Р Е Ш Е Н И Е
№ 240
13.07.2018 г. гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa дванадесети юни две хиляди и осемнадесета
година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
НИКОЛА КЪНЧЕВ
Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело № 1108 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от Община П., представлявана от кмета С. Х. Р. чрез процесуалния й представител
адвокат К.Г., против решение № 4 от 05.01.2018г., постановено по гр.д. №
2476/2017г. по описа на С. районен съд.
Въззивникът Община П.
обжалва постановеното съдебно решение и намира същото за неправилно,
постановено в нарушение на закона и явно необосновано с оглед на събраните по
делото доказателства, като излага подробни съображения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно и като се произнесе по същество да остави без
уважение предявеният иск като неоснователен. Претендира за направените
разноските по делото пред първа и пред въззивна инстанции.
Оспорва решението и в частта му за разноските, които
счита, че разноските за адвокат на ищците са прекомерно завишени. Моли съдът
дори да не уважи въззивната жалба по същество, да отмени решението в частта за
разноските, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М. и Н.Ю.М. чрез
пълномощника си адв. Х.П. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат,
че решението на КРС е законосъобразно, правилно и обосновано от събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, съобразено е с трайната и задължителна
практика на съдилищата. Излагат подробни съображения в отговора си и молят да бъде
отхвърлена подадената въззивна жалба като
неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендират за направените по делото разноски.
С.т окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището
на другата страна и като разгледа събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Производството
е с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
Ищците Ю.С.М., А.Ю.М., С.Ю.М. и
Н.Ю.М. твърдят, че Ю.С.М. и съпругата му – А. Б. М., починала на 28.02.2013г., през
1978г. закупили с частен договор за покупко-продажба от Б. К. -баща на А.М.,
също починал, недвижим имот с площ от около 390 кв.м., представляващ имот пл. №
430 по кадастрален план на с. Т., заедно с построените в имота жилищна сграда с
площ от 75 кв.м.; жилищна сграда , с площ от 16 кв.м.; сграда с др.
предназначение с площ от 10 кв.м.; сграда с др. предназначение с площ от 22
кв.м. Този имот продавачът К.закупил от С. Д. от същото село, също починал.
Твърдят, че не се били снабдили с документ за собственост, но владеели и ползвА.имота
и към момента, правили ремонти и досега не били имА.оспорване на собствеността.
Имотът имал едни и същи реални граници, бил ограден с масивна ограда, бил
деклариран пред общината и били редовно данъкоплатци. Решили да уредят
собствеността си върху имота и разбрА., че същият попада извън чертите на
регулационния план на с. Т., както и че бил отразен на картата на
възстановената собственост на селото. Били уведомени, че за имота има съставен
акт за общинска собственост, който оспорват. Твърдят, че са придобили имота по
давност, като началната дата на придобивна давност започнала да тече на
17.03.1990г. и изтекла на 17.03.2000г., като сочат, че имотът не бил
земеделски; имотът бил застроен през 1987г.; имот 761 и попадал частично в
границите на регулационния план на селото, бил в непосредствена близост със
строителните граници на населеното място.Спорният имот бил нанесен в
реални граници, идентични с имот с кад.№ 430, намирал се в непосредствена
близост до жилищната територия на с.Т., свързан бил с обществени
комуникации, бил водоснабден и електроснабден и имал административен
адрес. Твърдят, че западната част на имота попадала частично в плана за
регулация на населеното място. Сочат, че земи, които се намират извън
регулационния план не винаги имат земеделски характер и не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност. Имотът бил собственост на частно лице и след
това на наследниците му. На разписния списък към кад. план от 1950г и на
разписния списък към кад. план от 1988г. като собственик на имота бил записан М.
Д.. Липсвало отбелязване на извършено отчуждаване, никога не
бил включван в блок на ТКЗС.Оспорват решението на ОС"3емеделие"- П. №
13 от 08.05.1996г. като нищожно. Спорният имот бил част от имот, използван за
задоволяване на жилищни нужди, в който била построена жилищната сграда
собственост на наследници на М. С.Д.. Имотът запазил реалните си граници, както
и селищния си характер, поради което нямало пречка да се придобие
право на собственост за него. Твърди, че тези имоти, за които
нормативно била предвидена възможността и реално било запазено владението върху
тях, не подлежА.на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Цитира чл. 25 ЗСПЗЗ.Тази
норма не се отнасяла за земята, която не подлежала на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, за която не се провеждала процедура за възстановяване на собствеността
по този закон. Такива земи, ако не са станА. държавни на някакво друго
основание, или общински след отделяне на общинската собственост от държавната
през 1991 г., можели да се придобиват по давност, ако не съществуват
пречките за това. Общината не го била придобила, поради което не била нА.це и
забраната на чл. 86 ЗС да се придобива по давност имот-общинска собственост, а
от 1.06.1996 г. за него не се прилагал и мораториума за владение върху държавни
и общински имоти, предвиден в § 1ЗДЗС. Твърди, че началната дата на придобивна
давност започнала да тече на 17.03.1990г. - датата на влизане в сила
на отмяната на глава втора от ЗСГ - ДВ бр.21, от 13.03.1990г. и изтекла в тяхна
полза на 17.03.2000г. От отмяната на ЗСГ, първия ищец и съпругата му /поч.
2013/ упражнявА. фактическа власт върху него с намерение за придобиване на
собствеността за себе си, декларирА. са го през 1997 г. и
са изявили воля да го придобият по давност.
Молят
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ю.С.М., А. Ю.М., С.Ю.М.
и Н.Ю.М. са собственици на основание – давностно
владение и наследство и неформален
договор за покупко-продажба от частно лице, считано от 17.03.2000г. на следния
недвижим имот: поземлен имот с площ от 462 кв.м.,
представляващ имот пл. № 430 по кадастрален план на с. Т., одобрен със Заповед
№ 248/20.12.1988г. и представляващ 462/ 4 459 ид.ч. от имот с номер 042013
по КВС на с. Т., ЕКАТТЕ 73688 с начин на трайно ползване: ливада, категория на
земята при неполивни условия: десета, находящ се в местността „Юрта“ при
граници на имота: № 042015; 042014; 042016; 042012; 000096; 042016 и реално
построените в имота: Жилищна сграда с №1, с площ 75 кв.м; жилищна сграда с №2,
с площ 16 кв.м.; сграда с др. предназначение с № 3, с площ 10 кв.м; сграда с
др. предназначение с № 4, с площ 22 кв.м.
Ответникът
Община П., чрез пълномощника си адв. К. Г. оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че с
Решение на
Общинска служба по земеделие /ОбСЗ/ гр.П., по заявление на Община П., на
основание чл.18ж ал.1 ППЗСПЗЗ било възстановено правото й на собственост в
съществуващи стари реални граници имоти на Ливада от 4.459 дка, Х-та
категория, местност "Юрта", имот №042013 по картата на землището с.Т.,
№ 6 в решението. Имот №042013 към датата на възстановяване на собствеността на
Община П. имал статут на земеделска земя и правото на собственост било
възстановено съгласно правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Възстановеният имот
бил индивидуА.зиран с площ, местност, граници, землище на 08.05.1996
г., когато било издадено решението. Твърди, че ищците
не сочели от кога са установили владение върху имота и от кога
го владеят, не бил приложен нотариален акт, нямало договор в писмена
форма между тях и предходен собственик на имота. Твърди, че придобивна давност
върху земеделски земи, подлежащи на възстановяване, не можела да тече преди
собствеността да бъде възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По делото не се спорило,
че имот №042013 е с площ от 4.459 дка, а ищците твърдели, владеят 390 кв.метра
от него, т.е. владеят 390/4459 ид.части от 4.459 дка. Разликата над 390 кв.м до
4459 кв.м била собственост на Община П.. Посоченият имот бил
земеделска земя с възстановено право на собственост в полза на Община П. по
реда на чл.18ж от ППЗСПЗЗ. Твърди, че с приемане на разпоредбата на чл.5
ал.2 от ЗВСОНИ се зА.чавА. правните последици на изтеклата до влизане в сила на
този закон придобивна давност върху имоти, собствеността, върху които се
възстановявала по реда на ЗСПЗЗ. Придобивната давност, която можело да тече
след влизане в сила на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ можело да бъде след 22.11.1997 г. в
зависимост от това дА. административната процедура по възстановяване на
собствеността била завършена или висяща. Сочи, че по силата на чл.86 от ЗС
/отм./за периода от 1951-1990 г. не можело да се придобие по давност вещ - социА.стическа
собственост, както и за периода от 1990 г. до 1996 г. - вещ държавна или
общинска собственост, а от 01.06.1996 г. - вещ публична държавна или публична
общинска собственост. Имоти, частна държавна или частна общинска собственост, могли
да бъдат придобити по давност след 01.06.1996 г., но с §1от ЗД на ЗС, давността
била спряна, считано от 01.06.1996 г.до 31.12.2011г. Сочи,
че придобивната давност от 10 години, считано от 01.01.2012г. не била изтекла
към момента на предявяване на иска, но в този период
от време общината владеела целия имот. Твърди, че имот
№042013 представлявал охранителен вододаен пояс от зона „Б"и съгласно
Закона за водите в него не се допускало застрояване и определен вид
селскостопански дейности. Ищците не ползвА. и не владеели целия имот.
Съществуващите сгради били незаконно строителство и поради това, че били
извън регулационния план на населеното място за тях бил неприложим режима на
„търпимост на сградите" съгласно § 16 от ЗУТ. На това основание не можело
да се приеме, че земята се явявала обслужваща сградите, за което да им се
признае за собствена. Сградите - незаконно строителство, не можели да се
придобият по давност. Не можело ищците да владеят идеална част от имота без да
владеят като свой целия имот и да претендират, че са го придобили по давност.
Владението върху идеална част от имота не представлявало владение върху реална
част. Собственикът на земята бил собственик на сградите построени върху нея и
владелецът на ид.част от имота бил негов държател и за него не
течала придобивна давност. Плащането на данъчни задължения за такса
битови отпадъци, по Закона за местните данъци и сгради се дължало от всеки
ползвател на сгради и имоти, и с плащането на тези задължения не се доказвало
упражнявано владение на имота от ищците. Моли съдът да приеме, че предявеният
иск по чл.124 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан, и да го остави без
уважение.
Безспорно
е установено по делото, че ищците са наследници на А. Б. М.. От представената по делото скица
№ 598 от 09.11.2017 г. на Община П.
по извадка от кадастралния и регулационен план
на село Т. , одобрен със Заповед
№1939;1940 от 13.05.1950г. , е видно, че имотът предмет на правния спор е частично
извън чертите на регулационния план, но нанесен на кадастралния такъв с номер
761 и е с регистриран собственик-частно лице –М. Д.. В разписния
списък към плановете от 1950г., приложени към техническата експертиза по
делото, имот с номер 761 е записан на името на М. Д., като имот извън
регулация и ползван за градина. Няма
отразено и отбелязано отчуждаване .
Видно
от представената по делото скица № 535 от 10.10.2017г. на Община П., представляваща копие извадка от
кадастралния и регулационен план на село
Т., одобрен със Заповед № 248 от 20.12.1988г., имотът предмет на правния
спор е отново частично извън чертите на регулационния план, с номер 430 и е с регистриран
собственик-частно лице - наследници на М. С. Д.. В разписния списък към
плановете от 1988г., приложени към техническата експертиза по делото имот с
номер 430 е записан на наследници на М. С. Д., като имот извън регулация и ползван за градина. Няма отразено и
отбелязано отчуждаване.
От
представената скица № К 04664 изд. На 24.08.2017г. на ОС”З” П. се установява,
че спорният имот е нанесен в реални граници,
заедно с постройките в него като част от
имот с номер 042013 в землището на с. Т. общ.П., като имотните му
граници изцяло съвпадат с тези, по кад. план от 1988г. В имота са отразени:
четири сгради: 01-къща с площ от 75 кв.м.; 02-къща с площ от 16 кв.м.;
03-сграда с др. предназначение с площ от 10 кв.м.; 04-сграда с
др.предназначение с площ от 22 кв.м.
От заключението на съдебно - техническата
експертиза, назначена по делото се установява, че поземлен имот № 430 по
кад.план на с.Т., одобрен със Заповед № 248 от 20.12.1988г. попада почти изцяло в границите на имот с № 04313 по КВС на с.Т., с ЕКАТТЕ 73688, с
НТП ливада, десета категория, находяща се в местността „Юрта, като собственото
място на имот № 430 в ПИ 042013 по
изчисления на СТЕ е 450 кв.м. По действащия кадастрален и регулационен план на
с. Т., одобрен със Заповед № 248 от 20.12.1988г., процесният имот е
неурегулиран поземлен имот с № 430, с площ от 462 кв.м. Имотът е застроен по
границита от север и изток с две жилищни
сгради и две стопански постройки, водоснабдени от собствен водоизточник и
електрифицирани. Имотът е ограден с масивна ограда от камък и кирпич с височина 1,50 м. покрита
с керемиди. Имотът е с променяни граници в периода от 1950г. до 1988г. От 1988г.
до изработването на КВС на с. Т. и до момента няма промени в реалните му граници.
С
декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.№ ********* от 23.04.1998г. по партида
5407147548001, Ю.С.М. е декларирал недвижим имот в с.Т.
ж.кв.”Крайречен № 11 по кад. план
от 1988г. – земя с площ от 960 кв.м.; жилище с площ от 144 кв.м. и
второстепенна постройка с площ от 35 кв.м. – удостоверение по декларирани данни
от 07.11.2017г. – л.46 от делото на РС.
С
Решение № 13 от 08.05.1996г. на ОС”З” П.
по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ, по преписка по заявление № М500 от 10.01.1996г.
на община П. са възстановени имоти в съществуващи стари граници, сред които и възстановен
имот, с № 6 – Ливада, с площ от
4,459 дка, десета категория, местността „Юрта”, имот № 042013 по КВС, при
граници на имота: 042015 ливада на насл-ци на Д. К.; № 042014 ливада на община П.;
№042016 полски път на община П.; №
042012 нива на насл. На Х. Б.; № 000096 жил. територия на с.Т.; № 042016 полски път на община П. с
ограничения при ползване на имота СОЗ. С акт за общинска частна собственост № 900 от 12.11.2004г. имотът е актуван като общинска собственост.
От
показанията на разпитаният по делото като свидетел Павел Стаматов - кмет на
населеното място от 81 г. до 91 г. се
установява, че ищецът Ю. и семейството
му са местни жители, местен жител бил и
неговия дядо. Живеят в южния край на селото, близо до ромската махала. В
тази къща ги помнил още откакто бил кмет. Счита, че строителство
на къщата е било около 70-те години.
Знае, че Ю. е купил имота от дядо си, който се казвал Бекташ. Познавал и М. Д.
– имало сега в Т. такъв човек – 55-60 годишен, неговият дядо също се казвал М. Д..
Имотът имал монолитна ограда с камъни, пръст и керпич, построена може би през
1985 г. или 82 г. Целият имот бил ограден и бил с площ от около 400-500 кв.м.;
имотът бил на границите извън и в регулация. В непосредствена близост имало
улично осветление, ток. Имотът бил там и такъв над 80г. Свидетелят Тодор Бегерджиев установява,
че М. и семейството му живеят в махалата в място, което купили от дядо си /баща
на съпругата му/ Бекташ и след това направили пристройка на къщата. Постоянно
живее там със семейството си. В имота има ток, улично осветление; има улица от
едната страна, има кабелна телевизия, благоустроено е. Познавал човек от Т. с
имената М. Д., имало млад и стар.
Старият отдавна бил починал. Свидетелят
Ахмед Ходжа – настоящ кмет на с. Т. твърди, че познава М. и семейството
му и знае къде живеят. Покрай тях има още застроени къщи извън регулация.
Виждал лично договор, с който Ю.М. купил мястото от дядо си и насочил Ю. към
нотариус, за да си узакони мястото и къщата. Твърди, че след ремонт, загубил
документа, не успял да го открие и в архивите на Кметството. Не знае имотът да
е отчуждаван, от както познава семейството, то винаги живее там. Ищецът Ю.
живеел със съпругата си и сина си, който е болен. Имало благоустрояване около и
в имота улично осветление, ел.енергия, но няма вода, само с ръчна помпа и
хидрофор.
Страните
не спорят, че ищците владеят спорния имот, че имотът е застроен, считано към
1988г. и се намира извън регулация на населеното място.
Имотът е нанесен в стария кадастрален
план, одобрен 1950 г. с пл.№ 761,
както и в новия кадастрален план, одобрен през 1988г. с пл. № 430 и е
записан на името на частно лице – наследници на М. Д.. По делото не са събрани
доказателства имотът да е отчуждаван или внасян в ТКЗС. Установи се, че имотът
е ползван като градина от предишния собственик, и се намира извън чертите на
регулационните и кадастрални планове на с.Т.. Имотът е застроен, считано преди
1988г. т.к. на плана за регулация и застрояване от 1988г. са нанесени и
отразени съществуващите в имота жилищна и др. сгради. Около имота има инфраструктура
и се намира в непосредствена близост до регулацията на селото. От свидетелските
показания се установява, че имотът е застроен още през седемдесетте години на
минА.я век. Ищецът Ю.М. е закупил имота от частно лице през 1978г. и заедно съпругата си, поч. 2013, е упражнявал
фактическа власт върху него, с намерение за придобиване на собствеността за
себе си. От придобиването на процесния имот ищците са живели и продължават да
живеят в построените в него сгради, извършвА. са ремонти и пристрояване, оградили
са имота, събирА. са плодовете от него и са го декларирА. като собствен.
Представеното
Решение № 13 от 08.05.1996г. на ОС”З” П., с което ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот, като административен акт, който се противопоставя
на лица, които не са били страни в административното производство по издаването
му, съгласно чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, следва да бъде обсъдено инцидентно,
досежно законосъобразнността му в решението на съда.
С
разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, законодателят е предвидил възстановяване
на имоти на лицата, от които са били отнети. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ,
земеделските земи от държавния и
общински поземлен фонд се установяват служебно от общинските служби по земеделие. Разпоредбата на чл.25 ЗСПЗЗ,
предвижда че земеделската земя, която не принадлежи на
граждани, юридически лица или държавата е общинска и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че се
възстановява правото на собственост на общините върху земеделските земи, отнети
им безвъзмездно и предоставени на държавни земеделски стопанства,
трудовокооперативни земеделски стопанства, аграрно-промишлени комплекси и
агрофирми, както и на държавни горски стопанства, когато са били включени в
държавния горски фонд, освен ако са горски разсадници и полезащитни горски
пояси. От представената преписка № 500 от 10.01.1996г. на ОС“З“ П., е видно,
че общината е заявила за възстановяване отчуждена земя от 1 дка. За да е стане общинска
собственост по силата на закона, земеделската земя, която се възстановява по
реда на ЗСПЗЗ, трябва да не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата или да е била собствена на общината. Документи за собственост на
Общината на процесния недвижим имот по
преписката на ОС“З“ № 500 от
10.01.1996г. не са представени.
От съдебно
– техническата експертиза се установи, че имотът - предмет на спора е застроена
територия, независимо, че се намира извън регулационните и строителните граници
на населеното място, записан е в
разписния списък към кадастралния план на с. Т. на частно лице, а не на
общината.
Спорния
недвижим имот не е земеделски, макар и находящ се извън чертите на
релугационния план на с.Т., общ. П.. Земя, която се намира извън регулационния
план, не винаги има земеделски характер. Когато имоти или части от тях,
застроени със жилищни или селскостопански сгради, или използвани като дворни
места, са останА. извън регулационния план или пък са били изключени от него по
силата на ПМС 216/1961 г., е могло да запазят
селищния си характер. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица,
не са били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са
запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност. В този смисъл е Решение № 218 от 29.09.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I ГО, ГК.
Решението
на ОС”Земеделие”П. № 13 от 08.05.1996г., в частта му касаеща процесния недвижим
имот е незаконосъобразно, тъй като не са били нА.це предпоставки за възстановяването
на този имот на Община П. по реда на ЗСПЗЗ. Спорният имот, макар и да е
земеделски, като находящ се извън регулацията на населеното място, е използван
за задоволяване на жилищни нужди, построени са жилищни и второстепенни сгради, владее се и се ползва
от ищците. Имотът не е отнеман от собствениците, не е внасян в ТКЗС, поради
което собствеността е запазена в реалните граници на процесния имот и същия не подлежи
на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Имотът
е запазил характера си на селищен имот, тъй
като е застроен и е могъл да бъде обект на придобивната давност. Имотите, на
които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станА.
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е
установено кооперативно земеползване, могат да бъдат придобивани по давност,
поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този
смисъл е нА.це съдебна практика.
Ответната
община не е станала собственик на процесния имот, поради което не е нА.це и
забраната на чл. 86 ЗС, за
придобиване по давност имот - общинска собственост, а от 1.06.1996 г. за него
не се прилага и мораториума за владение върху държавни и общински имоти,
предвиден в § 1 ЗДЗС.
Общите
правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като
основание за придобиване на правото на собственост
върху всеки недвижим имот, доколкото изрична законова разпоредба
не изключва този придобивен способ. Ищците установиха, че са
владели и владеят имота лично и по
правоприемство от 1978г. което владение продължава и до днес. През 1950г. и
1988г. процесния имот е бил записан в разписния списък на името на праводателят
на ищците М.Д.. Такива земи не са и заявени за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
защото този реституционен закон е приложим само за имотите, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. Спрямо земите, които са
изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ, не се прилага и разпоредбата
на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, според която изтекла придобита давност за
имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по ЗСПЗЗ, не
се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила -
22.11.1997г.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен
начин, че от 1978 г. първият от ищците и останА.те, чрез наследодателката си са
упражнявА. фактическа власт върху процесният имот. Владението е
постоянно, т.е в продължение на срока му, ищците са изразявА. трайна воля да
държат имота за себе си. Владението е явно, несъмнено и непрекъснато. Ищците
като недобросъвестни владелци са придобили собствеността върху имота, тъй го
владеят вече повече от 10 години. С оглед на гореизложеното искът, като
основателен следва да бъде уважен.
Имотът е
владян от ищеца и починалата му съпруга, считано от годината на покупко-продажба
с частен договор -1978г. , а след това и от наследниците, но при действието на
ЗСГ те не са могли да го придобият по давност, съгласно чл. 29 във вр. с чл. 28 ЗСГ, защото
договорът за покупко-продажба не е бил
сключен в изискуемата форма и по определения ред. След отмяната на глава II от ЗСГ - на 13.03.1990 г. /ДВ бр. 21/1990 г.
в зак.сила от 17.03.1990г./, ищецът Ю.М. и съпругата му са установили владение
за себе си върху имота и са го придобили по давност за срок от десет години- на
17.03.2000г.
За
индивидуА.зиране на местоположението и границите на спорния имот пред
въззивната инстанция е поставена допълнителна задача на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза, за изготвяне на комбинирана скица,
по сега действащата карта на възстановената собственост и по плана от 1988г.
Представена е комбинирана скица, от която е видно, че местоположението на
спорния имот е петоъгълник с неправилна форма, очертан в черен цвят, заключен
между точките АБВГДЕ.
Предвид гореизложените съображения, въззивния съд намира, че решението на
РС – К., следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено
ново, с което предявения иск за се уважи, като се посочи точното местоположение
на спорния имот, съгласно заключението на вещото лице по приложената
комбинирана скица, която приподписана от състава на съда следва да е неразделна
част от решението.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемите страни
следва да се присъдят разноски в размер на 1440 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящото производство,
съгласно представените доказателства и списък.
Възражението на въззивника за прекомерност на адв. възнаграждение на
пълномощника на ищците за първата инстанция – 1600лв. , съдът намира за
неоснователно, предвид нА.чието на четири
отделни договора за правна защита и съдействие за всеки един от
четиримата ищци, възнаграждението по които не е прекомерно – 400 лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4 от 05.01.2018г., постановено по гр.дело № 2476/2017г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, в частта,
с която се признава за установено по отношение на Община П. правото на
собственост на ищците, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община П., ЕИК…, гр.П., обл.С., ул. О. № ., че Ю.С.М.,
ЕГН **********,***; А. Ю.М., ЕГН **********,***;
С.Ю.М., ЕГН **********,*** и Н.Ю.М., ЕГН **********,*** са собственици на
основание наследство и давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот, с площ от 462
кв.м./четиристотин шестдесет и два квадратни метра/, представляващ 462/4459 ид.ч /четиристотин шестдесет и две от
четири хиляди четиристотин петдесет и девет идеални части/ от имот с номер
042013 по КВС на с. Т., ЕКАТТЕ 73688, с начин на трайно ползване: Ливада,
категория на земята при неполивни условия: Десета; находящ се в местността
„Юрта „при граници на целия имот: № 042015; 042014; 042016; 042012; 000096;
042016; реално представляващ петоъгълник с неправилна форма, очертан в черен цвят,
заключен между точките АБВГДЕ по приложената комбинирана скица от допълнителното заключение на вещото лице от 05.06.2018г., която скица, приподписана от състава на съда е неразделна част от
решението; заедно с реално построените в имота: жилищна сграда с номер-01/едно /,
с площ от 75 кв.м. /седемдесет и пет/; жилищна сграда с номер - 02/две/, с площ от 16 кв.м. /шестнадесет/;
сграда с др. предназначение, с номер – 03 /три /с площ от 10 кв.м./десет/;
сграда с др. предназначение с номер
-04 /четири/ с площ от 22 кв.м./двадесет и два/.
ПОТВЪРЖДАВА
решението на Казанлъшкия районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА Община П., ЕИК …. да заплати на Ю.С.М., А.
Ю.М., С.Ю.М. и Н.Ю.М., всички с п. а. сумата от 1440 / хиляда четиристотин и четиридесет / лв., представляващи направените пред
въззивната инстанция разноски за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при нА.чието на касационните
основания по чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: