РЕШЕНИЕ
№ 553
гр.Плевен, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Плевен, осми състав, в открито съдебно заседание на шести ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретаря Милена Кръстева, като
разгледа докладваното от съдия Иванов и.
административно дело № 401 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр.
чл. 2в от ЗОДОВ.
Административното дело е образувано по искова молба на
Г.Т.Т. ***, ЕГН **********, с която е предявен иск с посочено правно основание
чл.2в от ЗОДОВ и цена в общ размер 32 534 лв. против Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, бул. ***/, Министерство на земеделието и храните, гр.
София, бул. *** и Върховен административен съд, гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ №18.
В исковата молба се твърди, че в резултат на
административен акт - Уведомително писмо за отхвърляне на плащанията №
01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ – Плевен по мярка
112, издаден при неправилно тълкуване и прилагане на регламенти на Европейския
съюз, свързани с начина и периода на изчисляване на икономическия размер на
стопанствата по мярка 112, и на постановено от третия ответник Решение №
6075/10.05.2018 г. на ВАС на РБ при съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, с което решение жалбата против този административен акт е
отхвърлена, на ищеца са причинени вреди.
Посочват се норми от правото на ЕС, които са нарушени:
Чл.3 от Договора за ЕС /предишен чл.2 от ДЕС/; чл.21
от Договора за функционирането на ЕС /предишен чл.18 от ДЕО/; чл.45 от Харта на
основните права на ЕС; чл. 1, 3, 7, 14 и
40, 41, 42 от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год., чл. чл.
1, 2, 3, 4, 18, 19 от Директива
2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 год.; чл.
8 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 год.; чл. 26 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията.
Въз основа на подробно изброените нарушения на правото
на ЕС от тримата ответници се претендира обезщетения за вреди, както следва :
1. Парична сума
в размер на 24 446 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи втората
част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 15.11.2016 год., т.е. датата на
връчване на Уведомително писмо № 01-153-6500/824, ведно със законната лихва от
07.01.2017 год. до датата на окончателното плащане на задължението;
2. Сума в размер на 1088 лв., представляваща разноски
пред Административен съд – Плевен, ведно със законната лихва от 01.03.2017 год.;
3. Сума в размер на 7 000 лв., представляваща
обезщетение за последица от действия на Държавен фонд „Земеделие“, ВАС и
Министерство на земеделието, нарушаващи правото на ЕС.
С Определение № 1092/31.05.2023 год. и Определение №
1271/19.06.2023 год. съдът е указал на ищеца да уточни и конкретизира исковата
си претенция.
Със Заявление вх.№ 3683/13.06.2023 год. и Заявление вх. рег. № 4194/03.07.2023 год.
ищецът е допълнил исковата си молба, уточнявайки, че претенцията му по
отношение Министерство на земеделието се основава на противоречието на чл. 29,
ал. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 год. на посочените в ИМ норми на ЕС;
претенцията в размер на 7000 лв. е за обезщетяване на неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес от спиране на проекта, довел до емоционален и нервен
срив, чувство за безизходица и отчаяние, усещане за несправедливост, депресия и
изолация, като претенцията е за обезщетение от 7000 лв. неимуществени вреди за
периода 09.05.2020 год. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва.
В исковата молба се посочва, че Министерство на
земеделието, Държавен фонд „Земеделие“ и Върховен административен съд нарушават
чл.3 от Договора за ЕС /предишен чл.2 от ДЕС/; чл.21 от Договора за
функционирането на ЕС /предишен чл.18 от ДЕО/; чл.45 от Харта на основните
права на ЕС; Директива 2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год. Директива
2004/113/ЕО на Съвета от 13.12.2004 год.; Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета
от 20.09.2005 год.; Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията.
В исковата молба се посочва, че на 11.09.2012г. е
подадено заявление за подпомагане по Мярка 112 „Създаване на стопанства на
млади фермери" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013
г. в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие", гр. Плевен /ОД на ДФЗ
- Плевен/. Заявлението е одобрено и на 06.11.2013г. е подписан Договор №
15/112/08032 с Държавен фонд "Земеделие".
На 15.11.2016г. - четвъртата година от петгодишния
проект, чрез нотариус на ищеца е връчено уведомително писмо за отхвърляне на
плащанията № 01-153-6500/834 от 28.10.2016г., в което директор на ОД на ДФЗ Плевен
заявява, че спира проекта с мотив - „неспазване на договорни и нормативни
задължения, тъй като ищецът не живее на постоянен и настоящ адрес в общината,
където извършва подпомаганата дейност, или в съседна на нея община, неподдържане
на стопанство от минимум 4 икономически единици и липса на увеличение с още
най- малко 4.5 икономически единици към периода на проверка на бизнес плана,
неосигуряване на достъп до обекти, документи и непредоставяне на поискана
информация, свързана с осъществяването на подпомаганата по проекта дейност,
като това писмо е обжалвано пред
Административен съд Плевен, който с решение № 210/25.05.2017г. е отменил
писмото, като решението е обжалвано и Върховен административен съд с решение № 6075/10.05.2018г.
е отменил решението на Адм. съд- Плевен.
В жалбата се посочва редът за подаване на документи по
мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ , като се твърди, че в
чл.3 от Регламент (ЕО) № 1242/2008 на Комисията и приложенията към регламента
се посочва, че икономическият размер на посочените стопанствата се определя в
зависимост от общия стандартен производствен обем, изразен в евро, и се записва
като стандартен производствен обем /СПО/. В българското законодателство в
цитираната наредба е прието икономическият размер да се определя и записва в
икономически единици – ИЕ, като добивите от съответните култури нямат значение.
Посочва, че с подписване на договора с ДФ „Земеделие“ е поел следните
задължения, които са в съответствие с нормативната база по мярката и са
свързани с конкретния случай:
1. Да има настоящ и постоянен адрес в общината, в която
са имотите по проекта- общ. Левски или в съседна на нея община, през петте
години на проекта.
2. Да поддържа стопанство с икономически размер от не
по-малко икономически единици от тези, с които е одобрен проектът през някаква
част на всяка от годините до годината, избрана за проверка на изпълнението на
бизнес плана и съгласно договора и анекса към него, до четвъртата година, като
през четвъртата и петата трябва да увеличи икономическия размер със 7.5 икономически
единици и то съгласно бизнес плана и договора да бъде 12.74
ИЕ и този икономически размер през четвъртата година - 2016г.,
според Таблица 9 от бизнес плана трябва да се постигне чрез засаждане на 6.5
дка градински краставици.
В исковата молба посочва, че през 2013г.- първата
година от проекта, ищецът е сключил граждански брак с българка от гр.Плевен,
която от няколко години, заедно с родителите си, живеела в Белгия, като в
Белгия са се родили и двете деца на ищеца. Посочва, че от 2015г. през голям
период от годината е бил в Белгия, но през нито една от годините не е престанал
да изпълнява задълженията по договора, нито си е променял настоящия и
постоянния си адрес.
Посочва, че съгласно
бизнес плана през 2013, 2014 и 2015г. е трябвало да отглежда по 2.1 дка
краставици, а през 2016 г. и 2017 г. - по 6.5 дка. Сочи, че периодът на
отглеждане на краставиците /корнишони/ е около 2 месеца, като съгласно
нормативната база той трябва да ръководи стопанството, а не непосредствено да
засажда, полива, пръска и бере краставиците, тъй като тези операции са ги вършели
лица, които, в качеството на ръководител на стопанството, ищецът е осигурявал
лично или чрез негов пълномощник, като в съответствие с нормативната уредба е имал
пълномощник, който с нотариално заверено пълномощно е представлявал ищеца пред
Държавен фонд „Земеделие”.
Посочва, че не
оспорва Уведомителното писмо за отхвърляне на плащанията № 01-153-6500/824 от
28.10.2016г. и Решение № 6075/10.05.2018г. на Върховен административен съд, а
предявява иск за вреди, причинени от тяхното издаване, като заявява че те са
извършени в нарушение на първичното и вторично законодателство на Европейския
съюз. В нарушение на първичното и вторично законодателство на Европейския съюз
е и изискването, вложено в чл.29 ал. 3 от Наредба №9 на Министерство на
Земеделието.
Ищецът посочва, че при извършена проверка на 10.10.2016
година икономическият размер на стопанството му е 0 икономически единици,
въпреки, че от две разсаждания на корнишони през 2016г. и представена фактура
за значително количество при първото разсаждане и налични при проверката и
съответно документирани 6.9 дка от второто ДФ „Земеделие“ не приема нито едното
и издава уведомително писмо за отказ на плащане на проекта. Твърди, че в нито
един момент не е възпрепятствал проверката и такова нарушение не е извършвал.
Излагат се доводи, че са спазени и други изисквания по
договора, като моли да се осъдят ответниците.
Представен е отговор на исковата молба от Министерство
на земеделието и храните чрез гл. юрк. И.В., в който се посочва, че искът е неоснователен и
следва да се отхвърли. Оспорва се така предявената искова претенция за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца на основание и по размер,
посочени в исковата молба, като се считат същите за неоснователни и недоказани.
Посочва, се че предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на вреди, настъпили от достатъчно съществено нарушение на правото
на ЕС, включва нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да
предоставя права на частноправните субекти; да бъде възможно установяването на
съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на съответния акт; да е
налице причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на
държавата и вредата, претърпяна от засегнатите лица, като реализирането на
отговорността на държавата е обусловено от кумулативно наличие на всеки един от
елементите от състава на отговорността. Посочва се, че липсата на който и да е
от елементите на фактическия състав на предявения иск, обуславя неговата
неоснователност. Посочва се, че ищецът обосновава
претенцията си спрямо Министерство на земеделието и храните с твърдение, че
същественото нарушение се състои в неприлагане на общностни норми, с приоритет
пред национална норма, която и противоречи. Относно твърдението на ищеца, че
претенцията му по отношение на Министерство на земеделието и храните се
основава на противоречието на чл. 29. ал.3 от Наредба №9/03.04.2008г. с
посочените в исковата молба норми от правото на ЕС, а именно: чл. 3 от ДЕС, чл.21 от ДФЕС, чл.45
от ХОПЕС, Директива 2004/38/ ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004г., Директива
2004/113/ ЕО на Съвета от 13.12.2004г., Регламент ЕО № 1698/2005 г. на Съвета
от 20.09.2005г. и Регламент ЕО №1122/2009г. на Комисията, намират, че същите са
неотносими към конкретния случай.
Сочи се, че Наредба
№9/03.04.2008г. урежда условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по мярка "създаване на стопанства на млади фермери"
по програмата за развитие на селските райони, а разпоредбата на чл.29, ал. 3 от
Наредба № 9/03.04.2008г. гласи, че за срок 5 години след сключване на договора
за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е
длъжен да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините,
където извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях,
като същото изискване за постоянен и настоящ адрес е посочено и в разпоредбата
на чл. 9, ал.1, т. 7 от Наредбата, като условие за допустимост за финансиране на
кандидатите. Посочва се, че въвеждането на изискването на разпоредбата на
чл.29, ал.3 от Наредбата е във връзка с необходимостта държавите членки в
рамките на общата селскостопанска политика да приемат всички необходими
законови, подзаконови и административни разпоредби, да взимат всички необходими
мерки с оглед на осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на
Общността. Счита се, че не е налице нарушение на правна норма на ЕС,
съдържанието на която да е установено, че противоречи на разпоредбата на чл.29,
ал.3 от Наредба № 9/03.04.2008г., от което следва, че липсата само на един от
елементите на фактическия състав на предявения иск, обуславя неговата
неоснователност. Иска се от съда да отхвърли като неоснователна и недоказана
исковата молба, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съгласно
Наредбата за правна помощ.
Представен е и отговор на искова молба от ДФ
„Земеделие“ чрез гл. юрк. Л.Х., в който се описват фактите относно подаване на
заявление за подпомагане, издаване на уведомително писмо за отхвърляне на
плащания и развилите се съдебни производства,
факти по извършване на проверка и се посочва, че правилно е определен
размер на икономическото стопанство.
Намира, че искът е допустим, но изцяло неоснователен,
като се посочва, че в конкретния случай, не се установява по предявените от
ищеца искове, постановените актове да са в противоречие с общностното право или
да не са несъобразени с практиката на Съда на Съюза, като в случая, ищецът
основава претенцията си против ВАС с неизпълнение на задълженията му да следи
служебно за съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон.
Посочва се, че ДФЗ не носи и не може да носи отговорност, че е бездействал и не
е изпълнил свои задължения, произтичащи било от вътрешното законодателство,
било от общностното право. Посочва се, че от съдържанието на исковата молба се
установява, че е насочена към опит за подновяване на оспорването
законосъобразността на постановени административни актове в друго
административно производство, протекло между ищеца и ДФЗ, които вече са били
предмет на проверка в друго съдебно производство с постановено влязла в сила
съдебно решение.
В отговора се
възразява на всяка една от претенциите в исковата молба, като се сочи, че
неоснователност на главните претенции, обуславя неоснователност и на
акцесорните за присъждане на законни лихви, като приложението на чл. 2в от ЗОДОВ, в настоящия казус не са налице предпоставките за установяване на
отговорност на държавата, тъй като в случая, безспорно е установено, че
бенефициентът не е изпълнявал договорните и нормативни разпоредби. Посочва се
че, в депозираното заявление за кандидатстване ищецът изрично е посочил, че е
запознат с правилата за отпускане на финансова помощ по Програма за развитие на
селските райони за периода 2007 - 2013 г. и след като не е оспорил тези
правила, то същият се е съгласил с тях, видно и от положения подпис на
декларацията, която е неразделна част от заявлението.
Посочва се, че ако
действително бе допуснато твърдяното нарушение на някои основополагащи принципи
на правото на ЕС, от страна на който и да било, същото това нарушение би
рефлектирало и върху изхода на развилото се и вече приключило пред ВАС на РБ
производство по обжалване на първоинстанционното решение. Доколкото твърдяното
нарушение на основни принципи на общностното право не е установено - то не е
налице и първата основна предпоставка за реализиране на деликтната отговорност
на ответника и предявения пред настоящия съд иск от Г.Т. следва да бъде
отхвърлен. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представен е отговор на исковата молба от ВАС чрез
юрк. П.Д., в който се посочва, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като за да бъде ангажирана обективната отговорност на ВАС на
соченото от ищеца основание следва да са установят следните кумулативни
предпоставки, изведени от юриспруденцията на СЕС: 1. твърдяното нарушение да е
на приложима/относима съюзна норма, предоставяща права на частноправните
субекти; 2. нарушението на тази съюзна норма да е очевидно (достатъчно
сериозно, съществено) и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. Посочва се, че е неоснователно позоваването
на разпоредбите на Директива 2004/113/ЕО и Регламент (ЕО) № 1698/2005, уреждащи
най-общо равенството между половете и забраната за дискриминация на полов
признак, доколкото ищецът не излага конкретни факти, които да могат да бъдат
подведени като твърдения за неизпълнение на задълженията на българската държава
по тези норми, като във всички случаи, предвид предмета на разгледания пред ВАС
правен спор, такива обективно не могат да бъдат обосновани. Посочва се, че уреденото в
националното ни законодателство изискване за „отседналост" на бенефициера
в общината или в една от общините, където извършва подпомаганата дейност, или в
община, съседна на някоя от тях, е не само допустимо от
гледна точка приложимото в областта съюзно законодателство (основната
материалноправна уредба от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013
г., се съдържа в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и
Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията от 15.12.2006 г.), което оставя
изключително на държавите членки свобода на преценка относно реда и условията
за прилагане на предвидените в него помощи, но и правно оправдано, с
оглед постигане на целите на самата мярка. Поради което при липса на колизия,
прилагането на „спорната“ национална правна уредба не може да обоснове извод за
допуснато нарушение на ПЕС. Намира, че
липсва приложима норма от европейското
законодателство, която да предоставя директно права за претендиращия обезвреда
от извършено спрямо него нарушение, още по-малко липсва нарушение на такава, а
това, от своя страна, означава липса на елемент от фактическия състав на чл.
2в. ал. 1.т. 1 ЗОДОВ.
Смята, с оглед изложеното, че не е налице и вторият
елемент от понятието, а именно - „нарушението на тази съюзна норма да е
очевидно (достатъчно сериозно, съществено)“, т.к. същият по съществото си
представлява квалифициращ признак по отношение на първия, който, предвид
посоченото в отговора, липсва. По отношение на вредите и
причинната връзка горното обуславя
безпредметност на преценката досежно твърдения в исковата молба вредоносен
резултат, както и причинно-следствената връзка между него и твърдяното
нарушение. Въпреки това се посочва, че в конкретния случай и този елемент от
фактическия състав на отговорността не е налице, тъй като по отношение на
претенцията за имуществена вреда под формата на пропусната полза, следва да
бъде отбелязано, че втората част от сумата по проекта не представлява
гарантирано увеличение в имуществото на ищеца, съответно не е налице и
изискуемата пряка причинно-следствена връзка с постановеното от ВАС съдебно
решение.
Сочи, че заплатените от ищеца съдебни разноски не представляват
подлежащи на обезщетяване имуществени вреди по предявен иск за ангажиране
отговорността на държавата по чл. 4, § 3 от ДЕС, съотв. по чл. 2в от ЗОДОВ.
Съгласно Решение от 20.01.2010 г. на СЕС по дело Т-252/07, Т-271/07 и Т-272/07 „Разходите,
направени във връзка с производствата по съдебен контрол, които са от
компетентност на общностните съдилища, трябва да се считат за обхванати от
решенията относно разноските, приети съгласно приложимите за този тип разноски
специфични процесуални правила в съдебните актове, с които приключва
производството, и от решенията, постановени в края на специалните производства,
предвидени в случай на оспорване на размера на разноските. Тези производства
изключват възможността същите суми или суми, изразходвани за същите цели, да се
претендират в рамките на иск, свързан с извъндоговорната отговорност на
Общността, включително от страна на лицата, които след като са загубили делото,
е трябвало да понесат разноските“. Посочва, че
по делото не са представени доказателства за тяхното реално заплащане.
Относно претенцията
за неимуществени вреди, намира същата за прекомерна, неотговаряща на критериите
за "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Освен това,
неспазването на посоченото в чл. 29. ал. 3 от Наредба № 9 изискване не е
единственото основание за постановения от ДФЗ отказ, потвърден с окончателното
решение на ВАС и следователно, дори и съдът да бе установил противоречие на
националната норма с приложимите норми и принципи на правото на ЕС и на това
основание (в съответствие с принципа на примата) да я игнорира, оставяйки я без
приложение, резултатът от производството би бил същият. В този смисъл,
доколкото потенциалното погрешно произнасяне по този въпрос не е от естество да
промени изхода на спора като резултат, няма как същото да обуслови настъпване
на каквито и да било вреди, респ. няма как да бъде обоснована пряка причинно
следствена връзка между допуснатото нарушение и претендираните вреди (доколкото
вредите по правило представляват стойност на неупражнено вследствие на
извършено нарушение право). Намира, че неоснователността на главната претенция
обуславя неоснователност и на акцесорните за присъждане на законна лихва, като
отделно, исковете са погасени по давност. С оглед посоченото в отговора намира, че не е доказано
наличието на кумулативно изискуемите елементи по чл. 2в. ал. 1 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на съда за претърпени от ищеца вреди, намиращи се в
причинно- следствена връзка с допуснато достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС, поради което предявените искове се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени. Моли и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 600 лева – 60 лева за подготовка на документи и 540 лева за процесуално представителство.
В съдебно заседание ищецът - Г.Т.Т. *** не се явява,
не се представлява. Представя писмени бележки, в които поддържа изложеното в
исковата молба.
В съдебно заседание ответникът – ДФ
„Земеделие“ гр.София се представлява от гл. юрк. Л.Х., която оспорва исковете,
поддържа отговора на исковата молба, моли за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответникът – Министерство
на земеделието и храните се представлява от гл. юрк. И.В., която оспорва
исковете, поддържа отговора на исковата молба, моли за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредбата за правна помощ.
В съдебно заседание ответникът –
Върховен административен съд, не се представлява.
В съдебно заседание за Окръжна
прокуратура Плевен се явява прокурор Ш., който
намира исковата молба за неоснователна.
Административен съд-Плевен, осми състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и
извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът
е регистриран с УРН 584680 в Интергрираната система за администриране и
контрол. Същият е подал в ДФЗ-РА
Заявление за подпомагане с идентификационен №15/112/08302/11.09.2012 год. по
мярка 112-Създаване на стопанства на млади фермери. Към заявлението е приложен
Бизнес план по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери”.
Със Заповед
№03-150-РД/428/05.11.2012 год. на Директора на ОД на ДФЗ-Плевен подаденото от Т.
заявление за подпомагане е одобрено и е сключен договор №15/112/08302 от 06.11.2012 год., по силата на който ДФЗ
предоставя на заявителя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00
лева за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в
бизнес плана по проект №15/112/08302. Съгласно т.3.1 от договора ползвателят се
задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в
бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до три години от датата на
подписване на договора.
Съгласно докладна записка №
03-150-153/104 от 21.08.2015 г. от Началник отдел РТИ – Плевен във връзка с
възложената проверка, при която е констатирано: 1.При уведомяване на кандидата
за предстояща проверка е установено, че входящите повиквания към посочения
телефон за контакти, са ограничени; 2.На посочения адрес за контакти в с.***
живее дядото на кандидата – Д. Т., който е декларирал писмено, че Г.Т. живее в
чужбина и не развива стопанска дейност; 3.Проверяващата ст.експерт Ц. е провела
телефонен разговор със сестрата на кандидата – А.Т., която е заявила, че Г.Т.
живее в Белгия и не е запозната с неговата дейност; 4. Изпратена е докладна записка до ДФЗ изх.№
05-2-152/227 от 12.08.2015 г.; 5. Докладната записка е резолирана с указание на
кандидата да бъде изпратено уведомление за проверката и ако същият не се яви
или не бъде открит, проверката да приключи с наличната информация; 6.Изпратено
е уведомление с изх.№ 01-152-6500/186 от 14.08.2015 г. до Т. по пощата, върнато
на 20.08.2015 г. с отбелязване „получателят отсъства”, поради което проверка на
място не е извършена.
С Анекс № 1/23.03.2016 год. към договор № 15/112/08302
от 06.11.2012 год. е направена промяна в т.3.1 от договора, както следва:
ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели,
предвидени в бизнес плана и описани в Приложение №1 в срок до четири
години от датата на подписване на договора.
Изготвена е докладна записка № 03-153-150/105 от
28.10.2016 г., в която е отразено, че бенефициентът не е изпълнил свое
договорно задължение да увеличи размера на земеделското си стопанство най-малко
с 4,5 икономически единици към периода на проверка за изпълнение на бизнес
плана и не поддържа същия в минимално изискуемия размер от 4 икономически
единици, не е осигурил достъп до обекти, документи и информация, свързана с
осъществяването на подпомаганата по проекта дейност, както и не живее на
постоянен и настоящ адрес в общината, където извършва подпомаганата дейност или
в съседна община.
Издадена е Заповед № 03-150-РД/527 от 28.10.2016 г. на
Директора на ОД на ДФЗ – Плевен, с която е отказано изплащането на финансова
помощ, представляваща второ плащане по Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г.
на Г.Т.Т., по следните мотиви: Ползвателят на помощта не е изпълнил свое
договорно и нормативно задължение, установено в т.4.4. б.А и б.Й, във връзка с
т.4.7. от Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл.9 ал.1 т.8, чл.14 ал.1 и
ал.4 от Наредба 9/2008 г. – икономическият размер на земеделското стопанство не
се е увеличил най-малко с 4,5 икономически единици към периода на проверка за
изпълнението на бизнес плана и дори не се поддържа минимално изискуемия размер
на стопанството от 4 икономически единици; ползвателят на помощта не е изпълнил
свое договорно и нормативно задължение, установено в т.4.7., във връзка с
т.4.25 от същия договор и т.4.6, изразяващо се в неосигуряване в достъп до
обекти, документи и непредоставяне на поискана информация, свързана с
осъществяване на подпомаганата по проекта дейност; ползвателят на помощта не е
изпълнил свое договорно и нормативно задължение, установено с т.4.4 буква З,
във връзка с т.4.28 и т.4.7 от същия договор и чл.29 ал.3 от Наредба 9/2008 г.
– не живее на постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините,
където извършва подпомаганата дейност или в някоя съседна на тях община.
Разпоредено е на основание т.4.4 буква А, буква З и
буква Й, т.4.6 и т.4.7 от Договор № 15/112/08302 от 06.11.2012 г. и чл.8 ал.1
т.2, т.8, т.11 и чл.33 ал.1 от Наредба 9/2008 г. ползвателят да върне
полученото първо плащане по договора в размер на 24446 лв., ведно със законната
лихва.
На основание Заповед №
03-150-РД/527 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен е издадено и
Уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/824 от 28.10.2016 г. на Директора на ОД
на ДФЗ – Плевен със съдържание, идентично с това на заповедта.
Срещу уведомителното писмо е
подадена жалба и е образувано адм. дело № 42 по описа за 2017 година на
Административен съд Плевен, по което е постановено решение № 210/25.05.2017
година, с което е отменено Уведомително писмо с изх.№ 01-153-6500/824 от
28.10.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ – Плевен.
Решението е обжалвано пред
Върховен административен съд и с решение № 6075 от 10.05.2018 г. по адм. дело №
7864/2017 г. ВАС- Четвърто отделение е отменил
решение № 210 от 25.05.2017 г. по адм. дело № 42/2017 г. на Административен съд
– Плевен, като е отхвърлил жалбата, подадена от Г.Т.Т. против уведомително писмо № 01-153-6500/824 от 28.10.2016
г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" в
град Плевен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Искът е предявен от надлежна страна, срещу ответници,
които имат надлежна пасивна процесуална легитимация и е процесуално допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди в чл. 2в, ал. 1, т. 1 урежда реда за разглеждане на искове срещу
държавата за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища
от достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС).
Съгласно чл. 203, ал. 3 от АПК държавата отговаря за вреди,
причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз,
като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат
стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на
правото на Европейския съюз.
Фактическият състав на отговорността на държавата за
вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ
включва: 1. нарушена правна норма на правото на Европейския съюз, която да
предоставя права на частноправните субекти; 2. нарушението да е достатъчно
съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната вреда. В този
смисъл е трайната практика на СЕС /Решение от 19 ноември 1991 г. по дело
Francovich и др., съединени дела C-6/90 и C-9/90 на СЕС, Решение от 25 ноември
2010 г. по дело Fus, C-429/09, Решение от 9 декември 2010 г. по дело Combinatie
Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C-568/08, Решение от 14 март 2013
г. по дело Leth, C-420/11/. Реализирането на отговорността на държавата е
обусловено от кумулативното наличие на посочените материалноправни
предпоставки. При липса дори само на един от елементите на фактическия състав
отговорността на ответника за обезвреда не може да бъде реализирана, като доказателствената
тежест за установяване на правопораждащите юридически факти и на връзките между
тях лежи върху ищеца.
Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в
обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив.
Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ
на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на
участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се
дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Съдебният акт е влязъл в сила
и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство,
не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан същия.
В решение от 2009. 2003 г., Kobler, по дело С-224/01
СЕС е имал възможност да се произнесе, че принципът, според който държавите
членки са длъжни да поправят вредите, причинени на частноправни субекти от
нарушение на общностното правото, за които те отговарят, се прилага и когато,
нарушението произтича от решение на юрисдикция, която се произнася като
последна инстанция, ако нарушеното общностно правило има за предмет
предоставянето на права на частноправни субекти, нарушението е достатъчно
съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпените от увредените лица вреди. За да определи дали нарушението, което
произтича от такова съдебно решение, е достатъчно съществено, компетентният
национален съд, като отчита спецификите на юрисдикционните функции, трябва да
изследва, дали това нарушение разкрива явен характер.
Съобразно трайно установената практика на СЕС, силата
на пресъдено нещо не може да е пречка за реализиране на отговорността на
държавата да обезщети вредите от такова нарушение. Изрично в мотивите към
решението си по дело № C-173/03 СЕС заключава, че ПЕС се противопоставя на прилагането
на национален закон, който изключва отговорността на държавата в случаите, в
които нарушението произтича от погрешното тълкуване на правото от страна на
националния съд или от погрешната му оценка на фактите и доказателствата, тъй
като тези дейности представляват основна част от правораздавателната дейност и
неправилното им упражняване може да доведе до явно нарушаване на ПЕС.
Невъзможността държавата да бъде подведена под отговорност за нарушаване на
правото на ЕС от страна на национален съд в подобни случаи означава принципът
за отговорността на държавата да бъде изпразнен от смисъл. Затова в
производството по реализиране на тази отговорност сезираният съд е в
правомощието си да преценява процеса по събиране и анализ на доказателствата и
установяване на фактите във влязлото в сила решение на друга национална
юрисдикция от гледна точка на съответствието им с ПЕС.
По отношение на условието относно неправомерното
поведение на институция, изисква се да е установено достатъчно съществено
нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на
частноправни субекти (решения от 4 юли 2000 г., по дело C-352/98 P, EU: C:
2000: 361, т. 42 и 43 и решение от 9 септември 2008 г., по съединени дела
C-120/06 P и C-121/06 P, EU: C: 2008: 476, т. 173).
В случая се твърди, че вредите са настъпили
от неправилно прилагане на разпоредби на общностното право относно
определяне на икономическите единици на
стопанството по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери", тъй
като ДФ „Земеделие“ приема, че не са
налице 4 ИЕ на стопанството при проверка извършена на място, като постановява
уведомително писмо за връщане на сумата, а ВАС е отменил съдебното решение на
АС Плевен, с което е отменено уведомителното писмо, като е отхвърлил жалбата,
тъй като е приел за установено по безспорен начин неизпълнение основно задължение
по бизнес плана за поддържане през всяка една от годините на поетия ангажимент
за минимално изискуем размер на стопанството от 4 И, като такъв е установен
само за 2012 г. – към датата на поемане на ангажимента.
Съдът обаче намира, че така сочените като нарушени
норми от ищеца не предоставят права на частноправни субекти, каквито са и
възраженията на ответниците по делото.
Съгласно чл.3 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. на
Комисията от 08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за
земеделските стопанства, икономическият размер на стопанството се определя въз
основа на общия стандартен производствен обем на стопанството, който се
изразява в евро, като методът за изчисляване на икономическия размер на
стопанството и класовете по икономически размер са посочени в приложение II.
Съгласно чл.5 т.1 от Регламент (ЕО) №1242/2008г. на
Комисията „стандартен производствен обем“ (СПО) означава стандартната стойност
на брутната продукция, като СПО се определя за всеки район, посочен в
Приложение IV, и за всяка характеристика на реколтата и животните от
изследването на структурата на стопанствата, посочено в Приложение III от
Регламент (ЕО) №1166/2008. Методът за изчисляване за определяне на СПО на всяка
характеристика и процедурите за събиране на съответните данни да разяснени в
Приложение IV. Общият СПО на стопанството отговаря на сумата от стойностите,
постигнати за всяко производство, и се определя, като стандартните
производствени обеми за производствена единица се умножат по броя на
съответните единици. За целите на изчисляването на СПО за изследването на
структурата на стопанствата за годината N „референтният период“ обхваща петте
последователни години от година N-5 до година N-1 и се означава с N-3. СПО се
определят, като се използват средните базови стойности, изчислени за един
референтен период от 5 години, както се посочва в чл.3, ал.1. Те следва да се
актуализират за отчитане на икономическите тенденции най-малкото всеки път,
когато се извършва изследване на земеделските стопанства. Съгласно чл.3 т.4 от
регламент чрез дерогация от пар. 3 държавите членки изчисляват СПО за
референтния период 2004г. за производствата, изброени в изследването на
структурата на стопанствата за 2007г., както е определено в Регламент (ЕО)
№204/2006 на комисията.
Съгласно приложение II, б.А икономическият размер на
стопанството се определя в зависимост от общия СПО, изразен в евро, като се определят класовете.
Съгласно Приложение ІV, т.1, подт.“в“, СПО отговаря на
производствен период от 12 месеца. При растителните продукти, за които
производственият период е по-малък или по голям от 12 месеца се изчислява СПО,
който да отговаря на нарастването или годишното производство за 12 месеца. СПО
за растителни продукти се определя на базата на площ, изразена в хектари.
Базовите данни за определяне на СБО и изчисленият СПО се изразяват в евро. СПО
се определя за всички земеделски продукти в съответствие с позициите в
изследванията в Общността за структурата на земеделските стопанства по начина,
предвиден за тези изследвания ( т.1.“д“ и т.2 а“ от Приложение IV ).
Регламент (ЕО) №1242/2008г. на Комисията от
08.12.2008г. за установяване на типология на Общността за земеделските
стопанства, стандартен производствен обем, е действал до 31.12.2014г., когато с
чл. 7 на Регламент №1198/2014 на Комисията от 01.08.2014г. за допълнение на
Регламент (ЕО) №1217/2009 на Съвета за създаване на система за събиране на
счетоводна информация за доходите и икономическата дейност на земеделските
стопанства в ЕС, е отменен, считано от 01.01.2015г.
Съгласно пар.1 на Регламент (ЕО) №1242/2008г., СПО и
данните, нужни за тяхното изчисляване, трябва да се предадат на комисията от
органа за връзка, определен от всяка държава в съответствие с чл.6 от Регламент
79/65/ЕИО.
Същевременно в чл. 5 и чл.6 от Регламент (ЕС) 2015/220
на Комисията е дадено легално определение за икономически размер на
стопанството, стандартна продукция и обща стандартна продукция. Определени са
методите за изчисляване на икономическия размер на стопанството, класовете
икономически размери, процедурите за събиране на съответните данни и определяне
на стандартна продукция на различните характеристики на дадено стопанство,
начин на определяне на обща стандартна продукция на стопанството, с препратка
към Приложение V и VI от същия регламент, както и приложение III към Регламент
(ЕО) 01166/2008г.
Методите за изчисляване на икономическия размер на
стопанството и класовете икономически размери са посочени в Приложение V, като
по същество приповтарят тези в приложение II на Регламент (ЕО) №1242/2008г. с
изкл. на формулировката в б.Б, т.IV. Същевременно в Приложение VI е дадена
легална дефиниция на стандартна продукция (СП) - стойността на всяка
селскостопанска характеристика, посочена в чл.6, пар.1, която отговаря на
средната стойност в даден район- т.1 б.“а“. При растителните и животински
продукти, за които производственият период е по-малък или по-голям от 12
месеца, се изчислява СП, който да отговаря на нарастването или на годишното производство
за 12 месеца.
Горецитираните
норми от общностното право дават дефиниция на икономически единици,
размер на стопанството, метод на
определянето му, период, за който следва да се отчита изпълнението на поетите
ангажименти, но те не създават права за частноправни субекти, а служат като
основа за компетентните институции на държавите-членки при определяне на правила
за отпускане, контрол и заплащане на подпомагане по европейски мерки за
подпомагане на земеделски производители, какъвто е ищеца, ползващ права по
Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" и не е налице първият
елемент от фактически състав за ангажиране отговорността на ответниците.
Ищецът счита, че е налице нарушение на чл.21 от
Договора за функционирането на ЕС /предишен чл.18 от ДЕО/, съгласно който всеки
гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на
територията на държавите-членки при спазване на ограниченията и условията,
предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. В случая не е налице ограничаване на правото
на свободно движение, но съгласно поетия ангажимент от ищеца в т. 4.28 от
договора, която вменява задължение да се живее в общината, където се
осъществява подпомаганата дейност или съседна, а в случая безспорно е
установено, че лицето не пребивава в България и от две години пребивава в
Белгия и не е налице изпълнение на поето от него задължение в договора и това
изискване не ограничава свободното му движение, тъй като произтича именно от
характера на подпомагането по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади
фермери“ от ПРСР 2007-2013 година, чиято цел
е създаване на стопанство именно от подпомаганото лице, което ако не
пребивава в България не е възможно да развива дейността, за която му е
предоставена помощта.
В този смисъл съдът намира, че не е налице и нарушение
на чл. 45 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки гражданин
на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на
държавите-членки, тъй като по никакъв начин не се ограничава свободното
движение на Т., но с оглед поетият ангажимент същият се е задължил с условията
на договора да развива стопанството и това именно налага да пребивава в близост
до същото, а не в друга държава и то за период от две години.
Нарушение на чл. 1, 3, 7, 14, 40, 41, 42 от Директива
2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год. относно правото на граждани на
Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно
на територията на държавите–членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и
отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО,
75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, също не е налице, тъй като
цитираните норми регламентират пребиваването на гражданите на Съюза и членовете
на техни семейства и правото им на
свободно движение в държавите-членки, които правила следва да бъдат спазвани от
държавите– членки и да транспонират разпоредбите й във националното
законодателство, като съобщят на Комисията текста на разпоредбите от
националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата
директива т.е. създават се задължения за държавите –членки, а не за частноправни
субекти.
В исковата молба се твърди нарушение на чл. чл. 1, 2,
3, 4, 18, 19 от Директива 2004/113/ЕО на
Съвета от 13.12.2004 год., съгласно които се посочват цели на Директивата –
борба срещу дискриминацията, дефинират се понятията „ пряка и непряка
дискриминация“, принципи на равно третиране и задължението на държавите членки
да я транспонират и в Република България е приет Закон за защита от
дискриминация в сила от 01.01.2004 година , като сочените норми от ищеца от директивата не създават права за частно
правни субекти, а задължение за държавите –членки да съобразят националното
законодателство с изискванията за недопускане на дискриминация по отношение на
граждани на ЕС, като в РБ е налице съответен специален ред за установяване на
дискриминация, като в случая не са ангажирани доказателство по отношение Т. да
е налице установено неравно третиране.
Не е налице и нарушение на чл. 8 от Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 год., относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) съгласно който Държавите-членки и
Комисията насърчават равенството между половете и гарантират, че през
различните етапи на изпълнение на програмата не съществува никаква
дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или вяра,
инвалидност, възраст или сексуална ориентация. В случая се цитира нормата,
която обаче създава задължение за държавите –членки и комисията да не допускат
дискриминация и както бе посочено по-горе в РБ е налице специален Закон за
защита от дискриминация, по който лицето, което твърди че е дискриминирано
следва да инициира производство, а липсват данни за такова.
Съдът намира, че не е налице и нарушение на чл. 26 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, съгласно който съответните заявления
за помощ се отхвърлят, ако земеделският производител или негов представител
попречи на извършване на проверка на място, тъй като в случая с цитираната
норма се създава задължение за ищеца, а не се гарантира негово право и не е
възможно да е налице нарушение, тъй като
нормата не създава право за частноправен субект, а задължение.
Съдът намира за
необоснован и довода на ищеца за наличие на противоречие на разпоредбата на чл.
29, ал. 3 от Наредба № 9 с прогласения в сочените съюзни норми основен принцип
на ЕС съгласно цитираната норма за срок 5 години след сключване на договора за
отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 ползвателят на помощта е длъжен
да има постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където
извършва подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях. Уреденото
в националното ни законодателство изискване за „отседналост" на ползвател
на помощта е допустимо от гледна точка приложимото
в областта съюзно законодателство (основната материалноправна уредба от правото
на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г., се съдържа в Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 г. и Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията
от 15.12.2006 г.), което предоставя изключително на държавите членки свобода на
преценка относно реда и условията за прилагане на предвидените в него помощи,
но и правно оправдано, с оглед постигане на целите на самата
мярка.
По изложените съображения съдът намира, че не е налице
първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ - нарушени правни норма на правото на
Европейския съюз, които да предоставят права на частноправните субекти и
исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена, като не следва
да се излагат мотиви относно факта, дали
нарушението е достатъчно съществено и налице ли е причинна връзка, както и да
се обсъжда възражението на процесуалния представител на ВАС, че исковете са
погасени по давност, тъй като те ще бъдат хипотетични с оглед извода за липса
на нарушение.
С оглед изход на делото и искането на пълномощник на Министерство
на земеделието и храните гр. София за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение (л. 125), на пълномощник на ДФ „Земеделие“ гр. София за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение (л. 136) и на пълномощник на
Върховен административен съд за присъждане на разноски в размер на 600 лева за
подготовка и процесуално представителство на основание Наредба за заплащането
на правната
помощ (л. 242 гръб) и представен
списък на разноските (л. 244), и с оглед чл. 10, ал. 4 вр. с чл. 2в, ал.
3 от ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда ищеца да заплати на ответника
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената
част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те
са били защитавани от юрисконсулт, и на основание чл. 25 от НЗПП, вр. с чл. 37
от ЗПП съдът намира, че претенциите за присъждане на разноски са основателни.
С оглед горното съдът намира, че следва Г.Т.Т. с ЕГН **********
***, на основание чл. 25 от НЗПП, вр. с чл. 37 от ЗПП да заплати на Министерство на земеделието и
храните гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, на Държавен фонд „Земеделие" разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и на Върховен административен съд, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горните мотиви, Административен съд-Плевен, осми състав
РЕШИ :
Отхвърля искова молба на Г.Т.Т. с ЕГН ********** ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ, срещу Държавен фонд
„Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136, Министерство на земеделието
– гр. София, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55 и Върховен административен
съд, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №18 с искане на присъждане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 32 534 лева,
както следва: сума в размер 24 446 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и представляващи
втората част от сумата по проекта, коректно изпълнен до 15.11.2016 год.- датата
на връчване на Уведомително писмо № 01-153-6500/824, ведно със законната лихва
от 07.01.2017 год. до датата на окончателното плащане на задължението; сума в
размер 1088 лв., представляваща разноски пред Административен съд – Плевен,
ведно със законната лихва от 01.03.2017 год. до окончателното плащане на
задължението и сума в размер на 7 000 лв., представляваща обезщетение
неимуществени вреди за периода 09.05.2020 год. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва за последица от действия на Държавен
фонд „Земеделие“, ВАС и Министерство на земеделието, нарушаващи правото на ЕС, поради нарушение на чл.3 от Договора за ЕС
/предишен чл.2 от ДЕС/; чл.21 от Договора за функционирането на ЕС /предишен
чл.18 от ДЕО/; чл.45 от Харта на основните права на ЕС; чл. 1, 3, 7, 14 и 40, 41, 42 от Директива
2004/38/ЕО на ЕП и Съвета от 29.04.2004 год., чл. чл. 1, 2, 3, 4, 18, 19 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от
13.12.2004 год.; чл. 8 от Регламент (ЕО)
№ 1698/2005 на Съвета от 20.09.2005 год.; чл. 26 от Регламент (ЕО) № 1122/2009
на Комисията.
Осъжда Г.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Министерство
на земеделието и храните, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Осъжда Г.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 136 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Осъжда Г.Т.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на
Върховен административен съд, гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№18 разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :