№ 148
гр. Разград, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500210 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във връзка с чл. 17, ал.
5 и § 1 от ЗР на ЗЗДН.
Подадена е въззивна жалба от Ш. ИСМ. АЛ. с ЕГН **********,
представляван от адв. П.И., против Решение № 119 от 09.06.2022 г. по ГД
№ 222/2022 г. по описа на РС Исперих , с което е уважена молбата на А.Х..
М. с ЕГН ********** за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея
на 16.04.2022 г. от страна на въззивника като лице, с което е била във
фактическо съпружеско съжителство. На въззивника са наложени следните
мерки по чл. 5 от ЗЗДН: задължен е да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо А.Х.. М.; забранено му е да доближава
въззивваемата страна, жилището й в село Владимировци, обл. Разград, ул.
„Цар Симеон“ № 16, местоработата й и местата за социални контакти и отдих
на разстояние по-малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца, считано от
09.06.2022 г.; наложена му е глоба в размер на 200 лв. Въззивникът е осъден
за държавна такса в размер на 25 лв.
Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
необосновано, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неточно приложение на материалния
закон. Сочи се, че е направен едностранчив анализ на доказателствата.
Счита, че свидетелските показания, събрани по делото, са в пълно
противоречие с твърденията на молителката. Излагат се твърдения, че свид.
1
К. не е била застанала между страните по делото и не е споменала за удар с
юмрук или посегателство, както и че е имало неточности в нейните
показания. Сочи се, че молителката подава жалби срещу ответника по делото
и с това упражнява постоянен тормоз върху него и близките му.
Изложено е становище, че на процесната дата е имало конфликт,
иницииран от А.М., но върху същата не е упражнявано домашно насилие .
Скандалът е предизвикан от нежеланието на молителката да възстанови на
ответника по делото дадените от последния парични средства за
възстановяването на молителката след претърпяната от нея катастрофа.
Навеждат се твърдения, че съдът не е обсъдил всички доказателства
по делото. Сочи, че неправилно районният съд е кредитирал декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В обобщение, моли решението на съда да бъде отменено,
като се признае за установено, че не е осъществено домашно насилие, както и
да се обезсили Заповедта за защита № 1 от 09.06.2022 г.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпило възражение от А.Х.. М.
чрез адв. М.М.. Въззивваемата страна смята, че жалбата е допустима, но
изцяло неоснователна. Счита, че районният съд не е основал решението си
само на декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, а е извършил съвкупен анализ на
всички доказателства по делото. Сочи се, че около 10 ч на процесната дата е
извършен акт на домашно насилие. Изложено е становище, че ако съдът
допусне до разпит свидетелите на въззивника, следва да бъде допуснат
повторен разпит и на свид. В.К..
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. П.И.
като представил на въззивника счита, че жалбата е основателна, като
оспорва разминаването във фактите относно обаждането на ЕЕН 112 от свид.
В.К.. Излагат се твърдения, че не е установен по безспорен начин актът на
домашно насилие. Адв. И. сочи, че въззивникът работи в земеделско имение в
Австрия, като на пазара ходи само когато е в България за месец-два. Адв.
М.М. като представител на въззивваемата страна е на мнение, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението е правилно.
Окръжен съд Разград, след като обсъди събрания по делото
доказателствен материал поотделно и в съвкупност, като съобрази
процесуалната им годност и взе предвид доводите и възраженията на
страните, и след като в съответствие с чл. 269 от ГПК във връзка с § 1
от ЗР на ЗЗДН провери изцяло валидността на обжалваното решение и
частично допустимостта и правилността на същото съгласно
обжалваната част, намира следното:
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото
производство по силата на препращащата разпоредба на § 1 от ЗР на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми,
които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от
2
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в
обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и
са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е
произнесъл именно по молбата, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, но
това не променя крайния резултат от обжалване на решението, поради което
последното е и частично правилно. Аргументите за това са следните:
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Молителката А.М. и ответникът Ш.А. са били на съпружески начала в
продължение на пет години в периода 2015 г. – 2020 г., след което са се
разделили.
В РС Исперих се е провело предходно дело за домашно насилие между
същите страни – ГД № 203/2020 г. на РС Исперих, което е приключило с
решение, в което е признато за установено, че ответникът Ш.А. на 24.03.2020
г. е извършил домашно насилие под формата на психическо насилие спрямо
молителката А.М.. Окръжен съд Разград с Решение по ВГД № 185/2021 г. е
отменил първоинстанционния акт.
На процесната дата 16.04.2022 г. молителката отишла с кола да продава
плодове и фиданки в горния край на пазара (Битака) в гр. Шумен, като била
придружавана от сина си Д.Р. М. и свид. В.К.. По същото време в долния край
на пазара в гр. Шумен се намирали ответникът и свид. Х.Х. – зет в
семейството на ответника, и свид. А.С., като те също продавали плодове.
Тримата били пристигнали с колата на ответника А. – Фолксваген Шаран с
рег. № СС7250АР. Към 9,30 ч – 10,00 ч Довукан М. отишъл при масата, на
която продавал ответникът А., за да се види с него и да поговорят. Когато си
тръгвал, го поканил на тяхната маса, като му обяснил, че се намират нагоре
към портала на пазара.
Свид. Х. и свид. С. останали да продават на тяхната маса. В интервала
от 10,00 ч до 11,00 ч ответникът А. се приближил до масата на молителката и
я попитал какво прави. Тя му отговорила, че продава круши, при което той
отправил към нея предупреждение да не ходи по пазарите, на които той
ходел. После ответникът заплашил молителката, че ще й събори масата, ще
наеме хора и ще ги пусне върху нея, обиждал я, като я нарекъл „курва“.
Накрая ответникът вдигнал заплашително юмрук срещу молителката, но без
да я удари, след което се отдалечил от масата. Молителката в 11,21 ч
сигнализирала за случилото се от мобилния си телефон 0884 641 999 на ЕЕН
112, като обяснила подробно на служителката от ЕЕН 112 за отправените към
нея заплахи от ответника А., че щял да я пребие. Служителката посъветвала
молителката М. да потърси защита на правата си в полицията и в съда, като
полицейски органи не са пристигнали на мястото на инцидента.
Към 13,00 ч – 13,30 ч, когато пазарът приключвал, ответникът и
придружаващите го свид. Х. и свид. С. си тръгнали от пазара с автомобила на
ответника. В близост до портала на пазара, там, където се намирала и масата
на молителката, спрели, за да може свид. Х. да закупи части за ремонт на
3
баня. След спирането на автомобила свид. С. останала в колата, свид. Х.
слязъл и съборил част от фиданките, които се намирали в близост до масата
на молителката. В този момент ответникът също слязъл, за да събере
фиданките, при което възникнал спор между него и свид. К.. Последната
звъннала на ЕЕН 112 от нейния мобилен номер – 0892 328 110, като обяснила
на служителката от ЕЕН 112, че мъж, с който живяла на семейни начала,
карал колата срещу стоката им на пазара в Шумен. Впоследствие уточнява на
служителката, че приятелката й – молителката, е живяла с този мъж и предала
телефона на молителката. След проведен разговор със служителката на ЕЕН
112 и с полицейски служител в РУ на МВР гр. Шумен, молителката отново
обяснила, че ответникът е мъжът, който я заплашвал, че ще я пребие.
Молителката пак била посъветвана да потърси правата си в съда, като
полицейски органи отново не са пристигнали на мястото на инцидента.
В деня на инцидента – 16.04.2022 г. , молителката е подала жалба в РУ
на МВР гр. Исперих за случая. В жалбата е посочила, че ответникът по
делото я е заплашвал, заканвал се, че ще й събори масата и ще пусне хора
срещу нея.
По жалбата е образувана преписка № 275000 – 2149 от 16.04.2022 г. по
описа на РУ Исперих. На 28.04.2022 г. е снето сведение от молителката, в
което същата потвърждава написаното в жалбата, но сочи и че страните по
делото са се скарали и си разменили обидни думи.
Ответникът по делото не е осъждан, но има наложено административно
наказание по чл. 78а от НК във връзка с обвинение по чл. 345 от НК, в сила от
26.05.2011 г. (съгласно Справка за съдимост от 16.05.2022 г.).
Като се имат предвид горепосочените факти и обстоятелства,
съдът приема за установено от правна страна следното:
В подадената молба за защита на 21.04.2022 г. има изложени твърдения
за това, че страните по делото в минал момент са били във фактическо
съпружеско съжителство, която е приключило преди момента на твърдения
акт на домашно насилие, което обоснова процесуалната легитимация на
страните по чл. 3, т. 2, предл. 2 от ЗЗДН. Следва да бъде отбелязано, че не е
необходимо да се представят доказателства за доказването на тази връзка, а е
достатъчно тя да бъде наведена като твърдение.
Молителката твърди, че домашното насилие е извършено на 16.04.2022
г., а молбата е подадена пет дни след това, което означава, че същата е в
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Молбата за защита е редовна и
допустима, което обосновава надлежното сезиране на съда.
Правилно районният съд е приел за установено, че поведението на
ответника в интервала между 10,00 ч и 11,00 ч на 16.04.2022 г. при първото
посещение на молителката съответства на дефиницията за домашно насилие,
дадена в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, а именно че това е „всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство“.
4
Съгласно установената фактическа обстановка може да се направи
обоснован извод, че действията на ответника в интервала между 10,00 ч и
11,00 ч на 16.04.2022 г. спрямо молителката представляват акт на домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН под формата на психическо насилие. На
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
районния съд досежно следното: установено психично насилие от ответника
при първото посещение на масата на молителката в интервала между 10,00 ч
и 11,00 ч; разсъжденията за недоказаност на спора за пари между страните по
делото; опровергаване възраженията на ответника за спокойно поведение по
телефона на молителката при обажданията на ЕЕН 112; липса на акт за
домашно насилие от ответника при второто посещение на масата на
молителката в интервала между 13,00 ч и 13,30 ч.; доказателствения анализ на
двете групи свидетелски показания.
Въззивният съд счита, че с оглед събрания доказателствен материал по
делото, доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
частично оборена по отношение на фактите за извършено домашно насилие
при второто посещение на молителката от ответника в интервала между 13,00
ч и 13,30 ч. В тази си част декларацията не се подкрепя от останалия събран
по делото доказателствен материал, като се опровергава от него (по арг. за
противното от чл. 13, ал. 3 от ЗЗНД). Ерго, въззивният съд счита, че това не е
доказано от молителката, в какъвто смисъл са и мотивите на районния съд.
Съдът не дава вяра и на други твърдения, описани в декларацията по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН, досежно това, че ответникът бил казал, че ще причака
молителката и ще я осакати, както и че свид. К. се е намесила между тях по
време на конфликта в интервала между 10,00 ч и 11,00 ч. Посочените
твърдения са безпочвени и не се доказаха нито пред първата, нито пред
втората съдебна инстанция. Още повече че свид. К. в изложението на своите
свидетелски показания не твърди да се е намесвала между страните по делото.
Не се установява от доказателствения материал по делото на
мястото на инцидента да е присъствала майката на молителката, както е
посочено в молбата за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Недоказано остана и твърдението на ответника, че същият по възлагане от
молителката е бил купил продукти от Австрия, които е следвало да й бъдат
предадени и затова е отишъл до масата на молителката в деня на инцидента.
Съдът намира, че последното представлява защитна теза на ответника.
Възражението на въззивника относно разминаването във фактите за
обаждането на ЕЕН 112 от свид. В.К. е неоснователно. По делото има
писмени и веществени доказателства, че свид. К. се е обадила на ЕЕН 112 в
деня на инцидента и е разговаряла със служителката по телефона, както и че е
предала телефона на молителката.
Решението в частта, с която е наложена глоба в размер на 200 лв.,
отговаря на установената фактическа обстановка и доказателствата по делото,
поради което в тази си част следва да бъде потвърдено.
В обобщение, въззивният съд споделя аргументите на районния съд, че
са налице достатъчно данни, които да сочат на упражнено домашно
насилие – под формата на психическо насилие, от страна на ответника,
което застрашава молителката и налага вземане на мерки за защита.
5
По изменение и отмяна на мерките за защита:
Първоинстанционният съд е определил мерки за защита по чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като е задължил ответника да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката и за срок от 18 месеца му е наложил забрана да
приближава на по-малко от 50 метра пострадалото лице А.М., жилището й,
находящо се в с. Владимировци, обл. Разград, ул. „Цар Симеон“ № 16,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.
Въззивната инстанция намира, че районният съд неправилно е определил част
от мерките за защита, както и техния срок, като не е преценил тежестта на
домашното насилие, неговите отрицателни последици в правния мир,
засягането на двете страни по спора, ограничаване на конституционно
гарантираното право на труд на ответника и други релевантни фактори.
Продължителността на мерките следва да бъде определена от съда по
вътрешно убеждение и въз основа на фактите и обстоятелствата по делото,
като неправилно съдът е възприел поискания (който не обвързва съда)
максимален срок за ограничаване на правната сфера на ответника с мерките
по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Настоящата въззивна инстанция взе предвид следното: вида на
нарушението – психическо домашно насилие, неговата продължителност – за
известно време в един ден; мястото на извършване – на публично място пред
други хора; неизгодните за молителката твърдения, изложени в сведението до
полицията от 28.04.2022 г., че страните са се скарали и си разменили обидни
думи на процесната дата; ответникът работи няколко месеца в годината на
същия пазар (Битака), на който е и местоработата на молителката – пазарът в
гр. Шумен. Въз основа на тези фактори, въззивният съд счита, че мярката за
защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН относно забрана за ответника да
приближава молителката на по-малко от 50 метра на местоработата й следва
да се отмени в следния смисъл: Доказано е по делото, че и ответникът работи
няколко месеца през годината на същия пазар в гр. Шумен, където работи и
молителката. Ако мярката за защита за забрана да доближава молителката на
по-малко от 50 метра се прилага в отношенията между страните, това би
довело до неоснователно ограничаване на конституционно гарантираното
право на труд на ответника. Въпреки че масите, на които продават на пазара,
се намират в различни краища на пазара, няма гаранция това обстоятелство да
не се промени в бъдеще и така с влязла в сила заповед за защита (съдебен акт,
издаден в производство по спорна съдебна администрация, който не
разрешава правния спор със сила на пресъдено нещо) ще дерогира правилата
на чл. 16 и чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Република България, което е
недопустимо. Това води до извода, че разстоянието, до което ответникът няма
да има право да доближава молителката на пазара (Битака) в гр. Шумен,
следва да бъде скъсено. Като се имат предвид доказателствата по делото,
въззивният съд намира, че резонното разстояние за забрана доближаване на
местоработата на молителката на пазара (Битака) в гр. Шумен е 10 метра.
Всяка друга месторабота на молителката, която се различава от пазара
(Битака) в гр. Шумен и на което място няма данни по делото ответникът също
да полага труд, следва да действа забраната за доближаване на пострадалото
лице на по-малко от 50 метра. От тази гледна точка мерките за защита,
6
определени от първата инстанция във връзка с местоработата на пострадалото
лице, следва да бъдат отменени с решението, като се постановят нови мерки
съгласно изложените аргументи.
На следващо място, като се отчитат изложените в предходния абзац
фактори, въззивният съд е на мнение, че максимално определеният срок на
действие на мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е прекалено дълъг.
Оправдано е правната сфера на ответника предвид неговата постъпка да бъде
ограничена за срок от 5 (пет) месеца, в която насока следва да се измени
решението. Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН започва да действа
от 09.06.2022 г. – датата на постановяване на първоинстанционното решение,
заради незабавното изпълнение на заповедта за защита на основание чл. 20 от
ЗЗДН.
Решението в останалата му част, която не е предмет на изменение или
отмяна от настоящата съдебна инстанция, подлежи на потвърждаване.
Въпреки че районният съд не е обвързан от посочените от молителката
мерки за защита, а същите се постановяват по вътрешно убеждение на
съдията, първата инстанция за яснота е пропуснала в мотивите на решението
да отхвърли предложението на молителката, изложено в молбата за защита,
за задължаване на ответника да посещава специализираната програма към
Консултативния център по проблемите на домашното насилие към Център на
НПО в гр. Разград. Въззивният съд е на мнение, че предвид гореизложения
анализ на фактите и обстоятелствата по делото такива мерки не следва да
бъдат налагани на ответника.
Относно заповедта за защита:
Предвид изменението и отмяната на мерките за защита с въззивното
решение, съгласно изричното правило на чл. 17, ал. 5, изр. 2 от ЗЗДН следва
да бъде издадена нова заповед за защита от въззивния съд, понеже се
променят мерките за защита и тяхната продължителност. В тази връзка
Заповед за защита № 1 от 09.06.2022 г. , издадена на основание чл. 15, ал. 2
от ЗЗДН, по ГД № 222/2022 г. по описа на РС Исперих, следва да бъде изцяло
отменена.
Новата заповед за защита следва да включва следните мерки по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН: задължаване ответника да се въздържа от домашно
насилие спрямо молителката; забрана за срок от 5 (пет) месеца ответникът да
приближава на по-малко от 50 метра пострадалото лице А.М., жилището й,
находящо се в с. Владимировци, обл. Разград, ул. „Цар Симеон“ № 16,
местоработата, находяща се на място различно от пазара (Битака) в гр.
Шумен, и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, както
и да приближава на по-малко от 10 метра местоработата на пострадалото
лице на пазара (Битак) в гр. Шумен.
Новата заповед за защита подлежи на незабавно изпълнение по арг. от
чл. 20 от ЗЗДН, като същата ще продължи да действа в отношенията между
страните предвид изхода на настоящия спор. Поради това следва да бъдат
уведомени надлежните органи, натоварени с изпълнението и контрола по този
акт – Районно управление на Министерството на вътрешните работи – гр.
7
Исперих и гр. Тутракан, относно отмяната на заповедта за защита, издадена
от РС Исперих по ГД № 222/2022 г., и издаването на нова заповед от
Окръжен съд Разград, която да действа от 09.06.2022 г. – датата на
постановяване на първоинстанционното решение, заради незабавното
изпълнение на заповедта за защита на основание чл. 20 от ЗЗДН.
Гореизложеното води до извода, че първоинстанционното решение е
частично правилно и като такова следва да бъде частично изменено. С оглед
на което следва да бъде издадена нова заповед за защита от въззивния съд.
По разноските:
Предвид изхода на делото и изричното правило на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
държавната такса и разноските по делото се заплащат от извършителя на
домашното насилие. Поради това Ш. ИСМ. АЛ. следва да бъде осъден на
основание чл. 11, ал. 2 във връзка с § 1 от ЗР на ЗЗДН във връзка с чл. 18, ал.
1 във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс („ТДТССГПК“), да внесе по
сметка на Окръжен съд Разград дължимата държавна такса за въззивното
производство в размер на 12,50 лв. (по арг. от т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК).
Въззивваемата страна заявява претенция за разноски пред Окръжен съд
Разград в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение, като представя
Договор № 80203 за правна помощ и съдействие, издаден от адвокатския
кочан за адв. М.М.. Този договор относно процесуално представителство
пред въззивната инстанция има характерът на разписка по чл. 77 от ЗЗД,
понеже в него е записано, че заплащането на парите е в брой и е удостоверено
с подписите на страните (по арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГКТ). От тази
гледна точка въззивваемата страна има право на разноски в размер на 200 лв.,
които да бъдат възложени на въззивника.
Частичното изменение и отмяна на решението в частта за мерките за
защита и техния срок не води до различен краен резултат на произнасянето на
въззивния съд относно предмета на делото дали е извършен акт на домашно
насилие, поради което въззивникът няма право на разноски.
Изложеното дотук води до извода, че Районен съд Исперих е
постановил частично правилно решение, което следва да бъде частично
изменено в частта за срока на действие на мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.
3 от ЗЗДН, както и частично отменено във връзка с уточнението на
местоработата на пострадалото лице. В останалата си част решението следва
да бъде потвърдено. Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване (арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
С оглед на горното и на основание чл. 271, ал. 1 във връзка с чл. 272 от
ГПК във връзка с чл. 17, ал. 5 и § 1 от ЗР на ЗЗДН, Окръжен съд Разград:
РЕШИ:
8
ИЗМЕНЯ Решение № 119 от 09.06.2022 г. по ГД № 222/2022 г. по описа
на РС Исперих В ЧАСТТА, с която е определен срок от 18 (осемнадесет)
месеца за прилагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като
НАМАЛЯВА този срок на 5 (пет) месеца, считано от 09.06.2022 г. – датата
на постановяване на първоинстанционното решение.
ОТМЕНЯ Решение № 119 от 09.06.2022 г. по ГД № 222/2022 г. по
описа на РС Исперих В ЧАСТТА, с която на Ш. ИСМ. АЛ. е наложена
мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като му е забранено да
приближава на по-малко от 50 метра местоработата на пострадалото лице
А.М., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНА на
Ш. ИСМ. АЛ. с ЕГН ********** да приближава на по-малко от 50 метра,
местоработата на пострадалото лице А.Х.. М. с ЕГН **********, находяща се
на място различно от пазара (Битака) в гр. Шумен, както и на по-малко от 10
метра местоработата на пострадалото лице на пазара (Битака) в гр. Шумен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ на основание чл. 17, ал. 5, изр. 2 от ЗЗДН Заповед за защита
№ 1 от 09.06.2022 г. , издадена на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, по ГД №
222/2022 г. по описа на РС Исперих.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 17, ал. 5, изр. 2 от ЗЗДН нова
Заповед за защита, като се има предвид, че същата подлежи на
НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ по арг. от чл. 20 от ЗЗДН, считано от
09.06.2022 г. – датата на постановяване на първоинстанционното решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 във връзка с § 1 от ЗР на ЗЗДН във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 16 от ТДТССГПК Ш. ИСМ. АЛ. с ЕГН
********** да заплати по сметка на Окръжен съд Разград държавна
такса в размер на 12,50 лв. (дванадесет лева и петдесет стотинки) за
въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 във връзка с § 1 от ЗР на ЗЗДН Ш.
ИСМ. АЛ. с ЕГН ********** да заплати на А.Х.. М. с ЕГН **********
разноски в размер на 200 лв. (двеста лева) за адвокатско възнаграждение
относно процесуално представителство пред въззивната инстанция.
УКАЗВА на Районно управление на Министерството на вътрешните
работи – гр. Исперих и на Районно управление на Министерството на
вътрешните работи гр. Тутракан, че Заповед за защита № 1 от 09.06.2022 г. ,
издадена на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, по ГД № 222/2022 г. по описа на
РС Исперих, е отменена с настоящото решение на основание чл. 17, ал. 5,
изр. 2 от ЗЗДН.
Препис от решението и новата заповед за защита на основание чл. 16,
ал. 3 от ЗЗДН да се връчат незабавно на страните по делото чрез техните
процесуални представители, както и на РУ на МВР – гр. Исперих и на РУ на
МВР – гр. Тутракан, включително и по факс/електронна поща, ако е
възможно.
Решението е окончателно и на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН не
подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10