№ 27
гр. , 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100275
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „***************“ ЕАД срещу
Ц.Г.А., с която се иска признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сума за
топлинна енергия в общ размер от 24,59 лв., от които 20,32 лв.- главница за дялово
разпределение за периода от месец 10.2017г. до месец 04.2019г., ведно със законната лихва
от 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,27 лв.- мораторна лихва за
периода от 01.12.2017г. до 16.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 71/12.02.2021г. по ч.гр.д. №103 по описа на РС-Пирдоп за 2021г. Претендират
се и разноски.
Ищецът твърди, че на 27.11.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ц.Г.А. за сумата от 24.59 лв. за дялово разпределение, от
които 20.32 лв.- главница за периода от месец 10.2017г. до месец 04.2019г., ведно със
законна лихва от 27.11.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 4,27 лв.- лихва за
периода от 01.12.2017г. до 16.11.2020г., както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заплащане на дължима сума за
топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ул. „К.“ №8, подземен гараж 1. Сочи се, че
ответникът Ц.Г.А. е клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ,
съгласно който собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № ******/*********г. за
1
топлоснабдяването. Мотивирано е в исковата молба защо за ответника са приложими
публично известните Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от
„***************“ АД на клиенти за битови нужди в гр.С.. Сочи се, че ответникът, видно
от приложеното извлечение от сметки за абонатен №******, е използвал доставяната от
ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасила задължението си. В
изпълнение на разпоредбата на чл.139б от Закона за енергетиката /чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ/
сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, била сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„**************“. След края на отоплителния период били издадени изравнителни сметки
от фирмата, извършваща дяловото разпределение- „**************“ ООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба
№ */**********г. за топлоснабдяването и Наредба № ******/*********г. за
топлоснабдяването, като сумите за топлинна енергия били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Ц.Г.А. чрез
упълномощения адв. П.Х. от САК, с който е изразено становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. На първо място се сочи, че с оглед датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 27.11.2020г.,
сумите преди 27.11.2017г. са погасени по давност, тъй като попадат в приложното поле на
чл.111 б. „в“ ЗЗД с оглед характера си на периодични плащания. На следващо място искът
се счита за неоснователен, тъй като липсвала облигационна връзка между страните за
доставяне на топлинна енергия и/или дялово разпределение, тъй като обектът- подземен
гараж, собственост на ответницата, се намирал изцяло извън контурите на жилищната
сграда, в същия нямало отоплителни тела, нито щранг-лири от сградната инсталация и до
гаража нямало топлоподаване. Сочи се, че абонатната станция не е функционално свързана с
подземния гараж. Сочи се, че в парцела на ул. „К.“ №8 са построени жилищна кооперация и
надземен паркинг, като под надземния паркинг има подземни гаражи, един от които е
процесният, но надземният паркинг, заедно с подземните гаражи се намират извън
очертанията и контурите на жилищната кооперация, т.е. касае се за отделно изградени
обекти. В този смисъл ищецът не доставял каквато и да е топлинна енергия за отопление и
топла вода до гаража на ответницата и в него не се осъществявала и услугата дялово
разпределение нито от ФДР „**************“ ООД, нито от ищеца по делото, затова не се
дължи и плащане на суми за дялово разпределение. Отделно от това, представените от
ищеца документи били от 2002г., което ги правело неотносими към процесния период и
същите предхождат представяните от ответницата доказателства, констатиращи извършена
от самия ищец проверка през 2008г. и потвърждение, отразено в нея, че процесният гараж е
разположен извън жилищната сграда. Оспорва се да съществува облигация между
ответницата А. и „**************“ ООД. Претенцията за лихва също се сочи, че е
неоснователна, тъй като от една страна изобщо не се дължи плащане на главница за дялово
разпределение, а от друга страна, забавата настъпвала след покана по чл.84, ал.2 ЗЗД,
каквато не се представят доказателства да е отправяна. С оглед на изложените
2
обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да остави исковата молба без
уважение като неоснователна и недоказана. Претендират се разноски.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ищецът не се представлява, като от
последния чрез юрк.Славея Стефанова, са депозирани молби, с които ищецът заявява, че
поддържа подадената искова молба. Иска се от съда да уважи изцяло предявените искове
като доказани по основание и размер, както и да бъдат присъдени на ищеца сторените в
производството разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на ответната страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца „********“ ООД /с предишно
наименование „**************“ ООД/ също не изпраща представител в съдебните
заседания. Депозирало е молба със становище, че отчитането и разпределението на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Ответникът по исковете – Ц.Г.А., в съдебните заседания, проведени по делото, се
представлява от упълномощения адв.П.Х. от САК, който оспорва исковата молба, а в хода
по същество на делото моли съда да отхвърли предявените искове. Заявява, че по делото
липсват каквито и да е доказателства, свързани с наличие на облигационна връзка между
ищеца и неговата доверителка. Сочи, че от приетата по делото Съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/ безспорно се доказало, че процесният недвижим имот не попада в
топлопреносната мрежа на ищеца, до там не достигат никакви тръби, а дори не се намира и
в пределите на блока, за да може да се счете, че е част от сградната инсталация и че би могла
да бъде начислена процесната сума. Поради това адв.Х. намира исковете за изцяло
неоснователни и моли за отхвърлянето им. Претендира разноски от името на доверителката
си.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от 27.11.2020г. е образувано ч.гр.д. № *****/2020 г. на
Софийски районен съд, което е било прекратено, а делото е изпратено на РС-Пирдоп по
компетентност. По образуваното в РС-Пирдоп ч.гр.д. № 103/2021 г. „***************”
ЕАД се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №71 от
12.02.2021г. срещу Ц.Г.А. за сумата от 24.59 лв., от които 20.32 лв. дължима сума за дялово
разпределение за периода от 01.10.2017г. до 01.04.2019г. и 4.27 лв. – мораторна лихва от
01.12.2017г. до 16.11.2020г., ведно със законна лихва от 27.11.2020 г. до изплащане на
вземането и 75.00 лв. разноски по делото. В законоустановения едномесечен срок от
връчване на заповедта соченото за длъжник лице е подало писмено възражение срещу
заповедта за изпълнение. Предвид подаденото възражение заявителят е предявил
настоящите искове, на основание чл.422 ГПК, за признаване за установено спрямо
ответницата, че същата дължи посочените суми.
Представен е към исковата молба Нотариален акт №76, том I, рег. № ****, дело № 70
от ********г. на нотариус Светлана Златарова, вписана под №*** в НК, от който е видно, че
3
по силата на извършена покупко-продажба Ц.Г.А. е придобила процесния недвижим имот,
за който е била начислена сума за дялово разпределение, а именно: ********, изграден в
незавършен вид, находящ се в подземния етаж на жилищна сграда в гр.С., на ул. „К.“ №8,
със застроена площ 50.20 кв.м.
Представен е към исковата молба Констативен протокол № ****/14.06.2012г., в който
е отразено, че поради програмна невъзможност на информационната система на
„***************“ ЕАД да бъде изписано „гараж на имоти“, находящи се на ул. „К.“ №8,
същото е изписано до името на титуляра на партидата. В този смисъл е посочено, че
Апартамент 1, аб.5 с аб. № ****** от информационната система на „***************“ ЕАД
е идентичен с ******** по нотариален акт. Към констативния протокол е приложена
Топлотехническа характеристика на процесния имот и Акт за разпределяне на кубатурата в
жилищната сграда, последният подписан от председателя на Управителния съвет на
етажната собственост.
Представен е Договор № ****/29.01.2002г. между Етажната собственост на ул. „К.“
№8 като потребител на топлинна енергия към „***************“ ЕАД и „**************“
ООД, с който на последното дружество е възложено да осъществява „топлинно
счетоводство“ съгласно Система за индивидуално измерване. Към този договор е приложен
Протокол от проведено Общо събрание на етажната собственост, с който е взето решение да
се сключи договорът с „**************“ ООД. Приложен е и списък на потребителите на
топлинна енергия в сграда на адрес ул. „К.“ №8 и на първо място в списъка е посочена
Ц.Г.А., собственик на ********, която е положила и подпис.
Приложен е към исковата молба и Споразумителен протокол от 09.05.2002г. между
„***************“ ЕАД и Ц.Г.А., с който последната е приела остойностяването на
отчетената от топломера в абонатната станция топлинна енергия да се извършва от
„***************“ ЕАД на база представени данни от „**************“ ООД.
Представен е и Договор от 28.05.2018г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в от Закона за енергетиката, сключен
между „***************“ ЕАД и „********“ ООД с предмет: извършване от страна на
изпълнителя „********“ ООД на услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия
между клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в гр.С..
Срокът на договора е 1 година, с изравнителен период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и
клауза за автоматично продължаване на договора.
Представена е и извадка от вестник „*********“ от 11.07.2016г., където са
публикувани „Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„***************“ ЕАД на клиенти в гр.С.“.
Към отговора на исковата молба е приложено Заявление вх. №
***********/29.09.2008г. в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/
от Ц.Г.А., с което ответницата е поискала извършване на проверка на място, тъй като
твърди, че е собственик на гараж, находящ се в парцела на жилищна кооперация на ул. „К.“
4
№8, но извън очертанията на сградата, като отоплителните радиатори в гаража са откачени
преди въвеждане на топлинното счетоводство и през него не преминават никакви тръби на
отоплителната инсталация на сградата, поради което няма основание да й се начисляват
разходи, свързани с отоплението на общите части на кооперацията. С писмо изх. №
***********/07.10.2008г. на председателя на ДКЕВР заявлението на Ц.А. е било препратено
към „***************“ АД, „**************“ ООД и министъра на икономиката, с
мотивите, че жалбите, свързани с дялово разпределение следва да се насочват директно към
лицата, регистрирани по чл.139а ЗЕ за извършване на услугата „дялово разпределение“. С
писмо изх. № *******/05.11.2008г. от „***************“ АД са уведомили Ц.А., че са
разглеждали нейната жалба, като своевременно специалисти от топлофикационен район „С.
изток“ са извършили проверка на място, за което бил съставен констативен протокол. В
констативния протокол от 15.10.2008г. е отразено, че гаражът на абоната е подземен,
разположен извън жилищната сграда, радиаторите са демонтирани. Посочено е, че за да се
изтрие партидата на гаража е необходимо отоплителната инсталация за гаража да се
прекъсне трайно от абонатната станция. Констативният протокол е подписан от енергетик
към „***************“ АД- ТР „С. Изток“ и от абоната Ц.А..
От третото лице-помагач „********“ ООД също са представени писмени
доказателства- 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния
период за аб. №******, които са с нулеви стойности и 2 бр. констативни протоколи за
неосигурен достъп за извършване на отчет от 13.06.2018г. и 24.06.2019г. за ап.1 на ул. „К.“
№8, вх.1.
По делото е допусната Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, изготвена от Вещо лице
Ал. В. Г., който е дал отговор на поставени му задачи. Посочил е, че процесният имот е
регистриран на адрес в гр.С., ул. „К.“ №8 като „********“ и е разположен в сутерен,
граничещ с калкана на топлоснабдената Сграда-етажна собственост /СЕС/, намиращ се под
алея за влизане на МПС към задния двор на СЕС, застроен с надземни гаражи. Към
заключението е приложена таблица-справка с месечните отчети по общия топломер за
доставяното количество топлинна енергия в абонатната станция на процесната сграда-
етажна собственост в гр.С., на ул. „К.“ №8 и енергията, която се разпределя в сградата за
отопление и битово-горещо водоснабдяване. Сочи се от вещото лице, че справката на
фирмата за периода 10.2017г.-04.2019г. съдържа данни за общия разход на топлинна енергия
от абонатната станция в СЕС, както и нулеви стойности като разходи на процесния имот-
топлинна енергия /ТЕ/ за отопление, топлинна енергия от сградна инсталация и топлинна
енергия за битова гореща вода /БГВ/. Сочи се, че дялово разпределение на топлинна енергия
не е извършвано от фирмата за дялово разпределение /ФДР/. Вещото лице е извършило
оглед на място и е установило, че в процесния ******** няма преминаващи тръби от
сградната отоплителна инсталация на СЕС, както и измервателни уреди, индивидуални
разпределители за разхода на отоплението /ИРРО/ и водомери за топла вода, следователно
няма потребление на топлинна енергия. Експертът е посочил, че от нотариалния акт за
собственост на гаража е установил, че процесният гараж е със застроена площ 50 кв.м. и
5
неотопляем обем 137 куб.м. Посочено е, че кубатурата на гаража не е част от общия обем на
СЕС и няма партида за потребление на ТЕ и като следствие от това няма предпоставка да се
начислява за гаража дялово разпределение на ТЕ. Вещото лице е посочило още, че
доколкото не са регистрирани изчислени стойности за потребление на ТЕ, не е имало
необходимост от изравнителни сметки. В табличен вид е посочено какви месечни суми са
фактурирани от „***************“ ЕАД за дялово разпределение на ТЕ през процесния
период, като сумите са около 1.00 лв. месечно или общо за периода от 19 месеца- 20.32 лв.
Посочено е още, че общият топломер, монтиран в абонатната станция е проверен от
лицензирана за това фирма съгласно изискванията на Закона за измерванията. Посочено е и
че месечните стойности на „енергията за разпределение“ са получавани след приспадане на
месечните стойности за „технологични разходи“.
В съдебно заседание е изслушан експертът А.Г., който поддържа заключението си.
Заявява, че при посещението на място е установил, че обемът на гаража е извън общия обем
на сградата-етажна собственост и няма тръбна мрежа в гаража, която да е присъединена към
общата сградна инсталация. Заявява, че гаражът не е част от сградата, а е извън контурите
на сградата. Счита, че начислението на дялово разпределение за този гараж е механично
извършено и не е било редно да бъде правено.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД вр. чл.149 вр. чл.139 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за заплащане на цена за извършено дялово
разпределение на топлинна енергия и за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата.
Правен интерес за ищеца от завеждане на исковата молба съществува. Чл. 422 ГПК
регламентира специфичен исков ред за установяване на вземания, предявени първоначално
по реда на заповедното производство. Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК има
за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. За успешното провеждане на
установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи
сумите за които е издадена заповед за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца, се прилагат разпоредбите на
Закона за енергетиката, Наредба №******/********* г. /вече отменена, но действала до
20.03.2020г./ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “***************”
ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия. В настоящия случай според нотариалния акт, с който
ответницата е закупила процесния гараж, същият се намира в подземния етаж на жилищна
сграда в гр.С., на ул. „К.“ №8. Според експерта обаче, който е направил оглед и на място, в
процесния гараж няма тръби от сградната отоплителна инсталация на сградата-етажна
собственост, както и измервателни уреди, индивидуални разпределители за разхода на
6
отопление и водомери за топла вода, следователно няма потребление на топлинна енергия.
Съдът се доверява на така установеното от вещото лице и счита, че презумпцията на чл.153,
ал.1 ЗЕ, според която всички собственици и титуляри на вещно право в сграда-етажна
собственост са клиенти на топлинна енергия, е оборена. Това е така, тъй като не се
установява, че обектът, притежаван от ответницата /гараж/, е присъединен към абонатната
станция, макар ищецът да е представил документи от 2002г. за присъединяване към
топлопреносната мрежа на сградата-етажна собственост, в която по нотариален акт се
намира процесният гараж. Установява се от СТЕ, че подземният гараж не е функционално
свързан с жилищната сграда, както и абонатната станция не е функционално свързана с
подземния гараж. Законодателната идея на чл.153 ЗЕ е да се вмени задължение на всички
лица, притежаващи или ползващи обекти в сграда-етажна собственост, чието Общо
събрание е взело решение да се присъедини към топлопреносната мрежа, да монтират
топломери или индивидуални разпределители, за да може да се отчита правилно
разпределението и ползването на топлинната енергия. Случаят е по-специфичен обаче,
защото Общото събрание на етажната собственост е приело нужното решение, но
подземните гаражи в сградата и по-конкретно процесният такъв, е останал извън
отоплителната инсталация на сградата-етажна собственост. Друг би бил изводът ако
сградната инсталация достига до обекта, а собственикът/ползвателят е премахнал или не е
поставил отоплителни тела, доколкото чл.153, ал.6 ЗЕ предвижда, че клиентите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата. Това е така, тъй като сградната инсталация
е обща за сградата и дяловото разпределение в нея би следвало да се поеме от всички, още
повече, че и самата тя отдава определение количества топлина. Несъобразено обаче с
правната и житейска логика би било ако сградната инсталация не достига до определена
част от сградата - в случая до подземните гаражи, тази част от сградата, да се счита за
топлоснабдена, предвид че не е функционално свързана със самата сграда и на
собствениците на обекти в тази част не би следвало да се начисляват суми, дори и за дялово
разпределение, доколкото до техните обекти не достигат дори тръби. Вещото лице ясно е
посочило, че кубатурата на процесния гараж не е част от общия обем на сградата-етажна
собственост, че гаражът е извън контурите на сградата и няма партида за потребление на
топлинна енергия, както и че няма преминаващи през гаража тръби от сградната
отоплителна инсталация. Всичко това обуславя извода на Съда, че предявеният главен иск -
за присъждане на суми за дялово разпределение и акцесорният иск – за присъждане на
мораторна лихва, са неоснователни.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответницата Ц.А. има право на
разноски, каквито са поискани в размер на 351.41 лв. Заплатеният от ответницата адвокатски
хонорар от 300 лв. не се явява прекомерен, каквото възражение е било направено.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените, на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 вр. чл.139 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, от „***************” ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*********”, № 23Б, представлявано от А.А. -
изпълнителен директор против Ц.Г.А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С., ул.
„***************“ №54 и настоящ адрес: гр.К., ул. „************“ №4, установителни
искове за съществуване на следните вземания: сума в размер на 20.32 лв. /двадесет лева и
тридесет и две стотинки/, представляващо сума-главница за дялово разпределение на
топлинна енергия в периода от 01.10.2017г. до 01.04.2019г. за Подземен ********, находящ
се в гр. С., ж.к. Л., ул. „К.”, №8, както сума в размер на 4.27 лв. /четири лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2017г. до
16.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2020г. до изплащане на
вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№71/12.02.2021г., постановена по ч.гр.д. №103/2021г. по описа на РС-Пирдоп, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, „***************” ЕАД, ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „*********”, № 23Б,
представлявано от А.А. - изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. С., ул. „***************“ №54 и настоящ адрес: гр.К.,
ул. „************“ №4 разноските, направени в настоящото производство в размер на
351.41 лв. /триста петдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/, от които 300.00 лв.
за заплатен адвокатски хонорар и 51.41 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ, заедно с такса
банков превод.
Делото е разгледано при участието на трето лице-помагач – „********“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „**************“ №85,
конституирано на страната на ищеца „***************“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му пред
Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8