Решение по дело №6943/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6493
Дата: 18 декември 2023 г. (в сила от 18 декември 2023 г.)
Съдия: Ивета Антонова
Дело: 20221100506943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 6493
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Ивета Антонова

Георги Кацаров
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело №
20221100506943 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. В. срещу решение №
20035076/11.05.2022г. постановено по гр.д. № 58195/2020г. на Софийски районен съд, ГО,
54 състав, с което са отхвърлени предявените от него срещу ДИРКЦИЯ „М.“НА МВР
искове, както следва:
- с правно основание чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР във връзка с чл.179 ал.1 ЗМВР и
чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР сумата 1847,71 лв., представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в
дневен труд за периода от 23.11.2017г. – 23.11.2020г.;
-на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата 231,64 лв. – обезщетение за забавено плащане
на горепосочената главница за периода 24.02.2018Г. – 23.11.2020г.;
Както и в частта, с което на основание чл.78 ал.3 от ГПК е осъден да заплати
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че не е налице празнота в нормативната уредба и не следва да се прилагат разпоредбите на
чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и Кодекс на
труда, доколкото съществува специална правна уредба, с която е допусната
продължителност на часовете нощен труд за служителите от системата на МВР от 8 часа –
1
чл.187 ЗМВР. Като последица от горното, въззивникът счита, че неправилно
пъровинстанционния съд е приел, че следва часовете нощен труд не е необходимо да бъдат
преизчисляват при прилагане на коефициент 1,143, поради което и отработените в повече
часове след това преизсчисление да представляващи извънреден труд, остават незаплатени.
Моли въззивната инстанция да отмени решението и присъди разноски.
Въззиваемата страна С ДИРКЦИЯ „М.“НА МВР в отговора на въззивната жалба,
депозиран в сроковете и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК поддържа, че решението на СРС е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Твърди, че районният съд
правилно е приложил материалния закон, поради което е стигнал до обосноват и
законосъобразен извод за неоснователност на исковете. Претендира присъждането на
разноски по производството.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността
на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.
Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, настоящата въззивна
инстанция намира следното:
По делото е безспорно установено, че за процесния период 23.11.2017г. – 23.11.2020г.
между страните е съществувало валидно служебно правоотношение, по силата на което
ищецът в качеството му на „младши експерт – командир на отделение“ в сектор „Охарана
на принудително и краткосрочно настанени чужденци в дом - София“, отдел „Специален
дом за временно настаняване на чужденци“ към Диркция „М.“ на МВР е полагал труд на 12-
часови смени по график, вкл. и през нощта - от 22,00 часа до 6,00 часа /8 часа/, при сумарно
отчитане на работното време на тримесечен период. От приетото и неоспорено в
първоинстанционнот разглеждане на делото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, което въззивният съд също кредитира, като компетентно и обосновано, се
установява, че за процесния период, служителят е отработил общо 1608 часа нощен труд,
като от същите след преизчислението на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 , 230
часа се явяват извънреден труд, за които се следва възнаграждение в размер на сумата от
1847,71 лв., което не е заплатено.
Спорните в производството въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ –
в частност разпоредбата на чл.9 ал.2 от визираната наредба, или се прилагат разпоредбите
2
на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, и
оттук дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда
на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Посочените въпроси са разрешени с Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2023 г. по 2 тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно задължителните за
съдилищата съгласно чл.130 ал.2 ЗСВ разясняния дадени в мотивите на ТР, които настоящия
състав напълно споделя ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на
работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете. С императивната
норма на чл.187 ал.1 ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно /40 часа седмично при 5-дневна работна седмица/, като по смисъла на
чл.187 ал.1 ЗМВР „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден е разположен – в „светла“ част на деня или през нощта
– в „тъмната“ му част, която е от 22,00 часа до 06,00 часа. Съпоставката на нормите на
чл.187 ал.1 и ал.3 ЗМВР с тази на чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в
сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение, която се
аргументира с основните функции на МВР, изрично посочени в чл.2 ал.1 ЗМВР: защита на
правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на
националната сигурност, опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на
населението. Разпоредбите на чл.179 и чл.187, ал.9 ЗМВР са делегиращи законови норми,
които предвиждат условията и реда за полагане на нощен труд, включително отчитането и
заплащането му да се извършват със съответни актове – наредба и заповед на министъра на
вътрешните работи. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се
предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за
положен нощен труд. Действително в издадените наредби /действали в исковия период/
липсва правило като това на чл.9, ал.2 НСОРЗ /каквото е съществувало в чл. 31, ал. 2 от
отменената Наредба от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143. /, но тази липса е обяснима с волята на законодателя да не се създава
норма за преобразуване на нощните часове в дневни.
Както изрично е подчертано в мотивите на ТР следва да се има предвид и това, че
трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното
правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт. Прилагането на НСОРЗ
към разглежданите служебни правоотношения противоречи на цялостната система приета от
законодателя по отношение на тази категория служители и съответно целта на
правоотношението, а именно еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта – 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се полага –
през деня или през нощта и съответно компенсаторни механизми: допълнително
възнаграждение за прослужено време – чл.178 ал.1 т.1 ЗМВР, по-голям основен платен
годишен отпуск /чл.189 ал.1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение /чл.234 ал.1 ЗМВР/, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден
труд /чл.187 ал.5 ал.6 и ал.7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни
3
вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69 ал.2 КСО/,
пенсиониране при условията н І категория труд /чл.69 КСО/ и др. , всички обусловани с
целите по чл.2 от ЗМВР.
Изложеното разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото с решение от
24.02.2022 г. по дело № С-262/20 на Съда на Европейския съюз /СЕС/ се дава тълкуване на
чл. 8 и чл. 12, б.„а“ от Директива 2003/88/ЕО във вр. с чл.20 и чл.31 от Хартата на основните
права на Европейския съюз, а именно, че е допустимо определената в законодателството на
държава-членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в
частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна на тази цел. Такава цел в случая е установена във визираната по-горе норма на
чл., ал.1 ЗМВР, като разликата в третирането е съизмеримо с тази цел и при наличие на
компенсаторни механизми, каквито са предвидени в националната ни нормативна уредба
/посочени по - горе/.
С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че в настоящият казус не е налице
положен от ищеца и незаплатен от въззивника извънреден труд за исковия период,
доколкото при изчисляване на положения нощен труд за процесния период без часовете
нощен труд да бъдат превръщани в дневен с допълнителен коефициент на основание чл. 9
ал. 2 НСОРЗ, се установява, че няма положен извънреден труд съответно такъв, за които да
не е извършено плащане.
Отхвърлянето на главния иск обуславя неоснователността и на иска за присъждане на
обезщетение за забавено изпълнение на главницата - по чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, изрично направеното искане от въззиваемата страна в хода
на устните състезания, на основание чл.78 ал3 ГПК следва да й се присъдят разноски – за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПС настоящото въззивно решение не
подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20035076/11.05.2022г. постановено по гр.д. №
58195/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 54 състав.
ОСЪЖДА В. Н. В. с ЕГН:********** и с адрес: гр. Ботевград, ул. **** да заплати
на основание чл.78 ал.3 от ГПК на ДИРЕКЦИЯ „М.“ КЪМ МИНИСТЕРСТВО НА
4
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес:гр. София,бул. **** разноски за въззивното
производство в размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5