Решение по дело №879/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№                                             30.09.2020 г.                               град Бургас

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Бургаският окръжен съд,                                              наказателен състав

На осемнадесети септември                     две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ИВАНОВ

                                                                2. ДИАНА АСЕНИКОВА

 

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Деян Петров

като разгледа докладваното от съдия Г. Пепеляшев

ВЧН дело № 879 по описа за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Определение № 1062 от 14.07.2020 г., постановено по НЧД № 862/2020 г., Бургаският районен съд на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е групирал наказанията на осъдения М.Ю.Й., ЕГН ********** по влезли в сила съдебни актове (присъди и споразумения), както следва:

1. По НОХД № 3151/2013 г., НОХД № 3029/2014 г., НОХД № 1133/2015 г. и по НОХД № 1151/2015 г., всички по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду четирите, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с два месеца и е определил осъдения Й. да изтърпи наказанието от десет месеца, при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК  е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или домашен арест, във връзка с деянията, предмет на четирите осъждания.

2. По НОХД № 4273/2017 г. и по НОХД № 100/2018 г., двете по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду двете, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с два месеца и е определил осъденият Й. да изтърпи наказанието от десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, във връзка с деянията предмет на двете осъждания.

3. По НОХД № 47/2019 г., по НОХД № 3897/2019 г., по НОХД № 5624/2019 г., по НОХД № 5757/2019 г. и по НОХД № 711/2020 г., всички по описа на Районен съд – гр. Бургас е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с една година и е определил осъдения Й. да изтърпи наказанието от три година, при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, във връзка с деянията предмет на петте осъждания. Към така наложеното и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложено на Й. по НОХД № 3897/2019 г. по описа на БРС.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото определение, касаещо групиране на наказанията в трета група, в частта му относно приложението на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното общо наказание от две години с една година, като се иска неговата отмяна. Защитникът на осъденото лице счита, че увеличението на определеното общо най-тежко наказание с една година е твърде несправедливо, като първоинстанционният съд не е взел предвид всички обективни и субективни причини, довели до извършване на престъпленията, както и неблагоприятните последици от един толкова дълъг престой в затвора.  

В съдебно заседание пред въззивния съд, осъденият, редовно призован, се явява лично. Защитникът му – адв. Радослав Николов от БАК поддържа жалбата и искането, формулирано в същата. Прави допълнително искане в условията на алтернативност, увеличеното на основание чл. 24 от НК наказание да бъде в размер на шест месеца, а не на една година, както е постановил Районен съд – гр. Бургас. Осъденият Й. изразява съжаление за стореното, като заявява, че иска да излезе по-бързо, за да си намери работа.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира въззивната жалба за неоснователна, поради което предлага съдебният акт на първоинстанционния съд да бъде потвърден.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК доказателства се обосновават следните фактически констатации, касаещи наличието на осъждания на М.Ю.Й., ЕГН ********** с различни влезли в сила съдебни актове, а именно:

1. С определение от 15.01.2014 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3151/2013 г. по описа на Районен съд - Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 26.02.2013 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Определението е влязло в сила на 15.01.2014 г.

2. С присъда № 251 от 11.11.2014 г. по НОХД № 3029/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 16.09.203 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 02.10.2015 г.

3. С присъда № 112 от 23.06.2015 г. по НОХД № 1133/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК, извършено в периода 09.09.2013 г. до 17.09.2013 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 10.12.2015 г

4. С присъда № 31 от 24.02.2016 г. по НОХД № 1151/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 28.10.2013 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изпълнението за срок от три години. Присъдата е влязла в сила на 11.03.2016 г.

5. С присъда № 216 от 23.11.2017 г. по НОХД № 4273/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 30.11.2015 г., му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, като е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 09.12.2017 г.

6. С определение № 79 от 23.02.2018 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 100/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на неустановена дата за времето от 01.04.2017 г. до 03.04.2017 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието Определението е влязло в сила на 23.02.2018 г.

7. С присъда № 110 от 12.06.2019 г. по НОХД № 47/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено на неустановена дата за времето от 21.04.2017 г. до 24.04.2017 г., му е наложено наказание една година лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 28.06.2019 г.

8. С определение № 518 от 25.10.2019 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 3897/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т.1, предл. първо и предл. второ от НК, извършено на 04.11.2018г., му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.  Определението е влязло в сила на 25.10.2019 г.

9. С определение № 607 от 17.12.2019 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5624/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 20.04.2019 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 17.12.2019 г.

10. С определение № 623 от 20.12.2019 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 5757/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2от НК, извършено на 29.05.2019 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 20.12.2019 г.

11. С определение № 164 от 20.02.2020 г. за одобряване на споразумение за решаване на НОХД № 711/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 06.12.2017 г., му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. Определението е влязло в сила на 20.02.2020 г.

От приложената по делото справка за съдимост става ясно също така, че преди горепосочените единадесет осъждания, през 2009 г. М.Й., като непълнолетен, е бил осъждан още веднъж, като му е било наложено наказание „обществено порицание“. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК за кумулация на наказанието по това осъждане с наказанията по единадесетте осъждания на Й., посочени по-горе.

Въззивният съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства от фактическа страна относно осъжданията на М.Й., правилно първоинстанционният съд е приел, че част от присъдите се намират помежду си в състояние на реална съвкупност, а друга част – в съотношение на рецидив, поради което и се налага в случая да се формират групи, в които да се определи общо наказание лишаване от свобода, което да е най-благоприятно за осъдения, Действително вариантът на групиране на наказанията на Й., предложен от Районна прокуратура – Бургас и възприет от Районен съд - Бургас се явява най-благоприятен за дееца. При така групираните наказания, Й. ще има да търпи три години и четири месеца, но тъй като наказанията лишаване от свобода от осем месеца, наложени по НОХД № 1133/2015 г., НОХД № 1151/2017 г. и НОХД № 100/2018 г. и НОХД № 4273/2017 г. са изтърпени за времето от 05.06.2019 г. до 05.08.2019 г., като е зачетено времето 05.09.2018 г. до 23.02.2019 г., когато е търпял наказание в размер на 8 месеца  (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 21 от дело БРС). Действително няма пречка наказанията по НОХД № 47/2019 г. и НОХД № 711/2020 г., двете по описа на Районен съд – Бургас, да бъдат в една група с наказанията по НОХД № 4273/2017 г. и НОХД № 100/2018 г., двете по описа на Районен съд – Бургас, но така пак ще се получат три групи, в които общите определени наказания ще са осем месеца, една година, две години лишаване от свобода и така осъденият ще има да търпи три години и осем месеца лишаване от свобода. След приспадане на наказанието, наложено и изтърпяно по НОХД № 4273/2017 г. и НОХД № 100/2018 г., двете на РС – Бургас, на осъдения Й. ще остане да търпи наказание от две години и два месеца лишаване от свобода. Ето защо и въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е групирал наказанията, поради което и в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 25 ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е наложил едно общо наказание измежду наказанията, наложени му, както следва:

1.                 По НОХД № 3151/2013 г., по НОХД № 3029/2014 г., по НОХД № 1133/2015 г. и по НОХД № 1151/2015 г., всички по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду четирите, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с два месеца и е определил осъдения Й. да изтърпи наказанието от десет месеца, при първоначален общ режим. На основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК  е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или домашен арест, във връзка с деянията, предмет на четирите осъждания.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната  група, са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание. М.Й. е осъждан за извършени умишлени престъпления основно против собствеността (кражби). Въззивният съд счита, че в случая е налице висока обществена опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от Й. към извършване на престъпления против собствеността, както и явно неуважение към обществото и незачитане установения в страната правов ред. При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от осем месеца, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с два месеца. Така определеният размер на наказанието съответства на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от десет месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Правилно първостепенният съд на основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изцяло или отчасти изтърпяното определено общо най-тежко увеличено наказание (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 21 от дело БРС).

2.                 По НОХД № 4273/2017 г. и по НОХД № 100/2018, двете по описа на БРС, е определил общо наказание, в размер на най-тежкото измежду двете, а именно „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 24 от НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с два месеца и е определил осъденият Й. да изтърпи наказанието от десет месеца при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, във връзка с деянията предмет на двете осъждания.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната  група, са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване на размера на общото наказание. М.Й. е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления основно против собствеността (кражби), като предходните осъждания не са оказали необходимия превъзпитателен ефект и при осъдения са налице трайно установени престъпни навици и упоритост. Въззивният съд счита, че в случая е налице висока обществена опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от Й. към извършване на престъпления против собствеността, както и явно неуважение към обществото и незачитане установения в страната правов ред. При тези съображения, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения така определеното общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от осем месеца, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с два месеца. Така определеният размер на наказанието съответства на целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 от НК.

При определяне първоначалния режим за изтърпяване на наложеното общо най-тежко увеличено наказание – лишаване от свобода за срок от десет месеца, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Правилно първостепенният съд е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК, при изпълнението на определеното общо наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по някое от делата, включени в съвкупността или е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“ (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 21 от дело БРС).

3.                 По НОХД № 47/2019 г., по НОХД № 3897/2019 г., по НОХД № 5624/2019 г., по НОХД № 5757/2019 г. и по НОХД № 711/2020 г., всички по описа на Районен съд – гр. Бургас е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното общо най-тежко наказание с една година и е определил осъдения Й. да изтърпи наказанието от три година, при първоначален строг режим. На основание чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната до момента част от наказанията лишаване от свобода, включени в съвкупността, както и времето, през което Й. е бил задържан по ЗМВР или е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“, във връзка с деянията предмет на петте осъждания. Към така наложеното и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години е присъединил наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложено на Й. по НОХД № 3897/2019 г. по описа на БРС.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по така формираната трета съвкупност са налице основанията по чл. 24 от НК за увеличаване размера на общото наказание. Четирите от петте престъпления, включени в съвкупността, са тежки, умишлени (кражби, като трите от тях представляват опасен рецидив), за които на Й. са били налагани ефективни наказания лишаване от свобода в размери от по десет месеца, една година и две години. Същевременно по първите си осъждания (отново за престъпления против собствеността) Й. е търпял ефективни наказания лишаване от свобода – в размери от до десет месеца лишаване от свобода, които очевидно не са оказали необходимия превъзпитателен ефект и при осъдения са налице трайно установени престъпни навици и упоритост. При тези данни въззивният съд приема, че в случая е налице висока обществена опасност както на съвкупността от престъпленията, така и на личността на осъдения, предвид демонстрираната трайна склонност от Й. към извършване на престъпления против собствеността. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 от НК, по отношение на личната и генерална превенция.

Предвид на това, въззивният съдебен състав намира, че за поправянето и превъзпитанието на осъдения определеното му общо най-тежко наказание измежду присъдите за деянията, включени в съвкупността – лишаване от свобода за срок от две години, правилно е било увеличено на основание чл. 24 от НК с една година, до общ размер от три години лишаване от свобода. Така определения размер на наказанието съответства на целите на наказанието, тъй като в случая е налице необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен ефект върху осъдения. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на защитника на осъдения Й. срещу увеличаване на размера на определеното общо най-тежко наказание, доколкото са налице законоустановените предпоставки за това и то е съобразено с реализиране на целите на наказанието.

При определяне на първоначалния режим, първоинстанционният съд е приложил точно закона, като се е съобразил с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, като правилно е определил наказанието да се изтърпи при първоначален строг режим.

Правилно първостепенният съд е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 НК, при изпълнението на определеното общо наказание времето, през което осъденият е изтърпявал наказание лишаване от свобода по някое от делата, включени в съвкупността или е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“ (справка от МП ГД „ИН“, Затвор Бургас – л. 21 от дело БРС).

Обосновано Районен съд – Бургас е присъединил към така наложеното и увеличено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложено на Й. по НОХД № 3897/2019 г. по описа на БРС

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1062/14.07.2020 г., постановено по НЧД № 862/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните, че въззивното решение е изготвено.

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                           2.