горе
и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV
/четвърто/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на С. С. И.,
с ЕГН **********, с посочен в жалбата постоянен адрес ***, ***, подадена чрез
адвокат И.А.Д. от АК-***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0351-000177 от 12.10.2022 год., издадена от *** при Районно
управление ***, с която, на основание чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП, временно е
отнето издаденото на жалбоподателя С. С. И. свидетелство за управление на МПС,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18/осемнадесет/
месеца.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: