Определение по дело №2308/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1200
Дата: 10 юни 2020 г.
Съдия: Гергана Димитрова Стоянова
Дело: 20187050702308
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                  

№………………..   2020 година, гр.ВАРНА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна,    тридесет и втори състав   в закрито съдебно заседание в състав :

 

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА С.

 

 

 като разгледа докладваното от съдията  административно дело № 2308 от 2018 г. по описа на Административен съд Варна, намери следното:

          Производството е по реда на чл.203 от АПК, във връзка с чл.284 от ЗИНЗС.

            Образувано е по искова молба на М.Ж.Л., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която се претендират за обезщетяване претърпени  неимуществени вреди,  настъпили от бездействието на ответника „да осъществи действия по контрол относно спазване на законността в пенитенциарното заведение по отношение на сигурността на безопасни условия на изтърпяване на наказанието“ за периода от м.март 2010 г. до 22.08.2017 г. Претендират се вреди в размер на 25 000 лв.

 При извършена служебна проверка съдът констатира недостатъци на исковата молба - не са посочени  кои са конкретните  действия,  които според ищеца администрацията на Затвора Варна е била длъжна да осъществи,  конкретният период от време, с който се обвързват твърдяните  за претърпени неимуществани вреди, според описаната в нея  проявна форма.

С разпореждане № 12811/22.08.2018 г. на ищеца бяха дадени конкретни указания в тази насока като изложи:  Конкретните факти и обстоятелства, настъпили в конкретни периоди от време -  по дати, засягащи пряко и непосредствено личната му сигурност, въз основа на които счита, че  администрацията на Затвора Варна е била длъжна да предприеме конкретни действия и не го е сторила; Конкретни факти  и обстоятелства, обвързани с  време и място на настъпването им,  за които счита, че нарушават забраната въведена  с чл. 3 на ЕКПЧОС; въз основа на кои актове и/или незаконосъобразни действия и бездействия обосновава исковата си претенция, като  ги посочи конкретно, да  ги определи по време,  вид и характер, като изрично посочи периода на осъществяване; Да посочи поименно кои са длъжностните лица – служители на ГДИН,  осъществили незаконосъобразните действия или бездействия, с които обвързва претенцията си .

Разпореждането е връчено на ищеца на 28.08.2018 г., същият е депозирал две уточняващи молби с.д. № 15246/31.08.2018 г. и с.д.№ 16016/17.09.2018 г. Видно от изложението нито една от тях не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на администрацията на затвора Варна, които да кореспондират пряко с твърденията в исковата молба, нито  със сочените за нарушени разпоредби на чл. 246 от ЗИНЗС или на чл. 71, чл. 213 и  чл. 214 от ППЗИНЗС,  които при продължаване на съдебното производството съдът да  подложи на проверка и евентуално да  прецени  доколко е налице причинно следствена връзка  между тях и  твърдяните от ищеца  за настъпили вреди.

С  протоколно определение от 12.12.2018г.,във връзка с  възражение на представителя на ВОП за нередовност на ИМ, с оглед  и констатираното от съда при служебна справка в деловодната система на АС Варна наличие на адм. д. № 1999/2018 г.,  между същите страни  и на същото основание, с обхват на претенцията,  съвпадащ частично с обективиран в настоящия иск,   производството е оставено без движение (повторно). Дадените указания са точни, кратки и ясни: „..да посочи в какво се изразяват незаконосъобразните действия и бездействия; за какъв период се претендират, ясно да отграничи описаните в исковата молба  периодите, описани в ИМ ,  инициирала адм. дело № 1999/2018 г.4

На 19.12.2018 г. по делото е  депозирана уточняваща молба от назначения на ищеца служебен защитник. Съдът не счита, че с нея са изпълнени дадените (повторно) указания,  тъй като продължава да липсва конкретизация на действията/ бездействията, на които се основава исковата претенция. Вместо дължимото изпълнение с молбата се въвежда „уточнение на процесния  период,  за който се претендират нанесени неимуществени вреди от ответника, а именно от датата на инцидента,  настъпил в коридора на ЗПС в Окръжен затвор – Варна 22.08.2017 г. до 21.07.2017 г., когато за пръв път е оказано адекватно медицинско лечение.

С молба с.д.№ 2523/11.02.2019 г. чрез процесуалния си представител ответникът изразява становище за продължаващо неизпълнение на дадените от съда указания, предвид липсата на конкретизация относно твърдяните незаконосъобразни негови действия и бездействия, иска прекратяване на производството.

С определение № 603/01.03.2019 г. съдът прецени исковата молба като нередовна, върна я на ищеца и прекрати производството по делото. С Определение №12336/16.09.2019 г. състав на трето отделение на ВАС го отмени и върна делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Такива бяха извършени, на 04.12.2019 г. беше проведено открито съдебно заседание. Според изразеното от  представителя на ВОП  становище , налице е неяснота относно началото на  исковият период предвид записаното в ИМ – „март 2010 г…“

С поредна уточняваща молба с.д.№ 17975/04.12.2019 г.,  депозирана от новия служебен защитник на ищеца,   предметът на исковата претенция е формулиран така: „наличие на противоправно поведение , изразяващо се в неосигуряване на безопасни условия за изтърпяване на наказанието на ищеца с поставянето  на лишени от свобода в една група и респективно провеждане на колективни мероприятия, баня, спорт, лично време  с лишени от свобода с различен режим на изтърпяване на наказанието в ЗПС в затвора – Варна, следствие на което същият изпитвал непрестанен страх за живота и здравето си, породени от агресивното поведение на някои от лишените от свобода,  изтърпяващи наказанието си при специален режим за целия исков период и противоправни  бездействия на затворническата администрация и НОС в зоната по време на  физически конфликт -  нанесен побой над същия на 22.08.2017 г. Уточнение на исковия период с посочване на конкретна дата за начален момент коментираната молба не съдържа.

С протоколно определение с оглед  от същата дата -04.12.2019 г. - на ищеца бяха дадени още по-конкретни указания: Ясно и точно да посочи всяко едно конкретно бездействие на затворническата администрация по задължението и за осигуряване  на безопасни условия за изтърпяване на наказанието на ищеца; да го конкретизира по вид, характер, интензитет и периоди, за които твърди, че е осъществено,  т.е. че е следвало да му се предоставят конкретни условия за конкретен период и това не е сторено; Във връзка с твърдението си за неосигуряване на  медицинска помощ  да  посочи конкретно  кога,  в кой  период от време  какви конкретно медицински дейности- лечебни и диагностични не са му били предоставени при поискване; Да посочи периодите, в които му е била отказана медицинска помощ или предоставянето е било препятствано и от кого; Да посочи обстоятелствата, при които  е възникнала конкретно необходимостта от предоставяне на медицинска помощ,  свързана с твърденията му за нанесен побой и претърпяна травма; Да посочи всички случаи, като ги обвърже с периоди, за  които твърди, че въпреки поисканата от него медицинска помощ, такава му е била отказана от затворническата администрация.

В случай, че твърди, че предоставената му медико-диагностична и лечебна дейност е недостатъчна, некачествена или не в пълен обем, да посочи  кое е медицинското лице или лечебното заведение, в което това е било осъществено.

Депозирана е уточняваща молба с.д.№18510/13.12.2019 г.  от служебния защитник на ищеца, която по съдържание възпроизвежда изявлението, направено в предходна молба с.д.№ 17975/04.12.2019 г., но отново не въвежда яснота  за конкретен акт, действие или бездействие, обстоятелствата при които се твърди, че са извършени, началният момент  и периода на извършването.

С депозирано по делото писмено становище с.д.№19111/27.12.2019 г. ответникът чрез процесуалния си представител релевира възражение за липса на конкретизация на твърдяното от ищеца  бездействие „непредприемане“ на мерки  по предотвратяване на конфликтни ситуации с други лишени от свобода лица. Отделно е претендирана и изтекла пет годишна давност по отношение на част от предявения иск, без да същата да е конкретизирана.

Съдът счита, че за да допусне до разглеждане  производството по чл. 203 от АПК, във връзка с приложението на с чл. 284 от ЗИНЗС, исковата молба следва  да отговаря на определени изисквания, императивно очертани в разпоредбата на чл. 127 от ГПК  -  да има минимума на необходимото съдържание, от което да се установи от кой конкретен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вредите. Следва да бъде заявено в какво се изразяват те, както и връзката между всяко действие/бездействие и твърдяната вреда.

Съдържанието, предмета и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който индивидуализира спорното материално право. Исковото производство, е пряко обусловено от неговата воля, тя именно определя обхвата на съдебното производство, пределите на спорното право и търсената съдебна защита.

Ищецът  следваше да изложи точно и конкретно фактите, от които произтича претендираното материално право и от които черпи правото си на обезщетение.

Общо  формираното твърдение  за накърнени от  противоправно поведение на администрацията на затвора Варна  права и понесени щети без да се посочи конкретната му проявна форма,  кога точно и от кого е осъществено,  при какви точно обстоятелства, не изпълнява  императивните изисквания на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК

          Само редовна от външна страна искова молба може валидно да сезира съда.

          От друга страна съгласно  презумпция, въведена с   чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, ищецът е длъжен ясно да  очертае претенцията откъм факти и обстоятелства и  да ги обвърже с конкретно време, и с оглед равнопоставеността на страните в производството,  така защото ответникът да има възможност да "докаже противното".

Само редовна от външна страна искова молба може валидно да сезира съда.

Съдът намира, че ищецът  не е изпълнил  дадените от съда конкретни указанията, исковата молба продължава да  страда от нередовности, неотстраняването на които препятстват провеждането на  следващи процесуални действия  по съществото на спора.

Предвид установеното и на основание чл. 158, ал. 3, предложение второ от АПК,  във връзка с чл. 130 от ГПК и чл. 144 от АПК съдът

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:  

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на М.Л.Ж.,  ЕГН **********,  с адрес: ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2308/2018 г. по описа на  Административен съд - Варна,  ХХХІІ състав.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд Варна в СЕДЕМ дневен срок от получаване на съобщението.

 

         

         

                                                                  

                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

ГЕРГАНА С.