РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Девня , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120100807 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. Д.,
ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. Й. Г., ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес:
*** срещу Д. И. Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 150 от СК за
изменение на присъдената в полза на ищцата с решение, постановено по
гр.дело № 153/2018 г. по описа на РС – Девня издръжка от 127, 50 лева на 250
лева месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване с падеж 15 – то
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
Твърди се в исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение
№148/12.10.2018 г., постановено по гр. д. № 153/2018 г. по описа на РС –
Девня, ответникът Д. И. Д. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 127, 50 лева на дъщеря си Д. Д. Д.. Последната живеела заедно с майка си в
***, която полага изцяло грижите за нея и още две деца, които са родени от
съжителството й с Н. С. Излага се, че рисъдения с предходното решение
размер на издръжката е крайно недостатъчен и е вече под законоустановения
1
минимум съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, както и че е налице
е необходимост от увеличението на размера на издръжката предвид
необратимите инфлационни процеси и увеличаване възрастта на детето Д. Д.
Д.. Сочи се, че тя е вече четиринадесет годишна, като от м. септември 2020
година е започнала средното си образование в гр. Варна в *** и е настанена в
***, което е довело до нарастване на нейните нужди. Твърди се, че
ответникът работи като дърводелец и реализира добри доходи, с които без
затруднения би могъл да отдели средствата за издръжка на дъщеря си. Моли
се за уважаване на предявения иск по тези съображения и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника, в който същият не оспорва иска по основание, но оспорва
размера на претендираната издръжка, като заявява, че няма възможност да
заплаща издръжка в претендирания размер. Твърди, че получава месечно
възнаграждение в минимален размер, за което прилагаме писмени
доказателства от НОИ и не притежава имущество, от което да може да
получава допълнителни доходи Представя писмени доказателства в подкрепа
на твърденията си. Моли за уважаване на претенцията до минимално
установения размер на издръжката за едно дете, като за разликата над
тазисума моли искът да бъде отхвърлен.
Контролиращата страна – ДСП – Вълчи дол представят социален
доклад, в който не изразяват становище по основателността на иска.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представеното на л. 10 от делото в заверен препис удостоверение
за раждане е видно, че родители на ищцата Д. Д. Д. са Г. Й. Г. и Д. И. Д..
В конкретната хипотеза, от ангажираните в хода на процеса писмени
гласни доказателства, се
установява, че родителските права по отношение на детето са предоставени
на неговата майка, която полага и преките и непосредствени грижи за
неговото отглеждане и
2
възпитание. С предходно съдебно решение е определена дължима месечна издръжка
размер на 127, 50 лева.
Съгласно служебна бележка изх. №1333/30.07.2020 г., през учабната
2020/ 2021 г., Д. Д. Д. е ученичка в осми клас в ***.
Видно от служебна бележка №63/03.09.2020 г. е, че считано от
15.09.2020 г. ищцата Д. Д. Д. ще бъде настанена в ***, като месечната такса за
общежитието е в размер на 30 лева.
Съгласно служебна бележка от 23.09.2019 г. Д. Д. Д. е участник в
съставите на *** от 2015 г., за което заплаща месечна такса от 10 лева.
От представената от ответната страна справка – извлечение от
персоналния регистър на НОИ осигурителния доход на ответника през
последните четири месеца възлиза на 635, 62 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на
родителя - чл.142 ал.1 от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка
на едно дете е равна на ¼ от минималната работна заплата. Според чл. 150 от
СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка
може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК следва
да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по
реда на чл. 150 от СК се иска увеличение, респ. намаление на нейния размер
поради промяна на обстоятелствата, при които е била определена преди това
/В този смисъл Р –917/ 1980 г. на ІІ г.о./
В производството по чл. 150 от СК, каквото е настоящото, от
значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с
което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в
обстоятелствата по чл. 142 ал. 1 от СК - нуждите на детето и възможностите
на родителя. Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички
3
обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката,
чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други
обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения
иск по чл. 150 от от СК /В този смисъл Р 1046/ 1976г. на ІІ г.о./. Възможно е
да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси
издръжка и това да се дължи на различни причини или само изменение
досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице
основание по чл. 150 от СК.
В настоящия случай новонастъпил факт е, че ищцата е продължила
средното си образование в гр. Варна, изискващо ежеседмичното й пътуване
от постоянното й местоживеене в ***, както и седмичния й престой в
общежитие, които се заплащат. С нарастването на нейната възраст са се
увеличили и нейните нужди – за храна, медицински услуги, облекло, учебни
материали, културни и образователни потребности, които безспорно не
могат да бъдат задоволявани с издръжка в размера на присъдената с
горецитираното решение. Като новонастъпил факт следва да се отчете и
преминаването на учениците на обучение в електронна среда, изискващо
задължително компютърно устройство и връзка с интернет, които са били
осигурени от нейната майка на изплащане, видно от представените в с.з.
доказателства. Предвид нарастването на МРЗ, установена за страната
първоначално присъдения размер на издръжката противоречи и на
нормативно установения минимум. Не бива да се игнорира и факта, че
ответникът работи, получава доходи, в трудоспособна възраст е без данни за
наличие на заболявания или други деца, които да издържа.
Предвид гореизложеното, както и с оглед социално -
икономическата обстановка в страната като цяло, съдът намира, че са налице
основанията за увеличаване на издръжката. Налице е трайно съществено
изменение на нуждите на издържания по смисъла на ПП на ВС № 5/1970 г.
Настъпили са промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката
е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от
които може да се направи обоснован извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства /В този
смисъл Р.№ 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС/. На детето Д. следва да се осигурят
необходимите битови условия и средства, които да му гарантират нормален и
4
спокоен живот и развитие. Двамата родители дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях
поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата.
От момента на присъждане на издръжката /2018 г./ е изминал сравнително
кратък период от време, но през този период нуждите на ищцата безспорно са
се увеличили, най – малкото предвид обстоятелството, че тя е продължила
своето образование в гр. Варна.
Тогава детето е било на девет години. Към датата на приключване на устните
състезания ищцата е на навършени четиринадесет
години, което предполага значително увеличената стойност на разходите, свързани
уроци, дневни пари и пр., които решаващият състав определя в общ размер на
350 лева, от които 150 лева задължителни разходи за транспорт до и в гр.
Варна, такса за общежитие, народни танци, извънкласни дейности, интернет
връзка за онлайн обучение, учебни материали и др.; около 150 лева за храна и
ежедневни разходи и около 50 лева за облекло, медицински услуги,
козметични продукти и др. В общата сума не са включени претендираните
разходи за времето, през което детето си е у дома в ***, тъй като при
определяне на дължимата издръжка обстоятелството, че детето се отглежда от
единия родител се отчита, като на другия родител се присъжда по – голямата
сума от общия месечен разход за издръжка на едно дете. Така в съответствие
с предписанията на ППВС № 5 от 16.11.1970 г. по - голямата част от
издръжката трябва да бъде изплащана от ответника, предвид
обстоятелството, че другия родител полага лични и непосредствени грижи,
свързани с отглеждане и възпитание на детето. От друга страна, следва да
бъде съобразено и обстоятелството, че ответникът работи и реализира
доходи, които не са във висок размер, но пък същият е в трудоспособна
възраст и, следва да се даде приоритет на нуждите на детето, за изграждането
на което като личност двамата му родители имат не само правно, но и
нравствено задължение. Още повече, че по делото няма доказателства той да
издържа други свои деца, предвид навършването на пълнолетие на дъщеря му
И. Д. Д.. При определяне размера на дължимата издръжка, не е без значение и
обстоятелството, че майката на ищцата в момента е в отпуск по майчинство и
получава месечен доход от 380 лева, както и е подпомагана в отглеждането на
децата си от своя съжителстващ.
5
Ето защо, след съпоставка
на нуждите на детето, възможностите на родителите и икономическата
обстановка в страната, се налага
извода, че размера на издръжката, който ответникът следва да заплаща е 200
лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение
или прекратяване на същата. Искането на ищцата за заплащане на издръжка
над тази сума, не следва да се уважава.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително
Сторените от ищцата разноски също не следва да се присъждат в
пълен размер, доколкото искът не се уважава в цялост, а съразмерно на
уважената част от иска. Съгласно представения списък на разноски, ищцата
претендира разноски в общ размер на 310 лева, от които 300 лева за
адвокатско възнаграждение и 10 лева такса за издаване на справки. Съгласно
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски в размер
на 248 лева, съразмерни на уважената част от иска.
Ответникът също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, изчислени от съда на 90 лева.
Съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК, в тежест на ответника следва да се
присъди и държавната такса, определена спрямо увеличения размер на
издръжката. Определен според чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК, размерът на цената на
иска е 7 200 лева, което определя размер на държавна такса от 288 лева.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение №148/12.10.2018 г.,
постановено по гр. дело №153/2018 г. по описа на РС – Девня
издръжка, дължима от Д. И. Д., ЕГН: ********** в полза на детето Д. Д. Д.,
ЕГН: **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Г. Й. Г., ЕГН: ********** и двете с постоянен адрес: ***,
като я УВЕЛИЧАВА от 127, 50 лева на 200 лева /двеста лв./
6
месечно, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва
с падеж 15 – то число на месеца, за който се дължи, на основание чл. 150 от
СК.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над
присъдените 200 лева до претендирания размер от 250 лева, като
неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д., ЕГН: ********** със съгласието на нейната майка и
законен представител Г. Й. Г., ЕГН: ********** сумата от 248 лева
/двеста четиридесет и осем лв. / направени разноски от ищцовата страна,
съобразно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ със
съгласието на своята майка и законен представител Г. Й. Г., ЕГН: **********
на Д. И. Д., ЕГН: ********** сумата от 90 лева /деветдесет лв. /
направени разноски от ответната страна, съобразно с отхвърлената част
от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня
сумата от 288 лева /двеста осемдесет и осем
лв./, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 от
ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК, вр. чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7