Силистра, 14.12.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ДОБРИНКА СТОЕВА
при секретаря Данаила Г. и в присъствието на прокурора …………..като разгледа докладваното от съдия Стоева гр. д. № 205 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 553/20.04.18г., постановено по гр.д. № 1980/18г. по описа на СРС,
са осъдени Д.С. и М.С. да премахнат от северната страна на собствената им
сграда с идентификатор 66425.500.3167.1 монтираната водосточна тръба, попадаща
в поземлен имот с идентификатор 66425.500.7260 и ограничаваща правото на
собственост на Т.Г.Т. и ги задължава да отведат дъждовните води от покрива си в
собствения си имот, като е отхвърлил иска в останалата му част за осъждане на
Д.С.
и М.С. да премахнат извършената на северната страна на собствената им сграда с
идентификатор 66425.500.3167.1 външна топлоизолация в частта, попадаща в
собственото на Т.Т. паркомясто и да премахнат отворените на същата стена прозорец
и отдушник. Осъдил е Д.С. и М.С. да заплатят на Т.Т. сумата от 250 лв. - направени
по делото разноски
Недоволни от решението в осъдителната му част, са останали Д.С. и М.С.,
които го обжалват в законоустановения срок. Считат, че същото е неправилно в
тази част и молят съда да бъде отменено, като вместо това бъде постановено
ново, с което да се отхвърли изцяло
исковата претенция. Претендират присъждане на деловодни разноски
Ответната страна Т.Г.Т. счита, че решението е правилно и законосъобразно,
поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира присъждане на деловодни
разноски.
СОС като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 109
от ЗС.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик, при квоти 570 / 750 ид.ч.,
на имот с идентификатор66425.500.7265,
както и собственик на 22 кв.м. от имот с идентификатор 66425.500.7260 по КККР
на гр. Силистра, а ответниците са собственици на съседния имот с идентификатор 66425.500.3167,
които в сграда с идентификатор 66425.500.3167.1 са извършили строително – ремонтни дейности.
Не се спори също, че извършените ремонтни дейности се изразяват в разширяване
на наличен отдушник и преобразуването му в прозорец, поставяне на външна
изолация на къщата и монтиране на водосточна тръба. Спорните обстоятелства
между страните са законността на извършените в имота строително – ремонтни
дейности и характера на придобитите от ищеца 22 кв.м., които той определя като
„паркомясто“, а ответниците считат, че такова понятие не съществува.
СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е
основателен по отношение на първото искане - да бъде премахнат от северната
страна на собствената на ответниците сграда монтираната водосточна тръба,
попадаща в поземлен имот на ищеца и ограничаваща правото му на собственост,
като ги е задължил да отведат дъждовните води от покрива си в собствения си
имот. Именно по отгнешение на това уважено искане е депозираната въззивна
жалба, като жалбоподателите считат, че не възпрепятстват ползването на имота на
ищеца, тъй като паркомястото му е разположено в южния ъгъл на имота, а не както
е посочено в титула му за собственост – в североизточния ъгъл на поземления
имот.
Настоящата инстанция напълно се солидаризира с довода на СРС, че независимо
по какъв начин е отразен характера на имота на ищеца, обледяването му в
следствие на дъждовна вода от чужд имот и пречката да го полза според
собствените си намерения несъмнено са действия, които му пречат да упражнява
правото си на собственост в пълен обем.
Що се касае до довода на жалбоподателите, че единственият възможен начин
за отводняване на покрива им е именно наличния и е невъзможно технически да
бъде променено това като се направи ново оттичане на водите, което да е в
собствения им имот, то от заключението на назначената от въззивната инстанция
експертиза се установява, че и този довод е несъстоятелен. ВЛ е категорично, че
е възможно съобразно техническите правила и норми жалбоподателите да направят
различно от сегашното отводняване, като отпадните води от покрива им да се
оттичат в собствения им имот, а не в този на ищеца. В съдебно заседание то дава
подробни обяснения за конкретния начин, по който да стане това.
Съдът, съобразявайки изложеното, счита че
са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск в обжалваната
част - ищецът е собственик на процесния имот, ответниците извършват действия, с
които нарушават правото на собственост на ищеца и му пречат да го упражнява в
пълнота, като това поведение на ответниците
Станчеви се осъществява и към момента на предявяване на иска.
Ето защо, като е приел за основателен този иск и го е уважил, СРС е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция,жалбоподателите
следва да заплатят на ответната страна сумата от 600 лв., направени от
последната деловодни разноски пред СОС за заплатен адвокатски хонорар.
Водим от изложеното до тук, СОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 553/20.04.18г., постановено по гр.д. № 1980/18г. по описа на СРС в
частта, в която са осъдени Д.С. и М.С. да премахнат от северната страна на
собствената им сграда с идентификатор 66425.500.3167.1 монтираната водосточна
тръба, попадаща в поземлен имот с идентификатор 66425.500.7260 и ограничаваща
правото на собственост на Т.Г.Т. и ги задължава да отведат дъждовните води от
покрива си в собствения си имот и в частта, в която е осъдил Д.С. и М.С. да
заплатят на Т.Т. сумата от 250 лв. - направени по делото разноски.
В останалата част решението
е влязло в сила.
.
ОСЪЖДА Д.Н.С., с
ЕГН **********, и М.С., с ЕГН **********,***, да заплатят на Т.Т. ***, с ЕГН **********,
сумата от 600 /шестстотин лева/лв. - направени от последния деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: