Определение по дело №3499/2017 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 08.04.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година,  в следния състав: 

                                                   

             СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА       

 

като  разгледа докладваното от съдията т.д. № 3499 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „С.*“ ЕООД срещу К.Б.К. и „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност отрицателни установителни искове по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, с които се иска да бъде признато за установено, че не съществуват вземания на К.Б.К. към „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност за получаване на суми в общ размер на 50 285, 01 лв., представляващи вземания, дължими по договор за заем, сключен на 18.12.2006 г., на суми в общ размер на 285 489, 01 лв., представляващи вземания, дължими по договор за заем, сключен на 10.09.2008 г., на суми в общ размер на 6 871, 52 лв., представляващи вземания, дължими по договор за заем, сключен на 12.07.2013 г.

В производството по предявен иск по чл. 694 ТЗ търговското дружество, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, не се представлява от назначения синдик, който участва в това производство като самостоятелна страна съгласно чл. 694, ал. 4, изр. 1 ТЗ, а от управителните му органи. Ето защо следва да се отговори на въпроса кои са лицата, които в случая ще представляват ответника „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност в настоящото производство.

От извършена от съда справка в търговския регистър се установява, че преди откриване на производство по несъстоятелност на „Т.А.“ ООД, по отношение на това търговско дружество е било открито производство по ликвидация, в хода на което е бил назначен ликвидатор, който е органът, който го е представлявал пред трети лица.

В чл. 272а ТЗ е предвидено, че производството по ликвидация се прекратява от датата на влизане в сила на решението по чл. 630 ТЗ. Ето защо и доколкото решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.А.“ ООД е влязло в сила, то трябва да се приеме, че към момента на образуване на настоящото исково производство вече е било прекратено производството по ликвидация на това дружество. С прекратяването на производството по ликвидация, се прекратява и представителната власт на лицето, което е назначено за ликвидатор на търговското дружество, тъй като наличието на такава представителна власт е обусловена от висящо производство по ликвидация. От този момент ликвидаторът няма абсолютно никакви правомощия да изразява воля от името и за сметка на юридическото лице. Следователно в настоящото производство дружеството „Т.А.“ ООД-в несъстоятелност не може да бъде представлявано от назначения в приключилото производство по ликвидация ликвидатор, чиято представителна власт е прекратена, което е отразено и в търговския регистър - по партидата на „Т.А.“ ООД е вписано заличаване на назначения ликвидатор. В тази насока се е произнесъл и ВКС – Определение № 274 от 16.04.2013 г., постановено по ч.т.д. № 718/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 3 от 02.01.2019 г. постановено по т.д. № 2440/2018 г., по описа на ВКС, І т.о.

Предвид прекратяването на представителната власт на ликвидатора, трябва да се приеме, че в настоящото производство дружеството „Т.А.“ ООД може да се представлява само от лицата, които са вписани като управители в търговския регистър преди момента на откриване на производството по ликвидация по отношение на него. Това разрешение е дадено и от ВКС в едното от двете цитирани определения – Определение № 274  от 16.04.2013 г., постановено по ч.т.д. № 718/2012 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., в което е посочено, че с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството и прекратяване на производството по ликвидация, дейността на управителните органи се възстановяват, но с ограничен обем правомощия, свързани единствено с извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, сред които е и осъществяването на процесуално представителство в производството по предявени искове по чл. 694 ТЗ.

От извършена служебна справка в търговския регистър е видно, че като управители на дружеството „Т.А.“ ООД преди откриване на производство по ликвидация са вписани две физически лица - едното от тях е Д.Д.К.М., а другото лице е К.Б.К.. Установява се, че едното от тези лица, а именно К.Б.К., има и качеството на ответник в настоящото производство, като предвид представеното становище от 28.01.2019 г., подадено от името на дружеството „Т.А.“ ООД от другия вписан в търговския регистър управител, трябва да се заключи, че интересите на дружеството, на което К.К. е управител, и интересите на самия К.К., в качеството му на ответник и заемодател по процесните догвори за заем, са противоречиви. „Т.А.“ ООД - в несъстоятелност и К.Б.К. не са насрещни страни в производството, тъй като и двете лица участват като ответници, но в случая трябва да се съобрази, че те са насрещни страни в материалните правоотношения, които са предмет на предявените установителни искове. Това, че те не са насрещни страни в исковото производство произтича единствено от факта, че в случая едно трето лице, което не е страна по материалното правоотношение, има признат от закона правен интерес да повдигне спор за съществуването на това правоотношение, който правен интерес произтича от качеството му кредитор в откритото производство по несъстоятелност по отношение на длъжника по материалното правоотношение, което е предмет на установяване по предявения отрицателен установителен иск. С оглед наличието на противоречиви интереси между представлявания „Т.А.“ ООД и представителя К.К., както и предвид това, че те са насрещни страни по спорните материални правоотношения, съдът счита,ч е приложение намира нормата на чл. 29, ал. 4 ГПК и на търговското дружество „Т.А.“ ООД - в несъстоятелност трябва да бъде назначен особен представител, който да го представлява в настоящото производство.

При отговор на въпроса в тежест на коя от всички страни в процеса трябва да бъдат възложени разноските за особен представител, съдът съобразява факта, че настоящото производство е инициирано от дружеството „С.*“ ЕООД. Ето защо и в тежест на тази страна трябва да бъдат възложени всички разходи, които са свързани с надлежното протичане на това производство и осъществяване на възможност за това страните по него да бъдат надлежно представлявани. Предвид това и разходите за назначаване на особен представител на дружеството „Т.А.“ ООД - в несъстоятелност, включително в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК, трябва да бъдат възложени в тежест на ищеца „С.*“ ЕООД. Доколкото посочването на данни за ответника, които да осигурят надлежното му представителство в хода на производството съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК е възложено в тежест на ищеца, като в случая нуждата от заплащане на възнаграждение за особен представител е пряко свързана именно с това процесуално задължение, то следва да се приеме, че заплащането на разноските е и условие за редовност на исковата молба и неизпълнението на задължението за тяхното изплащане в дадения от съда срок е основание за връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 ГПК вр. чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.

Съдът е определил размера на разноските, които трябва да бъдат заплатени от ищеца „С.*“ ЕООД с разпореждане, постановено на 04.02.2019 г., с което е дал и срок на ищеца да заплати определената сума в размер на 8 392, 51 лв., който след това е изменен с определение, постановеното в о.с.з. на 06.03.2019 г. На страната изрично са указани и последиците от неизпълнение в срок на дадените от съда указания.

Срокът за изпълнение на дадените указания съгласно постановеното в о.с.з. на 06.03.2019 г. определение е едноседмичен и тече от датата на провеждане на съдебното заседание, в което е участвал процесуален представител на „С.*“ ЕООД. Той изтича на 13.03.2019 г., до който момент нередовностите на исковата молба не са отстранени – по делото не са представи доказателства за внесен по сметка на СГС депозит в размер на 8 392, 51 лв. за разноски за заплащане на възнаграждение на особения представител на ответника „Т.А.“ ООД - в несъстоятелност, който трябва да бъде назначен съгласно чл. 29, ал. 4 ГПК. Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба трябва да бъде върната.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ВРЪЩА искова молба с вх. на СГС № 175199/ 29.12.2017 г., подадена от „С.*“ ЕООД срещу К.Б.К. и „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност.

 

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

 

 

 

СЪДИЯ: