Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 6519 по описа за
2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 119 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), вр. с чл. 48-52 от Договор за правна помощ между Народна
Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни
дела (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ, бр. 33
от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г.,обн. ДВ.
бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г.).
Ищецът П.Ю.Ш.
твърди, че е водил гражданско дело пред Руската федерация и е постановено
задочно решение от 27.08.2015 г. по гр. д. № 2-1009/2015 г. на Руската
федерация на Заелцовския районен съд на гр.
Новосибирск, с което решение ответникът И.В.Л. е бил осъден да заплати на ищеца
П.Ю.Ш. парична сума в общ размер на 7 875 000 рубли, представляващи
неизплатени задължения по договори за заем от 13.12.2012 г., 18.03.2013 г. и 29.03.2013
г., от които: 4 100 000 рубли главница, 3 275 000 рубли лихва и 500 000 рубли
наказателна лихва. Твърди, че с допълнително задочно решение от 02.10.2015 г.,
постановено по същото дело Заелцовския районен съд на
гр. Новосибирск по повод постъпили насрещни претенции от страна на ответника И.В.Л.
е отказал тяхното удовлетворение, с което цитираното задочно решение от
27.08.2015 г., постановено по гр.д. № 2-1009/2015 г. на Руската федерация, е
влязло в законна сила на 25.02.2016 година. На 30.03.2016г. ищецът се снабдил и
с изпълнителен лист за процесните суми.
Иска Софийски
градски съд да постанови решение, с което да признае и да допусне изпълнението
на територията на Република България на задочното решение от 27.08.2015 г.,
постановено по гр.д. № 2-1009/2015 г. на Руската федерация, влязло в сила на
25.02.2016 година. Сочи доказателства. Не претендира разноски. Не представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В открито
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът И.В.Л.
(а съгласно решението на Руската федерация изписан като В. И. Л.), е депозирал отговор
на исковата молба, с което исковата претенция е оспорена и е въведено
възражение за недължимост на процесните
суми. Ответникът твърди, че събирането на паричните средства въз основа на
задочното решение на Заелцовския районен съд на гр.
Новосибирск от 27.08.2015г., произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в
законна сила на 25.02.2016г. е подсъдно на руския съд – Арбитражният съд на
Новосибирска област. Поддържа, че сезирането на Софийски градски съд за
допускане изпълнение на цитираното решение върху територията на Република
България противоречи на принципите на законност, справедливост, разумност и
недопускане на двойна отговорност на едни и същи основания. Излага, че ищецът
иска да въведе в заблуждение СГС и желае да получи двойно изпълнение въз основа
на съдебен акт, вече изпълняван на територията на Руската федерация. Сочи, че
по отношение на гражданина на Руската федерация Л. задочното решение на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск от 27.08.2015г.,
произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в законна сила на 25.02.2016г. се
изпълнява на територията на Руската федерация по начин на събиране на парични
средства за сметка на продажбата на имуществото на Л., намиращо се на
територията на Руската федерация. Поддържа, че произнесеното задочно решение не
предвижда събиране на имущество на ответника извън границите на Руската
федерация, за което ищецът не е направил искане към съда на Руската федерация. Твърди,
че към момента на предявяване на исковата молба от ищеца Ш. не са били налице
условията, необходими за признаване и допускане на изпълнение на решението на
чуждестранния съд. Направено е и искане да бъде привлечена като страна по
делото съпругата на ответника, а именно М. А. К., като се твърди, че тя е
възразила срещу удовлетворяването на задочното решение, което е предмет на
настоящото производство.
С отговора е
представено и заявление от ответника за прилагане на срока за давност, в което
твърди, че федералната служба на съдебните пристави на Русия е единствен орган
за принудително изпълнение в Руската федерация и осъществява функции по
принудително изпълнение на съдебните актове. Твърди, че изпълнителните листове,
издадени от съдилищата на Руската федерация подлежат на представяне от взискателя (ищеца) в отдела на службата на съдебните
пристави според мястото на жителство на ответника в продължение на три години
от момента на влизане на решението на съда в законна сила. Поддържа, че
съгласно отговора на началника на съдебните пристави на Заелцовския
район на гр. Новосибирск изпълнителният лист по дело № 2-1009/2015г. от
27.08.2015г., издадено от Заелцовския районен съд на
гр. Новосибирск въз основа на процесното решение,
влязло в сила на 25.02.2016г., не е предявяван, не се намира за изпълнение и в
този смисъл твърди, че тригодишният срок, с който законодателството на Руската
федерация свързва възможността за принудително изпълнение на съдебния акт, е
изтекъл. Последното изключва по-нататъшното принудително изпълнение на
задочното решение на Заелцовския районен съд и е
основание за оставяне на исковата молба на ищеца без уважение от СГС. Твърди,
че изтичането на срока за принудително изпълнение на задочното решение е
обстоятелство, настъпило след влизане в сила на чуждестранното решение, като се
позовава на чл. 121, ал. 2 от КМЧП на Република България. Моли поради изтеклата
давност съдът да се произнесе с решение, с което да се откаже признаването и
допускането на изпълнение върху територията на Република България на задочното
решение на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск
от 27.08.2015г., произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в законна сила на
25.02.2016г. Сочи доказателства. Не претендира разноски.
В открито
съдебно заседание ответникът, редовно призован на сочения от страната
електронен адрес (лист 167 от делото), не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Представените
с исковата молба доказателства удостоверяват по реда на чл. 119, ал. 2 от КМЧП
съдържанието на решението на чуждестранния съд и влизането му в сила на 25.02.2016
г.
Представена е
справка, неоспорена от страните, на Заелцовския
районен съд на гр. Новосибирск, Руска федерация от 19.03.2015г. (лист 105 от
делото) от която се установява, че в материалите по гр.д. № 2-1009/2015г. на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск в справочния
лист има отметка за получаване на копието на задочното решение от представителя
на ищеца Д. Ю. У. на 04.09.2015г. и от представителя на ответника-ищец по
насрещния иск М. А. К. на 09.09.2015г. Същевременно е
отразено, че копие от задочното решение на съда е получено и лично от В. И. Л. на
28.09.2015г., което се потвърждава от пощенското уведомяване, налично в
материалите по делото. От същата справка е видно, че с апелативно определение
на съдебната колегия по гражданските дела на Новосибирския областен съд от
25.02.2016г., задочното решение на Заелцовския
районен съд на гр. Новосибирск от 27.08.2015г. в рамките на доводите на жалбата
е оставено без промяна, а апелативната жалба на В. И. Л. – без удовлетворяване.
Представителят на ищеца Д. Ю. У. е получил изпълнителен лист серия ФС №
********* на 30.03.2016г.
От копие на
задочно решение в името на Руската федерация, постановено по гр.д. №
2-1009/2015г. на Заелцовския районен съд на гр.
Новосибирск, влязло в сила на 25.02.2016г. (лист 4-11 от делото) се установява,
че исковите претенции на П. Щ. са били удовлетворени частично за сума в общ
размер на 7 875 000 рубли, от които за главница – 4 100 000 рубли,
за лихви 3 275 000 рубли и по наказания в размер 500 000 рубли
по договори за заем от 13.12.2012г., 18.03.2013г. и 29.03.2013г.
По делото е
постъпило като доказателство и копие от допълнително задочно решение в името на
Руската федерация, постановено по гр.д. № 2-1009/2015г. на Заелцовския
районен съд на гр. Новосибирск, влязло в законна сила на 01.12.2015г. (лист
17-18 от делото), с което е отказано удовлетворяване на насрещните искови
претенции на В. И. Л.. С изпълнителен лист серия ФС № ********* от 27.08.2015г.
по горепосоченото дело е постановено да се събере в полза на П. Щ.от В.Л.
задълженията по договори за заем от 13.12.2012г., 18.03.2013г. и 29.03.2013г. в
размер на главница – 4 100 000 рубли, лихви 3 275 000 рубли
и наказания в размер 500 000 рубли, или общо - 7 875 000 рубли.
Изпълнителният лист не е бил предявяван и не се намира за изпълнение според
писмо за предоставяне на информация от Отдела на съдебните пристави на Заелцовски район гр. Новосибирск (лист 110 по делото).
В
министерство на правосъдието на Република България е постъпило уведомяване от В.И.Л.
(лист 138 от делото) с което ответникът уведомява, че през време на брака е
придобил двустаен апартамент в гр. Созопол, в местността „МАПИ“, сграда 04, бл.
„GH“, ет. 2, ап.
Н9 с посочени идентификатор и площ. Посочено е, че през настоящото време от
физическите лица В.Ю.Ш., П. Ю.Ш., Ю.А.Ш. и Е.М.Ш. и свързаните с тях лица С.Н.К.,
Д.Ю.У.и др. са осъществявали опит за бандитско заграбване на собствеността му,
в това число и чрез съдебната система на Руската федерация. Л. заявява, че не
дава съгласието си за продажбата на посочения апартамент и всякакви действия и
решения на съдебните органи на Руската федерация ще се смятат за нелегитимни и
насочени за незаконно отчуждаване на посочената собственост.
От
уведомяване до министерството на Република България от М.А.К.(лист 140 от
делото) се установява, че на 05.06.2012г. е бил сключен брак между нея и В.И.Л.,
за което и издадено свидетелство за сключване на брак серия І-ЕТ, № 892222 от
отдел на ЗАГС на Заелцовски район на гр. Новосибирск
(лист 144 от делото), като през време на брака е придобит недвижим имот:
двустаен апартамент в гр. Созопол, в местността „МАПИ“, сграда 04, бл. „GH“, ет. 2, ап. Н9 с посочени
идентификатор и площ. С уведомяването М.К.заявява, че не дава съгласие за
продажба на посочения недвижим имот.
Описаната
фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка
на всички събрани доказателства, ценени като относими
и допустими.
Въз основа на
така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения,
настоящият състав намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение на
територията на Република България.
Съгласно разпоредбата
на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други
органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1) чуждестранният съд
или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и
ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е
било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2) на
ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно
призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани
с тяхната защита; 3) ако между същите страни, на същото основание и за същото
искане няма влязло в сила решение на български съд; 4) ако между същите страни,
на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд,
образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието
признаване и изпълнение се иска; 5) признаването или допускането на
изпълнението не противоречи на българския обществен ред.
Софийски
градски съд, съгласно чл. 48 от Договора за правна помощ, във връзка с чл. 119
от КМЧП, е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата
за екзекватура на руското съдебно решение.
С
определението по доклада на делото, съдът е разпределил доказателствената
тежест, като в тежест на ищеца е да установи твърденията в исковата молба и
по-специално наличието на предпоставките на чл. 117 от КМЧТ, а именно, че съд
на Руската федерация компетентно се е произнесъл по спора на страните; че
ответникът е бил редовно призован пред руския съд; че между същите страни няма
друго висящо пред българския съд производство и че няма вече влязло в сила по
отношение на този спор решение на българският съд, както и че признаването и
допускането на решението, което се иска, не противоречи на българския обществен
ред. По възражението за изтекла давност в тежест на ищеца е да установи, че
давността е била прекъсната или спряна и не е изтекла.
Страните не
са възразили по доклада на делото.
По аргумент от
чл.3, ал.1 от КМЧП установеното в договора за правна помощ има приоритет пред
разпоредбите на КМЧП. Настоящият състав приема, че при неспазване на
процедурата по депозиране на молбата за екзекватура съгласно
чл.48, т.2 от договора, чрез подаването й до съда постановил първоинстанционното решение, не е допуснато съществено
процесуално нарушение, доколкото е депозирана пред компетентния съд в Република
България, като са приложени и необходимите документи, което не се е отразило върху
надлежното й администриране. Изпълнени са изискванията на чл. 49 от Договора за
правна помощ към молбата за допускане на изпълнението да се прилагат: 1)
заверен от съда препис от решението и удостоверение, че то е влязло в сила и
подлежи на изпълнение, ако това не следва от текста на самото решение; 2)
заверен превод на молбата и на посочените в този член документи.
Не е приложен
документ, от който се вижда, че е била връчена своевременно и по надлежния ред
поне една призовка на неучаствалия в делото ответник или на неговия пълномощник
– изискване на чл.49, б. „б“ от договора. В конкретния случай е приложено
удостоверение сочещо на обстоятелството, че ответникът е бил надлежно уведомен,
а в производство е участвал упълномощен негов представител. Следва, че не се
установява правоизключващата предпоставка, уредена в
чл. 52, б. „а” от Договора за правна помощ, според която може да се откаже
признаване и изпълнение на решение, ако ответникът не е взел участие в делото
поради това, че той или неговият пълномощник не е бил своевременно и по
надлежния ред призован в съда или пък поради това, че призоваването е било
извършено само чрез публично обявление или по начин, отклоняващ се от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл.120, ал. 1 от КМЧП съдът следва да установи служебно наличието
на условията по чл.117 от КМЧП като в производството по признаване и допускане
на изпълнението на чуждестранното решение ответникът не може да се позовава на
нарушения по чл. 117, т. 2, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд.
Релевантните
предпоставки включени във фактическия състав на чл.117 от КМЧП, обосноваващи
допускане на изпълнението са: наличие на компетентност на чуждестранния съд,
постановил съдебното решение, съобразно разпоредбите на българското право (чл.117,
т.1 от КМЧП). Наличието на сочената предпоставка е свързано с установяване на
липса на изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета
държава, каквато в процесния случай не е налице, тъй
като и ищеца и ответника са граждани на Руската федерация, а съдебният спор е
разгледан от съд на същата държава. Признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранно съдебно решение не се допуска, когато единственото основание за
чуждата компетентност по имуществени спорове е гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда. Съгласно чл.117, т.2 от КМЧП следва
да се установи връчване на ответника на препис от исковата молба, съответно
страните да са били редовно призовани и да не са били нарушени основни принципи
на българското право, свързани с тяхната защита. По делото се установи, че
ответникът е бил представляван в производството от упълномощен представител,
което изключва накърняване на правото му на защита, а по арг.
на чл.120, ал.2 от КМЧП възражения относно уведомяването, които е могъл да
изтъкне пред чуждия съд са недопустими в настоящото производство. Предпоставка
за признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно решение, съгласно чл.
117, т. 3 от КМЧП е липсата на влязло в сила решение на български съд между
същите страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ
процес пред български съд, който е образуван преди образуване на чуждото дело,
решението чието признаване и изпълнение се иска. Тези две изисквания са в
смисъла на изключенията по чл.52 от договора за правна помощ, които съдът
намира да не са спорни от страните - за липсата на друг висящ процес пред съд в
Република България, както и липсват въведени възражения в този смисъл от
ответника по делото.
Последната
предпоставка, съгласно чл.117, т.5 от КМЧП, е признаването или допускането на
изпълнението да не противоречи на българския обществен ред. В конкретния случай
българският правов ред допуска съдебно дирене и изпълнение на неудовлетворено
парично притезание, произтичащо от облигационно
правоотношение, какъвто е конкретния случай – вземането произтича от договори
за заем между страните за парични суми. От ответната страна не са въведени
възражения по смисъла на 121, ал.2 от КМЧП за погасяване на задължението или
част от него след влизане в сила на чуждестранното решение. С оглед на обхвата
проверката на съда, не навлизащ в разглеждане на съществото на спора разрешен
от чуждия съд и доколкото са изпълнени изискуемите процесуални предпоставки по
чл.117 от КМЧП, съдът намира исковата претенция за основателна.
Възражението
на ответника, мотивирано с изтекъл давностен срок по
отношение на присъдените с чуждестранното решение вземания, съгласно чл. 121,
ал. 2 от КМЧП е допустим предмет на разглеждане в настоящото производство,
съгласно чл. 63, вр. чл. 94, ал. 2 от КМЧП (поради липсата
на изрична уредба в приложимия договор за правна помощ) и с оглед предмета на престацията по правоотношението, от което произтичат
вземанията.
Разпоредбата
на чл. 21 от Федералния закон „За изпълнителното производство“ на Руската
федерация, на която се позовава ответникът Л., предвижда тригодишен срок за
предявяване за изпълнение на изпълнителните листове, който тече от деня на
влизане в сила на съдебния акт в законна сила (съгласно неоспорения превод по
лист 111 от делото). Тази разпоредба не
регламентира давностен срок за погасяване на
материалното вземане, а срок за предприемане на действия по принудително
изпълнение на вземането, поради което и разпоредбата не поражда материални
последици относно съдебно признатите вземания (за сумите 4 100 000 рубли
главница, 3 275 000 рубли лихва и 500 000 рубли наказателна лихва), т.е. само
процесуални последици относно правото на принудително изпълнение на вземанията
на територията на Руската федерация.
Изложеното обуславя
извод, че възраженията на ответника за изтекъл срок по чл. 21 от Федералния
закон „За изпълнителното производство“ на Руската федерация по отношение на
вземанията, присъдени с чуждестранното съдебно решение, поначало не могат да
обусловят неоснователност на иска за признаване и допускане на изпълнението на
решението на територията на Република България, тъй като изтичането на
посочения срок не представлява обстоятелство по чл. 121, ал. 2 от КМЧП с
погасително действие по отношение на вземанията.
Други
възражения срещу предявения иск, които да не са свързани с разглеждане
съществото на спора (арг. от чл. 121, ал. 1 от КМЧП),
не са изложени от ответника, поради което и при наличие на предпоставките на
чл. 117 от КМЧП искът подлежи на уважаване.
По
разноските.
Страните не
претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така
мотивиран и на основание чл.29 от КМЧП, Софийски градски съд, І ГО, 26 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на територията на Република България задочно решение от 27.08.2015г., постановено по гражданско дело № 2-1009/2015 година на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск, влязло в сила на 25.02.2016г., с което В.И.Л., роден на *** год. в гр. Новосибирск, гражданин на Руската федерация, е осъден да заплати на П.Ю.Ш., роден на ***г., с адрес: ***, квартира № 79, сума в общ размер 7 875 000 (седем милиона осемстотин седемдесет и пет хиляди) рубли, представляващи неизплатени задължения по договори за заем от 13.12.2012 г., 18.03.2013 г. и 29.03.2013 г., от които: 4 100 000 (четири милиона и сто хиляди) рубли задължения по главницата; 3 275 000 (три милиона двеста седемдесет и пет хиляди) рубли по лихвите за ползване на заемни парични средства; 500 000 (петстотин хиляди) рубли – наказателна лихва и ДОПУСКА изпълнението му на територията на Република България.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: