Решение по дело №1879/2023 на Софийски градски съд

Мотиви по решение от 24.04.2023 г. по н.ч.д. № 1879/2023 г. на СГС, НО, 14-ти
състав
Производството е по реда на чл. 44 и сл. от Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
В Софийски градски съд е постъпило искане от Софийска градска прокуратура
за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест /ЕЗА/, издадена на
07.03.2023 г. от Районен съд гр. Гьотинген, Федерална Република Германия, по
отношение на М. М., роден на *******. в Руска Федерация – гражданин на Израел, за
провеждане на наказателно преследване по обвинения за извършване на престъпления
с правна квалификация участие в престъпна организация, измама по занятие по
смисъла на чл. 263, ал. 5 от Наказателния кодекс на Федерална Република Германия
/НК на ФРГ/ и „пране на пари“ по смисъла на чл. 261 от НК на ФРГ.
В съдебно заседание прокурорът прави искане за постановяване на решение, с
което да бъде допуснато изпълнението на описаната ЕЗА спрямо М. М., тъй като
съдържа всички необходими реквизити за форма и съдържание и е издадена от
компетентен орган на съдебната власт. Посочва, че описаните в ЕЗА деяния са
включени в списъка на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА и са такива, за които не се изисква двойна
наказуемост. Заявява, че не са налице основания да бъде отказано изпълнението на
ЕЗА, която касае четири престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от
свобода до десет години, извършени са през един продължителен период от време от
юни 2019 г. до октомври 2021 г. и М. М. е заемал ръководна роля в тази престъпна
организация.
Упълномощеният защитник на М. М. пледира да бъде оставено без уважение
искането за предаване на исканото лице, тъй като ЕЗА не отговаря на изискванията на
ЗЕЕЗА. Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА,
доколкото в самата ЕЗА се твърди, че измамните действия, предмет на престъплението,
са извършени в Република България от български дружества. Поддържа, че по делото
не са представени доказателства М. М. да е бил търсен и издирван, въпреки че
разследващите органи по воденото досъдебно производство в гр. Гьотинген на
издаващата държава са разполагали с информация за неговия адрес, и посочва, че в
случай на изпълнение на ЕЗА биха били нарушени чл. 6 и чл. 17 от ЕКЗПЧ. Счита
използването от германските разследващи служби на улеснената процедура за арест за
пряко нарушение на посочените разпоредби на ЕКЗПЧ и за злоупотреба с право
предвид съществуването на множество други международно установени средства, с
които тези действия могат да бъдат извършени.
Исканото лице М. М. поддържа казаното от защитника си и моли да бъде
оставен в Република България.
Съобразявайки материалите по делото и наведените от страните доводи,
съдът установи следното:
М. М. е роден на **** г. в гр. Толиати, Руска Федерация, ЛНЧ *******,
израелски гражданин, със средно образование, неосъждан. М. е със статут на
продължително пребиваващ чужденец в Република България до **** г. на основание
чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България и има регистриран
адрес: гр. София, ул. ****, апартамент 23, актуален към 16.03.2023 г.
Европейската заповед за арест по отношение на М. М. е издадена на 07.03.2023
г. от Районен съд гр. Гьотинген, Федерална Република Германия по дело № 35 Gs 555
AR 5426/23 (282/23) с искане за предаване на лицето за наказателно преследване по
обвинения за осъществени престъпления от юни 2019 г. до октомври 2021 г. в гр.
Гьотинген и на други места. Според описаните обстоятелства, при които са били
1

извършени престъпленията, се касае за четири деяния, всяко от които извършено
съвместно с други лица, както следва:
1) с намерението да осигури за себе си или за трето лице неправомерна изгода,
е навредил на имуществото на друг, като чрез инсцениране на грешни факти е
предизвикал заблуда,
2) е предизвикал имуществени загуби в големи размери,
3) е действал с намерението чрез повтарящо се извършване на измама да
постави голям брой хора в опасност от загуба на материални активи и
4) е извършил измама по занятие като член на организирана престъпна група,
формирана за постоянно извършване на престъпления съгласно чл. 263 от НК на ФРГ
– престъпления по чл. 263, ал. 1, ал. 2, изр. 2 № 1 и 2, ал. 5; чл. 25, ал. 2; чл. 52; чл. 53
от НК на ФРГ.
В ЕЗА е описано, че М. М. е действал в съучастие с другите обвиняеми Ш., Х.,
Л., А., К., Д. и М., като е бил един от отговорните оператори на онлайн платформи,
посредством които се извършвали измами чрез мними финансови операции в сферата
на т.нар. бинарни опции. Посочено е, че обвиняемите са извършвали предимно от
България, Румъния, Грузия и Израел серийно най-малко петцифрен брой случаи
измами заедно с многобройни други предимно неидентифицирани съучастници и
помагачи и са причинили значителни имуществени щети на пострадали лица от
Германия и на други пострадали лица в и извън Европейския съюз.
Според немския закон за описаните престъпления се предвиждат наказания
лишаване от свобода за срок до десет години. В този смисъл е изпълнено изискването
на чл. 36, ал. 1 от ЗЕЕЗА - за престъплението, за преследване на което се иска лицето
да се предвижда наказание лишаване от свобода. Визираните от издаващия орган
престъпления попадат под хипотезата на чл. 36, ал. 3, т. 1, т. 11 и т. 20 от ЗЕЕЗА, с
оглед на което в конкретния случай не е приложимо изискването за двойна
наказуемост.
Запознавайки се със съдържанието на коментираната ЕЗА, съдът прецени, че тя
отговаря на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български
език. В необходимата степен са описани както периода на осъществяване на деянията,
така и обстоятелствата, при които са извършени престъпленията. Следва да бъде
посочено, че изискванията за описание на престъпленията в ЕЗА следва да бъдат
преценявани в случаи като настоящия - в рамките на неприключило наказателно
производство, в процес на събиране на доказателства и следващия от това при
„работен“ обем на обвиненията и обвиняемите – с оглед стадия на разследването,
поради което липсва и необходимост от пунктуалност на инкриминираната деятелност
на исканото лице.
Наред с това, не са налице основанията, при които съдът би отказал
изпълнението на ЕЗА по смисъла на чл. 39, т. 1-3 от ЗЕЕЗА, тъй като тези
престъпления, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България,
М. М. е пълнолетен и не е неосъждан на територията на Република България, за да
може да бъде направен евентуален извод, че същият следва да изтърпи наказание по
постановена присъда или е осъден за същите престъпления, за които се осъществява
наказателно преследване на територията на Федерална Република Германия, по повод
на които е издадена ЕЗА.
Съдът съобрази и факултативните изисквания на чл. 40 от ЗЕЕЗА и прецени, че
не са налице предпоставки да откаже да изпълни коментираната заповед. Съдът намира
за неоснователно възражението на защитата, че в случая е налице предвиденото в чл.
40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА факултативно основание за отказ за изпълнение на ЕЗА, а
2

именно че престъпленията са извършени изцяло или частично на територията на
Република България. Видно от правната квалификация на деянието, за което исканото
лице е търсено за наказателно преследване във ФРГ, то е квалифицирано в ЕЗА като
извършването на измами с користни цели в рамките на престъпна групировка. Сама по
себе си измамата е резултат от престъпление и дори да се приеме, че началото на
изпълнителното деяние да е било осъществено в част от тези случаи на територията на
Република България, престъпният резултат в крайна сметка е настъпвал в Германия и в
други страни в и извън ЕС. Ето защо, съдът счита, че в случая не е налице
факултативното основание, предвидено в чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА.
По отношение възраженията на защитника на исканото лице, че в случай на
изпълнение на ЕЗА биха били нарушени чл. 6 и чл. 17 от ЕКЗПЧ съдът обърна
внимание на обстоятелството, че процедурите, уредени в ЗЕЕЗА и Рамково решение на
Съвета 2002/584/ПВР от 13 юни 2002 г., се основават на принципите на взаимното
признание и доверие между държавите - членки на ЕС и са съобразени изцяло със
защитата на правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните
права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. В конкретния случай настоящият
съдебен състав не може да приеме, че немските власти няма да гарантират обективно,
всестранно и пълно разследване, при провеждане на наказателно производство по
отношение на престъпленията, за които се иска съгласие от българския съд.
По изложените съображения и преценявайки, че са налице предпоставките за
предаване на израелския гражданин М. М. в изпълнение на Европейска заповед за
арест като не са налице основанията по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА, настоящият съд
счита, че следва да бъде удовлетворено направеното искане за предаване му на
компетентните власти на Федерална Република Германия за провеждане на
наказателно преследване по обвинение за извършване на престъпления по чл. 263, ал.
1, ал. 2, изр. 2 № 1 и 2, ал. 5; чл. 25, ал. 2; чл. 52; чл. 53 от НК на ФРГ.
Във връзка с изложените от защитника на М. М. възражения по отношение на
влошеното здравословно състояние на М. съдът назначи съдебномедицинска
експертиза, от чието експертно заключение се изяснява, че той е с метаболитен
синдром, при него липсват данни за остър коронарен синдром и сърдечна
недостатъчност над II функционален клас, няколкократно са установявани повишени
стойности на АН. М. подлежи на проследяване, за да се прецени необходимостта от
медикаментозно регулярно лечение, като състоянието му по отношение на сърдечно-
съдовата система позволява престой в следствения арест и може да бъде
транспортиран без допълнителен риск за сърдечно-съдовата система. Предвид
изясненото от експертното заключение, че здравословното състояние на М. позволява
престой в следствения арест, на основание чл. 44, ал. 9 от ЗЕЕЗА и с оглед на
постановеното решение, с което се предава исканото лице на немските власти, съдът
следва задължително да вземе мярка за неотклонение задържане под стража по
отношение на него.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
3

Номер на акта:	279
Дата:	25 април 2023 г. (в сила от 15 май 2023 г.)
Съдия:	Ралица Манолова

Дело:	20231100201879
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	29 март 2023 г.

Решение по дело №1879/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите