№ 1283
гр. София, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601315 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КОЛЕВА в.н.ч.д. № 1315/21г.
по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по частна жалба с рег.№ 7257/29.11.2021г. на Затвора
София лично от осъдения В. В. К. срещу протоколно определение № 2024 от
23.11.2021г. на СГС, НО, 27 състав, постановено по н.ч.д. № 4521/2021г., с
което е оставена без уважение молбата му за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, определено му по н.ч.д № 2696/2021г. по описа на СРС.
С жалбата се претендира да не бъде уважавано решението на СГС и
въззивният съд да се произнесе справедливо по казуса на делото.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД , след като обсъди доводите в
жалбата и в съответствие с чл.345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение констатира, че същото е законосъобразно и
обосновано, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
В. В. К. е бил осъден с протоколно определение, влязло в сила на
27.03.2021г., по ЧНД № 2696/21г. на СРС, с което на основание чл.25, ал.1,
във вр. чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо, най-тежко наказание
1
измежду тези, наложени по НОХД №1033/2020г. на СРС и НОХД
№673/2021г. на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Към така посоченото наказание „лишаване от свобода“ е присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 200 лв. по НОХД № 7981/2019г. С
определението е приспадната изтърпяната част от наказанието „лишаване от
свобода“ по групираните дела, както и времето, в което лицето е било
задържано по реда на ЗМВР.
Видно от приложена по делото справка от МП, ГД „ИН“, Затвора
гр.София / л.2 от първ.д./, К. е постъпил в затвора на 25.06.20г., като по
отношение на него с начало 19.12.2020г. е приведено в изпълнение
наказанието му от две години лишаване от свобода по посоченото по-горе
осъждане, с предварителен арест от 23.06.2020г до 19.12.2020г. Към
23.11.2021г. от така определеното му наказание лишаване от свобода К.
фактически е изтърпял 1 г. и 5 м., от работа има 2 м. и 2 д., или всичко има
изтърпени 1 г. 7 м. и 2 д. Остатъкът от неизтърпяната част от наказанието му
към посочената дата възлиза на 4 м. и 28 д.
При тези данни първостепенният съд е приел, че по отношение на К.,
който е осъден за „опасен рецидив“, са изпълнени изискванията на чл.70, ал.1
от НК, тъй като към настоящия момент е изтърпял повече от 2/3 от
наказанието „лишаване от свобода“.
За да остави без уважение молбата на осъденото лице за условно
предсрочно освобождаване, СГС е приел, че по делото липсват доказателства,
които да сочат за настъпил при него процес на поправяне.
Според приложения по делото доклад по чл.155 от ЗИНЗС, изготвен
от ИСДВР Н.Н., към момента при К. се наблюдава добро отношение към
пенитенциарния персонал. Изразява желание и мотивация да изтърпи
безпроблемно присъдата си. При ясно поставени условия и регламент е
склонен да изпълнява изискванията, предявявани към него.
Със заповед №128/12.05.2021г. К. е назначен като „монтажник и
заварчик“ в цех „Механичен“. Същият се справя с възложените му задачи от
преките му ръководители на работното място, които са с добри отзиви за
него.
До момента К. не е нарушавал системните изисквания и реда в
МЛС. Награждаван е със Заповед №451/30.09.2021г. с „писмена похвала”.
2
Първоначално изготвената оценка от среден ръст на риска от
рецидив - 69 т. не е променяна.
Според ИСДВР Н. ясно изразени дефицити в зоните на нуждите се
отчитат, както следва: Настоящо правонарушение: користен извършител.
Утвърден модел на поведение, доказан рецидив, Криминално минало
/гранична/: - за пореден път е в затвора; ранна криминализация; Отношение
към правонарушението: приема формално отговорността за деянието и не
разбира в пълна степен мотивите за криминалното си поведение. Не приема
присъдата за справедлива. Не разпознава факторите, които са допринесли за
извършване на правонарушение. Не зачита и признава изцяло правата на
другите; Управление на финансите и доходите: не умее да разпределя
средствата си, липса на финансова стабилност; Начин на живот и
обкръжение: приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи; с
безразсъдно и рисково поведение; Емоционални проблеми /гранична/: ранна
криминализация и психиатрично лечение; Умения за мислене - не разпознава
проблемите си, което води до липса на способност за тяхното разрешаване; не
осъзнава последствията от собствените действия; липса на целеполагане.
Според отразеното в доклада, рискът от сериозни вреди за
обществото и за лишения от свобода се определя като среден, а за персонала
в затвора и другите лишени от свобода – нисък.
Във връзка с резултатите от работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, от доклада на инспектора
СДВР не могат да се извлекат изводи, че л.св. К. за периода на престоя му в
МЛС е дал доказателства за своето поправяне, каквито са наличието на добро
поведение, положително отношение към труда, стриктно изпълнение на
разпореждания, съобразяване с дадени насоки и съвети, снижена оценка на
риска от рецидив и вреди в достатъчна степен. Целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата не са изпълнени. Обобщеното становище
на инспектора е, че В.К. не е дал достатъчно положителни доказателства за
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказание
лишаване от свобода, както и че кумулативно посочените в чл.439а от НПК
предпоставки не са изпълнени.
Във връзка с подадената молба за условно предсрочно
освобождаване към доказателствата по делото е приобщено и становището на
Началника на Затвора гр.София /инкорпорирано в справката за изтърпяната
3
част от наказанието/. Същото е отрицателно, като главно се позовава на
експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа.
Посочено е, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл.36 от
НК. Рисковете от рецидив и вреди са с непроменени първоначални стойности,
дефицитите по проблемните зони не са преодолени, прогресивната
пенитенциарна система не е изпълнена в своята цялост.
При така установената по делото фактология въз основа на
документите, съдържащи се в приложеното в цялост затворническо досие и
тези, постъпили ведно с молбата на осъдения с искане за предсрочното му
освобождаване, правилно първостепенният съд е приел, че корекционното и
възпитателното въздействие спрямо осъденото лице следва да продължи,
доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния
план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и
мисленето на лишения от свобода. Липсата на снижаване на оценката за риска
от рецидив и от вреди за повече от година и половина престой в затвора,
както и актуалността на всички, констатирани в първоначалния доклад дефицитни
зони у молителя означава, че не е постигната положителна промяна в
способността му за анализ и адекватна оценка на житейски ситуации и
вземане на самостоятелни решения.
Изложеното води и въззивната инстанция до извода, че към
настоящия момент не са настъпили положителни промени в съзнанието и
поведението на осъдения К., изключващи категорично опасността от негово
последващо противоправно поведение в условията на свобода.
Съществуващите данни сочат на необходимост от продължаване на
поправителното въздействие спрямо него за постигне на набелязаните в
плана на присъдата цели и задачи. Първостепенният съд е отдал
необходимото значение на установените по отношение на К. зони с дефицит,
като в тази връзка правилно и законосъобразно е кредитирал съдържанието на
изготвения във връзка с молбата на осъдения за предсрочното му
освобождаване доклад по чл.155, ал.1 от ЗИНЗС, където е обоснован
актуалният риск от рецидив от 69 т., непроменен от постъпването му в
затвора. Особено съществено в случая е, че рискът от вреди за обществото е
запазен в средни стойности. Посредством методите, използвани при работата
с него, респ. техниките и прийомите за корекция, компетентните длъжностни
лице са установили продължаващо наличие на посочените по-горе дефицитни
зони. Тук е мястото да се посочи, че инспекторите, назначени в затвора освен,
4
че са професионално подготвени, са лицата, които в най-голяма степен са
запознати с успеха на корекционната работа по отношение на лишените от
свобода.
Софийски градски съд е съобразил съдебният си акт и със съдебната
практика, вкл. тълкувателната такава, обективирана в ППВС № 7 от
27.06.1975г., занимаваща се с въпросите по приложението на чл.70, ал.1 от
НК. Верен по същество е изводът на СГС, че към настоящия момент
осъденото лице не е дало достатъчно доказателства за своето поправяне,
поради което е постановил отказ за уважаване молбата му за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му
наказание. Налице е необходимост от продължаване на изолирането на
осъдения в условията на пенитенциарно заведение с оглед постигане целите
на наложеното му наказание.
Ето защо, настоящият въззивен състав не намери основания за
коригиране изводите на първата инстанция при отговор на въпросите по
чл.439а, ал.1 от НПК и счете, че следва да бъде потвърдено атакуваното
определение като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.345 във
вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2024 от 23.11.2021г. на СГС, НО, 27
състав, постановено по н.ч.д. № 4521/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5