№ 425
гр. Варна, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Частно наказателно
дело № 20223100200498 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Молителят Н. Б. К. – явява се лично, воден от органите на ОД „Охрана“ - Варна и с
адв. А. - редовно упълномощен от ДП.
Прокурорът: Моля да дадете ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Молителят К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по даване ход на делото в
днешно съдебно заседание, с оглед на което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Молителят К.: Поддържам молбата.
Прокурорът: Молбата е неоснователна.
Адв. А.: Представям и моля да приемете амбулаторен лист за преглед на неговата
приятелка. Моля да допуснете неговата приятелка М.Д. като свидетел за установяване на
характеристични данни и за това къде, ако постановите мярка за неотклонение „Домашен
арест“, би могла да се изпълни същата.
Прокурорът: Не е относим този амбулаторен лист, тъй като първоначалната мярка
за неотклонение е взета на 11.04.2022 г, а тук се касае за преглед на 14.04.2022 г., при което
е констатирано, че има плоден сак, няма плод в него. Считам, че няма никакво касателство
към предмета на делото.
Що се касае до допускане разпит на свидетел, недопустимо е в това производство да
се събират гласни доказателства, но съдът преценява.
1
Адв. А.: Характеристични данни е допустимо да се събират. Има практика на съда –
ТР № 1 от 25.06.2002 г. на ВКС на Общо събрание на Наказателна колегия казва, че могат да
бъдат представени от защитата доказателства пред съда, че не съществува опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Съдът, изслушвайки становищата на страните, намира за относим и прилага към
материалите по делото представения амбулаторен лист.
Съдът намира, че твърдените от защитата обстоятелства не могат да бъдат
установявани със свидетелски показания към настоящия момент в производството -
съдебната практика касае производството в двете му фази, досъдебно и съдебно, а не такова
във връзка с разглеждане на въпроса за изменение на взета мярка за неотклонение.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага към писмените доказателства по делото амбулаторен лист №
000518/14.04.2022 г. на М.Д.Д..
Оставя без уважение искането на защитата за допускане до разпит на свидетелката
М.Д. в настоящото производство.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и даде ход на същото
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Адв. А.: Уважаеми г-н Председател , вече почти 2 месеца е задържан подзащитният
ми. Време, в което е изолиран от света и от близките му. Време, в което да останеш сам със
себе си и да преосмислиш живота си. Да си направиш изводи как ще живееш. Дали да
създадеш семейство и да се бориш за дете или да си затворен и друг да ти определя живота.
От този документ се вижда, че приятелката е загубила бебето и ако преди той не си е
давал сметка, сега трябва да му е станало кристално ясно всичко и да си е направил
приоритетите в живота.
Аз му обясних какво ще стане, ако наруши закона от тук нататък и видях как му се
отразява престоя му в ареста на него и на близките му.
Знаем за какво са мерките за процесуална принуда. Те са законно регламентирани и
имат за цел да помогнат правилното развитие на процеса и ако има влязла в сила присъда
той да я търпи.
Сега ние не ревизираме предното определение на съда. Има и нови обстоятелства,
знаем и предпоставките да се определи най-тежката мярка „Задържане под стража“.
Първата е авторството. Доколко може да се направи обосновано предположение, че
обв. К. е извършил престъпление? Моето уважение, но знаем, че грабежът по смисъла на
чл.198, ал. 1 НК представлява съставно престъпление. Изпълнителното му деяние се състои
от 2 акта - принуда и кражба. То започва с принуда, която може да е физическа или
психическа, но тя упражнена с цел за отнемане на вещи и завършва с факта на отнемането.
И в двата случая е необходимо да има съпротива на жертвата. Обаче в случая никой не се е
2
съпротивлявал и К. никой не мотивирал чрез сила или заплашване и не е принуждавал
никого.
Принудата е необходимо условие и няма самостоятелен характер. Знаем какво е
отнемането, но върху двете деяние трябва да има една функционална връзка. Ако такава
връзка липсва, това не може да се квалифицира като грабеж.
От субективна страна грабежът може да бъде извършен само при пряк умисъл, което
означава, че субектът на престъплението да съзнава всички елементи от субективната
страна, които преди това изложих.
Моето уважение към разследващите и аз съм бил такъв, обективно е извършено
разследването по ДП, но не е всестранно и пълно. Още като ги разпитали като свидетели,
което за мен е излишно, но още тогава са установени съществени противоречия. Ами
изправете един срещу друг, има такъв процесуален способ, с който да изчистиш нещата.
Едно единият да каже, че е извадил пистолет, друго е само да го е показал. Можеше да се
направят очни ставки. Никъде относно субективната страна не е изследвано. Не е
установено дали обвиняемите са формирали общ умисъл за извършване на престъпление
преди срещата с пострадалия.
Съучастието под формата на съизвършителство какво е необходимо – първо, две
наказателно отговорни лица, които задружно в усилията им за постигане на общ определен
резултат, умисълът във всеки от участниците трябва да е не само за деянието, но и в
съучастието, което изобщо не е установено. Не установено, че са действали в съучастие, че е
налице общност на умисъла. Тоест всеки един да е съзнал, че участва с другия и нямаме и
никакви доказателства дали преди срещата с пострадалия са направили разпределение на
ролите. Не е установено, че са съзнавали, че единственият възможен начин да отнемат вещи
от пострадалия е като определят заплаха и сила.
Относно останалите две предпоставки, че съществува реална опасност да се укрие и
да извърши престъпление, знаем чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека,
който казва, че такава опасност следва да е явна, конкретна, непосредствена, т.е. изводът не
може да основава на предположение или версия. Аз много съм мислил за този чл. 63 ал. 1 от
НПК, който визира случаите, когато презюмира опасността, но считам, че този текст от НПК
е една оборима законова презумпция, защото иначе нямаше да има нужда от съдебен
контрол.
В случая ако се постанови „Домашен арест“, няма как да извърши друго
престъпление и този извод, трябва да се извежда от доказателства по делото, а не да се
предполага. Има приятелка с постоянен адрес и може там да го изпълнява, ако постановите
„Домашен арест“. Отделно, няма нито една индиция за процесуално поведение от страна на
обвиняемия, което да е в разрез с предписаното от НПК и да навежда на извод, че същият
може да възпрепятства наказателното преследване. Винаги е оказвал съдействие и пак
казвам мярката не е да те накажат, откакто е задържан не е извършено нито едно
процесуално-следствено действие. При тези неща трябва да се констатира прекомерност на
мярката за неотклонение и една такава като „Задържане под стража“ е неоправдана. Знаем
практиката на Европейския съд, че преценка за съществуване на реална опасност следва да
се вземе не само тежестта, на което е тежко обвинение, но и всички други обстоятелства.
Това е в делото Мюлер срещу Франция 1997 г.
Европейският съд казва, че всяка продължителна мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ намалява опасността обвиняемият да се укрие или да извърши друго тежко
престъпление. В настоящия случай това е два месеца и следва да се счете, че намалява тази
опасност. Практиката на Европейския съд казва, че ако в продължение на 1 месец
разследващият орган не е извършил нито едно процесуално действие, то тази опасност да се
укрие или да извърши друго престъпление следва да се счита, че силно намалява и да доведе
3
до извод за преосмисляне на взетата мярка за неотклонение. Обвиняемият има къде да
изпълнява това и пак мисля, че престоят му в ареста го е накарал да преосмисли
поведението си и начина си на живот.
Към настоящия момент са налице нови обстоятелства от социален и здравен
характер. Никой не следва да изживява това да си загуби бебето и ако промените мярката ще
може да осъществи една подкрепа към приятелката си и бъдещата му съпруга, която тежко
изживява случилото се.
За здравословното си състояние той ми сподели, че няма фелдшер в ареста и
постоянно пиша молба за преглед и никой не го извежда. Вечер се напикава и приятелката
му носи памперси. За един мъж това е много нелицеприятно.
Моля да приемете, че продължаването на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ ще в разрез с баланса на обществените отношения, които се охраняват и по-
адекватна ще е мярката „Домашен арест“. Тя също не е лека, а и вече има устройства, които
да подпомагат.
Многократно в практиката си ВКС ни казва, че при произнасяне на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, съдът отчита опасностите в чл. 63 ал. 1 НПК, но и
целите, визирани в чл. 57 НПК и виждаме, че много пъти работим заради системата и
следва да си зададем въпроса защо сме само да обслужим системата или да помогнем на
един млад човек да се осъзнае. Много по-дълбок е случаят и ако е допуснал отклонение от
общоприетите норми не е от сила, а от слабост, а и объркан. Този човек е израснал без баща
и сигурно и това е оказало влияние.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, чухме становището на защитата, по-
голямата част, от което е вземане на отношение по съществото на делото.
По отношение на новите обстоятелства, аз не виждам такива.
По отношение на това, че с обвиняемият не се работи - действително по делото съм
разпоредила за разпит на обвиняемия, още от момента на задържането, но за съжаление това
се оказа неосъществимо по причина на защитата. На няколко пъти беше насрочвана дата и
се оказа, че защитникът е оттеглен предния адвокат и случайно след обаждане за поредното
договаряне на дата става ясно, че ангажиран друг защитник, а това ми е известно от 3 дни.
И така разпитът му е насрочен за следваща дата 07.06.2022 г., защото все пак разследващите
не работят по едно дело. В случай, че не е необходимо събиране на други доказателства, ще
се предяви и разследването.
Говорим, че е необходимо мярката да се измени, защото осъзнал отклонение от
нормалните правила за поведение ами това отклонение е няколко листа, намерило израз в
справката за съдимост по делото.
Нямало опасност да се укрие - не само мисля, че се презюмира такава опасност ами и
тя се установи, тъй като след като му беше връчена призовка в качество на обвиняем,
същият изчезна от страната. Твърди се, че нямал лична карта и нямало как да изчезна ами тя
тази липса и при предното излизане е била налична и не му попречи да напусне страната и
на връщане на кацне не във Варна ами в София и благодарение на това, че беше обявен на
общодържавно издирване го установихме и се даде възможност да се приключи делото. Така
че и срокът на задържане не е неразумен. Днес става 1 месец и половина. Ако това е
прекомерен срок, не знам какъв би бил разумният срок.
Моля да потвърдите мярката за неотклонение „Задържане под стража“ като адекватна
и към настоящия момент.
4
Адв. А. /реплика/: Прокурорът твърди, че има опасност да напусне страната ами и аз
съм била в прокуратурата и като има такава опасност защо не е направил нищо и ако имаше
такава опасност, щеше да наложи административна мярка да не напуска страната.
Молителят: Моля за по-лека мярка за неотклонение.
Производството е по реда на чл. 65 от НПК, образувано във връзка с молба на
обвинения в извършване на грабеж, представляващ опасен рецидив Н. Б. К..
Молбата се поддържа в с.з., като защитата изтъква съображение в подкрепа на теза за
отпаднала необходимост от задържането на обвиняемия и наличието на данни, оборващи
презумпцията за реална опасност от укриване, обоснована с обвинението за престъпление,
представляващо опасен рецидив. Налице са според защитата освен това социални и
медицински критерии, служещи като основание на съда да преразгледа първоначалното си
становище относно адекватността на мярката за неотклонение. Анализират се целите на
мерките за неотклонение и се извежда извод, че задържането на обвиняемия не е в
изпълнение на тях. Като заключение се желае изменение на мярката за неотклонение в
различна от атакуваната.
Заставайки на противоположното становище, представителя на ВОП намира, че с
оглед личността на извършителя и тежестта на извършеното според прокуратурата,
единствената законосъобразна мярка за неотклонение е именно „Задържане под стража“.
Аргументира становището си с укриването на обвиняемия и с обремененото му съдебно
минало и настоява за отхвърляне на молбата като неоснователна.
Съдебният състав, запознавайки с преписа от материалите по делото, тъй като
оригиналът не му е представен, констатира, че след задържането на обвиняемия не са
извършени или поне протоколи за извършване на следствени действия липсват. Този
съдебен състав е категоричен в становището си и няма да се измори да го повтаря относно
целите на мерките за неотклонение, че задържането под стража в изпълнение на мярка за
неотклонение не може да се превръща в наказание или способ за разследване. След като при
вземане мярката за неотклонение, съдът е взел отношение по съществото на обвинението не
е излишно да посочи, че според собствената му преценка е налице дело, което се отличава с
фактическа и правна простота.
Въпреки това производството по това елементарно дело не е приключило.
Аргументът, че водещият разследването е много заангажиран, съдът не приема, тъй като и
без проверка натовареността на органите на ДП, каквато съдът не е компетентен да прави, е
ясно, че не всички ДП на този разследващ са със задържани лица, за извършено безспорно
тежко престъпление.
Въпреки това отклонение, съдът намира, че няма данни, които да променят
първоначалното му становище. Обоснованото предположение за извършване на
престъплението продължава да е налице, а от материалите по делото, които са били същите
и при вземането на мярката за неотклонение, друг извод не може да бъде направен.
Що се отнася до опасността от укриване или извършване на престъпление, прав е
защитникът, че доказателствената тежест не следва да се размества и че презумпцията по
чл. 63 от НПК е оборима, като в кодекса изрично е записано, ако от материалите по делото
не следва противното.
В настоящия случай е налице обоснованост на предположение за извършване на
тежко престъпление, представляващо опасен рецидив. Безспорен по делото е фактът, че обв.
К. не е бил намерен на посочените от него адреси и че е бил обявен на общодържавно
издирване, което за продължителен период от време не е дало очаквания резултат.
Този факт и отсъствието на други, от които да бъде направено предположение, че
5
реална опасност по смисъла на чл. 63 НПК няма, въпреки съдимостта на обвиняемия, карат
съда да счете молбата за неоснователна и да я отхвърли.
Не може да бъде подминато обстоятелство, че действително от задържането на
обвиняемия до настоящия момент са минали по-малко от 2 месеца така че според съда
срокът на задържането не е прехвърлил рамките на разумното. Тъй като молбата е
направена от обвиняемия и съдът я отхвърля, на основание чл. 65, ал. 6 от НПК определя 20-
дневен срок, в който ново искане не е допустимо, освен ако е продиктувано от влошено
здравословно състояние.
Поради горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Б. К., ЕГН: **********, обвиняем по
д.пр. № 832/21 г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Варна, за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража “ в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЯ 20-дневен срок, в който ново искане за изменение на мярката за
неотклонение не е допустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 3-дневен срок от днес, пред Апелативен
съд Варна, като в случай на обжалване насрочва същото за 07.06.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата и час, страните са уведомени, като се призове и обвиняемият.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6