Р Е Ш Е Н И Е  

                                                                

гр. София, 03.01.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в  в открито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Цветелина Д.,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16459 по описа на състава за 2015г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/.

Ищците К.И.Д. и Ж.И.Д. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат от смъртта на майка им – К.Ж.Д., която настъпила при ПТП от 23.06.2015г. Пострадалата загинала като водач на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *******, поради виновното противоправно поведение на другия участник в произшествието - водача на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №  *******, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес“  било установено посредством влязла в сила присъда по НОХД № 175/2016г. на ОС Стара Загора. При изложените фактически твърдения, всяка от ищците претендира за осъждане на ответника й да изплати на основание покритието по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователно обезщетение от по 200 000 лева за претърпените неимуществените вреди, заедно със законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат до окончателното изплащане на сумата. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, всяка от ищците претендира за осъждане на ответника да и заплати и направените съдебни разноски за процесуално представителство.

Предявените от ищците претенции за изплащане на обезщетение са оспорени от ответника - „З.К.У.” АД. Претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение са оспорени по размер, а претенциите за изплащане на лихва за забава са оспорени по основание. Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа преди всичко становище за недопустимост на процеса, при липса на правен интерес на ищците да предявят съдебен иск, поради неосъществена от тях процедура по извънсъдебно уреждане на спора, която ищците били длъжни да инициират. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва твърдението, че настъпването на вредите е причинено единствено поради виновното противоправно поведение на водача на лекия  автомобил „Мерцедес“ с рег. №  *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована от него.  Поддържа твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради виновното противоправно поведение на самата пострадала, в качеството на водач на участвалия в настъпването на ПТП лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******* - поради това, че при настъпване на ПТП тя е управлявала е автомобила с несъобразена скорост, не е осигурила необходимата дистанция от движещите се преди управляваното от нея други МПС, говорела е по телефона, докато управлява автомобила, което е намалило времето и възможностите за предприемане на своевременна реакция при възникналата опасност и не е използвала предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Оспорва обема на вредоносния резултат за имуществените вреди, като навежда доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния размер на вредите. С допълнителния отговор на исковата молба, заявява, че признава всеки от исковете до размер на сумата от 90 000 лева и заявява, че незабавно след като е узнало за банковите сметки на ищците е превело на всяка от тях сумата от по 90 000 лева за застрахователно обезщетение и сумата от 14 378, 50 лева представляваща изчислен размер на законната лихва върху посочената сума, за периода от 23.06.2015г. до 16.01.2017г. (като се има предвид, че банковият превод е нареден още на 13.01.2017г.). Моли за отхвърляне на исковете, с оглед установените към края на съдебното дирене факти и с оглед очаквания благоприятен изход от процеса: претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдържанието на приетата като доказателство Присъда № 36/20.09.2016г. по НОХД № 175/2016г. по описа на ОС Стара Загора, която съдържа отбелязване, че е влязла в сила на 06.10.2016г. мотивира при условията на чл. 300 от ГПК следните изводи на настоящия съд: На 23.06.2015г. на пътен участък от път І-6 между км.331-332, в землището на с. Мъглиж, при управление на МПС „Мерцедес” с  рег. № *******, водачът Н.С.С.е нарушил правилата за движение - чл. 5, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл. 16 от ЗДвП, чл. 20, ал.1 от ЗДвП и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и поради това, по непредпазливост причинил смъртта на К.Ж.Д..

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 1413/29.06.2015г. сочи, че наследници по закон на починалия К.Ж.Д. са ищците К.И.Д. (дъщеря) и Ж.И.Д. (дъщеря).

При липсата на спор между страните, както и въз основа на извършената справка в електронния регистър на ИЦ при Гаранционен фонд, съдът прие за установен факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между водача на лек автомобил „Мерцедес” с  рег. № ******* и ответното дружество.

Като доказателство по делото са приети Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум и скица на ПТП, съдържащи установените от разследващите органи данни за мястото на настъпване на процесното пътно- транспортно произшествие. Тези данни са обект на анализ от допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.

Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. Ж.Е., дава следните изводи по поставените въпроси, относно правно значимите за настоящия спор факти:

·         Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния: На 23.06.2015 год. около 09:00 часа по ПП-1-6, в посока изток са се движили попътно товарна автокомпозиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес“ с per. № ********и товарно полуремаркемарка „Коьгел“ с per. № ********, л.а. марка „Опел Астра“ с per. № *******, и л.а. „Опел Вектра" с рег.№ ********. По същото време в противоположна посока се е движил л.а. марка „Мерцедес“ с per. № *******. В зоната на километър 331 настъпва първоначалния удар реализиран с предна лява част на л.а. Мерцедес в задна лява гума на влекача на автокомпозицията. Към този момент надлъжната ос на автокомпозицията е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение е предна част насочена на изток, като десните и габарити са се намирали на около 0,8 -1 метра северно от южния край на платното за движение, а надлъжната ос на л.а. Мерцедес е била разположена косо в ляво на около 8 - 12°, с предна част насочена в посока юг - запад. Ударът по характер е страничен и е настъпил с малка първоначална контактна площ. След така описания първоначален контакт процесната автокомпозиция е продължила движението си по предварително зададената траектория на движение от водача. По същото време вследствие на резултатните сили и моменти и деформациите в предно ляво окачване на лекия автомобил, този автомобил се е приплъзнал по лявата страница на товарното полуремарке и след разделянето с него се е получила ротация около вертикпаната ос на масовия център, в посока на ляво на около 360°. Движейки се ротационно около 52-53 м. в южната лента на движение, лекият автомобил е нанесъл последователни удари в лек автомобил „Опел Астра“, управляван от К.Ж.Д. и в движещия се след него лек автомобил „Опел Вектра“. Към момента на удара надлъжните оси на двата последно споменати леки автомобили са били разположени успоредно на надлъжната ос на платното за движение, а надлъжната ос на движение на удрящия ги лек автомобил „Мерцедес“ е била разположена на около 10-12 ° в ляво спрямо нея. В този момент конкретно лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от К.Ж.Д., се е намирал в режим на аварийно спиране,а след нанасяне на удара е изминал около 10 - 11 метра в посока югозапад под ъгъл 118°, след което се е установил на местоположението в което е намерен в крайпътна нива. Към моментите на ударите всички превозни средства са били в движение;

·         Скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от К.Ж.Д. в момента на удара с лекия автомобил Мерцедес е била около 85 км/ч; Лекият автомобил се е движил след товарната композиция и няма данни водачът му (пострадалата)да е предприемал/ извършвал маневра за изпреварване. Непосредствено преди настъпването на произшествието леките автомобили са се движили равнозакъснително, тъй като водачите са задействали спирачната система на съответния автомобил и управлявания от тях автомобил е бил в режим на ефективно спиране.

·         Тъй като реално изминатият път от масовия център на лекия автомобил „Мерцедес“,                от момента на настъпване на удара в автокомпозицията, до мястото на удара с лекия автомобил „Опел Астра“ се изчислява на около 50 линейни метра, а това разстояние е по-малко от дължината на пътя, който би изминал лекият автомобил  „Мерцедес“, за времето до достигане на фактическото място на удара т.е. 96 линейни метра – вещото лице приема извода, че водача на лекия автомобил „Опел Астра“, управляван от К.Ж.Д. не е имал обективната техническа възможност да спре ефективно движението си, преди мястото на удара.

·         От разчета на номера на рамата W********** се разбира, че л.а. марка „Опел Астра“ с per. № ******* е производство 1994г. и е оборудван с триточков инерционен колан на предна лява седалка. Тъй като в конкретния случай - ударът между лекия автомобил „Мерцедес“ и лекия автомобил „Опел Астра“ е настъпил в зоната на захващане на предпазния колан на седалката на пострадалата Д. – вещото лице счита, че е възможно и вероятно при реализирания удар - захващащите устройства на колана към купето да са били разрушени и при тази хипотетична ситуация - правилно поставен предпазен колан не би могъл да изпълнява функцията си. Вещото лице пояснява, че в тази зона пострадалата не е била защитена от въздушната възглавница за водача, тъй като ударът е бил и страничен. В конкретния случай, според изводите на вещото лице - няма значение предпазния колан дали е бил поставен или не, тъй като деформацията на автомобила е достигнала до мястото, където е седяла пострадалата Д.. Тялото й е понесло удар от навлезлите деформирани части на автомобила от лявата й страна.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката Щ.Ю.А. заявява, че е  приятелка на ищците и учи заедно с Ж.Д., а също че познавала и пострадалата (приживе).  Свидетелката твърди, че е имала и има практическа възможност да възприеме непосредствено близките лични и емоционални отношение между ищците и пострадалата. Според придобитите впечатления, пострадалата поддържала интензивни и непрекъснати социални контакти с ищците. Те всеки ден се чували по телефона и си помагали при необходимост. Според свидетелката, майката и двете й дъщери живеели в „заедно“ в гр. Казанлък. Всяка от двете ищци преживяла тежко и емоционално загубата на майка си.

В дадените пред делегирания съд показания, свидетелката Д.Г.С.заявява, че е  познавала пострадалата К.Д. още от дете.  Свидетелката твърди, че познава и ищците и че е имала и има практическа възможност да възприеме непосредствено близките лични и емоционални отношение между ищците и пострадалата - приживе. Свидетелката сочи, че пострадалата и поддържала интензивни и непрекъснати социални контакти с ищците. Майката се интересувала от събитията в живота на дъщерите си, подпомагала ги активно и разчитала на тяхната подкрепа, ако има необходимост. Те всеки ден се чували по телефона  и били в непрекъснат контакт. Всяка от двете ищци преживяла тежко и емоционално загубата на майка си.

Като доказателства по делото са представени и приети банкови бордера за нареден банков превод за сумата от 104 378, 50 лева, по банкова сметка ***- К.И.Д. и Ж.И.Д., с посочено основание за плащане „щета № 15410530078 и гр.д. № 16459 СГС І-8“, както и платежни нареждания за „върнат превод“ за посочените суми. Кредитирайки изричните волеизявления на страните, съответно с вх. № 93936/12.07.2017г. от името на ищците и с вх. № 96206/18.07.2017г. от името на ответника, съдът приема, че на 13.01.2017г. ответникът е превел по банкова сметка ***: сумата от по 90 000 лева за застрахователно обезщетение и сумата от 14 378, 50 лева представляваща изчислен размер на законната лихва върху посочената сума, за периода от 23.06.2015г. до 16.01.2017г. Преведените суми са били върнати на наредителя /ответника/, тъй като според становището на процесуалния представител на ищците, извършените плащания не съответствали на претендираните размери и ищците не били задължение да приемат „частично плащане“ /цит./

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По предявените искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./;

            Съдът е сезиран с искови претенции, които се основават на твърдението, че в качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ - ответника дължи да изплати на ищците застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахования при него водач. 

Влязлата в сила Присъда № 36/20.09.2016г. по НОХД № 175/2016г. по описа на ОС Стара Загора, която е задължителна за настоящия съд, при разглеждане на гражданските последици от деянието - мотивира изводите за наличие на непозволено увреждане, изразяващо се в предизвикването на несъвместими с живота травми, довели до смъртта на пострадалата К.Д..

Не се спори относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, за което се твърди да е налице между водача на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ******* и ответното дружество.

По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че доколкото задължението на застрахователя да изплати обезщетение е функционално свързано с отговорността на делинквента със застрахована гражданска отговорност - то при събраните в хода на настоящото производство доказателства трябва да се приеме, че ответникът дължи на ищците изплащането на застрахователно обезщетение.

И двете ищци попадат в кръга от лицата, които по принцип са легитимирани да търсят обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие смъртта на пострадалата. Този извод е мотивиран от установената близка родствена връзка между тях, защото ищците са низходящи на пострадалата по права линия от първа степен – нейни деца. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищците са надлежно материално легитимирани да получат обезщетение за установените в хода на процеса неимуществени вреди. Този факт впрочев се признава с конклудентни действия и от страна на ответника, който в хода на процеса е превел по банковите сметки на ищците застрахователно обезщетение на релевираното в исковата молба правно основание.

Възражението на ответника: касаещо съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата - следва да бъде оставено без уважение, тъй като не бяха доказани конкретните факти, на които се основава това възражение. В тази насока, съдът кредитира изцяло изводите на изслушаната и приета без оспорване съдебна авто- техническа експертиза. Изводите на експерта инж. Е. по същество не се различават от възприетите от наказателния съд факти, поради което не би могло да бъде възприето становището на процесуалния представител на ответника за вътрешна противоречивост и необоснованост на изводите на експерта.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,  че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по справедливост и според действително установения (доказан) техен размер .

При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в конкретния случай следва да бъдат съобразени комплекс от фактори, сред които - от една страна установените субективни негативни преживявания на всяко едно от увредените лица, а от друга страна социално- икономическите условия в страната, които създават отправен критерии за социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, като се отчита не само лимита на застраховката, но и социално икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането.

При липса на нормативно установен икономически критерий за оценка на понятието „справедливост“ (което и според доктрината и според съдебната практика не е абстрактно, а е винаги с някакво конкретно измерение), съдът приема за отправен икономически критерий официалните данни на НСИ за размера на основната и средната работна заплата за страната, които определят жизнения стандарт, а не само лимитите на застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност” към 2015г. Именно съчетанието на споменатите условни критерии би довело до адекватното съответствие на паричния израз на обезщетението.

Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да бъдат пренебрегнати икономическите критерии за справедливост и константната съдебна практика за подобни случаи, съдът достигна до следните изводи, относно дължимите размери на обезщетенията, оценими по справедливост за всеки от ищците:

Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от загубата на близък родственик - майка, с която според свидетелските показания, ищците са поддържали интензивни социални контакти. Необходимо е също да се отчита, че пострадалото и увредените лица са живели заедно и то от дълго време, макар да са били пълнолетни.

От друга страна следва да се отчита, че увредените лица, макар и деца на пострадалата, са пълнолетни млади жени – те преживяват трагично загубата, но не са вече в ранна детска възраст т.е. към момента на трагичната загуба не са се намирали в толкова значителна социална и емоционална зависимост от своята родителка- пострадалата К.Д., колкото едно малолетно или непълнолетно дете.

С оглед анализа на установените факти и при прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че размерът на обезщетението за релевираните вредоносни последици, които са претърпените от ищците, следва да бъдат определено на сумата от по 100 000 лева за всяка от тях. Действително, трагичната загуба не би могла да бъде компенсирана по никакъв начин от парично обезщетение, но в конкретния случай, съдът счита, че посочените по- горе размери на обезщетението кореспондират с чувствителните в последно време обществени разбирания за справедливост, в подобни случаи. Ето защо, съдът намира този размер на обезщетението за разумен и обществено справедлив.

За разликата, която се формира между споменатата сума от 100 000 лева и пълния претендиран от размер на обезщетението за 200 000 лева, всеки от исковете следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми на обезщетенията;

На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано от датата на настъпване на вредоносния резултат която съвпада с деня на настъпване на процесното ПТП на 23.06.2015г. до деня на окончателното плащане. Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на пострадалото лице.

В конкретния случай обаче, съдът е длъжен да обсъди в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК извършените от страните действия в хода на процеса т.е. преди приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция. Както беше посочено по- горе в мотивите на настоящото решение, с банкови бордера от 13.01.2017г. е нареден банков превод за сумата от 104 378, 50 лева, по банкова сметка ***  К.И.Д. и Ж.И.Д., с посочено основание за плащане „щета № 15410530078 и гр.д. № 16459 СГС І-8“, но с платежни нареждания за „върнат превод“ на посочените суми, обезщетенията са били върнати на наредителя /ответника/.

Кредитирайки изричните волеизявления на страните, съответно с вх. № 93936/12.07.2017г. от името на ищците и с вх. № 96206/18.07.2017г. от името на ответника, съдът приема, че на 13.01.2017г. ответникът е превел по банкова сметка ***: сумата от по 90 000 лева за застрахователно обезщетение и сумата от 14 378, 50 лева представляваща изчислен размер на законната лихва върху посочената сума, за периода от 23.06.2015г. до 16.01.2017г. Преведените суми са били върнати на наредителя /ответника/, тъй като според становището на процесуалния представител на ищците, извършените плащания не съответствали на претендираните размери и ищците не били задължение да приемат „частично плащане“ /цит./

Извършените от ответниците действия, според настоящия съд ги поставят дефинитивно в уредената от чл. 95 ЗЗД хипотеза на забава на кредитора, защото те неоправдано не са приели предложеното им от длъжника изпълнение.

Действително, от обективна страна, преведената сума не съответства на претендираната, но този факт не означава, че изпълнението на задължението е било частично, считано към момента на превеждане на обезщетенията и на връщането им, по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. Релевираните от процесуалния представител на ищците доводи не могат да бъдат възприети, а съображенията за това са най- малко две: Първото се свързва с липсата на установен към момента на банковия превод конкретен размер на задължението за изплащане на обезщетение т.е. към момента на банковия превод, размерът на дължимото застрахователното обезщетение не е бил установен, нито със съгласие на страните в правоотношението, нито със съдебен акт. Второ- в качеството на правоимащи лица т.е. кредитори, двете ищци никак не са били „принуждавани“ от ответника да приемат “частично“ с оглед размера на претенцията им изпълнение, тъй като сумите на обезщетенията са били преведени по банковите им сметки без да са налице всякакви условия за акцептиране т.е. получателите са разполагали с възможността безусловно да ги получат и да се разпоредят с тях, без да се лишават от възможността да получат допълнително обезщетение, по силата на съдебното решение по все още висящия процес.

Нещо повече, съдът споделя становището, че реализираните от ищците похвати са в противоречие с целта на действащия към началото на 2017г. (когато са получени и върнати изплатените суми на застрахователното обезщетение) Кодекс на застраховането. Макар и да не намира процесуално приложение за разрешаването на конкретния спор, поради приложното поле на § 22 от ПЗР, този нормативен акт ясно очертава целта на законодателя – да способства за справедливото и бързо извънсъдебно уреждане на спора по  изплащането на застрахователни обезщетения, вместо да стимулира злоупотребата с процесуални права.

По всички изложени съображения, съдът намира, че по аргумент от разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 95 от ЗЗД, законната лихва върху присъдените в полза на всяка от двете ищци застрахователни обезщетения се дължи както следва: За частта от дължимото застрахователно обезщетение до размер на сумата 90 000 лева – лихвата се дължи за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ т.е. от 23.06.2015г. до датата на извършеното от застрахователя доброволно плащане на 13.01.2017г., за което бяха представени доказателства. За частта от дължимото застрахователно обезщетение до размер на сумата 10 000 лева (представляваща аритметична разлика над изплатената и върната сума от 90 000 лева и присъдения от настоящия съд размер от по 100 000 лева)– лихвата се дължи за периода от датата на настъпване на застрахователното събитие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ т.е. от 23.06.2015г. до деня на окончателното плащане.

По претенциите на страните за присъждане на разноски;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищците имат право да получат от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, но са били освободени от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК едва след като са представили влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд и на практика само К.Д. е понесла разходи за внасяне на държавна такса. Съразмерно с уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата К.Д. сумата от 100 лева т.е. половината от внесената сума за държавна такса.

Понесените от съдебния бюджет разноски обаче, следва да бъдат възстановени от ответника в бюджета на съда, съразмерно на уважената част от всеки иск, като за целта ответника следва да бъде осъден да ги заплати на основание чл. 78, ал.6 от ГПК общо сумата от 8 050 лева от които 8 000 лева за държавна такса по двата иска и сумата от 50 лева разходи за събиране на доказателства.

При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на процесуалния представител на ищците следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от исковете. Това възнаграждение се дължи за всеки отделен иск възлиза на сумата от по 3530 лева т.е. общо 7060 лева, за всеки от двата предявени искове, съобразно с установените от НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума е изчислена без вкл. ДДС, тъй като съдът счита, че данъкът не следва да бъде „начислен“ от него (съдът не е страна в облагаемата доставка, нито данъчно задължено лице), а задължението и грижата за начисляване и внасянето на ДДС е в тежест на получателя на дохода и респ. на задълженото да заплати данъка лице.

Ответникът по принцип има право да претендира действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално представителство, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК. Обстоятелството, че ищците са били освободени от задължението да внасят държавни такси не означава, че са освободени и от процесуалната санкция - да понесат разноските, които са причинили на другата страна в процеса.  При това представения от ответната страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК сочи, че ответникът претендира само за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за допускане на съдебно- автотехническа експертиза. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е съответен на един общ нормативно установен критерии и неговия размер в конкретния случай, съобразно отхвърлената част от всеки от исковете възлиза на сумата от по 350  лева за всеки от двата предявени искове т.е. общо в размер на 700 лева, заедно със сумата от общо 100 лева (по петдесет лева), представляваща съдебни разноски, които са направени за събиране на доказателства (като се отчита, че от ответника на това основание са заплатени общо 200 лева).

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК*********и със седалище ***, да заплати на К.И.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. П.К.,***, офис № 10, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на К.Ж.Д. при ПТП на 23.06.2015г., заедно със законната лихва върху присъдената сума на застрахователното обезщетение както следва:                   за частта от обезщетението до размер от 90 000 лева (деветдесет хиляди лева), законната лихва за периода, считано от 23.06.2015г. до 13.01.2017г. и за частта от обезщетението в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), законната лихва, дължима за периода считано от 23.06.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 200 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за посочения в исковата молба период.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД с ЕИК*********и със седалище ***, да заплати на Ж.И.Д. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. П.К.,***, офис № **, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ – сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева), представляващи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *******, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на К.Ж.Д. при ПТП на 23.06.2015г., заедно със законната лихва върху присъдената сума на застрахователното обезщетение както следва:                   за частта от обезщетението до размер от 90 000 лева (деветдесет хиляди лева), законната лихва за периода, считано от 23.06.2015г. до 13.01.2017г. и за частта от обезщетението в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева), законната лихва, дължима за периода считано от 23.06.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска, в частта за разликата - над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 200 000 лева, както и за законната лихва върху тази сума и за посочения в исковата молба период.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД да заплати на К.И.Д., на освонание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 100 (сто) лева, за съдебни разноски пред Софийски градси съд.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД да заплати на адв. П.К., със служебен адрес ***, офис № 10, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата – общо сумата от 7060 лева (седем хиляди и шестдесет лева) разноски за процесуално представителство на К.И.Д. и Ж.И.Д., пред Софийски градси съд.

 

ОСЪЖДА всеки от ищците К.И.Д. и Ж.И.Д. да заплати на „З.К.У.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от по 400 лева (четиристотин лева) за съдебни разноски пред Софийски градси съд.

 

ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 8 050 лева (осем хиляди и петдесет лева), представляваща държавна такса и съответна част от съдебни разноски, от заплащането на която ищците са били освободени.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, чрез жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                         

     СЪДИЯ: